Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

[kalokana]

Мача с тотнам как го виждате там ще е големия зор ?

[tevez]

Джоунс, Смолинг, Бейли и Погба са тренирали днес.

[Jackxxx]

Поствам нещо интересно тук, защото темата за историята на Юнайтед е заключена. Ако Тони реши, може да премести поста там.

[offtopic]
Вече е сигурно, че Манчестър Юнайтед няма да спечели титлата през този сезон (2016/2017). Разбира се, това не е някаква трагедия за отбора, който го е правил най-много пъти в историята на английската игра. С 20-те си първи места "червените дяволи" гордо седят на върха на пирамидата.

Основната причина това да е факт са годините след 1993-а, когато Юнайтед вдигна цели 13 пъти титлата. Дотогава бе шампион общо 7 пъти...

И ако сте роден през 80-те или 90-те, и израснал с обичайната гледка как сър Алекс и някой от неговите капитани - Робсън, Брус, Кантона, Кийн, Видич, вдигат поредния трофей на шампион на Висшата лига, следващите редове ще са ви интересни.

Защото не е далеч назад в годините ерата, в която Юнайтед удивително напомняше това, което в момента е Ливърпул - големият съперник в английската игра. Или поне - двата клуба бяха абсолютно еднакви по един признак.

Връщаме лентата далеч назад. Годината е 1968-а и Юнайтед е шампион на Европа, след като е победил с 4:1 Бенфика на финала. Сериозна горчилка в този триумф е, че в последния ден от сезона у дома тимът губи от Съндърланд с 1:2 и подарява титлата на Манчестър Сити. Но това е отборът на Мат Бъзби с Бест, Чарлтън и Лоу - идват безгрижни времена на успехи! Това е всеобщото мнение на "Олд Трафорд". Една изпусната титла, какво толкова?

През януари 1969-а, насред един сравнително слабичък сезон за клуба на фона на постигнатото през 60-те, Бъзби хвърля бомбата - обявява оттегляне в края на първенството. Юнайтед очевидно е разклатен още повече и завършва на 11-о място. Сега вече феновете са замислят дали наистина бъдещето е толкова розово. След четвърт век с легендарния мениджър, клубът е изправен пред огромно предизвикателство да го замени и запази аурата си на шампион.

Джордж Бест пише в автобиографията си: "Още в първите дни, след като Бъзби обяви края на кариерата си като мениджър, атмосферата се промени. Преди това ние бяхме семейство - в съблекалнята и наоколо, в клуба, край стадиона. Нищо не бе същото." Юнайтед посяга към последователност и приемственост. На мястото на Бъзби застава Уилф Макгинес, един от Бебетата на Мат, оцелял при катастрофата в Мюнхен и принуден да се откаже от футбола на 22 години. В девет сезона преди да поеме поста, Макгинес е треньор на резервите.

Новият мениджър обаче не печели нито един от първите си осем мача. Сезонът е провал, като достигнатите полуфинали за Купата на лигата и ФА са малка утеха. Осмото място в първенството е показателно - стандартите започват да падат. Разбира се, след такава промяна - първа за клуба от 24 години, никой не очаква нова лавина от успехи веднага. Но дори директорът на Юнайтед Бъзби, който продължава да хвърля дебелата си сянка над отбора и мениджъра, усеща, че Макгинес (негов избор) не е готов за работата. Ситуацията - може би вече се досещате - е много подобна на тази след оттеглянето на сър Алекс и назначаването на Дейвид Мойс.

Фъргюсън изкара в Юнайтед близо 27 много успешни като години като Бъзби и посочи Мойс, както навремето Мат направи с Макгинес. И в двата случая клубът минава не просто през треньорска смяна, а културен шок и пълно разтърсване. В първите дни на следващия сезон - 1969-70 г., се усещат проблеми с размерите на кратер. Играчите не приемат добре мениджъра си, той няма авторитет. Те говорят често с Бъзби, което съвсем влошава нещата и Макгинес усеща, че няма никаква власт.

