Историята на Стамфорд Бридж

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, rhaegar, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Frankie Lampard
Мнения: 10118
Регистриран на: 25 авг 2010 20:13
Местоположение: Палатка пред Stamford Bridge
Контакти:

Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот Frankie Lampard » 22 окт 2010 17:38

[center]Двадесет и осем години преди Челси (1877-1905)[/center]

[center]Изображение[/center]

За да се разкаже най-пълно историята на „Стамфорд Бридж” трябва да се върнем двадесет и осем години преди основаването на Челси, в година 1877. Всъщност трябва да се върнем малко по-назад за малка възстановка на случилите се събития. В средата на 60-те години на 19-ти век братята Уодъл (Джеймс и Уилям) купуват Лондон Атлетик Клуб, който първоначално се намира на пистата Лили Бридж, която е в окаяно състояние. През 1876г. братята решават да преместят клуба на ново място.


За 2899 лири те вземат под наем терен земя в близост до пистата Лили Бридж и за няколко месеца е изграден нов атлетически стадион. Теренът е леснодостъпен чрез „Фулъм роуд”. На географска карта от 18-ти век е показано притока на Темза „Станфорд Крийк”, който минава на мястото, където сега се намира жп линията зад Източната трибуна. Също така има два моста на този приток, единия е „Санфорд Бридж”, който е на „Фулъм роуд”, а другия „Станбридж”, който се намира на „Кингс роуд”.

Комбинацията от тези имена най-вероятно дава името на стадиона, като „Санфорд Бридж” (моста, който пресича жп линията и свързва „Фулъм роуд” с Кенсингтън и Челси) има най-голям роля за произхода на името.


Стадионът е официално отворен на 28-ми април 1877. За следващите 6 години съдбата му осцилира, подобно на бизнес състоянието на братята Уодъл. През 1883 те инкасират загуби от 30 хил. лири и бягат от Англия. Собствеността на стадиона е прехвърлена на г-н Стънт, който е повече фен на атлетиката, отколкото на футбола. От тук нататък на сцената излизат други двама братя Миърс, деца на заможния строителен предприемач Джоузеф Миърс.

[center]Изображение[/center]

Ейч Ай (Гюс) Миърс и Джей Ти Миърс имат план да закупят стадиона и да го превърнат от атлетически във футболен. След смъртта на Стънт през 1902г., братята откриват, че покойника е вмъкнал клауза в договора за наем на стадиона, в която пише, че стадиона трябва да се използва като атлетически две години след неговата кончина.

През тези две години, Миърс закупуват парцел в непосредствена близост до стадиона, а през 1904г. те купуват стадиона, като сделката се извършва на името на Хенри Агюстъс Миърс. Първоначалното намерение на Миърс е Фулъм да играе на „Стамфорд Бридж”. Той им предлага да ползват стадиона в деня на мачовете с годишен наем от 1500 лири, като всяко домакинство на полуфинал или финал за купа ще се заплаща допълнително. Президентът на Фулъм не се съгласява, което е странно, предвид лошото състояние на стадиона им, като година по-късно главната трибуна на „Крейвън котидж” е съборена, заради опасност от срутване.

Миърс е разочарован от неосъществената сделка и е готов да продаде стадиона, като предлага прилична сума за него на Западната железопътна компания за да го превърне в склад за каменни въглища и товари. Това би донесло на Миърс добра и бърза печалба и той е много близко до споразумение, и е щял да го направи, ако не се случва странна случка. Приятелят на семейство Миърс Фредерик Паркър е атлет, който често тренира на стадиона и силно желае Гюс Миърс да превърне „Стамфорд бридж” във футболен стадион. Когато решава да продаде стадиона, Миърс отива на разходка с Паркър, като взима и кучето си. И колкото абсурдно да звучи това куче е спасителят на Футболен клуб Челси!

[center]Изображение[/center]

По неизвестна причина кучето на Миърс ухапва лошо по крака на Паркър, а първата реакция на Миърс е „Шотландски териер: винаги първо хапе преди да излае”. Вместо да бъде бесен на своя приятел, Паркър приема случката с присмешка, и като отговор на това Миърс добавя: „Ти изобщо не извика от болка. Повечето мъже биха вдигнали ужасна кавга….Отиди да си измиеш раната и нека се видим утре в 9 часа; след това ще действаме”

По-малко от седмица след това двамата са в Глазгоу за среща с Арчибалд Лийч, архитекта на „Айброкс”, ”Хемпдън” и ”Селтик парк” – трите най-големи стадиона в света. Взима се решение „Стамфорд бридж” да се построи с формата на паница с главна трибуна на изток и три тераси в останалите краища на терена.

