Кой е по ...? Хитлер, или Пиночет?

[damyanov1963]

Според вас, кой е по-луд от двамата диктатори - Хитлер, или Пиночет?
И заради двамата, загинаха милиони хора, мислейки, че го правят заради просперитета на своите държави!
Вие как мислите? Има ли ли са право?

[ivan56]

И двамата бледнеят пред другаря Джугашвили

[damyanov1963]

И двамата бледнеят пред другаря Джугашвили

Май трябваше да вмъкна и Ким Чен Ун, че и неговите баща и дядо?

[Captain Stottlemeyer]

Според вас, кой е по-луд от двамата диктатори - Хитлер, или Пиночет?
И заради двамата, загинаха милиони хора, мислейки, че го правят заради просперитета на своите държави!
Вие как мислите? Има ли ли са право?

Дамянов, направи справка колко хора и по какви причини са загинали при Пиночет, преди да правиш такава тема.
Жокер: Числото на жертвите в Чили може приблизително и с редица условности да бъде сравнено с числото на жертвите на комунистическия режим в България - т.н. "народен съд" и други "мероприятия на народната власт".

[язе]

Няма място за сравнение. Хитлер е водач на цяла една нация, та дори и световен такъв. Пиночет е просто една пионка на ЦРУ, чиято задача се изчерпва с това, да убие водача на една нация.

[damyanov1963]

Според вас, кой е по-луд от двамата диктатори - Хитлер, или Пиночет?
И заради двамата, загинаха милиони хора, мислейки, че го правят заради просперитета на своите държави!
Вие как мислите? Има ли ли са право?

Дамянов, направи справка колко хора и по какви причини са загинали при Пиночет, преди да правиш такава тема.
Жокер: Числото на жертвите в Чили може приблизително и с редица условности да бъде сравнено с числото на жертвите на комунистическия режим в България - т.н. "народен съд" и други "мероприятия на народната власт".

Ами може и това да съм имал предвид, като съм пуснал темата, не си ли го помисли?

[favaca8888]

Що бе Пиночет е пич.Мен ме кефи.
Сега знаете ли какво уважение им имат на полицията и военните.Междудругото Чили е водеща страна в Южна Америка

[pampi]

М... да! Бе много заблуден тоя ми ти аржентинец Диего, бре! Де му е татусът с Пиночет? Неграмотник, де да знае той туй, дето го знаем ний у Българско... Ми тя и цялата работническа класа на Латинска Америка проста, идол и е Че, а не тоз икономически гений Пиночет... Трябва да им пратим мисионери от България да ги ограмотят и отърват от заблудите.

АУГУСТО ХОСЕ РАМОН ПИНОЧЕТ УГАРТЕ, наречен Рамон Угарте, още и Хосе Пиночет, наречен и Мистър Ескуердо, а също и Х.А.Угарте – това са само няколко от многобройните фалшиви имена, които той е използвал, за да си открива сметки и да влага милиони долари в банки в САЩ, на остров Джърси, Каймановите острови, Швейцария и Хонконг, - този човек умря на 10 декември т.г., без да бъде наказан, нито прославен - също така жалко, както изживя своите 91 г. като нищожен злодей, чиито единствени видни дарби бяха предателството, лъжата и кражбата [1].

Затова никак не е учудващо, че на погребението му, отслужено с военни почести, присъстваха всякакви негови съучастници, всички онези, които по един или друг начин са се възползвали от ограбването на жертвите и от източването на обществените фондове. За сметка на това се набиваше на очи отсъствието на основните му покровители. Не бе забелязан нито един дипломат от посолството на САЩ; нямаше и никакъв представител на неофашистките организации от Испания и Италия; нито следа от “интелектуалец” на режима – тези псевдомислители, чието доброволно участие бе позволило под претекста на “литературни ателиета” да се прикрият центрове за мъчения, ръководени от Мануел Контрерас и от агента на ЦРУ Майкъл Таунли, в които – докато “интелектуалците” се превземат да възхваляват произведенията и стила на диктатора: Политика, “политиканстване” и демагогия, Спомените на един войник и други перли на словесното майсторство, - хора бяха изтезавани и убивани. Един от тях бе и испанският дипломат Кармело Сориа.

Много скъпата на сърцето му почитателка Маргарет Тачър поднесе извинения, като се оправда с неразположение, дължащо се на напредналата й възраст. Друга от фенките на Пиночет - Джейн Къркпатрик, от своя страна реши да се измъкне незабелязано от тази компрометираща среща, като самата го изпревари в отвъдното на 8 декември т.г.; а пък Милтън Фридман, злият “икономически” гений на Пиночет, има благоразумието да изчезне още на 16 ноември т.г. Мир на прокълнатите им души.

