История на България

[JimBeam]

Колко по-конкретен да бъда от показаните документи във филма? Покажи документи оборващи показаните факти. Има ли документи и то издадени от СССР за нападение на България, има. Показват ли ги, показват ги. Ако не вярваш на филма, който учудващо никой критик не е обелил и зъб, отиваш в архива и ги виждаш със собствените очи.

Не си прави труда, защото той дори не го е гледал понеже го е страх какво ще види и ще трябва да се замисли и ще му се преобърне представата. Всички му давахме този филм като излезе преди година и нещо и той упорито отказва да го гледа понеже било лъжа. Дори не вярва на документите показани там и ги мисли за фалшиви. Просто този човек е загубена кауза и всички тук го знаем и е толкова заблудено човече, че чак е жалко да се гледа отстрани.

[pomiqrat]

Най-голямата пропаганда в българската история е между 1944-1989. Изсипаните пари и насилие създават може би най-малоумния народ в Европа, който заменя медицината с пророчица и си мята парите от балкона за корупция, защото нали са отгледани честни и образовани и никога необразували се.

[JimBeam]

Документите, с които имперска русия се отнася към българските земи, след поредната руско - турска война от 1877-1878г. - "Окупационен фонд за устройство на Задунайска губерния". Руско - Дунавска област. Толкоз за "освобождението" и окупацията. Паричките към втората снимка също са интересни, но например алкохолика на форума и тях ще оправдае по някакъв начин или ще каже, че документа е фалшив.

[El_Capitano_Puyol]

Само забележете как са го именовали. Те директно са ни считали за бъдеща руска област (губерния) отвъд Дунава. За никаква независима българска държава не става въпрос.

[JimBeam]

То това е ясно и има документи за същото, а колко такива има изнесени в Русия от този период, че и от по рано просто не е истина. Дори има копия от разпитите на Левски, които са в Москва а оригиналите са в Турция и по някаква причина не ги дават и двете страни. Да не говорим колко неща може да се разкрият като цяло от архивите ако ни се върнат и ще лъсне цялата истина как руснаците са пречели по един или друг начин на комитетите понеже не било сега времето за въстания. То и някои руски генерали и общественици са го казвали това открито чрез кореспонденция която е документирана и само част от тях видяха бял свят. Като цяло Стамболов им обърква работата и те и затова го убиха впоследствие.

[ivan56]

Дали някога ще доживеем да ни върнат архива тези руски прасета.

[El_Capitano_Puyol]

Увеличения на цени в края на 1985 г.,
в приложения документ - Протокол от заседание на Политбюро от септември 1985 г.
Минимална заплатка 120 лв., средна заплатка 213 лв. Бензинчето става 1 левче, със 120 левчета, мога да си купя 120 литра бензинче. Сега бензина е 2.63 лв. за литър. Със 933 лв. мога да си купя 354 литра бензин.
През 1985 г., 500 мл. водка става 8 лв., сега една водка "Аляска" от 500 мл. струва 7.28 лв. Със 120 левчета мога да си купя 15 комунистически водки от 500 мл., със 933 лв. мога да купя 128 водки "Аляска".
Цигари внос стават 4 левчета, със 120 левчета, мога да си купя 30 кутии, сега със 933 лв., мога си купя 155 кутии "Давидоф".
Поскъпват и комунистическите автомобили, за тех няма да коментирам, само ще кажа, че през 70-те години на миналия век най-евтиният автомобил ЗАЗ-966 Запорожец, в продажба в СССР, струваше 3500 съветски рубли, което съответства на 4 771 щатски долара по официалния курс. По това време в САЩ, малко по-евтино, а именно за 3,562 американски долара, можете да си купите Ford Mustang Mach 1, оборудван с климатик, автоматична скоростна кутия (автоматична трансмисия) и 5,7-литров 8-цилиндров V-двигател с мощност 290 конски сили сили. Между другото, обичайният Ford Mustang в основната конфигурация струваше 2820 долара.
Обикновената биричка става 0.45 стотинки за 500 мл., сега има бира по 1.69 лв. от 500 мл (Каменица - кен).
Със 120 комунистически левчета, мога да си купя 266 бирички, сега със 933 лв. мога да си купя 552 бири.
Кафенце на зърна по комунистическо става 24 лева за кг, сега кафе на зърна Lavazza Crema e Aroma (качество) е 25.99 лв. за килограм. Това означава, че в края на 1985 г., със 120 лв. мога да си купя 5 кг. кафе, а сега със 933 лв. мога да си купя 35 килограма Lavazza Crema e Aroma.
Свинско трупно- белено, в края на 1985 г. става 5 лв. за килограм, сега намирам същото за 11.90 лв. Със 120 левчета по комунистическо, мога да си купя 24 кг. свинско, сега със 933 лв. мога да си купя 78 килограма по 11.90 лв.
Това е "прекрасния" комунистически "рай". Беше "евтино" и живяхме "добре", така каза бай Иван-комуниста, в кръчмата пред блока.
Тези кръчмарските фантастики за "високия" стандарт през комунизма, ги разправяйте на някой друг.
Двадесет и еди си кое си място, по стандарт на живот...
Ама друго си е "гадната" и "скапана" демокрация...

