По пътя към разкриването на енигмата "Бербатов"

[cska_vd]

Манчестър Юнайтед току-що бe спечелил Висшата и Шампионската лига през по-миналия сезон. Рууни и Тевес бяха сформирали страховито партньорство, но критиците казваха: "Те са прекалено еднакви. Трябва да има и някакъв различен подход." И доведоха новия №9 на Червените дяволи - Димитър Бербатов.

Когато той бе взет в последния ден от трансферния прозорец на 2008 г. от Тотнъм за 30,75 млн. паунда, се прокраднаха съмнения дали ще съумее да напише красива приказка на "Олд Трафорд". Трябваше да донесе умението и финеса към биткаджийството и лудостта на Тевес. Трябваше да бъде фокусът на атаката. Той трябваше да пръска магия и брилянтност.

Феновете запяха "Ооо! Ааа! Кантона!"

Но това, което се случи в следващите две години, е далеч от идеалното. Очакванията за човека, който ще решава мачовете и ще изстреля тима към звездите, се изродиха в серия спокойни нощи и някоя блестяща от време на време.

Да кажем, че Бербатов е подпалил от кеф Театъра на мечтите, ще е лъжа. Но да кажем, че е пълна издънка, ще е дори още по-голяма глупост. Трудно е да разплетем сложната загадка кое точно се обърка, кога се обърка и защо се получи така. Трябва да разбулим енигмата Димитър Бербатов.

Първата поява на Берба на сцената бе фантастична демонстрация на класа на границата на наказателното поле, кратък дрибъл и пас към Тевес, за да открие резултата срещу стария враг Ливърпул. Началото нямаше как да изглежда по-светло, но по някаква причина очакванията и надеждите не се сбъднаха. Представянето на Бербатов в началото на сезона бе окуражаващо, подплатено с добри отигравания и страхотно разбирателство с Рууни и Тевес. Но в средата на октомври нещо се случи. Ел Рон се завърна!

След пропуснатото начало на сезона заради операция в глезена Роналдо отново бе на линия и веднага се метна под светлината на прожекторите с главата напред. Сър Алекс все повече започна да използва 4-5-1 с Руни отпред, но в течение на мачовете често Кристиано се оказваше на върха, а Уейн на крилото. Имаше опити Бербатов да бъде вкаран в системата, но не се получи. Имаше, разбира се, проблясъци на брилянтност, трикове, представления, някоя и друга балетна стъпка, но това бяха редки мигове и далеч един от друг във времето. Когато се случеха, си заслужаваше да ги видиш. Пируетът му на аутлинията срещу Уест Хем завинаги ще остане в спомените ни. Врътна се на 360 градуса и пусна към Роналдо, който вкара гол. Чист гений!

С течение на сезона той бе въртян с Рууни и Тевес, а в много от случаите бе третата част от триото заедно с Уейн и Роналдо. Сезонът му завърши с отвратителната дузпа в полуфинала за Купата на Англия срещу Евертън, която отприщи дъжд от упреци от всички страни. 14 гола за 43 мача не е чак толкова зле, но не е колкото се очаква, когато платиш 30 милиона паунда. Той направи и 15 асистенции, но по-скоро разочарова.

Следващият сезон започна с напускането на Карлос Тевес и Кристиано Роналдо в посока Ман Сити и Реал (М). Бе взет Майкъл Оуен, но за него бе ясно, че ще е третият избор в нападение.

Сцената бе готова за Бербатов

Бе дошло неговото време. И сезонът пак не се разви според сценария. Ако Роналдо бе "човекът" през миналия сезон, то сега тази роля взе Рууни. Той бързо излезе от сянката на португалеца и получи главната роля, за която винаги е мечтал. Ефектът си пролича. Той завърши сезона с феноменалните 34 гола. А Бербатов отново почна да тъпче на едно място. Сър Алекс пак предпочиташе 4-5-1 в големите мачове със самотния Рууни на върха. В 4-4-2 Берба играеше, но това ставаше само в другите срещи. Мачовете си минаваха и партньорството между двамата трябваше да се развие. Това така и не стана. В допълнение се появи и проблемът с коляното му, който не отшумя. Приносът на българина бе малък и въпреки че завърши на второ място в голмайсторската листа на отбора (заедно с автоголовете), той раздели мнението на феновете на две.
Е, добре.

Защо Бербатов не сработи?