Той оцелява до декември, когато в рамките на няколко дни Юнайтед губи от третодивизионния Астън Вила в два мача за Купата на лигата, а след това у дома от Дарби в първенството. Уволнение. Пак промяна. Клубът прави още една грешка, погледнато от дистанцията на историята. Връща сър Мат Бъзби начело на първия тим насред сезона. Той успява да извади отбора от битката за оцеляване, където е по Нова година. Вдъхновява и Светата троица - Бест, Лоу и Чарлтън, които тотално са загубили интерес и мотивация при Макгинес, като именно те повеждат Юнайтед за малко по-приличен край на сезона. Осмо място отново, но и паметно 4:3 над Сити в последния ден, когато и тримата големи вкарват.

Това е и последното късче радост за феновете на "дяволите" за доста дълъг период. През лятото на 1970-а Бъзби напуска поста и се заема да намери точния човек. Атакувани са двама от най-добрите в бизнеса по това време - Дон Реви и Джок Стейн, които правят чудеса с Лийдс и Селтик. Но клубът не успява да ги убеди, като дори не влиза в сериозни разговори. Вместо това Бъзби сочи за Избрания Франк О`Фаръл, току-що вкарал Лестър от Втора в Първа дивизия. И отново - аналогии с назначението на Мойс, който преди Юнайтед постигаше много над очакваното с Евертън... Но то бе да е четвърти или пети, вместо девети или десети. Разлика в стандартите...

Първата работа на новия мениджър е да разбере, че всичките му решения ще бъдат одобрявани от директора Бъзби. Второто, което чува - отборът е достатъчно добър, нямаме нужда от трансфери, тоест - няма и пари за такива. Комбинацията от двете предопределя съдбата на новия мениджър. По Коледа обаче О`Фаръл извежда отбора дори до върха за една седмица, но това бързо се оказва измамно впечатление. Сезонът влиза в коловоза на предишните два, а Юнайтед за трета поредна година завършва осми. Клубът усеща, че не може вече да разчита на Светата троица, но не намира сили да се раздели с нея цял сезон.

Чарлтън е на 35 години и често се налага да тренира на съвсем различен режим от останалите. Но Бъзби го закриля като дете и О`Фаръл е принуден да се съобразява. Лоу пропуска почти целия сезон със серия травми, а Бест не играе след ноември, защото нарушава режима, качва килограми и не е в кондиция да е на терена. Следващият сезон започва трагично. Юнайтед не печели нито веднъж в първите си 9 мача и след 0:5 от Кристъл Палас на 1 декември 1972-ра, О`Фаръл е уволнен.

"Подведоха ме Бъзби и шефовете - казва години по-късно мениджърът. - Повечето играчи бяха далеч от най-добрите си години, но не ми бе дадена възможност да направя промени и да построя нов тим. Да смениш хора като Лоу и Чарлтън не става за един ден, а в Юнайтед по това време даже не искаха и да чуят за такова нещо". Томи Дохърти. Това е името, което излиза от заседанието на Борда на директорите само 48 часа след уволнението на О`Фаръл. Шотландец, корав тип с репутация, изградил успешен отбор на Челси и без страх от предизвикателства. Първото е да спаси Юнайтед от изпадане, след като отборът влиза в януари 1973-а на предпоследно място. Дохърти успява. Но лятото на 1973-а е изпълнено с неяснота, отчаяние и гняв за феновете. Спомените от 1968-а и Купата на шампионите са далеч, далеч назад...

В същото време последната опора на упование остава Бест, който е всичко друго, но не и надежден. Крилото се отказва два пъти от футбола преди да навърши 26 години, защото животът му е в бързата лента, често не тренира с дни, а и нощните гуляи не може да не оказват влияние върху формата му. В началото на сезон 1973-74 г. той е бледа сянка на себе си, а в един мач иска смяна още в 26-ата минута.
"Стретфорд Енд" се обръща срещу своя любимец, защото той е невидим точно, когато Юнайтед има най-голяма нужда от спасител. На 1 януари 1974-а Джордж Бест играе за последен път в екипа на клуба, след което напуска и тръгва по други пътища - очевидно, които го теглят далеч по-силно.

След първите 21 мача от първенството, отборът на Дохърти е спечелил три победи. През януари е привлечен нападателят Лу Макари, за да спаси нещата с головете си. Не помага. Три кръга преди края, Юнайтед изглежда обречен. Трябват му три победи, за да се спаси със сигурност... или чудо в мачовете на другите обнбои около него. Евертън бие с 1:0 на "Гудисън Парк" обезсърчения отбор на Дохърти и катастрофата е близо.

На 27 април 1974-а Сити гостува на "Олд Трафорд" и на домакините е необходима само победа. В същото време на стадиона всички са с транзистори на ушите и се надяват същият Евертън, който е бил Юнайтед 4 дни по-рано, да стори така и със Саутхемптън - прекия конкурент за оцеляване. Но Денис Лоу вкарва с петичка единствения гол - за Сити (!) и изпадането е факт. Противно на общоприетото схващане, че този гол е пратил пряко Юнайтед в преизподнята, всъщност не е точно така.

Саутхемптън бие на "Гудисън" и дърпа с 4 точки кръг преди края. И все пак - ако Юнайтед бе победил Сити и бе само с точка назад, можеше да има шанс преди гостуването а Стоук в последния рунд. То е загубено също с 0:1, но тогава "червените дяволи" вече и математически са изпаднали. Само 6 години отделят шампионите на Европа от най-големия шок в историята на клуба. Бъзби решава, че Дохърти трябва да остане. Но пари за трансфери няма.

Привлечен е само един играч - Стюърт Пиърсън. Мениджърът се обръща към младежките формации на Юнайтед и дава път в първия тим на Артър Албистън, Джими Никъл, Сами Макилрой и Дейвид Грийнхоф. "Не се интересуваме, че ще получим два гола, ако вкараме три", описва философията си Дохърти за единствения сезон извън елита. Юнайтед играе атакуващо и печели промоция месец преди края на първенството във Втора дивизия.

Завръщането е съпроводено с надежда за стабилност, но младият отбор на Дохърти надминава очакванията - гони Ливърпул и Лийдс на върха до месец февруари, когато изпуска парата и завършва трети. Губи и финала за Купата на ФА от Саутхемптън с 0:1, но очакванията са, че идва нова успешна ера за клуба. За съжаление, реалността се разминава с тях. Поне откъм преследването на първа титла след 10-годишна пауза.

Юнайтед финишира шести, но все пак се утешава със сладък триумф на финала за Купата на ФА, където бие Ливърпул с 2:1 след продължения и го спира за требъл. Големият враг печели титлата и Купата на европейските шампиони същата година. Дохърти се харесва на феновете - стилът на игра и достигането на два финала в поредни сезони допринасят сериозно за това. Но през лятото на 1977-а той е уволнен след няколко турбулентни дни, в които медиите съобщават за това, че мениджърът изневерява на съпругата си с тази на физиотерапевта на клуба. Скандалът е огромен - и за Юнайтед, и за футбола, и за английското общество. Стига до разискване дори в парламента, като "устоите на морала" са разклатени, все пак Дохърти е популярна и публична личност.

Клубът не се колебае. Гони го на момента. И до днес анекдотът, че той е единственият мениджър в историята, уволнен заради любовта, е популярен в английския футбол. Но за феновете на Юнайтед не е смешно. Не стига, че клубът е с лепнато петно на позора и е удобна мишена за чувството за хумор на противниковите агитки, ами и се търси пак нов мениджър. Дейв Секстън застава на поста. Първата му работа е да разгневи още публиката, като продава Гордън Хил на Дарби. Там мениджър е станал палавият Дохърти, който си прибира любимеца, харесван много и от "Стретфорд Енд" и голмайстор на Юнайтед в предходните два сезона.

Секстън реагира и привлича звезди - Джо Джордан, Гордън Маккуин и Мики Томас. Ефектът не е особено сериозен. В първенството Юнайтед си остава средняк, завършва девети, но за трети пореден път е на финал за Купата на ФА. Губи от Арсенал с 2:3 в един от епичните мачове на "Уембли" за онова десетилетие. Трагедията е пълна - Ливърпул пак е шампион, за четвърти път в 7 сезона и влиза в 80-те като най-успешният отбор на Англия.

