Мнениеот pomiqr272 » 08 май 2016 14:24
Колко простотии прочетох не е истина... Като започнем как американците развалили бокса и как Тайсън е най-великият... Американците създадоха бокса. Тайсън е най-добрият по шмъркане и ядене на уши на ринга. Тайсън се биеше със същите тулупи на Пулев, като Харис и Ариас. Съперниците на Тайсън преди титлата са с отрицателен баланс или победите и загубите им са с разлика около 10. След титлата поне съперниците му не са с отрицателен баланс и са някакви като Чарлс Мартин да речем. Побеждаваш 10 съперника от твоя щат и вече си голям боксьор, ама в Европа тези не важат. Просто след ерата на Али , Фрейзър и Форман бокса има нужда от реновация и я намират в Тайсън, който бързо е смлян и изплют от месомелачката на шоубизнеса. Тайсън на 24 свърши с бокса.
Боксът винаги е бил дерижиран в една или друга степен
1913 година.
В продължение на две минути, без да намали ни най-малко темпото, Пауърс сипеше върху него удари като град. Още минута и рундът щеше да завърши и синдикатът от комарджии щеше да понесе тежка загуба. Но не било писано тази минута да изтече. Тъкмо се бяха счепкали в центъра на ринга. Беше обикновен клинч, както във всеки бой, само дето Пауърс се бореше и допускаше грубости всеки миг. Глендън замахна с левия си юмрук и нанесе бърз, но лек удар отстрани по лицето на своя противник. Беше като който и да е от десетките подобни удари, които беше нанасял през време! на боя. За своя изненада той почувствува как Пауърс се отпусна в ръцете му и започна да се свлича на пода, а подкосените му разкрачени крака отказаха да носят тежестта на тялото. Пауърс се стовари тежко на пода, търколи се на една страна и остана да лежи със затворени очи и неподвижен. Реферът, наведен над него, викаше и отброяваше секундите.
Знаеш ли как те наричат сега? — запита той, Пат поклати отрицателно глава.
— Глендън — единствения удар.
Пат се усмихна от учтивост. Малко го интересуваше как го наричат. Имаше си определена задача, която трябваше да свърши, за да може с това да завоюва правото да се върне в планините си, и той изпълняваше всичко флегматично и толкова.
— Така няма да го бъде — продължи менажерът му, като клатеше неодобрително глава. — Не може така да продължаваш да сваляш хората си. Трябва да им дадеш повече време.
— Нали въпросът е да се бия? — запита Пат учуден.
Стъбнър пак поклати глава.
— Виж каква е работата, Пат. В бокса трябва да си великодушен и щедър. Защо ще обиждаш всички останали боксьори. И спрямо публиката не е честно. Хората са дали пари, искат да видят нещо. Пък и никой няма да иска да се боксира с тебе. Всички ще се изплашат. И с мачове от десет секунди не можеш да събереш публика. Как мислиш? Ти би ли платил долар или пет долара, за да гледаш мач от десет секунди?
Това убеди Пат и той обеща да дава в бъдеще на публиката достатъчно зрелище за парите й, но заяви, че лично би предпочел да иде на риболов, отколкото да гледа, ако ще, сто рунда бокс.
За първи път на ринга Глендън беше замаян.
Това не беше удар за нокаут. Главата си можеше да заложи, че е така. Не беше по челюстта, а отстрани по лицето, и той знаеше, че е улучил там, никъде другаде. И все пак човекът беше паднал, не стана до „десет“ и изигра великолепно ролята си. Това последното тежко строполяване на пода излезе убедителен шедьовър. За публиката беше несъмнен нокаут, а кинокамерите щяха да увековечат лъжата.