Астън Вила

[georgi bancov]

Футболен клуб Астън Вила (известен още като "Вила" или " Дъ Виланс") е английски професионален футболен клуб, намиращ се в подножието на административната област Астън, в град Бирмингам. Клубът е основан през 1874 г. и играе своите домакински мачове на Вила Парк от 1879 г. Астън Вила е един от основателите на Футболната лига през 1888 г , а по-късно и на Премиършип през 1992 г. Клубът до скоро беше ръководен от собственика и председател Доуг Елис, но през 2006 г. пълният контрол от акции е в притежание на Ранди Лернър. Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в Англия, ставайки 7 пъти шампион на страната в предишният формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти купата на Футболната организация. Вила са и един от четирите английски отбора, които са ставали шампиони на Европа, като своя успех прави през 1982 г. Астън Вила са четвъртият най-успешен отбор в английската футболна история, притежавайки 21 трофея в своята витрина. Те имат дългогодишно и свирепо съперничество с градският враг Бирмингам сити, въпреки че другият местен отбор Уест Бромич Албион се намира най-близо до Вила Парк. Бирмингамското дерби , известно още като Второто най-голямо градско дерби между Астън Вила и Бирмингам сити се играе от 1879 г. Традиционните цветове на клубният екип са: винено-червена фанелка със светло-сини ръкави , бели шорти и небесно-сини чорапи. Традиционната клубна емблема представлява, буен златен лъв на светло-син фон с изписано мотото " В готовност". Последната промяна на знака беше направена и приета през 2007 г.

[georgi bancov]

Футболен клуб Астън Вила е създаден през март 1874 г. от членовете на клуба по крикет Вила Уеслиан, който клуб и до днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите Джак Хюс, Фредерик Матхюс, Уолтър Прайс и Уилиам Скатъргууд решават да създадът футболен отбор, който да осигурява развлечение през зимните дни.

Първият мач на Атън Вила е срещу местният ръгби тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е състава на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола.Според официалните документи Вила печели с 1-0 с гол на Джак Хюс.

Клубът играе своите първи домакински мачове на Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на Пери Бар, предградие на Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладеец е преотстъпена на отбора с договор за 3 години и годишна такса по 5 лири.

Вила бързо става един от най-добрите тимове в Мидландс, като печели своето първо отличие- купата на Бирмингам през 1880 г. с капитан, шотландецът Джордж Рамсей. През сезон 1880/1 21 от 25-те гостувания са спечелени и отбора взема купата на Стафордшийр. Прогресът на младия отбор е допълнително подсилен и с появата на четвърт-финал за ФА къп през 1883 г. и 1884 г. На следващият сезон Вила получава статут на професионален футболен клуб.

Тимът печели първият си трофей в ФА къп през април 1887 г. с победа 2-0 над Уест Бромич, като капитан на отбора отново е шотландец- Арчи Хънтър. Въпреки успеха, шотландският фактурист и директор на Астън Вила, Уилиам МакГрегър остава разочарован от едно-приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от ФА къп. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена лига, подобна на тази на Американският бейзбол. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща на 2 март и обсъждане за образуване на лига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е Уилиам МакГрегър, който е очаквал Шотландските и Уелските отбори евентуално да се присъединят. Тимовете от Уелс, най-вече Кардиф сити правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се, Астън Вила е един от дузината тимове, които се състезават в първият сезон на Футболната лига. Своят дебют Вила прави на 8 септември 1888 г. в мач срещу Уулвърхемптън Уондърърс, завършил 1-1, като Том Грийн вкарва първият гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършва втори след Престън.

Не след дълго, през 1893/4 Вила печели своя първи трофей в шампионата, като Джон Дивей вкарва 20 гола, превръщайки се и в голмайстор за сезона. Любимците от Пери Бар, както феновете наричат отбора, вкарват 84 гола в 30 мача. Това е знак, че Астън Вила започва "Златен период" в своята история. През сезон 1897 тимът прави най-големия си успех, печелейки купата на Лигата и тази на Футболната Асоциация. Този подвиг не може да бъде подобрен повече от 60 години. В края на сезона, клубът прави и друга важна крачка в своята история. По време на домакинските мачове, публиката която се събира е повече от 25 000 човека, докато на финала за ФА къп са по-малко от 20 000. Това кара ръководството на клуба да премести домакинските си мачове на друг по-голям стадион. Така в края на година Астън Лоиър Граунд става техният нов дом. Сегашното наименование- Вила Парк идва от честата употреба на феновете, като впоследствие с неофициална декларация името на стадиона е окончатвлно променено. През 1913 г. тимът за пети път печели ФА къп побеждавайки с 1-0 Съндърланд. Преди началото на Първата световна война, клубът върви повече от успешно, като печели 6 купи на Лигата и 5 на ФА. Капитан през този забележителен период е Джон Дивей.