Лийч започва изграждането на новата трибуна през февруари 1905. В три от краищата на стадиона са изградени тераси с помощта на хилядите тонове пръст и глина, останали от строежа на метростанция Пикадили. Човекът, който се съгласява да премести тези строителни материали е Джо Миърс. Той ги транспортира на вагонетки, след това и по вода с шлепове до Крабтрий Уарф в Фулъм, откъдето достигат до „Стамфорд Бридж” – звучи невероятно, но Миърс получава пари за материалите, които използва.

Да не забравяме, че все още никой отбор не играе там. Гюс Миърс подписва договор, позволяващ на Лондон Атлетик Клуб да използва стадиона за следващите седем години и най-вече новата писта, заграждаща футболния терен. През това време започват дискусии за създаване на футболен отбор, за името на който се води спор. Жителите на Фулъм предлагат то да бъде Футболен клуб Кенсингтън, докато комитета иска да нарече бъдещия отбор с името на стадиона „Стамфорд бридж”. Когато Паркър предлага Челси за име на отбора, идеята първоначално е отхвърлена, но след това се залага именно на него като вариант и на 14-ти март 1905г., в пъба „Райзинг сън” е основан Футболен клуб Челси.

[center]От Челси до кучешките гонки (1905-1935)[/center]

Челси назначава Джон Тейт Робъртсън от Глазгоу Рейнджърс за играещ мениджър на 27-ми март 1905г., а до средата на месец май шотландеца събира състав. Имаме стадион и отбор, но все още не участваме в лига. И с помощта на различни методи, сред което и големи количества уиски, Челси, заедно с Лийдс Юнайтед и Бърслъм Порт, са избрани да се състезават във Втора дивизия на Футболната лига. Стадионът е даден под наем на Челси от Гюс Миърс за 2000 лири на година.

За началото на сезон 1905-06 вестник „Атлетик Нюз” пише : „Благодарение на предприемчивостта на мистър Миърс клуба ще има един от най-добрите стадиона в страната”.

[center]Изображение[/center]

Първият мач в история на Челси е загубата с 1:0 като гост над Стокпорт Каунти на 2-ри септември 1905г., а първата среща играна на „Стамфорд Бридж” е два дни по-късно, когато първодивизионния Ливърпул гостува в контрола. Гюс Миърс открива мача, а Челси печели с 4:0.

Първият шампионатен мач е на 11-ти септември и Челси побеждава с 5:1 Хъл Сити. Два сезона и 76 мача след като Челси се формира, отбора печели промоция за Първа дивизия.


Като модерен стадион, неизминава дълго време преди на него да се играят мачове без участието на Челси. През март 1906 стадиона е домакин на престижна среща между Футболната лига и Шотландската Футболна лига, като в последващите години „Стамфорд Бридж” се използва за много международни мачове, както на професионално, така и на аматьорско ниво.

[center]Изображение[/center]

И точно когато визията на Гюс Миърс за превръщането на „Стамфорд Бридж” в национална спортна арена започва да става реалност, основателя на Челси умира. Смъртта му настъпва 4-ти февруари 1912г. и той не става свидетел на използването на стадиона за международни футболни срещи. Това се осъществява година по-късно, на 5-ти април 1913г., когато Англия побеждава Шотландия с 1:0. Гюс оставя контрола на стадиона в ръцете на неговата сестра, Беатриче Аделаиде Миърс и през юли 1920, Челси откупува от нея за 1250 лири собствеността на съоръженията, обграждащи стадиона (418, 420 и 440 Фулъм роуд), а през април 1921 пълната собственост на стадиона се прехвърля на Джей Ти (Джоузеф Теофилус) Миърс.

