[/center][center]Докато си седях и гледах репортажите от Шампионската Лига ненадейно се сетих, как преди години седях и нарочно не разбирах резултатите за да може после да гледам 7 репортажа от останалите мачове в Шампионската Лига ( В не далечното минало за наше нещастие от Бтв излъчваха само по един мач и всичко друго бе репортажи) . И се сетих как съм седял и съм тръпнал да видя репортаж от мач на любимия отбор. И най-нормалното нещо бе да се сетя за човека, който ми е изкарвал акъла от кеф, след някой негов гол. Давид може би не стана толкова известен, колкото сънародника си .и приятел Тиери Анри, но за мен си остава един от най-добрите френски нападатели в последните 20 години. Първия ми спомен нямам как да не го забравя, когато през 2000г. прониза Толдо и вкара златен гол за "петлите" с/у "адзурите", тогава като млад ювентино ми бе кофти, че италианците загубиха, но бях изключително щастлив, че този момък ще играе в любимия отбор през следващите години . И да той успя да стане чужденецът с най-много голове в Ювентус, нещо, което нямак как да не буди впечатление след, като през клуба са преминали толкова велики играчи. Никога няма да забравя головете му срещу Реал (2), Милан и Байерн М, както и уникалната асистенция с/у Челси. Голяма грешка бе това, че той бе махнат от Юве преди 3 години и още си остава болка за мен. Дори и на тези години той все още е на много високо ниво и има цели 15 гола в 30 мача за отбора на Ривър Плейт. И все пак Давид винаги ще остане в нашите сърца, където и да е ! .[/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=UaJsiXf9EUI[/youtube][/center]
. Голям екип бяха с Алекс , дано скоро си намери достоен заместник 
