Ако България не беше обявила война на Германия през септември 1944 , джанам, сега границата със Сърбия щеше да е до западната табела на София, с Македония до Перник, а с Гърция до Пловдив... Не поругавайте честта на българските войни загубили живота си за Родината... Това сте вие, продуктите на 45 години атеизъм с добавка на 27 години еврогейщина - зомбита мислещи само са гъза си...
Четете, бре, ограмотявайте се...
Още в началото на Втората световна война интересът на двата воюващи лагера към България нараства. Техните намерения са различни. Германия категорично иска влизането на България в Тройния съюз, като освен подкрепа за връщането на Южна Добруджа не гарантира други териториални придобивки.
Към онзи момент Хитлер не е в състояние да предложи и един квадратен километър, защото според плановете на Берлин
Югославия би трябвало да остане неутрална. Само срещу запазване на такава позиция и съгласие за преминаване на германски санитарни части на югославското правителство е обещан излаз на Бяло море заедно със Солун. А това означава, че Белград не само запазва Вардарска Македония, но и получава голяма част от Егейска Македония. Този ход на Германия, известен на българското правителство, елиминира всякакви амбиции за обединение на българския народ.
Великобритания, СССР и Съединените щати са по-скромни в исканията към България, но по-щедри в обещанията. Съветското правителство, подкрепяно от Лондон, предлага на българската страна да запази неутралитет, като в замяна получи не само Южна, но и Северна Добруджа. (Тя според Москва е хилядолетна българска земя, която е несправедливо дадена от царска Русия на Румъния през 1878 г.) Освен това СССР и Великобритания гарантират излаза на Бяло море, съществувал между 1913 и 1919 г.
Фаворит в усилията за спечелването на България е Германия. Българската държава е тясно обвързана с Третия райх. Германският пазар поглъща 67,8% от българския износ (при 1,28% за Англия). Изключително тесни са политическите контакти. Няма държавен глава в Европа, който до 1939 г. да е провел повече срещи с Хитлер от българския цар. Извършените след налагането на едноличния режим на цар Борис III през 1935 г. радикални и мащабни промени във всички обществено-политически и стопански сфери са заимствани от Германия, включително и репресивното законодателство.
Причина за тясната обвързаност на България с Германия е и високомерното отношение на победителките в Първата световна война Англия и Франция към българската държава - наложените й несправедливо тежки санкции на Парижката мирна конференция през 1919 г. Великобритания, макар и намираща се в крайно тежко военно положение през 1940 г., полага сериозни дипломатически усилия да възпре българската страна от влизане в Тройния пакт. Неслучайно след подписването на договора в Крайова (5 септември 1940 г.) премиерът Уинстън Чърчил заявява пред парламента: „Особено съм доволен да видя Южна Добруджа върната на България.“
В началото на 1941 г. Англия, САЩ и СССР активизират усилията си да убедят България да не влиза в Тройния пакт. През януари президентът Рузвелт изпраща в София шефа на американското разузнаване полк. Донован, който при среща с царя заявява, че САЩ ще воюват заедно с Англия срещу Германия. А тъй като България държи ключа към Балканите,
тя ще бъде държана отговорна
ако допусне германски войски да нахлуят през нейна територия в Гърция. С подобна задача в България е изпратен и Аркадий Соболев от съветското външно министерство.
Опит да повлияе върху България прави дори английският крал Джордж VI.
Последни усилия да бъде отклонена страната от прогерманския курс правят и 12 изявени представители на българската опозиция. Сред тях са Атанас Буров, Кръстю Пастухов, Кимон Георгиев, Григор Василев, д-р Г. М. Димитров. Тъй като в писмото им, депозирано в двореца на 21 февруари 1941 г. от Никола Мушанов, се подчертава, че страната трябва да запази неутралитет, царят отказва да ги приеме и изслуша.
Подкрепата на Лондон и Москва по Добруджанския въпрос е съществена. Но Германия всъщност е решаващият фактор, упражнил натиск върху Румъния да върне Южна Добруджа на България. Затова след този акт Берлин настоява за незабавно присъединяване на българската държава към Тройния пакт, който е сключен между Германия, Италия и Япония на 27 септември 1940 г. В тази връзка на 17 ноември с.г. Хитлер привиква в Германия българския монарх. След тази среща пътят на България към Тройния пакт е реално открит. На 1 януари 1941 г. царят изпраща премиера си Богдан Филов в Берлин. Целта му е да се поиска
още малко отсрочка
за присъединяването на България към пакта. А ако молбата не се приеме, да се конкретизират условията и датата.
Договорът за присъединяване на България към Тройния пакт е подписан на 1 март 1941 г., а фактически българската страна влиза във войната на 6 април с.г., когато след германското нападение на Гърция и Югославия югославски самолети бомбардират български градове. Само в Кюстендил убитите са над 50.
