Бедствено положение с кадрите в България! Веднага да внесем чужденци, зоват Кирил Домусчиев и колегите му от големите работодателски организации. Бизнесът има най-различни идеи, само и само да не стигне до очевидното – ниските заплати.
Едва ли сте имали късмета да пропуснете потока от новини, свързани с отчаяните призиви на т.нар. големи работодателски организации в България правителството спешно да им помогне, като им осигури „работна ръка“. Макар да са членове на Национален съвет за тристранно сътрудничество, където би трябвало да обсъждат заедно със синдикатите и правителството подобни въпроси, в последните седмици господата Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал в България), Кирил Домусчиев (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), Божидар Данев (Българска стопанска камара) и колегите им съответно от АИКБ, КРИБ и БСК в последните седмици още по-интензивно шестват из медийното пространство, за да бият тъпана за „най-големия проблем на българската икономика – липсата на кадри“.
Чуваме го толкова често, че още малко и ще започнем да им вярваме и да се затъжим за нерадостната им съдба. „В България обаче нещата са в бедствено положение“, разтръбиха медиите изказването на Кирил Домусчиев относно ситуацията с „липсата на кадри“. Съвсем страничен и любопитен щрих е, че това се случи по време на бизнес форум, озаглавен „Да! На българската икономика“ и организиран от КРИБ и вестник „Стандарт“ – изданието, което многократно в последната година нашумя с отвратителната практика да бави с месеци наред или изобщо да не заплаща заплати на своите служители, които при това бяха притискани да мълчат, ако искат да запазят надеждите си да получат нещичко от изработеното. Изработено, например, с отразяването на събития като въпросния форум.
Но да оставим настрана прекрасната иначе ирония на съдбата, ако изобщо „съдбата“ има някакъв пръст в случая, а не става дума за съвсем обикновено и безгранично лицемерие. „България е разграден двор и няма как да бъде по-друг начин – наши кадри напускат страната, а от друга страна сме се заключили с катинари и не можем да внасяме кадри“, добавя загрижено Домусчиев по време на форума, с което за пореден път откроява решението, измъдрено от него и колегите му – като няма българи, да внесем чужденци. Спешно, веднага!
Сериозно ще се затрудните, ако се опитате да откриете по-задълбочен анализ на споменатите апологети на трудовата имиграция към България относно въпроса защо всъщност българите „напускат страната“. Въпросът „защо“ това се случва не изглежда особено любим на Домусчиев и колегите му. Липсата на кадри редовно се обяснява и с липсата на достатъчно силна връзка между бизнес и образование, или с други думи – държавата не прави достатъчно, за да ни образова кадрите. Куриозни и доста нагли твърдения на фона на факта, че най-редовно същите „недоволни“ от качеството на държавното образование са най-големите защитници на ниските данъци и ограничаването на ролята на държавата и участието ѝ в икономиката – в задачата се пита как се очаква държавата да финансира качествено сферата на образованието, когато източниците и на приходи – данъци и държавни предприятия са считани за „зло“ и дори за „кражба“. И дори да приемем, че някак „кадрите“ ще бъдат подготвени според изискванията на бизнеса, за него явно продължава да остава енигма защо въпросните кадри масово не остават в България.
Да открие причината затова се оказва твърде трудно и за Менда Стоянова, която обаче побързала да „подкрепи искането на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев за облекчаване на процедурите за назначаване на чужденци“, но посочила и друг проблем, освен липсата на необходима квалификация. „Трябва да се търсят начини за мотивация на нашите деца да останат да работят в България“, умно разсъждавала госпожа Стоянова. Каква ли би могла да бъде тази мотивация? Наистина не можем да се сетим.
Освен да организират форуми, да обикалят телевизионни студия и да изскачат от най-различни сайтове и страници на вестници, които много често са собственост на същите тези хора, в последните седмици работодателските организации показаха сериозни умения и да пишат писма на властта. Тристранките в Министерския съвет и присъствието на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, както и министрите на образованието и икономиката Красимир Вълчев и Емил Караниколов на бизнес форумите изглежда не им е достатъчно, за това от АИКБ са решили да напишат писмо и до социалния министър Бисер Петков. Грифът отново е „спешно“, а в текста ни залива поредната лавина от клишета, които невъоръженият читател до такава степен е свикнал да слуша, че вече ги приема за аксиома, тоест не си прави труда да ги подлага на никакво съмнение и не се нуждае от аргументация и доказване.