[center]Изображение[/center]

На 26-ти февруари 1914г. стадиона става арена на бейзболен мач. Срещата е между Ню Йорк Джайънтс и Чикаго Уайт Сокс като заключение на Световното им турне. Те заплащат за терена внушителната сума от 30 лири плюс разноски. Девет години след това е открит сезона на Американския бейзболен легион и в рамките на две години, всеки неделен следобед се провеждат постоянни двубои на „Стамфорд Бридж”. През 1914г. Челси заплаща 26 лири за изграждането на стрелбище на Източната трибуна, където играчите упражняват своя мерник, поради предстоящата война. Когато войната приключва Уестминстърските стрелци използва стадиона за стрелкова подготовка.

На 1-ви ноември 1919г. „Стамфорд Бридж” е посетен от краля на Испания Алфонсо VIII, който наблюдава победата на Челси над Брадфорд с 4:0, като „сините” фенове го споменават в песните си. На този мач може би за първи път се изпълнява рефрена "We’re the middle, We’re the middle of the Shed’. Февруари месец Крал Джордж V заедно с 40 000 души гледат как Челси отстранява Лестър от третия кръг за ФА Къп с 3:0.

Преди края на 1924г. Крал Джордж V се завръща още няколко пъти на стадиона, Принцът на Уелс също наблюдава няколко мача, а Дюкът на Йорк гледа „сините” четири пъти. Джордж V води дори Кралица Мери на „Стамфорд Бридж”.

[center]Изображение[/center]

През 1920 година „Стамфорд бридж” е избран за домакинство на първия финал за ФА Къп след войната, който противопоставя Астън Вила и Хъдърсфийлд Таун. Капацитета на стадиона е увеличен до невероятните 80000, но само 50018 наблюдават срещата, като една от причините за това е, че събитието губи популярност от непровеждането си на стадиона на Кристъл Палас.

Въпреки всичко, домът на Челси е избран и за място за провеждане на финалите през 1921 и 1922, като финала през 1922г. е първия, в който носителя на трофея се определя след изпълнение на дузпи (Хъдъсфийлд Таун надделява над Престън Норт Енд). Това е последната година, в която финала за купата се играе на „Стамфорд Бридж”, след като Уембли е реконструиран, което също слага край на идеята стадиона на Челси да стане най-известното и голямо спортно съоръжение в Лондон.

В края на 20-те години Джоузеф Миърс, човекът, чиято свързаност към Челси винаги е била под въпрос, започва да обмисля нови начини за забогатяване извън „Стамфорд Бридж”. Той често е обвинявам, че се интересува повече за печалбата от стадиона, отколкото за просперитета на отбора.

[center]Изображение[/center]

Неговата оригинална идея за организиране на кучешки гонки на стадиона не е посрещната с много ентусиазъм от борда на Челси и е отклонена. След това Миърс се спира на идеята за състезания на писта, настлана със сгурия, която наподобява мотописта. Миърс се среща с човек на име Клод Ленгдън, който бил запален по мотопистите от Лионъл Уилис. Така на „Стамфорд Бридж” се изгражда писта от сгурия, като първото състезание с мотори се провежда на 5-ти май 1928г. и събира впечатляващите 50 000 зрители.

Този тип състезания постига огромен успех и голям брой зрители се стичат на стадиона всяка сряда и събота вечер. Междувременно дома на Челси приема и мач по крикет между Британия и Австралия през 1930г. Две години по-късно, когато популярността на пистата е най-голяма всичко неочаквано приключва. Лангдън разгласява, че Миърс е взел това решение, понеже желае да осъществи своята идея за кучешките гонки. Въпреки че спират да се провеждат състезания с мотори на стадиона, първото състезание през 1928г. дава начален тласък на този спорт и го прави един от най-популярните в Британия.

Мотоциклетите си заминават от „Стамфорд Бридж”, но на преден план излизат гонките с кучета. През юли 1932 Лин Диксън постига договорка с Джей Ти Миърс за провеждане на гонки на стадиона между месеците май и август, като Миърс също се съгласява и на редица промени, нужни за провеждане на този вид състезания. Тези промени са включени в договора преди борда на Челси да ги одобри. Първата от тях е президента на Челси Уилям Клод Кърби да бъде назначен за директор на организацията за кучешките гонки (за да защитава клубните интереси), а втората – забрана за навлизане на кучета на терена. Незабелязана клауза в договора обаче, позволява на Диксън да основе собствена компания (която нарича „Дъ Стамфорд бридж стейдиъм лимитид”) и я регистрира без съгласието на футболния клуб.

Взаимоотношението между футболния клуб и организацията на кучешките гонки са лоши. „Дъ Стамфорд бридж стейдиъм лимитид” недоволства, че футболните мачове са планирани в периода, когато организацията е наемател на стадиона (мачовете се насрочват за периода август 1934-май 1935г.) В допълнение, клуба и организацията не се разбират за разходите по поддръжка и ремонт на различни части от стадиона.

[center]Москва и мотори (1935-1950)[/center]

[center]Изображение[/center]

На 12-ти октомври 1935 Челси приема Арсенал на „Стамфорд Бридж” и въпреки лошата форма на отбора, публиката на стадиона наброява 82 905 зрители, които са доволни от спечелената точка (1:1).


Този брой зрители се води официално най-големия в историята на стадиона. Официално, защото десет години по-късно, през ноември 1945, Челси приема Динамо Москва, в мач, чиято цел е да се достави малко развлечение на следвоенна Англия, а също така и да подпомогне за подобряване на отношенията с Русия. Половин час преди мача стадиона е препълнен, а входните се врати се затворят, оставайки 15 000 фена извън „Стамфорд бридж”.

Официалният брой зрители в този ден е 74 496, но в действителност той се оценява около 100 000. Срещата завършва 3:3, като третия изравнителен гол на руснаците е след очевадна засада! След двубоя играчите на Челси питат съдията как не е видял явната засада, а той им отговаря, че признал гол по дипломатически причини. Един от играчите се провиква „Дипломация! Ти току що пропиля моята премия!”.

През 1935г. умират две значими имена в историята на Челси. Джо Миърс умира през октомври, а Клод Кърби месец по-късно. Първоначално овакантеното място в „Дъ Стамфорд бридж стейдиъм лимитид” е дадено на сина на Миърс Джоузеф (Джо) Миърс, който след два месеца решава да напусне поста и е заменен от Джак Бъд. Джо Миърс се интересува повече от футболната страна на нещата и през октомври 1937 той получава разрешение за удължаване на лиценза на „Дъ Стамфорд бридж стейдиъм лимитид”, като в замяна трябва да покрие разходите за изграждане на нова покрита трибуна с капацитет 25 000 седящи места. Това е първото увеличаване на капацитета на стадиона, откакто той е построен.

[center]Изображение[/center]

Част от проекта представлява конструкция, разположена под ъгъл, чиято цел е да осигури заслон от съоръженията, използвани от букмейкърите, залагащи на кучешки гонки. Тя изглежда странно на фона на останалата част от стадиона, и скоро се кръщава „Лийч фоли” /Безумието на Лийч/ (след като Арчибалд Лийч все още е отговорен за проектиране на стадиона).

Ако се чудите какво е „Лийч фоли”, ето част от писмото на Мистър Си Уеб в програмата за мача на „сините” срещу Лестър на 7-ми септември 1966:

„От сега нататък ние искаме „Фулъм роуд енд” да се нарича „Дъ Шед””.

[center]Изображение[/center]

Така „Лийч фоли” в края на 30-те години е началото на „Дъ Шед” – то се асоциира най-вече с „Стамфорд бридж”, а в действителност целта на изграждането му са кучешките гонки, а не толкова футбола. Въпреки че „Дъ Шед” е част от история на Челси, трибуната не е важен фактор в плановете на Джо Миърс за реконструкция на стадиона.

Ключова част е новата Северна трибуна. След доста спорове, сделката е факт, като „Стамфорд бридж стейдиъм лимитид” отделя 16 000 лири за покриване на разходите по изграждането на трибуната. Предстоящата Втора Световна война почти спира работата, след като Британското правителство нарежда затварянето на всички Лондонски стадиони поради съображения за сигурност. Това оставя Челси със сметки за плащане, без доход за тяхното покритие и с намаляващ овърдрафт. „Хоум офис” решава да отвори стадионите за публика, но с ограничение до 15 000 зрители на „Стамфорд бридж”. Северната трибуна е завършена през 1939, като тя е на два етажа.

[center]Изображение[/center]

„Стамфорд Бридж” е уцелен два пъти от бомби през Втората Световна война. Едната пада върху Западната тераса, а другата се приземява точно пред Северната трибуна (която е била в процес на строеж), но нито една от тях не причинява големи щети. Военният период има драматично влияние върху броя публика, и след края на войната хората започва масово да се връщат на стадиона. На 22-ри септември 1945 36 000 зрители наблюдават мача срещу Уулвс.

Челси очакват доста по-малка бройка, като неочаквани проблеми забавят отварянето на Северната трибуна, която се отваря за визитата на Уест Хям на 13-ти октомври 1945г.

През лятото на 1948г. „Стамфорд бридж” е домакин на състезания с автомобили Миджет. Събитието се наблюдава от не повече от 60 000 зрители, като сред присъстващите е Холивудската звезда Лана Търнър, която се появява на пистата в лимузина. Тази проява носи доста печалба, но като цяло тя е голям неуспех, като по-бавните автомобили печелят състезанието, понеже по-бързите от тях се плъзгат по пистата, настлана със сгурия. Публиката намалява до 10 000 за по-малко от седмица и организаторите полагат твърда настилка, като се премахват четирите ъгли чимове от терена. Това не възобновява интереса на публиката и състезанията с Миджет спират. 40 години след този ужасен експеримент клуба все още има проблеми с чимовете на единия край на терена, поради количеството твърда настилка, положена под него.

[center]Мечтите са безплатни, изграждането им не съвсем (1950-1974)[/center]

[center]Изображение[/center]
За следващите двадесет години „Стамфорд Бридж” не се променя много. В края на 50-те години, се поставя осветление. След дълго умуване за типа на осветителите, които ще се използват, в крайна сметка първия мач на „Стамфорд Бридж”, игран на изкуствена светлина е на 19-ти март 1957г., вторник, когато Челси побеждава Спарта Прага с 2:0 в приятелска среща. Първоначалното намерение е осветлението да бъде внедрено за сезон 1954/55.

Мачовете на Челси с европейски отбори подобрява финансовия баланс на клуба и борда решава да увеличи капацитета на стадиона. В началото на 1965г. необходимата сума за това е събрана, и клубния архитект Джордж Скийтс изготвя три плана за изграждане на западна трибуна. Избран е най-евтиния вариант с изграждане на трибуна със 6000 седящи места, а разрушаването на съществуващата западна тераса започва през май 1965г. Една от отхвърлените идеи от борда на иначе талантливия архитект е възможността да се движат коли по покрива на трибуната, което би било прецедент в историята.

[center]Изображение[/center]
Новата Западна трибуна е изградена забележително бързо с учудващо малко спънки. Всъщност, само част от седалките са покрити. По това време публиката желае все повече и повече лукс и удобства по футболните стадиони, искане което не е чуто от никой. Въпреки това се изграждат 6 административни ложи, като единствения друг стадион на който са изградени такива е „Олд Трафорд”. По-късно бройката седящи места се увеличава, след като бетонените скамейки на отборите са преместени пред самата трибуна.

Западната трибуна, се простира по цялото протежение на дългата страна на терена, събирайки 6250 места и струваща 130 000 лири. Става така, че Западната трибуна е само част от грандиозната стратегия за реконструиране на стадиона. Основните цели на този план са:

Стадион с 60000 седящи, изцяло покрити места;
Свързване на стадиона с метростанция „Фулъм Бродуей”;
Изграждане на нова двуетажна Източна трибуна;
Вицепрезидентски клуб в новата Източна трибуна;
Първоначално изграждане на 30 ложи в новата Източна трибуна, които ще се увеличат до 156 при цялото завършване на стадиона;
Различни нови удобства, като барове, ресторанти, тренировъчни зали за играчите и т.н.
Отопление за зрителите !!!

[center]Изображение[/center]
Целият проект ще струва 5 млн. лири, а завършването му е предвидено за края на 70-те години. Всичко звучи твърде грандиозно, но постижимо с финансовите средства на Роман Абрамович, но през средата на 60-те и началото на 70-те борда на Челси има доста по-малко капитал, а също и мозъчни клетки. Изграждането на Западната трибуна завършва, като тя е съставена главно от дървени седалки, закрепени към железни рамки, докато бетонните скамейки пред трибуната стават известни под името ‘the Benches’.

