Тема за политика - Свят

[Thsmith]

Принципно жертвите им са 172 killed (139 U.S., 33 UK) по време на операция "Иракска свобода".
При Шварцкопф (пустинна буря) е горе долу същото.

[Soulen]

Принципно жертвите им са 172 killed (139 U.S., 33 UK) по време на операция "Иракска свобода".
При Шварцкопф (пустинна буря) е горе долу същото.

Е в тая статия, ако приемем, че е вярна на 4000 97% убити по време на войната са колкото си написал. Друг е въпроса, че ги побъркаха от атентати. Срещу партизанска война, няма как да се бориш в такива държави.

[1982]

Нищо, човекът нека си брои и загиналите от атентати и други неща години след края на войната, така по може да натъкми статистиката.

[pampi]

Нищо, човекът нека си брои и загиналите от атентати и други неща години след края на войната, така по може да натъкми статистиката.

Много е смешно, все пак говорим за атентати и смърт, а това е голяма комедия... Като прибавим и петимата българи убити на 23 декември 2003 в Кербала забавата за Цифровия е пълна.


капитан, посмъртно произведен в майор Георги Христов Качорин – командир на рота;
лейтенант, посмъртно произведен в старши лейтенант Николай Ангелов Саръев – командир на взвод;
старши сержант, посмъртно произведен в офицерски кандидат Иван Христов Инджов – командир на отделение;
младши сержант, посмъртно произведен в офицерски кандидат Антон Валентинов Петров – командир на отделение;
редник, посмъртно произведен в офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров – мерач.

Вечна им памет, Бог да ги прости!

Като оставим настрани въпроса какво търсят нашите войни там и сега в Афганистан, иде реч за това, че британците изнесоха главната тежест на сухопътните бойни действия и ако не бяха те, янките по традиция пак щяха да се осерат, като 1980 в Иран и 1993 в Могадушу...

[pampi]

Принципно жертвите им са 172 killed (139 U.S., 33 UK) по време на операция "Иракска свобода".
При Шварцкопф (пустинна буря) е горе долу същото.

Е в тая статия, ако приемем, че е вярна на 4000 97% убити по време на войната са колкото си написал. Друг е въпроса, че ги побъркаха от атентати. Срещу партизанска война, няма как да се бориш в такива държави.

А в Чечня, руснаците каква война водиха, срещу редовна армия или срещу партизански формирования?

24.10.2012 20:35:38
https://news.bg/comments/skritite-zhert ... istan.html
Тази есен в американското интернет пространство все по-обсъждана става темата за рязкото увеличение на загиналите - от ръката на „приятелски" афганистански полицаи и военни - бойци и сътрудници на специалните служби от страните членки на НАТО.

Към септември 2012 официалната статистика отчита 60 подобни акта на агресия, като убитите са над сто щатски военнослужещи. Почти толкова са и получилите различни по степен на опасност за живота наранявания, пише руското интернет издание „Военное обозрение". Това явление дори наложи ЦРУ спешно да преразгледа размера на компенсациите за семействата на загиналите си служители, които доскоро бяха в рамките на $1000 за погребение.

Не е тайна, че за политиците смъртта на един човек е трагедия, я гибелта на хиляди - статистика. Друг постулат напомня, че има три вида лъжа: обикновена лъжа, голяма лъжа и обикновена статистика. Тези правила напълно намират покритие в Афганистан днес, когато нападенията срещу силите на НАТО са практически ежедневие.

В началото на този месец CNN съобщи за нова потвърдена бройка на безвъзвратните загуби на американската армия - 2002-ма души. Според неофициални данни обаче по най-скромни изчисления цифрата е занижена поне два пъти. Грубо казано, неотчетените от статистиката жертви вече спокойно могат да запълнят едно военно гробище.

Първият основен проблем е, че липсва единен независим и заслужаващ доверие източник на информация за реалните загуби на умиротворителните (окупационни) сили в Афганистан. Работи се на принципа на Гьобелс, залегнал в методите на всяка пропаганда: който пръв е заявил нещо, има свободата след това да го интерпретира до безкрайност, както му изнася.

Съвсем обяснимо е, че за да предотврати елемента на деморализация сред своите войници, официален Вашингтон има интерес да оповестява умишлено по-малки бройки за загубите.

На второ място, официалната статистика отчита единствено загиналите военнослужещи - граждани на САЩ. В редовете на американската армия обаче се сражават и поданици на други държави, съблазнени от възможността след служба в „горещи точки" да получат „зелена карта". На практика от общия брой на военния контингент на САЩ 60 на сто са неамериканци. Тези войници са нещо средно между бойци на договор и наемници, които се бият за пари (или обещание за американско гражданство). Загубите сред тази категория не попадат в официалната статистика на Пентагона - те въобще не се отчитат.