Няма обаче нито вест от Хенри Кисинджър, чието отсъствие бе масово подчертано; както и това на един перуански писател, познат с безспирните си възхвали на икономическия модел, наложен от Пиночет, който всъщност съсипа милиони чилийци, причинявайки икономическа, морална и културна разруха на страната.

Когато бе на върха на преходната си слава и мечтаеше да положи основите на чилийския вариант на националкатолицизма и понеже не можеше да се обяви за „caudillo” (водач) по примера на своя модел генерал Франко, малкият диктатор, роден в Ел Ферол (Пиночет бе единственият държавен ръководител, който отиде да рони сълзи на погребението на Франко), Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте реши да се самопровъзгласи за “многообичан главен военачалник на родината”. И тогава той поиска от един шивач, който изработваше военни униформи, да му направи специална фуражка, с 5 см по-висока от тези на всички останали генерали, прибави към униформата си и едно зловещо наметало, с което приличаше на Дракула, допълвайки визията си на съвършен диктатор с жезъл, каквито са носели нацистките фелдмаршали.

НО ТЪЙ КАТО МЕЖДУВРЕМЕННО бе разпоредил убийството на мнозина свещеници - Антонио Йидо, Андре Харлан и Хоан Алсина, - проектът на Пиночет да превърне Чили в страна от колаборационисти в расо се провали. Мнозинството от католическите духовници избраха да бъдат в групата на преследваните, измъчваните и на родителите, които търсеха и продължават да търсят над 3000-те жени и мъже, които излезли една сутрин от домовете си и не се върнали никога повече. На 11 септември 1973 г. Пиночет изневерява на клетвата си за вярност на Конституцията на Чили и - буквално в последния миг, тъй като подлеците често са нерешителни, - се присъединява към организаторите на държавния преврат, финансиран и ръководен от Хенри Кисинджър (носител на Нобелова награда за мир), държавен секретар на САЩ по времето на президента Ричард Никсън [2]. Други, които също изменят на конститутията, поемат ръководството на място на държавния преврат, като едновременно мечтаят именно те да станат диктатори. Ето техните имена: Густаво Лий, “шеф” – в мафиотския смисъл на тази дума – на военновъздушните сили, и Торибо Мерино – “шеф” на военноморските сили. Третият от това зловещо трио е един мозъчно увреден човек, някой си Сесар Мендоса, шеф на полицията. Кисинджър обаче решава, че диктатурата трябва да бъде ръководена от Пиночет – най-лесно контролируемият от изменниците, най-манипулируемият и най-лоялният към интересите на САЩ по време на Студената война. По този начин Пиночет се превръща в архетип на марионетка, която е в услуга на американския империализъм.

След смъртта на Салвадор Алиенде, който умира, защитавайки конституцията и законовата демокрация, следвайки разпорежданията на Пентагона да се пребори с “вътрешния враг”, Пиночет много бързо пуска духа от бутилката и задушава страната с ужас и насилие. В замяна на услугите си доносниците, които издават участниците в съпротивата, получават право да вземат част от собствеността, заграбена от “подривните елементи”. На войниците също е позволено да взимат вещи при разграбването и те плячкосват от обикновени прибори до мебели и кокошки. Офицерите пък си делят най-скъпите трофеи, присвояват си къщите, автомобилите, парите от банковите сметки, с други думи – наследството на десетки хиляди хора, което още не е описано като вещи и суми.

Всеки войник, всеки полицай и офицер натрупва състояние по време на диктатурата, като “търгува” със страха на хората: на майката, която се опитва да разбере дали нейният “изчезнал” син е все още жив, обещават информация, ако преотстъпи собствеността на дома си. И каква е информацията, която й дават - купчина вулгарни лъжи: синът й бил забелязан някъде в Европа, скоро щял да й се обади… Няма нито един военен, участвал в пуча, който да не е плячкосвал жертвите... Няма нито един, който да не си е изцапал ръцете.

Същото може да се каже и за съдиите, извършващи неправомерни действия през тези 16 г.; които узакониха разграбването и гарантираха ненаказуемостта на убийците. Чилийската десница също не е израснала морално през тези години – в замяна на участието си в разграбването на природните богатства – гори, рибни запаси, мини, тя се съгласи страната, която изнасяше различни промишлени стоки, много високо оценявани на световния пазар, като например текстил, да се превърне в държава, която вече не произвежда нищо. Тъй като днес Чили не произвежда даже и игли. Всички промишлени стоки, абсолютно всички, се внасят.

