Помни Кралете на пистата

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist

Потребителски аватар
slash1912
Мнения: 17307
Регистриран на: 15 окт 2010 10:25
Skype: извън линия
Местоположение: Пловдив,стадион "Христо Ботев",Трибуна "Изток"
Контакти:

Re: Помни Титаните

Мнениеот slash1912 » 10 сеп 2013 09:50

Най-големия,най-великия и всичко най в света на Формула 1 е само един-Аертон Сена!
[rimg]https://media.giphy.com/media/TGLJSYDmVQAqZsVPYN/giphy-downsized.gif[/rimg]

Потребителски аватар
iliev72
Мнения: 9875
Регистриран на: 12 окт 2010 16:44
Контакти:

Re: Помни Титаните

Мнениеот iliev72 » 10 сеп 2013 10:48

Не видях никъде Емерсон Фитипалди , Марио Андрети и сър Стърлинг Мос ?!
А за Сена - няма спор !
[offtopic][wrapimg=]http://pic.cpa3y.net/images/72850495676373035823.jpg[/wrapimg][wrapimg=]http://pic.cpa3y.net/images/28875847901498354995.jpg[/wrapimg]
[wrapimg=]http://i67.tinypic.com/23tmws9.jpg[/wrapimg][/offtopic]
Тайната на вечната младост е да научаваш всеки ден по нещо ново.
Ако спориш с идиот, вероятно и той прави същото или си попаднал на партиен (непълен) член.

Потребителски аватар
alexveselinov
Мнения: 2868
Регистриран на: 14 сеп 2009 11:53
Контакти:

Re: Помни Титаните

Мнениеот alexveselinov » 10 сеп 2013 12:01

Не трябва да се забравя и Йохан Риндт.
Световен шампион през 1970 от отборът на Лотус. Риндт умира по време на тренировките за Голямата награда на Италия, но точките, които е спечелил до момента му стигат да спечели титлата, с което става първият и последен световен шампион, спечелил шампионата посмъртно.Той постига 3 пол позишъна, 5 победи, 5 подиума, 1 най-бърза обиколка, 45 точки и сезона завършва на 5 точки разлика с втория в класирането.
[center]Изображение[/center]
[center]Изображение[/center]
Йохен Риндт (роден на 18 април 1942 година) — австрийски пилот, дебютира във Формула 1 през 1964 година. На 5 септември 1970 година загива на пистата Монца на завоя Параболика по време на Гран При на Италия. Същата година става посмъртно световен шампион, тъй като до края на сезона не е изпреварен в генералното класиране по точки от друг пилот.
[center]"България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси"
/генерал Христо Луков/[/center]
[center]"Силни са страните с чувство на национално самоуважение"
/Виктор Орбан/[/center]

Потребителски аватар
eelche
Мнения: 2125
Регистриран на: 08 сеп 2009 00:50
Местоположение: Havana,Cuba
Контакти:

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот eelche » 10 сеп 2013 12:44

Тази тема трябва да бъде ЗАКЛЮЧЕНА И...КАЧЕНА ПРИ ВАЖНИТЕ!

Това е страхотна тема,носеща изключително много и полезна информация и ако имаше повече такива теми този форум би бил безценен!

Аз не харесвам Шумахер,защото беше най-добрият без никаква реална конкуренция,особено в последните му 2-3 години във Ферари.

Личното ми мнение е,че няма по-добър от Айртон Сена не само като пилот,а и като личност извън пистата.

Изображение
Поклон пред най-великия отбор на Левски 1963-1968!

"Смъртта не е най-голямата загуба в живота.Най-голямата загуба е това,което умира в нас докато сме още живи.НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!"

iliyan
Мнения: 4237
Регистриран на: 03 юни 2012 19:36
Местоположение: София

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот iliyan » 10 сеп 2013 17:06

Една сцена със Сена никога няма да я забравя !
На едно състезанието става катастрофа и всички подминават катастрофиралият болид и единствен Сена слезе от болида си и се притече на помощ на пилота !
Освен велик пилот с тези сцена Сена показа , че е човек ! Велик човек ! Преклон пред него ! Преклон пред човека Айртон Сена !
Точно заради такива моменти Сена никога няма да бъде забравен !
[wrapimg=left]http://img819.imageshack.us/img819/3282/53oo.gif[/wrapimg]
"УМНИЯТ винаги отстъпва. Каква велика мисъл. Това обяснява господството на ГЛУПОСТТА в света" - Баронеса Мария фон Ебнер-Ешенбах
"Количеството на глупаците намалява, но качеството им нараства" - Михаил Генин

Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 34752
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот MuFc1878 » 10 сеп 2013 23:14