От данните в армейските сводки обикновено липсват и загиналите военни кореспонденти - немалка част от които като правило са свързани със специалните служби, а също така и участващите в конфликта по силата на различен вид договори. Извън статистиката остават отвлечените чужденци, убити впоследствие от похитителите си.

Американска порочна традиция от отминалите необявени войни по целия свят е загубите на секретните служби и спецчастите да не се разгласяват, а тези бойци по дефолт винаги са на предната линия на бойните действия.

Известни са случаи, когато американското командване представя смъртта на свои военнослужещи за загуби извън бойното поле (пътни злополуки, инциденти при невнимателно боравене с оръжие, заболяване и т.н.). В сводките за загубите липсват починалите от рани в болниците, самоубийците и други подобни.

Номерът с „небойните загуби" се прилага от американските пропагандисти още от времето на първата война в Залива през 1991. Тогава, две седмици след оповестяването на официалните загуби от 148 души, внезапно се оказа, че при пътни инциденти и нещастни случаи са пострадали или загинали едва ли не десет пъти повече военнослужещи.

От друга страна, САЩ се опитват да наситят международната коалиция в Афганистан с колкото се може повече държави участници, като по този начин и за тяхна сметка намалят своите загуби. По информация на CNN от началото на афганистанската кампания през 2001 вече са загинали повече от 1190 войници и офицери от други страни. Тази година - а тя все още не е изтекла докрай - са убити два пъти повече натовци, отколкото през 2011.

Както и до неотдавна в Ирак, и в Афганистан на практика се мълчи за раняванията - по-точно за степента на тяхната тежест. Просто казано - редник, загубил двата си крака, дясната ръка и половината от лицето си, не се вписва сред безвъзвратните загуби.

По време на бойни действия на един убит войник се падат десетина ранени. Този „доста нисък" показател на смъртност се обяснява с бронираните жилетки и каските от кевлар. Но именно тази амуниция, защитаваща жизненоважни органи, според военни хирурзи води до повишен травматизъм и осакатявания. Сред завърналите се от мисии в „горещи точки" ранени американци процентът осакатени военни с ампутирани един или два крайника и обезобразени лица е необикновено висок.

Освен тежките физически травми и трайни увреждания фактите говорят и за многобройни психически разстройства на военнослужещи по време на мисии. Според медицинското списание „The New England Journal of Medicine" всеки шести американски войник, завърнал се от зона на конфликт, страда от психологически проблеми (депресии, посттравматичен синдром и др.). Примерно 20 на сто от американците се евакуират от местата на бойни действия не поради раняване или болест, а по „неврологични причини".

Неоспорим факт е деморализацията на щатските военнослужещи през последните години. Още през 2004, когато американските операции в Афганистан и Ирак бяха в началото си, армията на САЩ наброи 5 хиляди дезертьори. Някои от тях - за точния брой се премълчава - се опитаха да намерят убежище в Канада. В канадското общество дори се породи дискусия, целесъобразно ли е да се приютяват бегълци от американска военна повинност.

Общият извод, който се налага, е, че известията за гибел на военнослужещ в район на бойни действия далеч от родината е най-страшният бич за съвременната професионална платена армия. И сега войсковите подразделения на САЩ - от националната гвардия до елитната морска пехота - изпитват сериозен глад за кадри. А новите жертви едва ли ще доведат тълпи копнеещи за военна кариера пред наборните центрове и в бъдеще.

[fcb_bg]

Айдеееее, Рон Джеръми и той стана изнасилвач.....

[Thsmith]

Айдеееее, Рон Джеръми и той стана изнасилвач.....

То преди година и нещо имаше пак нещо подобно. Някакъв направи нормален филм с Линдзи Лоън и веднага тръгнаха обвинения от негови порноколежки за това, че ги насилвал и бил много груб и никоя видиш ли не искала да работи с него.

Цирка е пълен, но като има кой да им се връзва и като никой не ги съди за клевета...

[Betchualeng Arnaikem]

Нищо, човекът нека си брои и загиналите от атентати и други неща години след края на войната, така по може да натъкми статистиката.

Войната не винаги свършва с разполагането на армия в една държава и смяната на нейните управници. В случая част от победените сили продължиха съпротивата и понеже държавата им беше победена и новите и управници бяха по-скоро под контрола на победителите им остана само най-гадния метод: партизанската война. Атентати, саботажи, такива ми ти работи.

Американските патрули в редица иракски градове, постоянните хайки в издирване на бойци, атентатори и оръжие, факта, че дори самите бази бяха подлагани на атаки, някои от които успешни - всичко това значи, че войната продължаваше. Нещо, което поне участниците в това ежедневие (и от двете страни) едва ли са забравяли. Да, този път нямаше редовни сражения, мащабни операции с участието на разнообразни бойни части.. но войната продължаваше.