ОСВЕН ПОБЕДАТА НА ПИНОЧЕТ, след 11 септември 1973 г. Чили преживя и триумфа на ултралибералните идеи на Милтън Фридман. За първи път в света той можа да проведе в Чили изпробването – все едно лабораторен опит – на своята монетаристка теория, приложена върху едно беззащитно общество, използвано като опитно свинче. Фридмън срина икономиката и финансите на страната и я превърна в типична държава от Третия свят, която изнася предимно стоки от селскостопанския сектор (плодове, вина) и суровини (мед). Огромна част от планетата дължи осветлението си на кабелите от мед, която се добива основно в Чили. Но днес Чили е страна, която изнася предимно сладкарски изделия на базата на генно модифиирани организми и хищна сьомга, развъждана промишлено, като за 1 кг живо тегло сьомга (която могат да си позволят да си купят само собствениците на рибарници), трябва да се осигурят… 8 кг храна – и то също риба, уловена в океана, която е богатство, притежание на всички чилийци. И ако страната вече не изнася дървесина, какъвто огромен експорт имаше през 80-те години на миналия век, то е, защото не е останала суровина; всички девствени гори бяха безпощадно изсечени.

Докато основите на икономиката, културата, историята на обществото бяха сринати чрез постепенното приватизиране на държавните услуги, включително здравеопазването и образованието, всеки опит на опозицията да попречи на диктатурата бе наказван с изтезания, “изчезване” на хора, убийства или изселване.

Ето какво остави след себе си Пиночет – една сломена държава без бъдеще, страна, в която основните права като трудов договор, информация, държавно здравеопазване и образование за всички, представляват все по-трудно постижими химери.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЕЗКРАЙНИЯ ЦИНИЗЪМ, който винаги е проявявал, Пиночет успя докрая да се опази от възмездие. Въпреки това имаше поне две възможности да бъде наказан за своето изменничество. Първия път, през 1986 г., когато смелите бойци от Патриотичния фронт “Мануел Родригес” му устроиха засада и бяха на крачка да го пратят в ада; подготвеният от тях атентат обаче не успя, въпреки смелостта на девойките и младите мъже от бойния отряд – всички на възраст между 16 и 27 г. Вторият случай бе през 1998 г. – имаше възможност Пиночет най-сетне да бъде осъден за престъпленията си, когато благодарение на заповед, издадена от испанския съдия Балтасар Гарсон, диктаторът бе арестуван в Лондон. Тогава обаче той получи трудно разбираемата подкрепа от правителствата на Хосе Мариа Аснар в Испания, на Тони Блеър във Великобритания и на Едуардо Фрей в Чили, които направиха всичко, за да не допуснат той да бъде екстрадиран в Испания и да бъде изправен пред съда.

Така че изменникът умря без наказание и без слава, непризнат дори от групи от чилийската десница, по странен начин минали на страната на демокрацията, които не се отрекоха от него, докато не научиха за съществуването на безбройните банкови сметки в американската банка Ригс [3] на различни места по света, които са рай за фининсови операции. Пиночет бе оплакан без фалш единствено от лумпените, които бяха получили трохички от голямото разграбване: военните и техните семейства – тази гнусна държава в държавата – на които чрез конституционно решение на диктатора бе дадено право на собственост върху 10% от печалбата от износа на мед.

От всички жертви на Пиночет, от всечки онези, които се съпротивляваха срещу него, от Салвадор Алиенде ни остава един морален пример, който с времето става все по-стойностен. От Пиночет не е останало абсолютно нищо, което заслужава да бъде споменато, освен може би зловоние, което силните ветрове на Тихия океан скоро ще разнесат.

Le Monde diplomatique

[damyanov1963]

Що бе Пиночет е пич.Мен ме кефи.
Сега знаете ли какво уважение им имат на полицията и военните.Междудругото Чили е водеща страна в Южна Америка

По времето на Пиночет се говореше за Чили, като единствената латиноамериканска държава с европейски стандарт. А това, че избиваше престъпниците без да ги съди, вече си е негова работа, аз не му се меся.

[Thsmith]

Според вас, кой е по-луд от двамата диктатори - Хитлер, или Пиночет?
И заради двамата, загинаха милиони хора, мислейки, че го правят заради просперитета на своите държави!
Вие как мислите? Има ли ли са право?

Какви ги говориш пък ти?

Как може изобщо да сравняваш? Хитлер може да го сравняваш със Сталин, Мао, Кастро и ко.

Пиночет е спасителя на Чили. Спасителя от комунистическата зараза.
Пиночет е призован от парламента да се намеси и тогава взима властта. Същия сам прави референдум и се отказва от нея след като комунистическата заплаха е вече в историята.
"Жертвите" му не са никакви млн, а около 3000 и то в първите дни основно. Почти всички са комунистически хлебарки, следователно не са никакви жертви.

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=RAJ_n_CMAjU[/youtube]