[center]Емерсон Фитипалди[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Emerson_Fittipaldi.jpg/240px-Emerson_Fittipaldi.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 12 декември 1946 година в Сао Пауло, Бразилия.
Фитипалди кара Лотус 72 на Нюрбургринг през 1971 г.
През 1965 г. е шампион в Бразилския картинг шампионат, като през същата година преминава в Европейския шампионат във Формула 3. Първия му старт във Формула 1 е през 1970 г. с екипа на Лотус във Великобритания. Същата година печели и първата си победа в САЩ. 2 пъти е Световен шампион във Формула 1: през 1972 - с Лотус, и 1974 г. - с Макларън. Първата си титла печели на възраст 25 год. и 273 дни с което става най-младият шампион във Формула 1 — рекорд, подобрен едва през 2005 г. от Фернандо Алонсо.[1]
Още преди да навърши 30 год., Емерсон става легенда не само в Бразилия, но и в цял свят. През 1976 г. на върха на славата си се присъединява към основания 1 год. по-рано от по-възрастния му брат Уилсън Фитипалди бразилски тим, спонсориран от Коперсукар. За следващите 5 год. Емерсон постига само 2-ро и 2 пъти 3-ти места, а в голяма част от състезанията не успява да завърши. Най-доброто му класиране в шампионата е 10-то място през 1978 г. През 1980 г. прекратява участието си във Формула 1.
След 4-годишна пауза Фитипалди се състезава в CART сериите. През 1984 г. пленява бързо сърцата на феновете в САЩ със страхотни състезания. През 1989 г. печели титлата в Индикар. 2 пъти е печелил Индианаполис 500 - през 1989 и 1993 г.
30-годишната кариера в автомобилните спортове на Емерсон приключва през 1996 г., след 36 победи, 23 Пол Позишъна и 339 старта.
Във Формула 1 участва и неговия племенник Кристиан Фитипалди.
[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Emerson_Fittipaldi_McLaren_M23_1974_Britain.jpg/350px-Emerson_Fittipaldi_McLaren_M23_1974_Britain.jpg[/wrapimg][/center]

[center]Титли: 2
Отбори: Лотус, Макларън, Фитипалди
Участия: 149
Победи: 14
Подиуми: 35
[/center]
[center][wrapimg=]http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2021/klz1645857647g.jpg[/wrapimg][/center]

Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 34752
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот MuFc1878 » 10 сеп 2013 23:20

[center]Алберто Аскари[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/c/c8/Alberto_Ascari.jpg/220px-Alberto_Ascari.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден на 13 юли 1918 година в Милано, Италия, в семейството на знаменития пилот от 20-те години Антонио Аскари. Загива на пистата Монца, Италия на 26 май 1955 година.
През 1950 година стартира първия шампионат във Формула 1, по улиците на Монте Карло. По тогавашния вид на стартовата решетка, пилотите са наредени шахматно, като на първа редица са три болида, на втора – два, отново три, два и т.н. От първа позиция стартира Хуан Мануел Фанджо със своята Алфа Ромео, следван от втория болид на Алфа с пилот Нино Фарина, трети е Фройлан Гонзалез със “Мазерати”. Аскари е на седма позиция със своето “Ферари”. Следва един от най-страшните стартове във Формула 1, подобен на този в Белгия през 1998 година. На старта отпадат 10 от всичките 19 болида. Аскари завършва втори, на обиколка зад победителя Фанджо. Следва Гран При на САЩ, където не взима участие, отпада в Шведското Гран При на пистата в Бремгартен поради повреда в маслената помпа, става пети на Спа в Гран При на Белгия. Поради повреда в двигателя “Ferrari 4.5 V12” отпада в Гран При на Италия на пистата в Монца, и не стартира в Гран При на Франция, където е заместен от Питър Уайтхийт. Със набраните 11 точки се класира на пето място а шампион става Нино Фарина. 1951 година се представя много добре завършвайки на 6 точки от шампиона Фанджо. Завършва втори на старта в Реймс-Гран При на Франция, печели в Германия и Италия и остава четвърти в Испания. Най-високи резултати показва през 1952 и 1953 година когато става Световен шампион от Формула 1. С “Ферари 500” печели 11 от 14 Гран При, като взима 9 поредни победи, печели 11 Пол Позишъна и също толкова НБО. Важно е да се направи уточнението че заедно със шампионата във Формула 1 , участва още в няколко съревнования. Печели 12 победи в по-малки серии, печели “1000-те километра на Нюрбургринг", със Ферари и с партньор – Нино Фарина, участва във Рали “Сестриере” с Ланчия-Аурелия. През 1954 година напуска Ферари и сключва договор с “Ланчия”. Целия сезон 1954 е пълен провал като следват авария след авария, като завършва на 25-та позицияс с набрани 1,1 точки в Световния Шампионат.
В началото на сезон 1955-та в Гранд При на Аржентина се класира втори в квалификацията. Удря се в оградата в 21-та обиколка и отпада. Следва Гранд При на Монако, на 22 май 1955 година. Отново е втори на старта и отново след Хуан Мануел Фанджо. Стартира добре в дългото 100 обиколки състезание. В 80-тата обиколка , на излизане от тунела излита от пистата и болида се озовава в морето. Все пак Алберто се отървава със сътресение на мозъка, счупен нос и шок от преживяното. На 26 май 1955 година, едва въстановил се от страшната катастрофа на пистата в Монако, Алберто тръгва към Монца където Скудерия Ферари тества новия си болид. На този болид след седмица той трябва да се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието “Супер кортемаджоре”. Края на един път Въпреки че никога преди не е карал на дата 26 (деня в който загива баща му), не устоява на изкушението да пробва чудесната машина и сяда зад волана. Махайки весело с ръка на присъстващите , Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му свързани с тази дата и изказват учудването си че е решил да кара в този ден! В бокса обаче Аскари така и не се завръща! Преобърната машина я откриват на завоя “Curva del Vialone” , там където днес се намира S-образния завой , носещ неговото име. Алберто вече бил мъртъв. Така и не се установява причината за инцидента.
[/center]
[center][wrapimg=]http://images.webcafe.bg/2012/03/02/7665544654/618x448.jpg[/wrapimg][/center]