След присъединяването на България към пакта управляващите развиват мащабна пропаганда, за да представят този акт като единствено правилен и безалтернативен. С други думи, България нямала избор освен съюз с Германия, за да се избегнат военният удар и окупацията. Това не е вярно. Дори симпатизиращият на Германия бивш премиер проф. Александър Цанков признава, че в сложната международна обстановка пред България е имало „три възможности: да останем неутрални, мълчаливо да пропуснем германците по подобие на Дания или се задоволим с един протест и дадем вид, че сме изнасилени, и най-сетне, направим това, което стана“, т.е. съюз с Германия. (Б.р. - Въпросът остава дискусионен. На друго мнение е акад. Георги Марков.)
Неубедителна е и тезата, оправдаваща влизането на България в Тройния пакт с натиска на Хитлер върху царя. Няма европейска държава, влязла в стратегическите планове на Третия райх, която да не е била обект на натиск, заплахи, шантаж, провокации.
Факт е обаче, че натискът на фюрера върху Борис III има съвършено друг характер. Става въпрос не за българско участие в пакта, защото той е окончателно решен от двамата лидери, а за по-бързото присъединяване на България към Тройния съюз. Това се потвърждава както от ултимативния тридневен срок, който външният министър Рибентроп дава на България за влизането й в пакта, така и от разменената с Хитлер кореспонденция, в която царят моли за отсрочка на българското членство. Нещо повече, с връщането на Южна Добруджа Германия е платила цената на това членство. „Борис знаеше какво щеше да бъде поискано за този дар. Цената се състоеше в присъединяване на България към Тройния пакт“, споделя съпругата му царица Йоанна.
Крайно несериозна е и тезата, оправ-даваща българския съюз с Германия с присъствието на 650-хилядната германска армия на границата на България. Няма военно командване в света, което би съсредоточило такова огромно армейско съединение в даден регион, ако няма твърдото уверение, че войските му ще бъдат пропуснати. А разработката на един военен план, подобен на този за нападение на Гърция, отнема поне няколко месеца.
През втората половина на 1941 г. протичат изключително важни събития, очертаващи рязка промяна в съотношението на силите между воюващите страни. Оформената мощна антихитлеристка коалиция преобръща очакванията и прогнозите за изхода от войната. Водещи военни стратези, включително и германски, са категорични в предвижданията си за неминуемо поражение на Германия.
В тази рязко променена международна обстановка единствено българските управляващи не се впечатляват от новите реалности. Вместо задълбочена оценка на събитията се взема курс на още по-тясно обвързване с Германия. Израз на тази неадекватна външна политика е обявената от българска страна война на САЩ и Великобритания (13 декември 1941 г.).
Формалното включване на България на страната на Германия като съвоюваща страна рязко променя нейната отговорност и има негативни последици.
Загубите, които дава българският народ от 1 март 1941 до 9 май 1945 г., надхвърлят 55 хиляди убити и ранени (около 27 хиляди убити и 28 хиляди ранени и тежко осакатени).
Огромни са материалните и финансовите загуби, нанесени на България. Прелетелите над България 23 000 противникови самолета хвърлят върху 168 населени места над 55 хиляди бомби, разрушавайки само в София над 12 000 жилищни сгради, училища, църкви, складове, обществени постройки. Потопен е и целият търговски флот. България губи и 20 милиарда германски марки, предоставени на Германия под формата на стоки, които трябва да бъдат изплатени след войната. Но след 9 май 1945 г. германската държава не съществува и бедна България остава в историята като най-големия кредитор на Третия райх.
Тежките за България последици от съюза й с хитлеристка Германия разбиват мита, упорито пропагандиран от поддръжниците на монархическия режим, за „символичната“ война и за царя „освободител“ и „обединител“. А огромният риск от трета национална катастрофа бе предотвратен въпреки сателитната прогерманска политика от геостратегическите интереси на съюзниците - СССР и Англия. Именно тези интереси съхраниха и териториалната цялост на България.
Освен значителните човешки жертви, материални и финансови загуби
най–високата цена
която плати българският народ за наложения му съюз с хитлеристка Германия, е разпалената гражданска война. Повечето народи се сражават срещу външни окупатори - германски, италиански, японски. В България българи воюваха срещу българи. Тази братоубийствена война оставя трайни следи в съзнанието на българския народ. Озлоблението, чувството за мъст очертават в продължение на десетилетия дълбока разединителна линия сред българското общество, която не е преодоляна и до днес, но трайно и устойчиво присъства в нашето всекидневие и в политическия живот. Тя е факт дори в българския парламент. Тази нетърпимост остава заплаха за националното единство и подкопава основите на държавността.
70-годишнината от Втората световна война трябва да бъде повод за задълбочени анализи и изводи. Историята доказва, че просперира този народ, който не само изпитва гордост от достойните си дела и личности, но се учи от своите неуспехи, провали и катастрофи, който е безкомпромисно критичен към проявите и носителите на бездарно управление. А неговите жертви, независимо от коя страна на барикадата са дадени, трябва да го сплотяват, а не да го разединяват.
[/offtopic]
