Черно Море Варна

[georgi bancov]

Черно море е български футболен отбор от Варна, създаден през 1945 година от обединението на С.К. Тича и С.К. Владислав. Играе мачовете си на стадион "Тича" с капацитет 12 000 зрители; дълги години е играл на стадион "Юрий Гагарин" (днешен стадион "Варна", капацитет 35 000 зрители).

СК Тича е създаден на 3 март 1912 г. под името "Галата". Година по-късно той е преименуван на "Тича", за да носи българско име. Затова 16 март 1913 се приема и за символична рождена дата на настоящия клуб Черно море. На 18 февруари 1945 г. се учредява клубa "ТВ-45" (Тича - Владислав 45) след обединяване на клубовете Тича и Владислав. По-късно към новосъздаденото дружеството се присъединява отборът на Приморец и се преименува на ТВП-45 (Тича-Владислав-Приморец 45). Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време бива преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през 1962 година приема името "Черно Море". След присъединяването на Академик - Варна, клубът се преименува на ФСФД "Черно Море" (Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).

Предшествениците на Черно Море - Тича и Владислав - са едни от основателите на първата Национална футболна дивизия през 1938 година.

На "Черно море" принадлежи и един от най-уникалните "рекорди" в "А" група на България - старт с 5 поредни победи над петте най-силни отбора, последвани от 10 поредни загуби и изпадане от "А" група по голова разлика!

[georgi bancov]

След 1944 година футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. Във Варна чрез обединение на клубовете Тича и Владислав под името “ТВ-45” (по-късно към тях се присъединява Приморец и отборът става с името ТВП) се създава ново дружество, отговарящо на изискванията на тогавашната политическа власт за развитие на спорта в страната. През годините до 1959 година клубът сменя няколко наименования - Ботев при ДНА, ВМС, СКНА, Ботев Варна. Установява се с името “Черно море” и до 1989 година е под патронажа на Военноморските сили на страната.

През 1949 г. “Ботев” е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.

През 1959 г. в “Черно море”, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов, Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови, Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев, Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават, в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение.

Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефил Уензди”, “Бешикташ”, “Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”.Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров-Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.

През 1982 г. Черно море записва първо участие в официален международен турнири,след като участва в лятната надпревара Интертото. Не са много радостни последните години от миналото столетие и първите от новото за черноморци. Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Пътят му лъкатуши до двете крайности на хамлетовското “Да бъда или да не бъда!”. Мнозина се опитаха да изведат клуба от тежкото положение, но малцина стигнаха до частичен успех - само да запазят статуквото. В края на краищата и едните, и другите стигнаха до извода, че за спасението в новите условия се изисква и нов подход. И клубът има щастието да попадне на истински спасители. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.

“Черно море” прекрачи прага на XXI век в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата бе отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 60-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели, предани на традициите, обичта и верността към футболната магия...