[center]Изображение[/center]

Строежът на Западната трибуна е оценено като успех и може би точно той подтиква борда да се обвърже с такъв експанзивен план – план, който почти унищожава клуба. Брайън Миърс е последния от семейство Миърс, който е президент на Челси (неговия баща Джо умира от сърдечен удар в Осло през 1966г., а неговия приемник Лен Уити - три години по-късно). Брайън има мечта да превърне „Стамфорд Бридж” в грандиозен спортен обект с голям брой места за отдих и развлечение. Мечтата му е величествена, но изпълнението е ужасно! Проектът е възложен на архитектурна компания (Дарбърн и Дарк) без никакъв опит в проектирането на стадиони, а също така борда пренебрегва предупрежденията за опасност от пропадане на публиката.

[center]Изображение[/center]

Докато Челси крои грандомански мечти за нов стадион, клуба трябва да се справи и с още един проблем. Цялата северна трибуна се разлюлява от вибрациите на преминаващия точно зад нея влак. Прави се проучване, което води до затваряне на Северната трибуна, като предпазна мярка от евентуални инциденти.

Новата Източна трибуна гълта 1,6 млн. лири и през юни 1973г. архитектите съобщават, че нейното завършване ще се забави с 11 седмици. Четири по-късно е обявено, че трибуната няма да бъде готова до края на сезона. Междувременно плановете за свързването на стадиона с метростанцията „Фулъм Бродуей” се провалят, поради многото необходими финансови средства.

Овърдрафта на клуба се расте, което не помага на отбора, който печели само три от първите 11 мача за сезона. Това налага среща между ръководството и мениджъра Дейв Секстън, който обявява Питър Озгуд и Алън Хъдсън за главните виновници за тежката ситуация. Бордът настоява дразгите между играчи и мениджър да бъдат изгладени, но овърдрафта продължава да расте, както и срива в отношенията между Секстън и двамата играчи.

Ози и Хъдсън желаят трансфер и клуба им слага трансферни суми (300 000 лири за Ози и 225 000 лири за Хъдсън). Озгуд преминава е Саутхямптън за 235 000 лири през март 1974, въпреки факта, че Секстън му изпраща извинително писмо през февруари и иска играча да остане в клуба. Алън Хъдсън е продаден на Сток Сити за 200 000 лири.

Парите от двата трансфера облекчават овърдрафта, но отбора губи две от звездите си. Последователността от проблеми и забавяния, карат борда да избърза с приключването на строежа и за началото на сезон 1974/75 Западната трибуна е готова. Това води обаче, до нарастване на овърдрафта до 181 хил. лири, при необходими още 346 хил. лири през декември 1974 за разплащане с работниците и банката. Междувременно нещата на терена отиват от лошо към по-лошо и през октомври 1974 Секстън е уволнен и заменен от Рон Стюърт, който обаче не може да предотврати изпадането в края на сезона.

[center]Спасяването на „Стамфорд Бридж” (1975-1993)[/center]
[center]Изображение[/center]
На 24-ти октомври 1975г., част от клубните директори се срещат със счетоводителя на клуба и по негов съвет, те решават да се обърнат към Барклейс Банк за определяне на данъчен чиновник. Банката обаче, не успява да определя такъв и Челси се бори срещу тежкото финансово положение. През юни 1976г. е направена препоръка към банката и клубните кредитори, които определят 12 месечен мораториум, който дава на Челси глътка въздух.

Тази отсрочка позволява на Челси да направи опит за измъкване от тежката ситуация.


Челси печели промоция, макар че Еди МакКрийди напуска мениджърския пост през юни 1977г., заради несъгласието от финансовите параметри на предложения му нов договор. Няколко месеца по-късно той отменя оставката си, но клубът не го назначава повторно, а избира Кен Шелито за нов мениджър.

Това е сезона, в който на „Стамфорд Бридж” се наблюдават хулигански прояви на феновете на Челси. Издигат се мрежи около атлетическата писта и се прави всичко необходимо за изпълняване на изискванията на организацията за защита на спортните обекти.

През август 1979 е проведено събрание на което с цел облекчаване на клуба от финансовата тежест на дълговете, причинени от изграждането на Източната трибуна, се създава акционерно дружество за стадиона, т.е клуба се отделя от стадиона. Това решение означава, че към „Стамфорд Бридж” може да бъдат предлагани оферти от предприемачи, като клуба не е в състояние да направи нищо срещу това.

[center]Изображение[/center]
През юни 1981г. президента на клуба Брайън Миърс подава оставка, а дискусиите с предприемачите ясно показват тяхното желание да продадат стадиона и от месец декември клуба започва да губи 28 490 лири на месец. На 12-ти март 1982г. борда на клуба одобрява възможността за споделяне на терен с друг отбор от югозападен Лондон, което означава преместване от „Стамфорд Бридж”, и даване на разрешение за неговото продаване или реконструкция. Това решение е подписано от клубния президент, Виконт Челси.