[center]Титли: 2
Отбори: Ферари, Мазерати, Ланчия
Участия: 33
Победи: 13
Подиуми: 17
[/center]
[center][wrapimg=]http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2021/klz1645857647g.jpg[/wrapimg][/center]

Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 34752
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот MuFc1878 » 10 сеп 2013 23:24

[center]Марио Андрети[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Mario_Andretti_2009_Indy_500_Pole_Day.JPG/240px-Mario_Andretti_2009_Indy_500_Pole_Day.JPG[/wrapimg][/center]
[center]Марио Андрети е бивш пилот от Формула 1. Роден на 28 февруари 1940 година в град Монтона, Италия сега Мотовун, Хърватска. През 1955 година семейството му емигрира в САЩ и се установява в град Назарет, щат Пенсилвания. Женен, баща на три деца.
Синът му Майкъл Андрети пилотира също като баща си във Формула 1 през 1993 година за Макларън.
апочва да се занимава с моторни спортове в родната Италия, на пистата Монца. Емигрирането на семейството прекъсва за кратко страстта му към автомобилите. Съвсем скоро близо до града в който живее откриват една от най-известните писти за автомобилни състезания в САЩ. Той трупа много полезен опит в опасните американски състезания. Марио стартира многократно в най-престижния старт в Северна Америка – Индианаполис 500, като само през 1979 година пропуска състезанието. За последен път стартира през 1994 г., но въпреки това печели престижната надпревара само веднъж - през 1969 г.
Мечтата му да кара във Формула 1 се сбъдва през 1968 г. когато подписва договор с британския тим – Лотус и дебютира в Италия. Още в първия старт успява да постигне най-добро време в квалификациите и печели полпозишън. Интересът към него е сериозен от тимове като Ферари, Марч и Пернели.
1978 година е най-успешната му в кариерата. Печели в Белгия, Холандия, Франция Германия и Италия. Предсрочно, още на пистата „Монца“, става шампион. Радостта от Световната Титла обаче е помрачена. При тежка катастрофа загива неговият съотборник – шведския пилот Рони Петерсон.
Марио Андрети е един от най-възрастните пилоти управлявали болид във Формула 1. За повече от 30 години в автомобилните спортове той кара над 20 различни болиди, в различни серии и класове, на повече от 120 писти. След напускането на Формула 1 се отдава изцяло на сериите Индикар.
[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/AndrettiMario19690801Lotus63-Allrad-3.jpg/240px-AndrettiMario19690801Lotus63-Allrad-3.jpg[/wrapimg][/center]

[center]Титли: 1
Отбори: Лотус, Уилямс, Парнели, Ферари, STP Corporation, Алфа Ромео
Участия: 131
Победи: 12
Подиуми: 19
[/center]
[center][wrapimg=]http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2021/klz1645857647g.jpg[/wrapimg][/center]

Потребителски аватар
alexveselinov
Мнения: 2868
Регистриран на: 14 сеп 2009 11:53
Контакти:

Re: Помни Кралете на пистата

Мнениеот alexveselinov » 11 сеп 2013 11:41

Фамилията Хил
[center]Деймън Хил[/center]
[center]Изображение[/center]
Деймън Хил (на английски Damon Graham Devereux Hill) е бивш британски пилот от Формула 1. Световен шампион от Формула 1 за 1996 година. Той е син на Греъм Хил и е единствения син на световен шампион печелил титлата. Баща му загива когато той е бил на 15 години. Хил става тест пилот във Формула 1 през 1992 в отбора на Уилямс. На следващата година е повишен в пилот, заемайки мястото на Рикардо Патрезе. Първата си победа печели в Унгария. През 90те години Хил и Михаел Шумахер, са основните съперници. Сблъсакът им 1994 Голяма награда на Австралия прави Шумахер шампион за пъри път само с точка разлика. Хил става шампион с Уилямс през 1996 и напуска отбора през следващата година. Прекратява кариерата си през 1999 година.Роден на 17 септември 1960в Хампстед (Лондон), Англия.Деймън започва своята състезателна кариера във Формула 1, на една пределна възраст за пилот — 32 години. Това е възраст, на която повечето пилоти вече приключват състезателната си кариера. През 1992 година дебютира в тима на Брабам и провежда 8 състезания, без особени успехи.Когато съотборникът на Найджъл Менсъл, Рикардо Патрезе напуска Уилямс, за да кара за Бенетон, през 1993 Хил неочаквано заема неговото място, до трикратния световен шампион Алан Прост. Други кандидати за поста на Хил са били Мартин Брандъл и Мика Хакинен. По традиция спечелилия титлата на колата му се изписва 1, а на съотборника му 2. Тъй като световния шампион от предишния сезон Найджъл Менсъл, не се състезава през 1993, на колите на Уилямс са дадени числата 2 и 0. Като втори пилот в отбора Хил взема 0 и става втория човек в историята на Формула 1 след Джоди Шектър носещ числото 0.През 1994 г. е съотборник на легендарния Айртон Сена, но след трагичната му смърт в катастрофа, Хил става лидер на отбора. В края на 1994 той се бореше със своя конкурент за титлата Михаел Шумахер но двама участват в инцидент в 36 обиколка и така Хил загуби шансовете за титлата.През 1995 Хил бе обявен като претендент за титлата но сезона му не бе един от най-добрите сезони. Той завърши сезона само с 4 победи, но и участва в два инцидента с Михаел Шумахер в Британската и Италианската ГП. Все пак британеца е категоричен че ще се бори за титлата за следващия състезателен сезон.
[center]Изображение[/center]
През 1996 година става Световен шампион със същия тим, но в края на годината напуска, поради неразбирателство със собственика — сър Франк Уилямс.От 1997 година се присъединява към друг британски тим — Ероуз-Ямаха. Заедно със собственика на тима Том Уокиншоу, Деймън се опитва да направи от посредствен тим победител. Въпреки трагичното начало на сезона и серията от 5 поредни състезания с отпадане поради технически причини, те за малко не успяват да постигнат целта си на пистата „Хунгароринг“ в Унгария, където една обиколка преди края на състезанието, болида получава повреда в трансмисията и остава втори, въпреки че през цялото състезание Деймън е начело с огромна разлика пред втория.През 1999 година Деймън Хил обявява края на състезателната си кариера. След 1999 той се занимава с музикална дейност заедно с приятели до 2006 преди да бъде управител на пистата Силвърстоун.
[center]Отбори-Брабам,Уилямс,Ероуз,Джордан[/center]
[center]Шампион-1 1996г.[/center]
[center]Състезания-122[/center]
[center]Победи-22[/center]
[center]Подиуми-42[/center]
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[center]Греъм Хил[/center]
[center]Изображение[/center]
Греъм Хил (на английски Norman Graham Hill)е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.
Греъм Хил има две световни титли във Формула 1 (1962 и 1968 г.), печелил е Индианаполис 500 и 24-те часа на Льо Ман — нещо непостигано отново до днешни дни.
Синът му — Деймън Хил също печели шампионска титла във Формула 1, през 1996 година.Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години.
През 1966 г. печели Индианаполис 500.
През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди.Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи.
Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа. Съпругата му Бети, синът му Деймън и двете му дъщери остават във финансово затруднено положение, защото застраховката живот не покрива такива случаи.
[center]Изображение[/center]
[center]Отбори-Лотус,БРМ,Брабам,Хил[/center]
[center]Шампион-2 1962,1968[/center]
[center]Победи-14[/center]
[center]Подиуми-36[/center]
[center]Състезания-179[/center]
[center]"България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси"
/генерал Христо Луков/[/center]
[center]"Силни са страните с чувство на национално самоуважение"
/Виктор Орбан/[/center]


Върни се в “Формула 1”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта