Не съм фен на Коелю като писател, но по времето когато ACTA и SOPA бяха актуални и имаше протести по цял свят изказа мнение, което няма как да не постна. Още повече, че дава конкретни примери със себе си и ефекта от „пиратството“ в цифри. Другото е бла-бла...
В бившия Съветски съюз, в края на 50-те и началото на 60-те години, много книги, които поставят под съмнение политическата система започват да циркулират в апокрифна форма. Техните автори не са получили и копейка за правата си. Обратно, били са преследвани, заклеймени от официалната преса и изпратени на заточение в страховитите сибирски ГУЛаг. Въпреки това са продължили да пишат.
Защо? Защото са имали нуждата да споделят това, което чувстват. От госпелите, до политическите манифести, литературата е позволявала на идеите да пътуват и дори да променят света.
Нямам нищо против хората, които печелят от книгите си, така си изкарвам и аз прехраната. Но вижте какво се случва. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може да се превърне в заплаха за интернет. Това е РЕАЛНА ОПАСНОСТ, не само за американците, но за всички нас, тъй като законът, ако бъде одобрен, ще засегне цялата планета.
Как се чувствам аз по отношение на това?
Като автор, трябва да защитавам „интелектуалната собственост“, но аз не го правя.
Пирати от цял свят, обединете се и изпиратствайте всичко, което някога съм писал.
Добрите стари дни, в които всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.
Първо, защото всичко, което всеки прави е да рециклира някоя от добре познатите четири теми: любовна история между двама души, любовен триъгълник, борба за власт, или историята на пътуване.
Второ, защото всеки писател иска неговата история да се чете, независимо дали във вестник, блог, памфлет, или на стена.
Колкото по-често слушаме една песен по радиото, толкова повече ще искаме да си я купим на CD. Същото е с литературата.
Колкото повече хората „пиратстват“ една книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си я купят цялата на другия ден, защото няма нещо по-уморително от четенето на дълги пасажи текст на компютърен екран.
1. Някои хора ще кажат: Ти си толкова богат, че можеш да си позволиш книгите ти да се разпространяват безплатно
Това е вярно. Богат съм. Но дали желанието да съм богат ме е накарало да пиша книги? Не. И семейството ми и учителите ми заявяваха, че няма бъдеще в писането.
Започнах да пиша и продължавам да пиша, защото ми дава наслада и дава смисъл на съществуването ми. Ако парите са били мотивът, щях да спра да пиша преди векове и да се спася от четенето на неизменно негативни рецензии.
2. Издателската индустрия ще каже: творците не могат да оцелеят, ако не им се плаща
През 1999 година, когато издадоха първата ми книга в Русия (в 3000 бройки), в страната имаше страхотен дефицит на хартия. По случайност, открих пиратско издание на Алхимика на руски и я качих на уебсайта си.
Година по-късно, когато кризата свърши, продадох 10 000 бройки. До 2002, продадох милион копия в Русия, а с днешна дата съм продал 12 милиона.
Когато пътувах с влак през Русия срещнах няколко души, които ми казаха, че за първи път са попаднали на творбата ми чрез пиратската версия, която бях качил на сайта.
И до ден днешен поддържам уебсайта ‘Pirate Coelho’, като давам връзка към всяка моя книга, която има по P2P сайтовете.
И продажбите ми продължават да растат – до близо 140 милиона копия по цял свят.
Когато си изял портокал, трябва да се върнеш в магазина за нов. В този случай има смисъл да платиш на място.
С предмет като изкуството, обаче, ти не купуваш хартия, мастило, боя, платно или ноти, а идея, родена от комбинацията от тези продукти.
„Печатането“ е интродукция към работата на артиста. Ако харесваш нейната или неговата идея, ще искаш да я имаш вкъщи, добрата идея не се нуждае от защита.
Всичко друго е или алчност, или невежество.