Четвърфинал в турнира за Купата на европейските шампиони 1964/65: Кьолн се изправя срещу Ливърпул. Дуел, който достига до тъжен край след три срещи, а за защитника на "козлите" Волфганг Вебер разочарованието е двойно.
"По това време Ливърпул беше най-силният отбор на Острова и представяше дългогодишната традиция на английския професионален футбол. Ние също бяхме отличниците на бундеслигата, но условията при нас не бяха чак толкова професионални. Каквото и да се говори, нашето уважение към противника беше огромно. Самият аз бях на едва 20 години и Бог ми е свидетел, че нямах кой знае какъв опит. Пазех персонално Роджър Хънт, който беше един истински британски джентълмен и никога не използваше мръсни трикове. Успях да го неутрализирам. В атака обаче имахме голям карък, пропуснахме няколко положения и като домакини направихме 0:0.
Малко преди реванша на 24 февруари бяхме в хотела ни на Ирландско море, когато внезапно и силно започна да вали сняг. Мачът се отложи. Това покачи вълнението у нас и бяхме радостни, когато най-после излязохме на Анфийлд Роуд на 17 март. Близостта на публиката до терена на стадиона на Ливърпул ни беше странна, защото на нашия Мюнгерсдорфер Щадион имаше лекоатлетическа писта и това усещане ни беше чуждо. Лично на мен тази близост действаше по-скоро напрягащо, отколкото мотивиращо. Помислих си: сега трябва да се борим с два противника - с отбора и с феновете му. Всички се борихме до последно, но истинският герой беше вратарят ни Антон Шумахер, който парира дузина неспасяеми удари. На него трябва да благодарим, че и вторият мач завърши без голове.
Ужасяващо пробождане в прасеца
Тогава при равенство в двете срещи не се играеха продължения, а УЕФА насрочи седмица по-късно преиграване в Ротердам. Третият двубой започна доста добре за нас. Но след около 20 минути игра влязох в единоборство с Гордън Милн и веднага почувствах ужасяващо пробождане в прасеца. Не можех да бягам повече и дори при вървене чувствах страхотна болка, така че трябваше да се прибера в съблекалнята. Официалните правила обаче не позволяваха да се извършват смени и затова ми биха обезболяваща инжекция, за да мога да продължа. За да е лекарят сигурен, че и кракът ми ще издържи, трябваше да направя няколко подскока. Диагнозата: всичко е наред! Медиците не успяха да разберат, че всъщност костта е счупена и до края на мача ще бъда един пълен фигурант на игрището. Така започнах второто полувреме, а отборът ни се държеше, въпреки че играеше с десет души и половина. Резултатът беше 2:1 за Ливърпул, а аз стоях до лявата крайна линия и поигравах от време на време. Скоро Ханес Льор вкара за 2:2, а аз самият имах два добри шанса да отбележа, но пропуснах за малко. Победата ни беше близо, но така и не успяхме да вкараме.
След равенство и в третия мач най-после се премина към продължения, а аз трябваше да стискам зъби още 30 минути. Чувството беше, че все едно са ме наръгали с нож в крака. Днес като гледам на снимки и в репортажи как съм се влачил тогава, все още чувствам болката. Но и усилията ми се оказаха напразни! В продълженията не падна гол, а белгийският рефер Скаут ни отмени напълно редовен гол, дело на Хайнц Хорних. Така след поредното равенство, победителят беше определен чрез хвърляне на монета. При първото хвърляне монетата се заби във влажната земя и се наложи да се хвърля още веднъж. Така Ливърпул спечели. Аз седях малко далеч от центъра на събитията и само видях, че червените започнаха да се радват. Загубихме мача, а аз си счупих крака. Беше много лошо. Но това не беше единствената трагична среща от моята кариера. На следващата година отново се срещнах с Роджър Хънт, но този път на финала за световно първенство през 1966 г. на Уембли..."
Плакат за третия мач в Ротердам.
Дюселдорф пропуска сензацията
През 1979 г. Фортуна Дюселдорф стои на крачка от един триумф за вечността. 53 000 души на базелския стадион Занкт Якоб виждат как Фортуна за малко не побеждава големия фаворит Барселона. Един поглед през сълзи към миналото.
Фортуна Дюселдорф остава вярна на себе си и преследващия я малшанс. След пет преодолени препятствия в турнира за КНК през 1978/79 рейнският отбор достига до финала и се проваля на 16 май 1979 г. в подножието на върха.
В изключително драматичен мач шестият от бундеслигата губи от испанския гранд Барселона с 3:4 след продължения. 53 хиляди зрители на препълнения Занкт-Якоб-Щадион в Базел виждат развръзката, когато в 104. минута 32-годишният Карлос Решак получава топката в дюселдорфското наказателно поле, стреля без забавяне и има късмета, че Цеве отклонява кълбото в мрежата на отличния вратар на Фортуна Даниел. Попадение на Кранкъл след контраатака за 2:4 е резултатът от масирания щурм на Фортуна, която се опитва да обърне развоя с всички сили.
