На 24 март 1999 г. по време на войната в Косово НАТО започва военна операция „Съюзна сила” против Република Югославия, продължила до 10 юни.
Трагична дата отбелязват днес Сърбия и Черна гора – 15 години от началото на бомбардировките на НАТО върху територията на тези страни, влизащи тогава в състава на Съюзна Република Югославия. Операция „Съюзна сила“ (Operation Allied Force), която Северноатлантическия алианс осъществи без санкция на Съвета за сигурност на ООН продължи 78 дни. Мишена на натовските бомбардировачи и крилати ракети, изстреляни от кораби в Средиземно море, станаха обекти, разположени на цялата територия на Сърбия и Черна гора. Претекст за акта на агресия, в който взеха участие 19 държави-членки на НАТО, начело със САЩ, бе провалът на преговорите за Косово във френския Рамбуайе и отказът на Сърбия да подпише „мирния план“, една от чиито точки бе разполагането в Косово на чужди войски, което ли означавало фактическа окупация на този край.Формален повод стана откриването в косовското село Рачак на масово погребение на разстреляни, по обвинения – от сръбските войски, представители на мирното албанско население. Впоследствие се установи, че това е било фалшификация, организирана с участието на западни специални служби. Голяма част от погребаните били бойци от албанската „Армия за освобождение на Косово“, загинали в различни райони на провинцията с югославските сили на реда. По време на въздушните удари на НАТО са унищожавани не само обекти на сръбските ВВС, ПВО и военнопромишления комплекс, но и обекти на гражданската инфраструктура – мостове, заводи, транспортни възли, електростанции и далекопроводи.
По време на 11- седмичната операция на натовските ВВС, по данни на сръбски източници, са били нанесени общо около 2,3 хил въздушни удара по 995 обекта. В нея бяха задействани 1150 бойни самолета. На земята са взривени около 420 хил. боеприпаса с общо тегло 22 хил. тона, в това число 20 хил. тежки авиобомби, 1,3 хил. крилати ракети, 37 хил. касетни бомби. Много от боеприпасите бяха изработени с елементи от обеднен уран. Жертви на бомбардировките станаха над две хиляди мирни граждани (предимно на територията на Косово и Метохия) и хиляда военнослужещи. Над 5 хиляди души бяха ранени. Практически напълно бе унищожена военнопромишлената инфраструктура на Сърбия, разрушени бяха над 1,5 хил. населени места, 60 моста, 30 процента от всички училища, около хиляда паметника.Бомбардировките спряха на 9 юни 1999 година, след като от представителите на армията на Съюзна Република Югославия и НАТО в македонския град Куманово бе подписан военно-технически договор за извеждане от територията на Косово на войските и полицията на Съюзна Югославия и разполагането в провинцията на международни въоръжени сили. Ден по-късно Съветът за сигурност на ООН прие съответната резолюция под номер 1244. На нейно основание на територията на южната сръбска провинция бяха прехвърлени 37,2 хил. военнослужещи от контингента на Международните сили за сигурност в Косово „Кейфор“ от 36 страни от целия свят.
След военната експанзия на НАТО в Югославия бе приет актът за независимост на Косово, приет в Прищина на 17 февруари 2008 година. Макар и по-късно се появяват и редица негативни последствия от атаката на НАТО. Равнището на радиация например в редица населени места в южната част на Сърбия (преди всичко в Косово и Метохия), поразени през 1999 година с обеднен уран (по данни на Генералния щаб на Сръбската армия, около 112 района) и досега надвишават допустимите норми.
Именно с натовските бомбардировки сръбските учени свързват растежа на онкологичните заболявания в страната. Председателят на Сръбското сдружение за борба с рака Слободан Чекарич прогнозира нови 40 000 случая у сръбски граждани през годината. Според специалиста именно 15 години след бомбардировките приключва т.нар. латентен период и започват да се проявяват признаци на заболявания, предизвикани от въздействието на радиоактивни материали. Обедненият уран, който се съдържа в хвърлените на територията на Сърбия боеприпаси, предизвиква не само рак, но и респираторни заболявания, неврологични нарушения, репродуктивни проблеми, проблеми с развитието при децата.
Сръбският национален институт по обществено здравеопазване „Доктор Милан Йованович Батут“ още през 2007 година предупреждава за „тихата епидемия от злокачествени заболявания“. При мъжете заболяванията от рак на простатата са се увеличили от 1999 до 2005 година с 60%, както и значително нараства равнището на онкологичните поражения на други органи както при мъжете, така и при жените. Ракът е една от основните причини за смъртността в целия свят и ежегодно отнема живота на около 8 милиона души. В Сърбия темповете на нарастване на заболеваемостта са значително по-високи отколкото в западна Европа и растат с всяка изминала година, констатират медици. Особено тревожна е ситуацията в южната част на Сърбия, която бе подложена в най-голяма степен на бомбардировки. Според началника на отдела за радиологична защита в института „Доктор Драгомир Карайович“ Радомир Ковачевич, хората, които живеят в замърсени с уран райони са подложени на висок риск от развитие на рак на лимфните възли, кръвта, белите дробове, млечните жлези. Ако през 1999 година на 100 хил. души са се падали 194 мъже и 173 жени, при които е диагностициран някакъв вид рак, сега те са 292 мъже и 251 жени, съответно. Ковачевич отбелязва, че последиците от замърсяването на околната среда с обеднен уран ще бъдат „продължителни и многобройни“.
http://noligarh.com/15-%D0%B3%D0%BE%D0% ... %8E%D0%B3/
Тези ли са тръгнали да ми говорят за "демокрация" и "човешки права"
то нямаше преди тва война 10 години.има си куп документални филми и снимки на грпобовете,тва инфо от къде го взимаш само ти си знаеш,добре че не е пропаганда на евреите 
Тоя филм сме го гледали много преди нещата да се случат 
Ако трябва да съм точен, 2 години преди да се случат