Мислех си, че при една истинска дефанзивна тактика като снощната проблемите малко по малко ще почнат да се решават. Може и това да стане факт, стига Хубчев да бъде оставен да работи на спокойствие и да реализира всички идеи които има. Приятно впечатление ми направи желанието му да пуска нови и различни играчи, това че се вслуша в желанието на феновете да пусне Пиргов и Александров срещу Франция, но само до там. От представянето на почти всички в двата мача няма как да бъдем доволни. Все пак е задължение и отговорност на треньора да мотивира играчите.
Има обаче и още нещо: това че отборът няма облик и лидери - нещо което е необходимо дори и при дефанзивна тактика.
След поколението на "четвъртите в света" дойде това на "трите коня", постигнало върха в представянето и формата си през 2004. След това дойде поколението на едни други 3 коня (Попов, Миланов и Манолев), част от което бяха още Н. Михайлов, Бодуров, И. Иванов и Гаджев, достигнало своя връх по времето на Пенев. Него не можем да окачествим като успешно. Сега ние по-скоро се намираме в преходен период към ново поколение и големият въпрос е около кого да се гради то. Да, Попов и Миланов са още част от него, но Миланов не е същият от година-2, Попов е полезен основно със статичните положения (и това е важно), но по-скоро гледам на тяхната игра, като осъществяване на приемственост между поколенията. Може би играчите на Лудогорец трябва да бъдат част от това ново поколение, но така или иначе досега те не са направили силен официален мач за националите и не са демонстрирали лидерски качества в тях. Прави впечатление, че както поколението на Попов, Миланов и Манолев, така и извиканите от Петев играчи се състоят поне на 40% от продукти на школата на Литекс или от оставили следа в отбора - И. Попов, Г. Миланов, И. Миланов, Манолев, Занев, С. Попов, Славчев, А. Недялков, Божиков, Бодуров. Като изключим тримата не виждам останалите да са оставили следа дори в българския футбол пък какво ли остава в ЕКТ, в националния отбор, да играят в отбор поне от средна европейска класа или пък да са демонстрирали дух и себераздаване, в мачовете, които съм им гледал. Проблемът с школите е сериозен. И тази на Левски не може да се похвали през последните години с кой знае какво, тази на Лудогорец не е заработила, тази на ЦСКА е болна тема и така. Може би цел №1 преди да помислим за националния отбор трябва да бъдат работещи школи, които да произвеждат таланти с качества не по-лоши от тези на Швейцария и Холандия примерно. Не виждам причина защо да не се работи в тази посока и кое чак толкова би могло да попречи. Но просто цел Топ 4 на европейско за младежи в идните 6 години трябва да е с приоритет пред участие на Евро 2020.
И въпреки това, абстрахирайки се от проблема с школите има играчи, които са демонстрирали в нашето първенство дух и себераздаване и са оставили следа. Да, те не са "конвертируеми", не са първа младост. Можем да ги търсим в отбори като Локо София (от последния сезон в елита), Локо Пловдив, Черно море, Пирин. Сред тях са примерно Симеон Райков, Бранеков, Маламов, Антон Огнянов, Даниел Генов, Венков, Дани Кики. Смеем се и говорим, че Камбуров е твърде стар за националния отбор, нищо че е във форма и е голмайстор на първенството, но да не го говорим същото и след 2 години.
Престъпление е, че той не бе част от този отбор поне до 2014 г., а се правеха какви ли не експерименти. Има всъщност още много играчи с лидерски качества на възраст между 33 и 36, не са само братята Миневи. Сещам се веднага за Георги Илиев. Те могат да бъдат много много важни покрай тях да израснат младите таланти, но трябва да имаме едно наум, че повелителите на нощните клубове също ще станат на толкова и да не вземат тях да викнат поради същата причина - това не би имало положителен ефект. Дано през идния месец Хубчев посети възможно най-много мачове от ППЛ.