Тема за политика - Свят

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist

Потребителски аватар
Thsmith
Мнения: 23111
Регистриран на: 27 юли 2010 15:24
Местоположение: СТОЛИЧНО
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот Thsmith » 30 авг 2017 00:41

А какъв е? Тоя дето замахва с камък да не е абстрактен образ на някой хвърлящ тъч?


Sometimes democracy must be bathed in blood.

A.Pinochet

Потребителски аватар
blue avalanche
Мнения: 22754
Регистриран на: 23 ное 2009 11:23
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот blue avalanche » 30 авг 2017 09:45

Thsmith написа:А какъв е? Тоя дето замахва с камък да не е абстрактен образ на някой хвърлящ тъч?

Казано от някой, който има цитат на Пиночет в "подписа" си, снимка на преуспял американец на аватара си(дето се казва "политика" до "политика") и пише във футболен форум.
Интересно...
Като стана дума за "камъни" - да не би ти да си този, дето ще хвърли "първия камък"? :mrgreen:

THE G.A.M.E
Мнения: 49918
Регистриран на: 02 авг 2008 22:59
Skype: За к'во ми е ?
Местоположение: Сливен

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот THE G.A.M.E » 30 авг 2017 13:56

Севернокорейска ракета е прелетяла над Япония онзи ден и "Янките" викат, че все по-вероятно е разрешаването на този "проблем", да се случи с война.
Дарвин е в грешка !
Човекът не е произлязал от маймуната !
Oт маймуната човек, никога не е ставало... Но за обратното, никога не е късно !


Image Image

Потребителски аватар
Thsmith
Мнения: 23111
Регистриран на: 27 юли 2010 15:24
Местоположение: СТОЛИЧНО
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот Thsmith » 30 авг 2017 15:32

blue avalanche написа:
Thsmith написа:А какъв е? Тоя дето замахва с камък да не е абстрактен образ на някой хвърлящ тъч?

Казано от някой, който има цитат на Пиночет в "подписа" си, снимка на преуспял американец на аватара си(дето се казва "политика" до "политика") и пише във футболен форум.
Интересно...
Като стана дума за "камъни" - да не би ти да си този, дето ще хвърли "първия камък"? :mrgreen:

Какво точно е на подписа и аватара ми? Които използвам във всеки форум принципно? Изобщо какво общо има с горното? Не съм тръгнал с един плакат на Пиночет и със скандирания "комунистите под ножа" по време на опера или на някой стадион, нали?
Поне според мен, целта на посещение на футболен мач е да гледаш самия мач и евентуално да подкрепиш отбора си. Да се зарадваш от играта или нещо подобно. Не да отидеш на футболен мач за да натрапваш някому религия или политическите си виждания.

Не е особено трудно за разбиране.


Sometimes democracy must be bathed in blood.

A.Pinochet

Потребителски аватар
blue avalanche
Мнения: 22754
Регистриран на: 23 ное 2009 11:23
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот blue avalanche » 30 авг 2017 16:14

Thsmith написа:
blue avalanche написа:
Thsmith написа:А какъв е? Тоя дето замахва с камък да не е абстрактен образ на някой хвърлящ тъч?

Казано от някой, който има цитат на Пиночет в "подписа" си, снимка на преуспял американец на аватара си(дето се казва "политика" до "политика") и пише във футболен форум.
Интересно...
Като стана дума за "камъни" - да не би ти да си този, дето ще хвърли "първия камък"? :mrgreen:

Какво точно е на подписа и аватара ми? Които използвам във всеки форум принципно? Изобщо какво общо има с горното? Не съм тръгнал с един плакат на Пиночет и със скандирания "комунистите под ножа" по време на опера или на някой стадион, нали?
Поне според мен, целта на посещение на футболен мач е да гледаш самия мач и евентуално да подкрепиш отбора си. Да се зарадваш от играта или нещо подобно. Не да отидеш на футболен мач за да натрапваш някому религия или политическите си виждания.

Не е особено трудно за разбиране.

