През януари-февруари 1997 г. платени групи футболни запалянковци и маргинални елементи, подстрекавани от политици от СДС и други противници на социалистическата партия, атакуваха, разбиха и подпалиха Народното събрание. Тази вандалщина веднага беше наречена „народна революция“ с цел „сключване на нов обществен договор“. По-късно премиерстващият шеф на СДС Иван Костов определи събитието като „най-значителното за ХХ век“.
Всъщност разнообразни лумпени, социално незрели младежи и объркани наивници бяха произведени в „гражданско общество“. Професионални дезинформатори и просто любители в областта на подривната дейност, недостойни за професията журналисти и продажни медии многократно твърдяха тази и редица други лъжи, направиха кариери и пари. Бялото беше обявено за черно и обратно. За втори път чужди централи след лятото на 1990 г. пробваха в български условия операция „цветна революция“. Тук обаче пак не постигнаха масово народно участие.
През 97-а и много години след това различни политици и агитпропагандисти безсрамно набиваха явната лъжа, че в началото на 1997 г. народът бил свалял от власт правителството на Жан Виденов. Въпреки че то от три седмици беше в оставка, на 22.12.96 г. Виденов я подаде заедно с тази си като председател на БСП. Изпревари ги и затова го намразиха още повече. Принудиха се пропагандно да отидат на явна мистификация, да дуднат, че свалят някого, който фактически вече се е оттеглил, и то по своя воля.
Тогавашните протестъри обаче крещяха „Добрев е пияница, неговата ******!“. Разбира се, не знаеха, че натовареният да прави втори кабинет на БСП Николай Добрев и новият председател Георги Първанов водят задкулисни преговори със СДС да откажат мандата, а междувременно лъжат съпартийците си, че ще се изпълни заръката на партийния конгрес. А имаха брилянтен шанс да извадят депутатите си още на 11 януари и да тръгнат на предсрочни избори с железния аргумент за осквернената светая светих на демокрацията – парламента!
Осквернителите щяха да загубят обаче, БСП пък да спечели много, а целта на замислилите и финансиралите „народната революция“ беше точно обратният резултат. Докато Първанов и Добрев стискаха очевидно вредния за партията мандат, левът се обезценяваше стремително, съответно масовите настроения се обръщаха във вреда на социалистите и в полза на техните противници. На 4 февруари, когато инфлацията вече беше изяла спестяванията на българите, двамата върнаха мандата без санкция на колективното ръководство.
Така фактически пречупиха гръбнака на БСП, печелила преди това по демократична формула два парламентарни мандата с абсолютно мнозинство. Подбрани и предварително информирани за далаверата лица направиха много пари от игрите на повишение и понижение на курса на долара. Цялата власт посиня, състоя се приватизационният грабеж на общонародната собственост. Първанов получи два президентски мандата, синът на Добрев бързо забогатя.
Други техни съучастници измежду партийната „аристокрация“ се уредиха с Евролевица, попаднаха в парламента и подкрепяха синия кабинет на Костов. По-късно послушният Станишев издигнаха в Брюксел, оглави ПЕС. Виденов, Премянов и някои техни съпартийци, които за разлика от онези не го предадоха, бяха извадени завинаги от политическа дейност. За да е ясно, че в подконтролна на САЩ страна сурово ще се наказва всеки опит за провеждане на лява политика.
В резултат на мистификациите в началото на 1997 г., мощно осигурени от външния фактор и силно подкрепени от вътрешни, СДС едва изкара мандата на своето правителство и постепенно съвсем залиня. Но бидейки още в силата си, сините не отбелязваха 10 януари като свой празник, явно за да избегнат припомнянето на редица срамни подробности. Хем за разлика от 1991-ва, когато спечелиха „с малко, но завинаги“, през 1997-а спечелиха много, но… пак за малко.
Първанов и кръгът около него периодично повтаряха за „саможертвата“ на Николай Добрев, който с връщането на мандата бил спасил страната от кървава баня, но и тогава малцина им се връзваха, а сега вече ги гледат с презрение. Затова и спряха да напомнят за онази си конспирация.
Виденов беше първият национално отговорен министър-председател, който не се подчиняваше нито на Изтока, нито на Запада. За 2 години неговото правителство изплати 3 милиарда долара външен дълг, без да вземе и стотинка заем и искаше България да излезе от примката на МВФ. Сравнете 16 млрд. заем и още няколко милиарда, взети от ГЕРБ. Виденов отказа да затвори АЕЦ Козлодуй, като предизвика международна проверка, която доказа, че металът на реакторите е много по-здрав от най-оптимистичните очаквания, което не попречи на СДС, след държавния преврат от януари 1997 г., да гласува заедно с ДПС през 1998 г. за затваряне на 4 реактора на „Козлодуй“. Виденов отказа на руснаците собствеността на тръбите на газопроводите. Той не се съгласи да приватизира активите на България на ниска цена или за жълти стотинки, както направиха Костов и СДС след преврата и с престъпната приватизация ликвидираха предприятията и работните места на българите., както през 1991 -1992 г. СДС ликвидира селското стопанство с ликвидационните съвети. Виденов спря ежегодно дарение от държавния бюджет на 40 млн. за „Отворено общество“ на Сорос и Сорос, който е разбивал валутите на Великобритания, Малайзия и др. страни, му отмъсти, като наля десетки милиони във валутната търговия, за да се създаде изкуствената инфлация през зимата на 97 г. (1 месец след подадената оставка на Виденов през декември 1996 г.) и да се предизвика недоволство.
Пак ще го напиша: Един добре режисиран сценарий !Причината за всяка революция или протест са финансите.Беден човек революции не прави, той се бунтува и именно този порив беше умело използван от режисьорите на спектакъла.“Грехът“ на Виденов /освен некадърното управление/ беше, че не искаше грабителска вълна.От 100 млрд лева държавни активи, след приватизацията в хазната влизат 1,5 млрд лева. Къде са останалите пари , си правете вие изводите ?