[1982]

Всичко това няма нищо общо със самите военни офанзиви, за които говорехме ....... факт е, че Русия се осра в Грузия и даде изключително много фира за 5 дена полу-война срещу смешниците от Грузия, докато САЩ прегазиха далеч по-силния военно Ирак без да се изпотят ..... жертвите, които дадоха като хора и техника, бяха минимални за целта, която имаха.

И в Чечня, и в Грузия лъснаха огромните проблеми на руската армия, лъснаха срещу едни никакви противници ......... какво остава ако Русия се изправи срещу много по-мощен враг от чеченците и грузинците ?!

[Betchualeng Arnaikem]

Всичко това няма нищо общо със самите военни офанзиви, за които говорехме ....... факт е, че Русия се осра в Грузия и даде изключително много фира за 5 дена полу-война срещу смешниците от Грузия, докато САЩ прегазиха далеч по-силния военно Ирак без да се изпотят ..... жертвите, които дадоха като хора и техника, бяха минимални за целта, която имаха.

И в Чечня, и в Грузия лъснаха огромните проблеми на руската армия, лъснаха срещу едни никакви противници ......... какво остава ако Русия се изправи срещу много по-мощен враг от чеченците и грузинците ?!

В Чечня руснаците имат проблем само през Първата война. Защото в нея се пращат да се бият наборници и .. милиционери. Защото нерядко се оказва, че оръжията и припасите, предназначени за тези "бойци" са продадени от предприемчиви офицери на .. чеченците.

По време на Втората война в Чечня на местните не им помага нито Ислямска международна бригада (станала причина за втория конфликт), нито парите, нито оръжието, идващи откъде ли не по линията на исляма. Не помагат и високите бойни качества на чеченците. Всъщност чеченците успяват да окажат НКЯКАКЪВ отпор именно в сблъсъците между ХОРА, само там. Но дори тогава са бити.

В Грузия Русия влага малко от наличните си възможности. И със сигурност не среща затруднения набърже да покаже на Грузия, че разумното решение е моментално клякане.

Всичко това не го казвам с цел да убедя някой, че руската армия няма проблеми. ВСЯКА армия има проблеми. Ако американците имат някакво предимство, това е че поради многото си конфликти са имали възможност да забележат повече проблеми и да реагират на тях, да поправят или да приспособят нещата. Може би затова руснаците се задържаха в Сирия, да видят в бойна обстановка кое как е. Със сигурност са наблюдавали какво става и в Грузия, и в Украйна (с "отпускарите"), въобще тест в реални условия така да се каже.

САЩ.. победи Ирак. Но го победи само доколкото разпръсна малко или много армията на Ирак. Останките от която армия докрай не само водиха партизанска война (без да получат сериозни щети), ами на всичкото отгоре после командването на тая победена армия си създаде нова армия. Която за малко си имаше даже "халифат".. в Ирак. С други думи тук лъсва един проблем на САЩ, който се прояви и в Афганистан: те умеят да победят един противник, но не и да го направят небоеспособен. След това трябва или да се изтеглят или.. да се готвят за перманентна война с .. победените. Война, която както се вижда не свършва.

Между другото.. Ирак имаше по-голяма държава и армия от Чечня и повече техника. Но не и по-силна армия и го казвам напълно сериозно. Чеченците бяха добре въоръжени, това първо. Второ.. чеченците са страховити бойци. Не мога да ги трая, но.. това е факт. За капак вносните им подкрепления бяха фанатици-ислямисти, повечето от тях с голям боен опит от битките по света, които са водили в името на джихада . Тоест, трето - като цяло чеченците макар и малобройни бяха бойци с висок боен дух, богат боен опит, смелост и бруталност.

От своя страна Ирак имаше техника с ограничени качества (защото руснаците им продаваха техника със занижени спрямо оригинала качества), която често беше остаряла. Имаха голяма армия, в по-голямата си част без никакъв боен опит, а тези, които имаха такъв беше еднократен (войната в Кувейт) и не особено продължителен :D На всичкото отгоре командването им беше съставено от кадърни офицери, които обаче като видяха, че Саддама ще пада си биха шута и оставиха армията да се оправя сама.

И въобще Ирак редовно е надценяван сериозно. Доказано от лекотата, с която бившите офицери на Саддам изградиха армия, способна да срита и новата иракска армия за 0 време. Между другото очаквам тия офицери още 1 път да забегнат, щот халифата умира.. и да оставят и тая армия сама да се оправя. А после ще ги видим да градят нова сила срещу добро заплащане някъде другаде.