Време е за кардинални оценки и анализи на сезон 2016-2017, любимата ми част
Висша лига - 38, 18 победи, 15 равенства, 5 загуби, г.р. 54:29 - 6-то място
ФА къп - 4, 3 победи, 1 загуба, г.р. 10:2 - 1/4 финал
КУК - 6, 5 победи, 1 загуба, г.р. 14:6 - Шампион
ЛЕ - 15, 9 победи, 4 равенства, 2 загуби, г.р. 25:8 - Шампион
КШ - 1, 1 победа , г.р. 2:1 - Шампион
Общо:64 мача, 36 победи, 19 равенства, 9 загуби, г.р. 105:46
Извод:
Отлични за купите,
странно-неприятно-колебливи във Висшата лига.
Голова статистика
0 вкарани - 0 победи, 6 равенства, 4 загуби
1 вкаран - 7 победи, 13 равенства, 5 загуби
2+ вкарани - 29 победи, 0 равенства, 0 загуби
Отвратителните 0-0 - Бърнли, Хъл, УБА
"По-малко отвратителните" 0-0 - Ливърпул, Сити, Саутхемптън
Отвратителните 1-1,
от водеща позизия - Стоук, Арсенал, Евертън, Борнемут, Суонси
+ Уест Хем* Изравнихме, да, но...имахме цели 75 минути за победата...
ЛЕ - Ростов, Андерлехт/Андерлехт, Селта(добре, че е турнирен резултат и не се оказаха фатални, но все пак)
Положителните 1-1, от губеща позиция - Ливърпул, Стоук, Евертън - вкарахме в 90-та минута.
Отвратителните загуби - Сити, Уотфорд, и
поне една от Арсенал/Тотнъм най-вече заради малодушието и липсата на мотивация в тези дербита.
ФА къп - Челси, въпреки че голяма роля за нея изигра и долният Оливър, който винаги свири с двоен аршин в нашите мачове, направете преглед и ще се убедите.
ЛЕ - Фейенорд 0-1
Най-мразя да губим дебютни мачове в даден турнир, не заради друго!
Загубите за които не ме е толкова яд - Челси 0-4 Първо, че головете дойдоха от бърз шок и второ, определено ни доминираха, така че...Не е като да не сме падали и преди на Моста, но поне се реванширахме с 2-0 на Олд Трафорд и върнахме интригата за титлата.
КУК - Хъл Сити, Фенербахче
Извод:
9 тотално прецакващи равенства във Висшата лига и
4 идиотизма в Лига Европа.
3 "по-малко прецакващи" равенства3 спасителни равенстваИ...какво ставаше с точките, ако всичко бе по план?
Отговор:87 точкиТочно както трябваше и да протече сезона(според мен) -
борба за титлата и влизане от раз в тройката!За играчитеПо подобие при Ван Гаал - и през 2016-2017 аз лично обвинявам мениджъра за
НЕизвличането на потенциала, визирайки основно атакуващите ни футболисти, поради инатливост, страхливост, нецелесъобразни указания и разпределение на игровото време.
Да, има и такива, които си получиха немалко шансове, но...поради една или друга причина, визирайки основно мотивацията/концентрацията...просто не успяха да се възползват както трябва.
Някои играчи се изпоконтузиха накрая, просто защото Моуриньо не ги ротира когато трябваше, например за Лига Европа, купите и пр., а му беше по-удобно да се оплаква от цикъла и дните почивка.
Младоците, които пусна срещу Палас спокойно можеше да ги внедри доста по-рано и да ги ротира като титуляри/резерви за купите, че дори и някои друг мач във Висшата лига, например Фосу-Менса, който е изключително всеотдаен и подготвен в тактически план, умен играч, поливалентен също така, Туаензебе също е доста смел и надвишава по този показател Бортуик-Джаксън и Блакет. Изобщо тези шоколадови момчета от академията, които се нароиха в последно време включая и Гомес сега, имат доста висок потенциал.
[offtopic]Де Хеа - спад, и като изяви, и като концентрация, които навярно са свързани по оста Реал Мадрид.
Ромеро - Отличен сезон за него, спокоен, балансиращ, опитност, с някои фантастични спасявания.
Бейли - Най-стабилният ни централен защитник, феноменални намеси и безупречност характерна за играчи като Малдини, Неста, Рио и пр.
Смолинг - Претъпря спад в сравнение с минала година, даже не е малък той, но имаше и някои обективни причини за това. Като цяло обаче си беше на добро ниво.
Рохо - Другият феномен в защитата, командосът, който не му пукаше от нищо, адмирации, много е смел и всеотдаен аржентинецът.
Джоунс - Добре си беше, мачкаше ги във въздуха, бореше се, но пак тези контузии.