Дефинирай "подкрепа на отбора". ;)

Потребителски аватар
Thsmith
Мнения: 23111
Регистриран на: 27 юли 2010 15:24
Местоположение: СТОЛИЧНО
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот Thsmith » 30 авг 2017 16:53

Какво има да се дефинира? Стъпвал си на стадион, нали?



Sometimes democracy must be bathed in blood.

A.Pinochet

Потребителски аватар
Der Schmarotzer
Мнения: 2599
Регистриран на: 16 юни 2012 11:07
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот Der Schmarotzer » 30 авг 2017 17:19

За по-любопитните.
Авторката, макар и заклет русофил е един от мислещите и интелигенти историци:
“УБИТ НА ТУРЕЦКОЙ ВОЙНЕ” или за “ДИВОТО ПОЛЕ” и една песен от 17 век.
Румяна Михнева, 31 ДЕКЕМВРИ 2015 Г.
Има известна южноруска песен за загиналите на “турска” война, ранени от злите поляци. Онези от вас, които не са историци,едва ли ще разберат смисъла й, а в тази проста на пръв поглед песен е закодирана цялата сложност на региона на Черноморието, Балканите и земите на източните Карпати. Територия, където днес се делят на “титулни” и прочее нации и търсят аргументи за “парцелиране” на същността на историческия процес, за “приватизиране” на елементи, захранващи една или друга национално-историческа теза. Може би познаването на историята на тези земи именно в периода, когато се полагат основите на руската държавност на Юг, ме карат да гледам със скепсис и гняв на случващото се.
ШЛЯХ. Има няколко думички от историята, за които ми се иска да напиша някои друг ред - една от тях е “шлях”, тракт, път, път през степта. Думата се използва в Украйна, Белорусия и се отнася за път в степта, насечен от коловозите на каруците. Това са средновековните “пътни магистрали”, по които се движат волните хора на степта - казаците, странната смесица от хора,родила през 16-17 век местния народ с трудно идентифицируем и неясен етно-генетически произход. Силата му се кореняла в неговата разнородност, в битката със статуквото и печелившата игра със смъртта и търговията с влияние.
ДИКОЕ ПОЛЕ. Сухопътните шляхи - пътищата през "Дивото поле", по които казаците тръгвали на Юг срещу владенията на Портата, често пресичали границата на Реч Посполита. С дуалистичната държава, обединила ведно Полша и Литва през 1569 г. волните конници на степите имали сложни отношенията. Самочувствието им се кореняло във властта над степите - “Дикое поле” . Последното е историческото наименование на днешните южноруски и украински степи между Дон, горното течение на река Ока и Днестър. Тези земи се усвояват стихийно между ХVI -XVII век от селяни-бегълци, крепостни и градско население. Особено интензивен процесът става след края на 15 век. Според Съдебника от 1497 селяни можели, ако са изпълнили всичките си оброчни и данъчни задължения към господаря си в течение на една седмица преди есенния Юриев ден - 26 ноември и седмица след него да сменят местожителството си.

През XVI-ти век това право им е отнето. В съветската и руската историография въпросът за отмяната на Юриев ден e спорен - според С.М. Соловьев става с указ от 1592 г. (документът не е намерен) на Федор Йоанович. “Указната” теория и въвеждането на точна дата се оспорва от друг руски историк В.О. Ключевски, който с много данни от извори доказва, че и през 20-те-30-те години на XVII в. селяните не са окончателно закрепостени. Във всички случаи обаче явно процесът в края на века и началото на следващия става интензивен и съвпада с ръста на преселение на Юг, към Дивото поле - граничната с Реч Посполита “пуста” земя.