Първо, в Тотнъм той изпълняваше различна роля. В първия си сезон в Манчестър играеше зад нападателя, особено когато бе на терена заедно с Роналдо. Това е и естественото му място. Юнайтед нанесе абсолютна поразия на Тотнъм през второто полувреме, когато на терена бе фантастичната четворка - Рууни, Роналдо, Тевес и Бербатов. Те вкараха 5 гола за 20 минути. С преливането на Уейн, Кристиано и Карлос, Димитър получи свободата да изскача от дълбочина, да получава топката, да разиграва на двойно и да покаже целия си арсенал от трикове и номера.
Берба не става за всякакъв вид игра, той е по финеса и майсторлъка. Той не е от тези, които ще гонят загубени каузи.

Икономичните му движения са нещо, което не всеки може да разбере и оцени. Той е силно критикуван за малкото си голове и слабия си принос към отбора, но тези хора не обръщат внимание на приноса, който той има за начина на игра на Юнайтед (когато е в състава). Когато изостава назад, повлича по няколко защитници със себе си. Така отваря празни пространства. Може и да изглежда, че задържа топката повече от необходимото, но по този начин занимава още повече защитници и отваря още повече пространства.

Бербатов е добър на игра с бързи двойни подавания. Той подава и очаква топката да му бъде върната незабавно. Мачът срещу Тотнъм бе ярък пример. Само че в Юнайтед обикновено не се играе така. Вярно е, че той не попада често в голови ситуации и не е готов да завърши всяка една от тях, но това не трябва да е единственият критерий, по който да го съдим. В Тотнъм бе оста, около която се въртеше целият отбор. Той бе в центъра на атаката и всички разигравания преминаваха през него. Неговият стил е да играе от дълбочина, да задържа, да дава бързи пасове и бързо да му връщат. В Юнайтед първите три неща му се удаваха, но рядко получаваше отново топката веднага

Флечър, Карик или Скоулс взимат топката и се оглеждат към крилата, накъдето да разтеглят играта, а не връщат към Берба, за да гради през центъра. Не казвам, че това е грешен стил на игра, но просто посочвам разликите между Юнайтед и Тотнъм.

Друг фактор, който влияе на Бербатов, е вярата в него. Той е от футболистите, които могат да сътворят най-невероятните неща, ако чувстват подкрепа. Но когато се разколебае, изглежда като жалък човек, който се лута без чувство за посока. За съжаление в много от случаите се получаваше точно така. Проблемът може да е в това, че така и не се почувства сигурен в титулярното си място. Може да е и заради огромната цена, платена за него.

Говори се, че Юнайтед го продава, но българинът се нуждае от още един сезон. Много е вероятно догодина да видим най-доброто от Димитър Бербатов. Имаше едно видео, което се появи веднага след като го взеха. Името му бе "Намери ли Фърги новия Кантона?". Може да има само един крал, но това не пречи той да има последователи.


[offtopic]7дни спорт[/offtopic]

[garfild8]

Бербо е голям.Трябва да остане,в Ман.Юнайтед.

[sirius123]

Евала!

[SHAKOMINATORA]

Омръзна ми да чета едни и същу глупости за Берба.

Нито е провал , нито е новия Кантона. Няма нужда да е добър колкото Кантона за да се задържи в отбора. Нужен ни е като полеви футболист , защото след Рууни е най-добрия ни реализатор. Големите анализатори май забравиха 99 година , когато имахме четири супер нападателя , от които двама все трябваше да останат на пейката.

[Old_death]

Това бе най-правдивото мнение за играта на Митко в отбора му.

[nikawr]

100 % съм сагласен

[RedeviL]

Според моите наблюдения главния проблем на Бербатов е неговото придвижване по терена когато Юнайтед атакува.Не се открива достатъчно, не търси топката като се изтегли малко назад, а при атаките по фланговете винаги стои забит зад някой защитник и в 90% от случаите няма как топката да стигне до него.Не знам на какво се дължи това, дали заради Рууни или нещо друго.

[venitos]

Това бе най-правдивото мнение за играта на Митко в отбора му.

Точно!!!

[georgisd]

През новия сезон Бербатов ще разкрие напълно големия си потенциал!

Ммм да ...

[vaskonti]

Това бе най-правдивото мнение за играта на Митко в отбора му.

Точно!!!

Да, само че това е статия на английски журналист. В България ако има и един, който е в състояние да прояви подобна обективност и наблюдателност, аз ще си отрежа всичко. Колкото сме далеч в икономическо и всякакво друго отношение от Англия, 5 пъти по-далеч сме по отношение на журналистиката, не само в сериозната, а дори и в жълтата!