Блинд - Пропукваше се може би най-често от всички, но пък впоследствие успя да компенсира доста неща.
Аз лично съм доволен от него, спокойно бих му писал едно 4,50.
Дармиан - Клетникът живна този сезон, събра смелост и с няколко добри мача, в които показа борбеност, изразяваща се в солидни търкаляния и саможертви, се утвърди като титуляр на левия бек.
Шоу - Контузии, контузии, ама...не е добре работата в тактически план, много е колеблив за съжаление, рисков по-точно. Докато Дармиан, италиански възпитаник, каквото му наредиш това прави, стои си в зоната и не мърда. Това е основната разлика иначе е е ясно, че с Шоу в атакуващ план нещата са много по-добри, но в дефанзивен стават опасни на моменти.
Валенсия - Нямам думи за него, каквото и да кажа ще е малко. Аз по-голям професионалист от него не познавам в Юнайтед, истински пример за подражание! При него важи в пълния си блясък фразата:Дела трябват, не думи!
Йънг - Не игра кой знае колко мачове, а трябваше, не е като да нямаше удобни моменти, но така или иначе внесе нотка агресия, скорост и мотивация.
Бих му писал една стабилна 4-ка, все пак, ако не друго, той винаги е демонстрирал, че уважава Манчестър Юнайтед и традициите на клуба.
Фелайни - Имаше и добри, и не чак толкова добри моменти, но като цяло придаде детайли, които изиграха решаващо значение в доста мачове. Аз винаги съм го харесвал, просто защото е отборен играч, не е лигльо, винаги е готов да помогне с каквото може и точно заради тази негова борбеност и готовност + габарити...се създава впечатлението че той е груб играч, който цели едва ли не да фаулира противника, нищо подобно!
Не че е светец, нерядко си изпуска нервите, но мисля че е перфектният ротационен футболист, който може да помогне и в офанзивен, и в дефанизивен план.
Погба - Той може много повече от това и ако човек знае, че видиш ли, това му е потенциалът - ок, ама...
и точно поради тази причина, независимо от някои стастистики и пр., аз лично не съм доволен от показаното през сезона, от концентрацията и колективната му насоченост.
Шоуменщината му изигра доста лоша шега в немалко случаи, това е!
Желание и хъс - отлични, концентрация - слаба. Той се държи като едно непораснало дете, а за качествата си и най-вече цената си - той трябва да бъде пример, да обединява, да мотивира останалите.
Дано в следващите години видим най-доброто от него, вярвам че ще стане!
Ерера - По подобие на Валенсия, тук ситуацията е повече от ясна. Наградата на феновете и любовта им, говори повече от всичко!
Карик - Изигра балансираща роля и придаде опит, доста солиден сезон за него, а предвид възрастта му си е за 10 точки. Честно, знаете че не харесвам особено Карик, но през този сезон беше безупречен в ролята си на ветеран.
Мики - Хм...много неща могат да се кажат, и хубави и не чак толкова, но като цяло човекът се превърна в мистър Лига Европа за Манчестър Юнайтед, което не е никак малко.
Следващият сезон трябва да е перфектен за него.
Мата - Започна отлично, напук на всичко, но впоследствие формата му рязко спихна, след това се и контузи, което мен леко ме дразни, понеже все още чакам да видя онзи фантастичен Мата от Челси и първите му месеци в Юнайтед през 2014-та, ама...може би ще си остана само с чакането.
Лингард - Малкият шут е странна птица(той и прилича на такава де).
На моменти уникален, на моменти отвратителен. Моуриньо според мен неправилно му се (пре)довери на моменти, а можеше да използва и други опции.
Срещу Аякс имаше отличен шанс да направи 3-0 сам срещу вратаря и така да се превърне в играча вкарал във всичките ни финали тази година, ама...
Рашфорд - Доста надгради, утвърди се, натрупа опит и самочувствие, но искаше ми се да бе вкарал поне още +5 гола минимум. Не е като да нямаше нас, но...
Едно стабилно 5 мисля че му приляга, с малък бонус от 0,50 стотни.
Марсиал - Честно казано съм разочарован от него, също така и Моуриньо можеше да му даде пък повече шансове, но като цяло от 1 година и половина време той изобщо не прилича на онзи играч, който стартира ударно през есента на 2015-та. Причините са няколко, но една от тях със сигурност е свързана с неговата агресия/хъс, които се потвърдиха и на Евро 2016, да не каже някой че видиш ли, преиначавам нещата.
Ибрахимович - Голмайсторът ни за 2016-2017, друго няма какво да се каже.
Рууни - Легенда, това е![/offtopic]
GGMU!