При Алексей Михайлович нараства и срокът, в който бегълците могат да бъдат върнати, от 5 на 15 години. Така вълната от бегълци на Юг към Дивото поле или на Изток към Урал и Сибир, където новопоселенците оставали свободни, рязко се засилва. Тази естествена, нерегламентирана и трудно проследима по извори колонизация на земите на Юг води и до проблемите при определяне на етническия характер на населението, което заселва “Дикое поле” - днес обект на претенциите на руснаци и една съседна “титулна нация”. Даването на превес на една или друга национални теории е чиста проба спекулативен акт. Едно обаче е безспорно - интензивното заселване на Юга и ключовият процес при усвояване на нови територии - урбанизацията им, е свързана с ръста на руски преселници от една страна и приток на бегълци от Реч Посполита, преследвани от католическата църква и властите православни, търсещи на Изток свобода и защита. Районът на техните поселения е т.нар. Слобожащина. Ако се приеме, че може да бъде дефинирана някаква етническа характеристика на основа в този период, редно е да се каже, че водещият маркер за определяне на една или друга идентичност в този период е религията. Фактът, че идващите от запад са славяноговорящи и православни не ги противопоставя на мигрантите, идващи от Север, от земите на Московского царства. Те се обособяват в отделни селища, но днес са силно русифицирани в следствие на вековното съжителство с напълно близки до тях по вяра и култура тях хора. За размиването на отделни диалектални и културни отлики съдейства общата дейност - носенето на доброволна служба по охрана на границите. Както пише венецианският посланик в Москва Франческо Тиеполо: “ На охрану крепостей этот государь тратит очень мало, потому что некоторые [из них] охраняются колонистами, другие своими жителями и лишь немногие, за исключением военного времени, его солдатами; нет надобности в большой охране и на границах татар, потому что этот народ [татары] не имеет ни пехоты, ни артиллерии, а [имеет] только легковооруженную конницу. Отсюда и происходит то, что эти люди негодны к взятию крепостей приступом, и, даже если бы пришлось охранять их все на свой счет, то это было бы [герцогу] нетрудно, поскольку немного [и крепостей]. Во время войны [герцог] выставляет в поле много людей: при взятии Кассана и Читракана было, кроме конницы, какую он держал против прекопитов и в других местах, более 100 тысяч конных и 20 тысяч пеших, а если бы он был вынужден большей необходимостью, он мог бы выставить 200 тысяч конных и немалое число пеших сверх вышесказанных.


Към мигрантите от Запад и бегълците от Север за притока на руско население доприняса и нуждата от обезпечаването на защитата на земите на държавата, свързана със строителството на “засечните черти”. За изграждането и функционирането им на Юг Московскатадържава изпращат “служилые люди”.

СЪВРЕМЕННАТА “ГЕОГРАФИЯ” НА ДИВОТО ПОЛЕ. В границите на Дивото поле влизат днешните РУСКИ И УКРАИНСКИ ТЕРИТОРИИ, а именно: областите Луганска, Донецка, последните две самопровъзгласили се за самосотятелни републики, а също така Днепропетровска бив. Екатеринславска, Запорожка, Кировоградска, Полтавска, Николаевска, Одеска, Харковска, Херсонска, а също така и областите на днешна Русия - Тулска, Липецка, Воронежка, Орловска, Курска, Белгородска, Ростовска и Волгоградска области. Процесите, които се развиват в тези части на днешна Русия и Украйна през 16-18 век, системата на колонизиране чрез бегълци от Русия и дн. Западна Украйна, поетапно подчиняване на казаците от различните дружини и урбанизацията на “Дивото поле” са ключови за разбирането на днешната криза в региона.
Тази територия се развива като имперска, като част от държавна стратегия за усвояване на земи. Днешното й разделяне е огромна драма, защото противоречи на хилядолетия исторически наслоения от времето на властта над степите на половци, татари, поляци, казаци, от периода на руско-полските, кримски-полские, османо-полските и руско-османските конфликти. Тя се развива като гранична, смесена, подчинена след 17 век именно като цяла система от взаимозависими част, които обаче стават именно такива като елемент от руската имперска държава, а не като дребен факт от днешните национални истории на Украйна, Полша, Молдова или кримските татари. Това са земи станали социален комплекс под въздействие на исторически феномени най-вече и предимно, свързани с историята на Московското царство/ Руската империя. Разчленяването им днес е в основата на драмата на повечето територии, тръгнали по пътя на национална идентификация в постимперски период, когато политическата “целесъобразност” и доминация на “титулната” нация дават предимството на държавно-образователна и медийна пропаганда на един от изграждащите нацията етно-културни групи. Но да се върнем към историята на Полето, за да разберем за кой евентуално исторически период става дума в песента.