На 3-ти април е назначен новия директор Кен Бейтс. Макар че официално това става на 3-ти април, той всъщност той поема управлението на клуба вечерта на 2-ри април. Кен купува клуба за 1 паунд, но той не притежава основния актив на клуба – стадиона. Бейтс осъзнава, че ръководството е изцяло отговорно за финансовата бъркотия на клуба и той бързо вмъква клауза, която му дава правото за искане на оставка на всички настоящи директори.

[center]Изображение[/center]
Предприемачите на „Стамфорд Бридж”, новите земевладелци на дома на Челси, номинират двама директори в борда на стадиона (със съгласието на Бейтс). Това са Виконт Челси и Дейвид Миърс.

На 14-ти август 1980г. „Стамфорд Бридж” е домакин на първия мач по крикет в Обединеното Кралство, игран на осветление. Есекс се изправя срещу Западни Индии и пред „Шед енд” е издигнат временно табло за крикет. Когато се стъмва и се пускат осветителите играчите се оплакват че бъркат белия цвят на топката с белите дрехи на арбитъра, което наложило съдията да облече фланелката на Мики Дрой, взета от съблекалнята на стадиона.

[center]Изображение[/center]
В първия ден от Новата година, на почивката на мача на Челси и Шросбъри, Кен Бейтс си стиска ръцете за сделка с Дейвид Миърс, според която акциите на стадиона, притежавани от Миърс, се прехвърлят отново в Челси. Кен вижда в това значим успех в опитите си за запазване на бъдещето на Челси на „Стамфорд Бридж”, макар че сделката за момента е нищо повече от устно съгласие.

Кен Бейтс не успява да убеди Миърс да подпише договора и скоро е осведомен от президента на Кристъл Палас Рон Нодс, че Марлър Истейтс се посетили „Селхърст Парк” с обмисляне на възможността Челси да играе своите мачове там. Миърс решава да продаде своите 40% дял от собствеността на стадиона на Марлър Истейтс. На следващия домакински мач Миърс провежда разговор с Бейтс в административния клуб на стадиона. Кен е чут да казва на Миърс: „Слушай, когато всичко това излезе наяве, никой няма да те търпи повече в Челси”. „Стамфорд Бридж” е здраво в ръцете на предприемачите и дните му изглеждат преброени, като Марлър Истейтс са решени да изгонят Челси и да продадат земята.

[center]Изображение[/center]
На 15-ти април 1987г. кампанията „Спасяването на Стамфорд Бридж” стартира официално с цел събиране на 15 млн. лири за само две години. Това не е просто акция за събиране на пари, а план, който предвижда цялостен ремонт на стадиона и земята под и около него. Целият комплекс се намира по това време на 11 акра земя и кампанията предвижда продаване на 5 акра от нея за търговски цели (като Челси притежава дял от компанията, която ще управлява тези 5 акра). Печалбата ще бъде инвестирана в подобрението на оставащите 6 акра за изграждането на 40 000 стадион с хотел и места за отдих и развлечения.

Битката между Кен Бейтс и Марлър Истейтс претърпява благоприятен обрат в полза на Кен, когато финансовата криза в началото на 90-те години води Марлър Истейтс до банкрут, позволяващо на Бейтс изпълни условията на банката за придобиването на пълна собственост на стадиона от страна на клуба.

Това позволява реконструирането на стадиона да продължи. То преминава през различни етапи през 90-те години на миналия век, като най-накрая целта е да се изградят четири трибуни, с изцяло седящи места, изцяло покрити и намиращи се близкостоящо до терена.

За защита в дългосрочното бъдеще се регистрира организацията „Челси пич оунърс”, която изкупува собствеността и е актуалния собственик на стадиона. Това ще предотврати повторение на нелепата ситуация с продаването на стадиона на предприемачи. Акционерното дружество „Челси Вилидж” (сега Футболен Клуб Челси АД) сключва безвъзмезден договор за наем за 10 млн. лири с дъщерната компания „Челси пич оунърс” през декември 1997. В замяна „Челси пич оунърс” отдава под наем стадиона на клуба за 199 години. „Челси пич оунърс” се управлява без значение от броя на акциите на отделен член, правата за гласуване на всички членове са ограничени до 100, следователно всеки човек от организацията участва в нейното управление. Феновете са активно насърчавани да купуват акции за повишаване сигурността на бъдещето на клуба.