„Бедственото“ положение, в което се намира бизнесменът Домусчиев, при неговия колега Васил Велев засега е само „драматично“. Именно „недостигът на човешки ресурси в родната икономика“ е посочен от АИКБ като „главен задържащ нашето ускорено развитие фактор“. Или както се шегуваше един популярен „Фейсбук“ шегобиец – „ниските заплати стимулират икономическия ми растеж“, казал Кирил Домусчиев.
Заплати ли? Да не изричаме тази дума просто така. С нея трябва да сме много внимателни, да внимаваме как я използваме и по възможност да не го правим особено често. Най-добре – никога. Или ако все пак се налага, то това да бъде единствено ако държим да отбележим, че минималната заплата от 460 лева е твърде висока и също спъва нашето иначе потенциално огромно икономическо (лично) развитие.
Със сигурност в писмото до министъра на труда и социалната политика няма да откриете нито веднъж думите „заплати“, „възнаграждения“ или който и да било техен синоним. Ако не вярвате, можете да опитате и сами. Затова пък ще прочетете, че работодателите „се обръщат с призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници посредством сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения или по друг подходящ начин“. Председателят на КРИБ пък свикна да дава примера с Полша, която привличала стотици хиляди украинци – да се пита човек дали това няма връзка с факта, че от своя страна милиони поляци живеят още по на Запад, например във Великобритания.
Това не е първи призив в тази посока, а като се има предвид голямата успеваемост на работодателите сред политиците, най-вероятно скоро също ще бъде удовлетворена. Самите организатори на вече споменатия форум се похвалиха, че „в 16 национални и регионални дискусии властта пое 71 ангажимента към бизнеса, като 54 обещания са изпълнени или в процес на изпълнение, а 13 са със срок до края на 2017 година“. (Чудим се дали с такава успеваемост могат да се похвалят например шивачките от завода във Ветрен, миньорите от мина Оброчище или служителите на „Пикадили“, като се има предвид, че парламентът дори отказа да внесе за разглеждане закона на омбудсмана Мая Манолова и КНСБ, а вместо това лицемерно тръгна да създава комисия, която да разследва случаите на неизплатени заплати).
За протокола хубаво да отбележим едно от приетите предложения на бизнеса, а именно, че само преди десетина дни правителството прие изменения в Правилника за прилагане за Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, които целят да се облекчи процедурата за работодателите при наемането на чуждестранни работници. Промените бяха насочени към гражданите от трети държави, наети през сезона до 90 дни, като отпадна изискването за подаване на документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника, както и договор за наем.
Днес краткосрочни работници, а утре и дългосрочни. От Молдова, Армения, Украйна и изобщо от останалите няколко европейски държави, с които си приличаме или дори водим с малко по отношение на едно елементарно нещо. Същото онова, което не бива да споменаваме на глас – ниските заплати. Към изживяващите се като единствени носители на експертиза относно спасението на българската икономика остава отворен въпросът колко точно устойчив смятат, че ще бъде растежът (няма да питаме чии растеж конкретно, макар че се досещаме) и колко ли време ще бъде необходимо на привлечените в България чужденци, преди същите да се усетят, че ще бъде по-добре за тях да отидат при българските си колеги, вече отпътували далеч по „неясни“ причини.
Впрочем, поне що се отнася до временните работници по морето, кампанията за привличане на чужденци тече с пълна сила, но засега няма данни за „успеха“ ѝ. Дали това не се дължи на факта, че колегите по морето на друг нашумял герой – хотелиерът Благой Рагин също черпят сили, вдъхновение и идейна основа от домусчиевците? Така например, по информация на Регионалната служба по заетостта в Бургас, са приети общо 35 заявления от работодатели за наемане на сезонни работници от чужбина за срок до 90 дни по Южното Черноморие. Работните места са в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а заплатите, посочени в Агенцията по заетостта варират от… 460 до 500 лева.
„Колко от тези заявени места обаче вече са запълнени, в Агенцията по заетостта нямат информация“, посочва още цитираният материал. А ние сме сигурни, че с такива крупни суми заявките няма как да не са хиляди.
Николай Драганов,
Украинските европейци идат скъпо. 
Работодателите си режат клона по този начин, като някои вече го усещат. Аз съм в областен град и тука, поне по думите на другите, щото тогава бях малък още, работодателите са били на принципа "Повече пари няма, който иска - да напуска, на портала чакат други" . Да, обаче сега нещата се промениха ... При нас директора и той беше на някаква такава вълна, обаче един ден като беше тръгнал да преглежда молбите 