РОБИТЕ. През 1672 г. при султан Мехмед IV е завладяна крепостта Каменец, център на Подолието. Създадена е и последната европейска провинция на османците - Каменецкият еялет. През 1699 поляците отново си връщат крепостта, която преминава към Руската империя в края на 18 век. До намесата на Московското царство в края на 17 век, когато Русия се включва в антиосманската коалиция на Хабсбургите с Венеция, битката за контрол върху търговията и плячката в "Полето" се води между хетманите, казаците, наричани от османците "войните от жълтата тръстика" и кримските татари от една страна и поляците, доминиращи десния бряг на Днепър - от друга. Една от “мръсните” тайни на често митологизираното казачество е това, че казаците са активна част от робската търговия - доходоносно занимание, от което в тези векове, никой не се срамува. Често казаци и татари безчинстват заедно над мирното население - Крим е най-големият пункт за доставка на роби в Османската империя.

Паниката, когато през 1654 г. Богдан Хмелницки заедно с "всичките си градове" и запорожките казаци приема да стане поданик на московския цар, в Полша и Крим е огромна. Големият Курултай на кримските татари обсъжда ситуацията и мнозина от участници му роптаят , че ханът не е успял да съхрани статуквото и отношенията с казачеството "...докато бяхме побратими с казаците, пълнехме Крим с пленници, а сега какво ще вземем от поляците, като воюваме с казаците? Казаците се бореха са свободата си, а за нас оставяха робите...", пише руският историк. Н.И.Костомаров в книгата си за Богдан Хмелницки.

“Ловът” на хора в Дивото поле си имало пътища и правила. Движението т.нар. шляхове, за които споменах - главният бил Муравейският шлях (път) от Перекоп по течението на реката Ворскла и Северен Донец към Ливно и Тула. Отклоненията му били Бакаев шлях и Изюмски шлях - част от системата на други два пътни мрежи, формирани от Калмиуския, Чумацкия и др. Татарите, тръгващи от Перекоп използвали Калмиуския и Чумаския шляхи, за да стигнат до брода при река Волчье воды, където попадали на Муравейския шлях.

Набезите на татарите на Север срещу земите на “Московията” се извършвали през бродовете на реките Воронеж, Козлов, Ряжск, Шацк. На Запад към полските владения татарите минават по “Черный шлях”, който пресича реките Буг, Ташлък, Виси, Олшанка, Синюха през градовете Уман, Лемберг - Лвов, стигайки до самата Варшава. Използвали се и Крючовския, Переволочанския, Микитинския, Къзъкерменкия, Коржевския, Саксаганския, Гардовски и Сичовски пътища. Дивото поле било като подвижен клапан, през който до изграждането на държавни граници и отбрана през 18 век победата бивала на страната на по-бързия и по-добре познаващия степта конник. “Разбоят” имал точно определено време - н началото на лятото и късната есен, когато бродовете през реките замръзвали, а след това робските тържища на Стамбул поемали свежата “стока” - жени и пленници.

