им трябваше време
Зависи от гледната точка, мениджърската стратегия и целите.
Невероятно е колко т.нар.
дебютанти станаха шампиони във Висшата лига за последните 15 години.
Моуриньо 2005, Анчелоти 2010, Пелегрини 2014, Раниери 2016, Конте 2017От неутрална гледна точка Манчестър Юнайтед
е отборът, който най-много има нужда от спечелване на титлата, визирайки периодизацията на т.нар. ера на Висшата лига/Манчестър Юнайтед след(без) сър Алекс.
Сити, Челси,
Лестър, Челси - с други думи, тези които станаха шампиони и по негово време, успяха да го сторят отново!
Ливърпул вече 25+ години са извън сметките, Арсенал след 2006 загубиха шампионски дух и манталитет, така че тях изобщо не ги включваме в уравнението.
Тотнъм правят фурор в последните години, но ясно е, че нищо повече от място в четворката няма да получат.
Отборите с финансовата мощ и шампионски амбиции за последното десетилетие са
Юнайтед, Челси и Сити.
В този ред на мисли, ще е наистина супер отвратително, че един измежду Гуардиола и Моуриньо ще остане без титлата
и през този сезон.
Вече като фен на Юнайтед - ако Моуриньо и този сезон остане без титлата, мисля че решението трябва да бъде едно, съжалявам!
5 години без титла* + толкова пари за надграждане + най-голям опит с титлите от всички текущи мениджъри, е прекалено.
Пелегрини успя в дебюта, Раниери в дебюта с Лестър, Конте в дебюта.
Е!? Никакви оправдания не можеш да имаш, независимо, че Гуардиола се явява страшна конкуренция.
Конте с тази дебютна титла, постфактум, ги насади и двамата много здраво
Защото в крайна сметка се очакваше един от двамата да спечели през 2016-2017, но...
Да, напрежението и при двамата е убийствено, но те са в Манчестърските отбори, за да ги направят шампиони.
Сити имат естествено и тънката идея за Шампионската лига, дори грубо казано, ако трябва ръководството да избира едното или другото съм убеден, че ще избере Шампионската лига.
Сити са вече ключов фактор в Англия, но не и в Европа, та поради тази причина по подобие на мечтата на Абрамович - Шампионската лига е приоритет, чрез който да се внедрят в клуба на европейските грандовете.
А Манчестър Юнайтед след сър Алекс има нужда от
бърза титла, нищо друго!
Броячът на титли трябва да започне да се върти отново!Точки на отборите от 2009-2010 до 2012-2013 и 2013-2014 до 2016-2017Манчестър Юнайтед - 343:269(
-74) 1-6
Сити - 316:309(
-7) 2-2
Челси - 296:312(
+16) 3-1
Арсенал - 286:300(
+14) 4-3
Тотнъм - 269:287(
+18) 5-5
Ливърпул - 234:282(
+48) 6-4
Както се вижда най-мащабни са движенията при Юнайтед -
в отрицателен и Ливърпул в
положителен аспект.
Сити с лек спад, но той е буквално незначителен.
Лондонските отбори с горе-долу еднакъв точков прогрес.
За 2015-2016 и 2016-2017Тотнъм - 156Арсенал - 146
Сити - 144
Челси - 143
Ливърпул - 136
Юнайтед - 135
Къде е генезисът на провалите за Манчестър Юнайтед?76 победи от 152 мача - 50%41 равенства от 152 мача - 27%35 загуби от 152 мача - 23%Колко от тези 35 загуби са срещу ТОП отборите?
Отговор:14Останалите
21 загуби са срещу отборите от
2-ро и 3-то ниво!13 домакински равенства срещу отборите от
2-ро и 3-то ниво!8 гостуващи равенства срещу отборите от
3-то ниво!Неутралитет - 12 равенства срещу ТОП отборите.Извод:
Графа "неприемливи загуби" - 21Графа "прецакващи равенства" - 21Графа "загуби от ТОП" - 14Графа "Неутралитет от ТОП" - 12Графа "Стоук и ко." - 8p.s.
И най-жалкото е, че се хвърлиха/хвърлят толкова пари за надграждане(презумпцията е да се конкурираш с ТОП-а), за да...те прецакват/да се мъчиш срещу отборите от
2-ро и 3-то ниво!!Това е най-дразнещото, нищо друго!
Пак ще напомня за Мойс(просто идва такъв повод), че при него като цяло нямахме никакви(почти) проблеми да вземаме активи срещу отборите от 2-ро и 3-то ниво(дори ги биехме 2+ гола разлика), издънките бяха главно срещу ТОП-а, което в генезис си имаше и своите причини, повечето обективни.
А при маститите Ван Гаал и Моуриньо, едно че хвърлиха огромни пари за трансфери и второ, те масово се проваля(и)ха точно срещу среднаците/слабаците, а вече срещу ТОП-а положението беше/е на средно ниво(съвкупно), което естествено е доста по-високо от успеваемостта на Мойс, но пък доста по-слабо от последните 3-4 години при сър Алекс.
Абсолютен парадокс, особено на фона на опита, успехите и най-вече надграждането с нови/класни футболисти при Ван Гаал и Моуриньо.
Както се казва - ни в клин, ни в ръкав, това представлява съвкупно Манчестър Юнайтед след сър Алекс!
Истината е следната:
Когато Манчестър Юнайтед
играе атакуващо и с мотивация, то в 9/10 случая печели!
Когато Манчестър Юнайтед играе с различна от горепосоченото нагласа, то в 5/10 случая НЕ печели!
Манчестър Юнайтед е средина между двете нагласи(7/10) и поради тази причина се получава тази картинка през последните години.
Колективът е много добре, индивидуална класа има,
но режимът на игра не е натуралният за философията на клуба и точно това играе най-негативна роля за всичко.
Неведнъж съм казвал, че най-добрият мач за последните 10 години, есенцията от философията на Манчестър Юнайтед(в случая едни 30 минути време, режим на игра) беше онзи 1/4 финал на Олд Трафорд срещу Байерн Мюнхен през април 2010.Пуснете си го, ако не сте го гледали или сте го забравили и ще разберете най-точно как искам да виждам любимия си отбор да играе.