Рей Уилкинс е следващата звезда, купена от Секстън през лятото на 1979-а. Халфът струва 750 000 лири и започва силно сезона, както и отборът. До средата на април Юнайтед се бори за титлата с Ливърпул, като има шанс за нея три кръга преди края. Но я губи - и то отново за сметка на големия съперник. Следващият сезон е последен за Дейв Секстън в клуба, като той прави и най-неуспешния трансфер на Юнайтед вероятно в цялата му история. Гари Бъртълс, който има репутацията на доказан голмайстор, пристига за 1,25 милиона лири - огромна сума за 1980-а. Но не вкарва нито един гол през първия си сезон в цели 28 мача... Вторият е по-поносим с 11 попадения в 30 двубоя, но... Толкова.

Продаден е на Нотингам през 1982-ра. Тогава вече Секстън го няма в Юнайтед. Той е уволнен през лятото на 1981-ва, когато след поредното осмо място (шесто за 14 години), бордът на директорите не издържа на натиска на феновете. И се обръща към Рон Аткинсън, който да спасява клуба и да го върне на престола на шампион. В предишните два сезона Големия Рон води Уест Бромич до трето и четвърто място, като се счита, че неговото его и огромна самонадеяност ще му помогне в оформящия се вече звезден, но не печелещ трофеи състав на Юнайтед.

През същото лято още един важен ход е предприет - Мартин Едуардс е новият президент на клуба. Той взима и първото си голямо решение - отделя Бъзби встрани от изпълнителните функции и за първи път сър Мат няма власт да определя мениджърите на Юнайтед и политиката около първия тим. Големия Рон посяга към бившия си тим и довежда Реми Моузес (500 000 лири) и Брайън Робсън, за когото плаща рекордните 1,5 милиона лири. Франк Стейпълтън идва от Арсенал за още милион. Отборът, както казва Аткинсън, е готов за атака на титлата.

И изглежда, че такава ще има, след като по Нова година Юнайтед е рамо до рамо с Ипсуич на върха, победил е Ливърпул на "Анфийлд" с 2:1 и е освежен от включването на един 17-годишен суперталант от школата - Норман Уайтсайд. През април в рамките на 13 дни обаче Ливърпул си връща с 1:0 на "Олд Трафорд", а Ипсуич бие "червените дяволи" на свой терен с 2:1 и става ясно, че титлата е твърде далеч. И тя пак отива при... другия червен отбор. Което влудява феновете на Юнайтед, който завършва трети. В добавка отпада още в първия кръг и на двата турнира за купите. Но все пак - светлина има, особено с Уайтсайд и новия лидер Робсън.

Следващият сезон се оказва подобна история, но все пак с доста по-позитивен краен вид. Юнайтед дълго се движи с лидерите, но пак не издържа на темпото на Ливърпул, а този път - и на Уотфорд. Ново трето място, плюс два финала за купите. Тази на ФА е спечелена след драма с Брайтън и преиграване (2:2 в оригиналния финал и 4:0 във втория). Но другия трофей пак отива в Ливърпул след 1:2 на финала на "Уембли".

Сезонът бележи и завръщането на Юнайтед в Европа, където Валенсия елиминира отбора още в първи кръг на Купата на УЕФА с 2:1 общ резултат. Робсън уверено води тима като капитан и е новият култов герой на феновете. Когато е здрав... Защото контузиите започват да го преследват. Добавени са още фигури с репутация на звезди - Пол Макграт, Арнолд Мюрен, Артър Греъм. А за младия Марк Хюз се отваря шанс да покаже какво може в първия отбор.

На крилото се появява Рижавия диамант Гордън Стракън, купен от Абърдийн, където един млад мениджър прави чудеса. Казва се Алекс Фъргюсън. Алън Бразил и Йеспер Олсен са следващите, взети за над милион лири, а селекцията на Юнайтед изглежда шампионска. Но и сезон 1984-85 г. е разочарование, като отборът завършва на 14 точки зад шампиона Евертън. Спасението за мениджъра е Купата на ФА, спечелена отново - този път с успех над шампиона на финала.