Основното направление на походите на кримските татари били Рязан, Тула, Брянск, Северските и Черниговски земи, т.е. земите на Московското царство. Последващото развитие на цялостна отбранителна концепция - изграждането на Засеките в Дивото поле, било продиктувано от напълно реални заплахи и загуба на население.
СЛОБОЖАШИНА. Един от най-важните от стратегическа гледна точка бил Изюмският шлях, защото развиващата се паралелно с него селищна система ясно говори за процеса на русификация на пространството. При сливането на река Салница и Северски Донец над степите се издига един от основните ориентири 200-метромият Изюмски курган, който сега наричат “планината” Кременец. Край нея се появява през 17 век важен населен пункт - град Изюм. Изюм е център на т.нар.Слобожащина. В района на днешния град през XI-XII в. се водят битки на руски князе с степните половци, най-известна от тях е битката на “седемте руски князе” под предводителството на Владимир Мономах през 1111 година. Още през XVI в. в изворите се споменава за руски стражи на “Изюмската сакма” (сакма,от турл sok - път). През 1680 се споменава Изюмский “городок”. Постепенно градът се разраства, изградена е крепост с вътрешен и външен град по инициатива на генерал-поручик Григорий Косагов и под ръководството на казашкия полковник Григорий Донец-Захаржевский. Етническата картина на местното население е пъстра, освен беглото население от Север, тук се заселват и пресладвани в Реч Посполита “русини”, които основат в района свои “слободы”, от тук и името на района - Слобожащина. Постепенно “русините” поемат и основната функция в стражева служба, бранещи новата си земя.
До средата на XVIII в. Слобожащината има структура сходна с тази на съседния район, т.нар. Хетманщина. Животът е организиран в рамките на полкове и сотни. Полкът бил едновременно и териториална и военна единица. Петте полка - Острогожски (дн. гр. Рыбинск), Харковски, Сумски, Ахтирски и Изюмски обаче за разлика от полковете в Хетманщината не се командвали от войскови или кошеви атамани, а от полковници, които държали цялата административна, военна и съдебна власт, т.е. били “държавни” служители на Московското царство, а по-късно на империята. Слободските полкове обаче били пряко подчинени на Белгородския воевода, който първоначално се назначавал от Москва, а по-късно от Петербург. През целия период до средата на 18 век централните власти поетапно ликвидират автономията и независимостта на полковете, защото това отговаря на имперската държавна доктрина и нуждата от гарантирана отбрана на южните земи на държавата.

От “планината” всеки можел да огледа околността, а това било особено важно при създаваната система на отбрана. За хълма, “сърце” на Слобожащината, единствен ориентир в южноруските степи, се говори още в “Слово о полку Игореве”. В препис от XII -ти век хълмът е наречен “шлем” : «О Русская земле! Уже за шеломянем еси!» В преводи от по-късно време текстът звучи «О русская земля, давно уж ты за горами!» - «гора» Кременец, т.е. доминираш над Дивото поле. Днешните опити за подменяне на историческия процес и вписването му в теорите на т.нар. украинска “титулна” нация е израз на крайна степен на радикалиназия на определени политически и научни деятели.
Самото понятие “титулна” нация е непознато на българската политическа и правна уредба и не присъства в основния закон на Републиката - Конституцията на България. То е изключено и от руската държавно-правна терминология, но нашироко се употребява в Украйна. Защо? Понятието е създадено във Франция в края на 19 в. по време на аферата Драйфус от френския националист Морис Барес. Под него той разбира доминиращата нация, на чийто език се организира образованието и развива държавната система в отличие от “националните малцинства”, жиевещи на територията на държавата като евреи, арменци и др. както и французи от диаспората - например в земите “ябълка на раздора” с германците - Елзас и Лотарингия. За него силата на една държава е в тотално подчинение на малцинствата в територията на държавата и грижа на държавата за нейната “диаспора” - в случая се подразбира, че представителите на руската нация на територии, където те живеят от самото им структуриране, не са местни, не са коренен народ, не са малцинство и като такива нямат никакви малцинствени права - грижата за тях е на съседните държави - разбирай Русия. В този дух са и изказвания на висши дипломати на Украйна. Понякога си мисля, че българските политици, които сме склонни често напълно да отричаме са проявили политически такт и усет, отказвайки се от употребата на това понятие. За съжаление в съвременна Украйна не мислят така.В страната тече подписка за въвеждането на понятието в Конституцията. С отнемането на правота да бъдат третирани като малцинство русите няма да имат никакви гарантирани общностни права. Аналогични процеси тека вече 20 години и в Латвия, където е въведено световно абсурдното понятие “неграждани”. Битката между западните украинци - галицийците и останалите украинци обаче не е завършила и това е една от причините за крайното забавяне на изпълнението на част от Минск-2.