Още веднъж дюселдорфци се хвърлят напред и Зеел в 114. минута оформя крайното 3:4, а след гола барселонците бавят играта и накрая триумфират, когато президентът на УЕФА Артемио Франки връчва купата на Барселона за радост на 25 000 техни привърженици на стадиона в швейцарския град.
Дюселдорф контролира срещата
В един от най-добрите финали от по-ранната история на европейските клубни турнири дюселдорфските футболисти излизат с подчертано висок боен дух на терена. Те на два пъти изравняват пасив в резултата през първото полувреме. Санчес извежда каталонците напред с гола си в 5. минута, а Томас Алофс изравнява 3 минути по-късно. Капитанът Асенси бележи за 2:1 в 35. минута, но новото водачество на "блаугранас" се задържа само няколко минути преди почивката, когато Зеел прави 2:2. В началото Решак изпълнява дузпа слабо, която стражът на Фортуна Даниел парира без особени проблеми. След почивката германците изглеждат още по-уверени на игрището и напълно контролират играта.
Барселона едва успява да организира атаки. В тази фаза на двубоя решаващо се оказва излизането от игра след разтежения на двама ключови футболисти в тактическата постройка на Фортуна Дюселорф. Още в 25. минута игралият превъзходно дотогава срещу Кранкъл Цимерман излиза от игра, а 6 минути преди паузата неговата съдба се споделя и от Брай. Испанците пестят силите си, но не успяват да наложат някакво превъзходство, понеже влезлите в игра Лунд и Клаус Алофс пропускат чисти положения пред тяхната врата. Става ясно, че в края ще тържествува по-щастливият, а не по-заслужилият тим. Щастието спохожда Барселона, което липсва при другите поражения на отбора във финалите през 1962 г. (загуба с 2:3 от Бенфика) и 1960 (отново 2:3 от Слован Братислава). Загубата е ново разочарование за Фортуна след загубата във финала за Купата на Германия през април миналата година от Кьолн с 0:2 в Гелзенкирхен.
Отборът на младия треньор Дитер Типенхауер пропуска премията за победа от 15 000 марки на човек, но все пак получава "утешителните" по 6500 марки и голяма похвала за непримиримостта си. За съжаление националните футболисти Герд Цеве и Клаус Алофс не играят на границата на своите възможности, в противен случай трофеят изглежда съвсем постижим. Изненадващо в дюселдорфския отбор отлично играят Цимеман, следващ плътно по терена Кранкъл, външният защитник Балтес и Бомер, които безкомпромисно влизат в единоборства с Йохан Неескенс.
Силният тим на Фортуна в края на 70-те и началото на 80-те години
Фортуна в никакъв случай не е по-слаба
Всички футболисти подобряват играта си в сравнение от последните мачове в първенството. Всичките им осилия в крайна сметка се оказват напразни и разочарованието им е напълно разбираемо. Барселона има превес през първите 45 минути, но слабости в защитата им ги лишават от водачество в резултата. Френетично подкрепяните каталонци играят по-хитро и при всяко съприкосновение зрелищно се превиват на тревата. За деветкратния испански шампион, който часове преди срещата получава отказ от треньора на Кьолн Хенес Вайсвайлер, много силно се представят капитанът Асенси и Решак, който играе и на финала от 1969 г., проведен на същия стадион.
Краткият анализ за всичките 120 драматични минути на ветерана от Дюселдорф Паул Янес гласи: "Когато се вкарат три гола, се очаква двубоят да не се загуби. За жалост Фортуна получи нещастни попадения, а Клаус Алофс не можа да се представи на обичайното си ниво в атаката на отбора. Фортуна в никакъв случай не беше по-слаба от носителя на трофея."
Кадри от финала за КНК 1979:
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=2uBu4uaKwtk[/youtube]
Влезте и в другите часове по история:
По гол за всяко преобръщане - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=35265
Идеалният обрат - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=35343
Смъртта на един отбор - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=35811
Ние сме тук, за да танцуваме - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=36063
Легенди от датското барбекю - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=36193
Мръсната дузина - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=36253
Мюнхен - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=36697
Сега ще играя аз - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=36795
Сън в халат за баня - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=36921
Загубата на загубите - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37065
Пътуване до края на света - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37577
Чудото на Бетценберг - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=38355
Германия отвръща на удара - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=39521
Давид побеждава Голиат - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=40089
Мост към победата - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=40353
Плацебото* на Стан - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=40557
"Конят ми беше чудесен" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=41405
Епохалният сблъсък - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=41461
10 метра изоставане - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=42015
Окончателното решение - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=44351
Битката за Британия - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=45413
За Севилската нощ и обезболяващите - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=45845
Благодарим ти, че редовно ни даряваш със знания за играта ФУТБОЛ! 