Големия Рон знае, че следващият сезон е решителен за съдбата му. Юнайтед тръгва с 10 победи от първите 10 шампионатни мача и играе атакуващ футбол с много голове. Но през декември Брайън Робсън получава поредната си контузия - този път тежка и е аут до края на сезона. След като не е загубил нито веднъж в първите си 15 двубоя от първенството, Юнайтед пада в 10 от следващите 23. И Ливърпул, който изглежда далеч, далеч назад преди Коледа, е шампион отново. Прави и дубъл, което съвсем съсипва лятото на феновете на "червените дяволи". Те искат уволнение за Рон, но той запазва работата си.
Не за дълго. След 6 загуби в първите 8 кръга, Юнайтед е последен в класирането. И смяната е неизбежна.

Аткинсън оставя важно наследство все пак - по негово време са привлечени скъпи играчи, но те се оказват ключови за следващия мениджър - а той е, както знаем, сър Алекс. И още нещо значимо от ерата "Големия Рон" - той назначава Ерик Харисън за шеф на академията за таланти. Именно Ерик е считан за откривател на Клас 1992, а това са Скоулс, Гигс, Бекъм, братята Невил и т.н. гръбнак на всепобеждаващите отбори на Юнайтед от втората половина на 90-те и началото на новия век.

Фъргюсън е назначен за часове след уволнението на Аткинсън. Името му е единственото, което Мартин Едуардс е склонен за разглежда като кандидатура. Президентът е голям фен на това, което шотландецът прави с Абърдийн. А то е - три титли, четири купи на страната и Купа на купите, където на финала е победен Реал Мадрид. Не със Селтик или Рейнджърс, а с Абърдийн! Алекс води първия си мач в деня, в който класирането не лъже. Юнайтед е на 20-о място. Разбира колко е сериозна задачата му в клуб, в който очакванията се разминават сериозно с реалностите, въпреки огромният талант в състава.

Фъргюсън започва да променя културата на отбора - а тя е "drinking culture", както в повечето английски клубове по това време. Лидери, както и на терена, са Макграт, Робсън, Уайтсайд... "Проблемът беше толкова сериозен, че не търпеше отлагане", пише години по-късно сър Алекс в една от автобиографиите си. Първият му сезон завършва с 11-о място, но с оглед на това къде поема отбора, това не е провал.
Конструирането на неговия тим започва с Вив Андерсън, Брайън Маклеър и Стив Брус - първите му три трансфера. И през сезон 1987-88 г. Юнайтед е близо до върха, завършва втори. Е, далеч е като точки от шампиона Ливърпул, който прави уникална година и печели титлата още през април. Но е на правилния път - очевидно.

Куриозно, Стив Брус, който се превръща в лидер на защитата, идва като вариант Б. Първият избор на Фъргюсън е Тери Бътчър от Рейнджърс, но в уикенда, преди трансферът да стане, той пада със счупен крак в мач от шотландското първенство. Сър Алекс се договаря с Нюкасъл за привличането на Пол Гаскойн, но халфът избира Тотнъм - първата трансферна сума над 2 милиона лири, платена от английски клуб, е факт.

Второто място е поредната инжекция от оптимизъм в милионите, които подкрепят Юнайтед. През лятото на 1988-а годините от последната титла вече са 21. И отново се чака надграждане над основа, която е видна. Но... пак несполука. Въпреки че Фъъргюсън връща Хюз от Барселона и привлича Пол Инс в полузащитата, отборът прави слаб сезон. През февруари, след единствената си добра серия от резултати, е трети. Но после се сгромолясва тотално и бие в едва 3 от последните си 14 мача, за да завърши на 11-о място.

22 години без титла. През същото лято сър Алекс дава голямо интервю за "Таймс" и казва, че не вярва в никакви магии и проклятия. Защото в Англия вече се говори за това как над клуба тегне прокоба.
Иде голям сезон. Решителен - шотландецът го знае. Феновете са уморени да чакат, а непостоянството между сезони на "аха да сме близо до титлата" и "трагични и посредствени" отчайват всички. Следва поредният от вторите - поне така започва.