През сезон 1920 г., който е първият след войната Вила завърша като носител на шестата си купа на ФА срещу Хъдърсфилд Таун с победа 1-0 на Стамфорд Бридж.

Юбилейният 50 годишен сезон на Вила през 1923-24 приключва с финал за ФА Къп, който е едва втория на стадион Уембли. Загуба с 2-0 от Нюкасъл слага край на надеждите за 7 купа в състезанието.

Въпреки че, след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Това може да се отдаде на задоволството през всичките тези години, което завършва с немислимото, най-прочутият и успешен футболен клуб в света, изпада във Втора дивизия през 1936 г. Преди това през 20-те и 30-те години на 20 в., в състава на Вила играят доста от националните играчи ( през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на Вила Парк се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва Том "Понго" Уаринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.

Решението на клуба да назначи своя пръв миниджър съвпада с изпадането на клуба, за първи път през 1935/36 г. Това се дължи предимно на ужасяващата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1-7 на Вила Парк от тима на Арсенал, като Тед Дрейк вкарва и седемте гола за артилеристите. "Великанът на футбола" е коронясан като шампион на Втора дивизия през 1937/38 под ръководството на Джими Хюган. Астън Вила се завръща там, където принадлежи, но тогава започва Втората световна война. Седем сезона за загубени и много кариери са преждевременно прекратени, Вила започва изграждането на нов тим под ръководството на бившият играч Алекс Масий. Остатъка от 40-те и 50-те години преминават в опити да се създаде силен състав. Въпреки че , Вила притежава добри играчи и многобройна публика, отбора се окачествява като среден. През сезон 1956/57 бирмингамци неочаквано стигат до финал за ФА Къп, като кулминацията е победата над "Бебетата на Бъзби". На полувремето резултата на мача е 0-0, но в 66 минута МакПарланд подава на Диксън и той вкарва, 6 минути по-късно и самият МакПарланд бележи гол, превръщайки се в герой. След 37 години Вила печели първият си трофей.

Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успеха във ФА се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отбора завършва на 14-то място в лигата. Ерик Хоугън е уволнен(след отказване да напусне), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник Джо Мерсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през 1958/59 г. Задоволството от спечелената 7-ма рекордна купа на ФА все още е обхванало отбора, което само показва, че Вила е твърде добра да залязва. През 1959/60 г. клубът става шампион на Втора дивизия и отново се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор печелил Купата на лигата и завършва на високо място в класирането на първенството. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени "непълнолетните на Мерсър".

Бавното влошаване продължи и през 1960 г. , поради задълбоченият дискомфорт, клубът не успя да се приспособи към новата футболна реалност. Липсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5 членното ръководство са на 70 годишна възраст. Това е ръководството, което реши да продаде двама от ключовите си играчи- Фил Уоснам и Тони Хитълий. Без техните голове Вила се попада в истинска криза, като пълната агония идва през 1967 г. , когато с мениджъра Дик Тейлър, отбора изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като отбора завършва на 16-то място във Втора дивизия през 1968 г.

В отчаян опит да избегне изпадане в Трета дивизия, мениджъра Къмингс харчи 200,000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да ходят на мачовете в знак на протест, така клуба затъва в дългове. През ноември 1968 г., Вила се намира на дъното на Втора дивизия , борда на директорите уволнява Къминг и в рамките на седмица цялото ръководство напуска под натиска на феновете. След много спекулации контрола върху клуба е поет от лондонския финансист Пот Матюс, който води със себе си Доуг Елис като президент и Томи Дохърти като тренъор.

Въпреки полъха на промяня и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, след по-малко от година той е уволнен. Неговят заместник Вик Крой също е неспособен да попречи на Астън Вила да изпадне в Трета дивизия за първи път в своята история през 1969/70 г. Учудващо, следващият сезон Вила стига до финал на купата на лигата след победа над Манчестер Юнайтед на полу-финал. На финала обаче, тимът е победен от Тотнъм с два късни гола.

Единственият път, когато Вила се съзтезава в най-долният ешалон завършва успешно, като отбора финишира на първо място в Трета дивизия през сезон 1971/72 със спечелените 70 рекордни точки. Тимът почти се класира в елита завършвайки трети във Втора дивизия през 1972/73. Следващият сезон Вила продължава да се бори за промоция, като Елис уволнява Крой и назначава Рон Сандърс.

Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през 1974/75 с дубъл- победа над Норич на финал за купата на лигата и спечелване на промоция за Първа Дивизия, след осем годишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в Европейските турнири. Въпреки че, отбора е елиминиран още първият кръг от Антверп, Сандърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през 1977 г, като на финал срешат Евертън. Следващият сезон тимът стига до четвърт- финал за купата на УЕФА, където се изправя срещу Барселона. Тази нощ на Ноу Камп слага край на 10 годишния кошмар, Астън Вила се завръща обратно във футболния елит.

[georgi bancov]

Официален уебсайт:

http://www.avfc.co.uk/