Текстът на песен “Шли два брата” естествено е осъвременен, но основата му е онзи размирен 17 век, чието ехо все още се чува в Северното Черноморие. История е пълна с драматизма на всяка граница, с мъката на бегълци, робите, пожарищата, политически интриги...Четири века по-късно всичко е все така объркано...
“Там шли, шли, два брата с турецкого фронта,с турецкого фронта домой. Лишь только переступили мы польскую границу, ударил поляк три раза.Ударил, ударил, он в грудь меня поранил. Болят мои раночки, болят.Одна нарывает, другая заживает, от третьей я должен умереть.А дома детишки, жанёнка молодая всё ждёт не дождётся меня... Сестрица родная, дай чистой мне бумаги, родным я письмо напишу.Отец прочитает, а мать того не знает, у сына нет правой руки.Детишки возроснуть, у матери спросют: "А где же отец наш родной?"А мать отвернется, слезами зальется: "Убит на турецкой войне."
Ние сме Левски, Левски (София)!!!

Потребителски аватар
Tiberius
Мнения: 3071
Регистриран на: 27 апр 2016 10:07
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот Tiberius » 30 авг 2017 17:23

Смит сериозно ли не е виждал тази картина? Мале, мале... :lol: :lol: :lol:
Не виждам нищо лошо, че феновете на Зенит са направили подобна хореография. Няма политика, а просто оценяване на исторически факт. ;)
"За побеждаващите няма лошо време". - Хенри IV

„Виждам светлина; надежда. Чувствам полъх; сила. Чувам песен; облекчение. Пуснете ги да минат, защото те са добре дошли“.

Потребителски аватар
1982
Мнения: 30287
Регистриран на: 13 юни 2012 15:17

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот 1982 » 30 авг 2017 23:21

Soulen написа:
THE G.A.M.E написа:Ами аз бих казал, че е лицемерие.
Сега Путин и Ер Доган са братя, и се гледат влюбено. :lol:

А и наскоро един руски историк каза, че ако руснаците са знаели как България ще се завърти само няколко години след Освобождението, то Руската империя е нямало да започне кампания на Балканите.
"Любов" ли е, да я опишеш. :lol: :mrgreen:

Според мен руснаците са постъпили глупаво. Не знам какъв им е бил първоначалния план, но не водиш война, за да може после да подариш на някой държава, която даже да не ти се подчинява. На всичкото отгоре Истанбул остава в пределите на османците, тоест нямаме и стратегическо положение, което да използват. Единствения плюс е Бесарабия :?
Тогавашните империи обикновено просто са завладявали такива народи като нашите. Справка всичките централно европейски страни тогава са част от Австро-унгария, Германия и Русия.


Не забравяй, че руско-турската война не се води само на Балканите .... и Русия придобива територии след нея.
A. ПРЕДСТВЯНЕ НА КАНДИДАТА

4. ЦСКА-София е футболен клуб, състезавал се преди това под името „Литекс Ловеч”, заявил кандидатура по същество да бъде лицензиран и да участва в ЛЕ.

Потребителски аватар
fcb_bg
Мнения: 15504
Регистриран на: 10 окт 2008 08:57
Контакти:

Re: Тема за политика - Свят

Мнениеот fcb_bg » 31 авг 2017 00:49

Thsmith написа:
THE G.A.M.E написа:Ами аз бих казал, че е лицемерие.
Сега Путин и Ер Доган са братя, и се гледат влюбено. :lol:


Кво значение има изобщо това? Някакъв футболен мач и разни пъпеши вдигат плакати, които нямат нищо общо със събитието което са отишли уж да гледат и естествено не гледат, а се занимават с тези картинки...
Винаги са ме дразнили подобни работи и опити за изявление на една малка група хора от името на всички фенове на даден отбор и като цяло на отбора. Политиката няма място във футбола!


Ти знаеш ли кой от чие име издига снимката? Некво проучване ли напраи, че толкоз високопарно изказа заключително мнение?
Ква политика, с тоя Путин и политика натрапени от мейнстрийма се побъркахте мамка му.

Изображение

Тва е по размириците в Катуница. Политика, а ?
Последна промяна от fcb_bg на 31 авг 2017 01:02, променено общо 1 път.
- Г-н Петков, чий е Крим?
- А изчегъртахте ли Борисов и Пеевски?


Върни се в “Свободна зона”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 46 госта