Виктор Лвович Корчной е съветски и швейцарски шахматист и шахматен теоретик от еврейски произход. Той е световен рекордьор по броя на изиграните партии. Записани са 4460 негови партии, от тях 4159 в официални срещи, което е най-големият архив в света за всички времена. До 2014 г. е изиграл повече партии от колкото световните шампиони Анатолий Карпов (втори в класацията с 3505) и Хосе Раул Капабланка (792) взети заедно. От всички шахматисти в света Корчной е постигнал в официални срещи най-много победи - 1717 и най-много ремита - 1759. Роден е на 23 март 1931 г. в Ленинград, Русия. Научава се да играе шах на 7 години. Дипломира се в Ленинградския държавен университет със специалност история. В началото на кариерата си играе в агресивен контраатакуващ стил, но постепенно се развива като всестранен играч. Става четири пъти шампион на СССР – 1960, 1962, 1964/1965, 1970; 3 пъти вицешампион - 1961, 1954 - 2-3 място с Тайманов, 1973 - 2-6-то място; през 1952 г. заема 6-о място; 1954 - 4-то място; 1966 - 3-5-то място с Тайманов и Гисплис. В състава на съветския сборен отбор е победител на шахматна олимпиада 6 пъти. През 1974 г. отстъпва с минималното 11,5:12,5 (+2, -3, =19) във финала на претендентите срещу Анатолий Карпов, който се оказва финал за титлата след неявяването на Фишер. Поради конфликт със съветската шахматна федерация не се завръща в СССР от турнир в Амстердам през 1976 г., за което 2 год. по-късно е лишен от съветско гражданство. Установява се в Швейцария, където получава политическо убежище и гражданство. Жена му и синът му са спряни от присъединяване към него от СССР и емигрират едва години по-късно, след като синът му е излежал 2,5-годишна присъда в лагер за отказ да постъпи в Съветската армия. За това Корчной обвинява Анатолий Карпов.
През 1978 г. играе мач за световната титла срещу Карпов в Багио, Филипините. Регламентът е игра до 6 победи, като равенствата не се зачитат. Мачът продължава 3 месеца и Корчной губи отново само с 1 точка - 5:6 при 21 ремита. Този мач е един от най-спорните в историята на мачовете за световната титла по шахмат. Мачът се запомня с много съмнения в честността си. Корчной твърди, че д-р Жуков се опитва да помага на Карпов като хипнотизира Корчной по време на партиите. От своя страна Корчной използва огледални очила, за да отбягва хипнотизиращите му погледи. Корчной предлага и да играе под пиратския флаг, когато му е отказано да играе под швейцарското знаме. Има съмнения, че киселото мляко на Карпов е използвано за предаване на съобщения, а Корчной кани двама местни магьосници (съдени за опит за убийство) като членове на екипа си.
Третият мач за световната титла между двамата е през 1981 г. в Мерано (Италия). Този път психологическото предимство е на страната на Карпов след като на синът на Корчной вече е арестуван за укриване от задължителна наборна военна служба и излежава присъдата за това. Корчной губи мача след 2 победи, 6 загуби и 10 ремита и отново не успява да отнеме титлата.
В следващия цикъл за световно първенство през 1983 г. губи на финала на претендентите от Гари Каспаров с 4:7.
През 1990 г., заедно с други дисиденти, обявени на времето за врагове на Съветския съюз, Корчной е реабилитиран, възстановено му е гражданството на СССР, но не се завръща.
През септември 2006 г. в Арвиер Италия при своето единствено участие на Световното първенство за ветерани над 60 г. ("сеньори") Виктор Корчной става световен шампион. Той побеждава в 9 партии, 4 завършва наравно и без нито една загуба на 75 години печели своята първа и единствена световна шампионска титла.
През януари 2007 г. той е най-старият шахматист в ранглистата на ФИДЕ Топ 100, където заема 85 място. Вторият по възраст в този списък, Александър Белявски, е на 53 г.
През 2009 г. на 78-годишна възраст става шампион на Швейцария по шахмат.
През 2011 г. Корчной е още активен състезател в световния шахмат и в Гибралтар побеждава с черните фигури 18-годишния Фабиано Каруана, който има ЕЛО 2700.
Уменията на Корчной зад дъската му носят положителен личен баланс срещу световните шампиони Тал, Петросян и Спаски и равен баланс срещу други двама световни шампиони – Ботвиник и Фишер.