https://www.facebook.com/permalink.php? ... 6684022853

[THE G.A.M.E]

Дали някога ще доживеем да ни върнат архива тези руски прасета.

Бат' Божо Димитров приживе, когато беше Министър на Културата, го беше изискал със специална депеша, ест онези от североизток ни отрязват.
И в едно от предаванията си по БНТ Професора беше казал, че дори и да е имал някакви симпатии към Русия, те са се изпарили. :)

[Drunken_Master]

Та... искам да попитам... по какъв начин страната ни е превърната в "руска губерния"? Искам, ама много точно да ми обясните на базата на фактология. А другото нещо което бих попитал е... понеже Бургаския капацитет много иска, да ни се върнат архивите от "прасетата" (интересно как тоя коментар е оставен), какво по-точно иска да разбере, кое не му е ясно, кое не е излязло като факт и т.н.

Пак да повторя... Бях задал на ДжиМБиН въпроса относно лагерите преди 1944-та и кои са по-точно, ама така и не ме оставиха да го питам, понеже постовете ми редовно бяха трити, та... поне на тоя въпрос да отговори. Или някой от останалите... нямам никакви претенции. Много искам, да разбера, как по-точно страната ни е "губерния", като си има своя армия, свое правителство и прочее. Дори по време на войните сме все противници на Русия. Странна работа...

[pomiqrat]

Може и да е случайно, не знам, но оня ден чистя нещо и решавам да сменя изгнилия картон на гърба на стара семейна картина и виждам отвътре залепени опаковки от шоколади, халва и сладкиши - лотария някаква от 30-те год. на миналия век… И се сещам за „Царя на шоколада“ между двете световни войни - Аврам Чальовски…

Аврам Чальовски е от село Галичник, Македония, но тъй като след Освобождението тя остава извън пределите на Майка България, малкото овчарче идва в София... Спи по тавани и мазета, не си дояжда, вечер мие чинии в кръчми, а денем, нарамил гюмове с боза, я продава по улиците… Лев по лев събира пари, след няколко години купува сладкарска работилничка и се скъсва от бачкане, а в 1898 г. има вече и кон и малка мелница, където заедно с един работник започва да произвежда първата тахан халва в България... А след десетина години Аврам Чальовски построява е тая къща на снимката, в която и разполага фабриката си, и живее със семейството си...

Втората си фабрика отваря в 1920 г. в Бургас и освен халва, произвежда шоколади и всякакви лакомства, а и известното олио “Вега”. Фабриката има собствена жп. линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. В 1936 г. “Чальовски и синове” отварят и клон на гара Искър и там първи на Балканите започват да произвеждат мляко и яйца на прах, там е и печатницата им за етикети, фирмени знаци и рекламни материали...

Но Аврам Чальовски иска да завещае на наследниците си не богатство, а морал. Затова не купува коли и не строи вили в Чамкория, днешния Боровец, а превръща част от къщата си в музей - стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…

Фамилията на Аврам Чальовски живее скромно, без никакви богаташки глезотии, а в същото време той храни работниците си в безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата и още половин заплата за Великден, отпу́ска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава... Цял живот тайно и без никаква показност Аврам Чальовски дава пари на нуждаещи се, завещава 10 милиона златни лева за учредяването на фондация, която да подпомага “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”, други 550 хиляди дава за сиропиталища и старчески приюти, още 100 хиляди за бедни, болни и сираци, и то при положение че приживе прави голямо дарение на Зографския манастир, параклис за Рилския манастир, дава 550 000 лева на Бигорския манастир, отделно пари на черквата в родния си Галичник, отделно на бургаската църква „Св. Димитър”, отделно на софийската „Св. Никола Софийски”, а колко още пари и за какво е дал, днес никой не знае…

И когато в 1943 г. 82- годишният Аврам Чальовски, един от най-големите български индустриалци за всички времена, е на смъртния си одър, първо опрощава всички дългове на длъжниците си, после близва парченце халва и пожелава да бъде погребан до работника, с когото някога поемат по Големия път, а накрая със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“…

Аврам Чальовски. Голям българин, голяма класа…
.
Автор: Мира Манолова