спорех със смути
Какво да се спори, то всичко е повече от ясно.
Периодът на Дейвид Мойс не го броя де факто, това бе и
истинският преходен период, който трябва да се приеме такъв какъвто се случи, това е!
Същността на проблемите започна от лятото на 2014.
И понеже есенцията е главно във Висшата лига, там се генерират и най-ключовите неща за всеки един отбор затова ще коментирам нея.
Турнирните сблъсъци са коренно различни платформи, в тях преобладават и немалко субективни фактори, и поради тази причина, аз лично ги разграничавам когато правя анализи и оценки за някои неща.
Знаеш, че съм голям фен на статистиката(въпреки някои подводни камъни които крие), но в крайна сметка качествената оценка във футбола(спорта) се измерва/изразява в резултати, сиреч, стойностни изражения на качеството/ефективността/КПД/класа и пр., за определен период.
Разбира се, колкото по-дългосрочен е, толкова по-добре ще се анализира/класифицира постигнатото.
В този ред на мисли, не можеш да кажеш, че отбор Х има силно нападение, ако за 20 мача има отбелязани 10 гола и обратно, за отбор Y който има 35 гола в 20 мача, да кажеш че има проблеми в атака, нали така?
Ти, като неутрален наблюдател имаш мнение за част от процесите, прав си до известна степен, че в някои зони липсва чистата класа и пр., и аз имам забележки към някои играчи, искам по-добро качество и пр.,но кардинално погледнато това НЕ е причината за проблемите, разбираш ли!?
Ако си зададем въпроса по двуполюсния модел - какво се промени към лошо след сър Алекс, нападението или защитата, сиреч, къде е загнезден т.нар. тумор на провалите?
Нали знаеш, че обективно погледнато, един отбор страда или заради проблеми в защитата, или заради проблеми в нападението, или заради проблеми и в двете(най-характерно за слабаците/опашкари).
Тук някъде идва и нейно величество майка-статистика, която веднага(като везна) дава отговор на въпроса.
38-62/1,63
38-49/1,29
38-54/1,42
16-36/2,25
-----------------
38-37/0,97
38-35/0,92
38-29/0,76
16-11/0,69
------------------
Ти си достатъчно интелигентен човек, за да прецениш/тълкуваш какво в действителност изразяват тези стойности.
И гледай само парадоксът, който се получава!
Да, вярно е, че съвкупно класата в атаката > от класата в защитата и вместо да я превъзхожда като стойностно изражение(по пътя на логиката), се случва обратното. Което от своя страна отваря две неща:
1. За да постига подобни стойности, означава, че защитата получава правилните/целесъобразните за извличане потенциала указания, а също така и че мотивацията/концентрацията е на отлично ниво.
Както се казва, правят-струват, но стойностите(за последните 3 сезона и до момента) са черно на бяло.
И в този ред на мисли, аз вече тотално не мисля/анализирам/тревожа кой ще играе в дефанзивен план.
В смисъл такъв, да, имам си една любима формация, но като цяло който и да играе, само се моля да е надъхан и мотивиран. Дори и Дармиан, който като цяло е рисков играч(свито к*****ле, екстроверт), но като се мотивира малко повече и стават работите. За него най-важното е да се търкаля, да блъска, да го метат и него като чувал с картофи, просто това му е играта на този клетник и в такъв режим дори ми става симпатичен.
Защо Джоунс и Рохо например, оформиха отличен тандем? Кажи ми защо, въпреки очевидната липса на финес и класа при тях?
Ами защото са от една порода - безстрашни говеда, които се хвърлят с рогата напред, но ще спасят положението, играят за благото на отбора, рискуват, надъхани са, активни са и тези им качества ги правят прекрасни отборни играчи.
Това е положението!
Фактите са е такива! Постигаме ли числови стойности(не същите, но опасно близки) като във времената на класните Рио и Видич, постигаме!
Тогава!?
