NOMER14 написа:Всяка война започва от този, който е загубил предишната.
Да, де... Говорим за Германия. Не знам, как решихме, че СССР бил основен виновник за тая война, при положение, че Великите сили през цялото време правят всичко възможно, да тластнат Адолф Хитлер към нападение над СССР. А сега привържениците на Суворов ми обясняват, че нападението било "изпреварващо". То изобщо отношението между Сталин и останалите Велики сили в ония години са изключително сложни. Примерно, по време на испанската гражданска война, когато Сталин е единственият, който подкрепя републиканците, а останалите (САЩ, Великобритания и Франция) уж неутрални, но нямат нищо против, фашагите, да подкрепят генерал Франко. Жабарите и швабите удрят здраво рамо на Франко тогава. А да не говорим за Мюнхен 1938-а, което както и да го погледнем е един
успешен опит на Великите сили, да отворят фронт на Хитлер, да нападне СССР, понеже Чехословакия е вече минало. Ама не само, да се отвори фронт, а и да се превъоръжи чрез военната им индустрия.
Общо-взето, в ония години СССР буквално е сам срещу всички и Сталин чисто и просто търси начин, да си "върже гащите" един вид. Още повече, че водят война и с японците по това време. Един вид с Рибентроп-Молотов освен, че си връща територии, които са загубени от войната с поляците преди години, Сталин успява да тушира напрежението с част от останалите държави, но и да даде време на държавата си да се стабилизира, понеже е пределно ясно, че СССР не е готов изобщо за война с велика сила. Финската война е доказателството за всичко това.
А другото доказателство е бързото навлизане на Вермахта на тяхната територия, понеже сварват СССР тотално неподготвен за нещо подобно. РККА е в процес на огромна по мащаби реорганизация към лятото на 1941-ва, т.е. тя няма и как да е боеготова. Отделен проблем е разрастването й в периода непосредствено преди началото на войната, в резултат на което има много сериозен недостиг на персонал (особено команден) на всички нива (което само се задълбочава сериозно от голямата чистка в армията и следващите по-малки вълни). Към това се добавя недостиг на боеприпаси (сериозен), недостиг на въоръжение, техника и екипировка. Особено тежко това се отразява върху тиловите подразделения, т.е. логистиката.