"Червените дяволи" са 17-и през октомври и губят с 1:5 от Манчестър Сити. А след края на ноември влизат в серия от 11 поредни мача без победа, като по това време на "Олд Трафорд" се появява и прочутият плакат: "3 години на извинения, а все още сме много зле... Та-ра, Фърги". Та-ра е популярното жаргонно обръщение за довиждане. На 1 януари след потресаващо представяне и 0:0 у дома срещу Куинс Парк, стадионът освирква Юнайтед. Фъргюсън е фаворит за следващо уволнение на букмейкърите.

Шест дни по-късно идва стартът на битките в Купата на ФА срещу Форест на Клъф като гост, което решава съдбата на мениджъра. Или - отлага уволнението, което изглежда неизбежно. В една кална вечер на голяма битка Марк Робинс вкарва за 0:1 и Юнайтед се класира за четвъртия кръг на турнира и надеждичка за спасяване на сезона все пак има. Според мнозина този гол е спасил Фъргюсън. Според самия него това е спорно, но е съгласен, че не е бил далеч от смяна.

"Феновете бяха недоволни и напрежението се усещаше ясно - признава шотландецът. - Бордът на директорите не ми е показвал, че няма доверие в мен. Но кой знае какво щеше да се случи след още някой лош резултат." Юнайтед печели Купата на ФА, завършва 13-и и Фърги запазва работата си... някак. Но вече сме през 1990-а, Ливърпул е шампион за 18-и път, а годините от последната титла на Юнайтед са цели 23...

И отново сезон на надежди, но вече - съвсем не за някакво чудо и първо място. Идва само един нов - Денис Ъруин, но пък дебют получава Райън Гигс, един къдрокос уелски тийнейджър, който има бързи крака и говори малко в съблекалнята. Юнайтед е далеч от титлата - завършва шести, отпада рано в Купата на ФА и губи финал за тази на Лигата от Шефийлд Уензди. Но спасява сезона с КНК, спечелена в голям мач срещу Барселона в Ротердам, където Марк Хюз вкарва два гола и носи 2:1.

Унижението е на "Анфийлд", където с три гола на Питър Биърдсли Ливърпул бие Юнайтед с 4:0, а на мача се появява и прочутият транспарант: "Върнете се, когато спечелите 18 титли". Насочен е към феновете на гостите, като по това време балансът е 18:7 за "червените" от Мърсисайд. Но нещата започват да се променят. В Ливърпул настава анархия след напускането на Кени Далглиш, а Юнайтед с Фъргюсън и още нови попълнения като Андрей Канчелскис, става все по-силен.

Следващият сезон е най-постоянният на клуба от 60-те години. Отборът на сър Алекс не пада под второ място от първия до последния кръг, като 12 дни преди края е с 2 точки зад Лийдс и три мача по-малко. Но Юнайтед губи от Нотингам, Уест Хем и - решително - от Ливърпул с 0:2 на "Анфийлд", за да подари титлата на йоркширския съперник. И все пак - знаците на промяна са видни. Постоянството - също. 12 месеца по-късно титлата се връща на "Олд Трафорд" след 26 дълги години, в които е обикновено само илюзия. Юнайтед става шампион с 10 точки пред Астън Вила и проклятието пада. Останалото е история.

Източник: SportingLife.bg[/offtopic]

[kucanka]

Джоунс, Смолинг, Бейли и Погба са тренирали днес.

Дали ще са готови на 100% е отделен въпрос. Но все пак е нещо

[tevez]

Oфициалният екип за гостувания през новия сезон.

[JackPackage]

Отвратителен е за мен

[Jackxxx]

И на мен не ми харесва.

Погба, хептен като циганин изглежда с тоя екип...

[Jackxxx]

[offtopic]Някой да направи следващите две теми, че няколко дни няма да имам достъп до компютър.[/offtopic]

[tevez]

Доста слухове има за Хамес в Юнайтед, но за целта Рууни трябва да си тръгне.

Другият слух е, че Моуриньо иска и Гризман, и Лукаку.

[tevez]