2. За да постига подобни стойности нападението, означава, че не получава правилните/целесъобразните за извличане потенциала указания, а също така и че мотивацията/концентрацията е на ниско ниво, особено при някои играчи.
Фактите са следните:
2010-2011, 2011-2012, 2012-2013 vs
2014-2015, 2015-2016, 2016-2017 + 2017/2018*253/114 -
2,21 vs 201/130 -
1,55Осъзнаваш ли за какво говорим?
1. За бягство от натуралната философия на Манчестър Юнайтед.
2. За нецелесъобразни указания и управление на офанзивното звено.
Да изредя и офанзивните футболисти, които бяха(са) част от отбора 2014-2015, 2015-2016, 2016-2017, 2017-2018*
Фалкао-Рууни-Ван Перси-Мата-Ди Мария + Ерера, Фелайни, Янузай
Рууни-Депай-Марсиал-Мата-Чичарито* + Ерера, Фелайни, Лингард, Янузай*
Златан-Рууни-Марсиал-Мата-Мики-Рашфорд* + Ерера, Фелайни, Лингард, Погба
Лукаку-Рашфорд-Марсиал-Мики-Мата-Златан* + Ерера, Фелайни, Лингард, Погба
Направо нямам думи да опиша разочарованието си!
Класа, потенциал и ко. играчи(например Фелайни, който беше един от голмайсторите на Евертън дълго време) и да сме толкова долни във фаза нападение.
И после как да не завиди благородно(меко казано) човек на Ливърпул(Салах, Фирмино, Коутиньо, Мане), ПСЖ(Кавани, който ми идол-институция като нападател, Мбапе, Неймар, Ди Мария) донякъде и Сити(въпреки че не харесвам особено Жезус, Силва и Де Бройне, тук фаворити са ми Агуеро, Сане и Стърлинг)???
И по-скоро акцентът е върху решенията на Пеп, Емери и Клоп, които им задават правилните указания, за да могат да извличат потенциала и класата.
Въпрос на вкус или някои субективни възражения, но кардинално:
Златан/Лукаку, Марсиал/Рашфорд, Мата/Мики +
Погба(специално внимание обръщам на него, защото класата е факт, но заради чести прояви на шоуменщина и липса на концентрация, просто не може да прескочи следващото ниво, да се превърне в константна величина) да не би да са кой знае колко по-далеч(реторично казано) от гореизброените(като класа/потенциал)!?
Указанията са майката и бащата на целия процес, защото с тяхната целесъобразност можеш да направиш от едно дърво - свирка както се казва и обратно, без тяхната целесъобразност, буквално обричаш на провал дори и най-стойностния нападател.
Както се казва, той може и да кара до един период на автопилот(извличан от класата му), но в един момент ще падне в капана и край.
В това отношение Моуриньо не се различава особено от Ван Гаал, а в крайна сметка всички знаем, че може и знае как да променя детайлите.
В Челси 2014-2016 и Реал Мадрид 2011-2012 как се чупеха голови рекорди, а?
Сезон 2016-2017 за Моуриньо беше спасен благодарение на Лига Европа.
Сезон 2017-2018 към 16-ти кръг и сме на 11 точки от лидера.
Всичко е възможно във футбола докато го има на теория, но към момента вероятността да станем шампиони е грубо казано 15%.
С други думи, Шампионската лига и по-конкретно спечелването й реално остава топ целта пред Моуриньо.
Крайно е, но ако не го направи, за какво ми е да остава и за 2017-2018?
Да изхарчи още един камион с пари и пак да дишаме прахта на Конте и Гуардиола ли?
Уж е опитният, врелият-кипелият в Англия, а т.нар. дебютанти(дошли вчера както се казва) обраха и са на път да оберат златните медали...
Да, конкуренцията е огромна, но акцентът е върху опита в случая, който Конте и Гуардиола нямат дори наполовина на Моуриньовия, но с гъвкавост, мотивация и решителност успяха и успяват да утвърдят отборите си на върха.