[center]И най-накрая...... (1994-2010)[/center]
[center]Изображение[/center]
Северната трибуна, първоначално построена през 1939г. е съборена през 1975г. и е заменена с отворен тип тераса. През 1993г. тази тераса е срутена и заменена с двуетажна трибуна, изцяло със седалки. Тази трибуна сега се казва Матю Хардинг, на името на директора на Челси, който финансира завършването й с 5 млн. лири. Новата трибуна е завършена през сезон 1997/98, само година след трагичната смърт на Хардинг и тя се преименува на негово име.
[center]Изображение[/center]
Трибуната „Шед” е разрушена през 1994г., когато се приема доклада „Тейлър Репорт”, задължаващ всички стадиони да бъдат изцяло със седалки. Последният мач, изигран пред старата трибуна „Дъ Шед” е на 7-ми май 1994г. срещу Шефилд Юнайтед. Тя е заменена с временна трибуна със седящи места до 1997г., когато започва работа по изграждането на новата „Шед енд”, а заедно с нея и хотелския комплекс „Челси Вилидж Хотел”, който е основна част от „Челси Вилидж”.


Новата трибуна „Шед енд” е на два етажа, разположена на южния край на терена и в нея са местата за семейства, преди те да се преместят през 2005г. в Източната трибуна (виж по-долу). Оттогава феновете на гостуващия отбор се разполагат в източния ъгъл на „Шед енд”.

В тази трибуна се намира още музея за стогодишния юбилей на клуба и мемориална стена, където близките на починалите привърженици на клуба могат да им поставят имената, като знак за вечната им подкрепа към отбора.

През 1998г. е съборена Западната трибуна, построена през сезон 1964/65 и е заменена със сегашната триетажна трибуна, на която е разположен ред с административни ложи. Западната трибуна е мястото, от където собственика на Челси Роман Абрамович наблюдава мачовете и това обяснява инсталирането на отоплители. Изграждането на трибуната води до още един момент на риск за бъдещето на клуба.
[center]Изображение[/center]
За финансирането на конструкцията, Кен Бейтс се насочва към Евробонове и взима назаем 70 млн. лири (макар че строителството на трибуната се равнява на 30 млн. лири), което задължава Челси да изпълнява 30 годишен план на изплащане (в настоящия момент тази план е още актуален, поради невъзможността от по-ранно изплащане).

Това не е единствения проблем по време на строенето на трибуната. Долният етаж е построен по план, но останалата част от трибуната се забавя с 2 години, заради трудности при получаване на разрешение от местния съвет. Трибуната е отворена на 19-ти август 2001г. – денят, в който най-накрая завършва плана за реконструкция на стадиона, започнал през 1973г. с Източната трибуна.
[center]Изображение[/center]
След всичките тези промени може би се питате какво става с Източната трибуна. Нейната триетажна конструкция е от 1973г. До сезон 2005/06 тя е място за гостуващите фенове, които се разполагат на долния етаж. За началото на сезона там се премества сектора за семейства по нареждане на Жозе Моуриньо. Под тези три етажа трибуната приютява тунела, треньорските скамейки, съблекалните, зала за пресконференции, пресцентър и коментаторски кабини. Средният етаж е място за ложи и административни сектори.

Кен Бейтс не се задоволява само с изграждането на футболен стадион. За разлика от много грандиозни идеи за „Стамфорд Бридж”, които в миналото не се успяват да се осъществят, този път плановете стават реалност. Създадена е марката „Челси Вилидж”, под чиято шапка се изграждат два хотела в комплекса на стадиона с апартаменти, барове, ресторанти, Мегастор и „Челси уърлд ъф Спорт”.
[center]Изображение[/center]
Логиката на тази стратегия е че ще се осигурят допълнителни парични потоци, които може да се инвестират в футбола. Да се каже, че тези проекти на са толкова успешни, колкото Кен е предвиждал е същото, като да се каже, че Уинстън Богард не е направил много за своето възнаграждение. Когато през 2003г. Роман купува Челси, клуба е на загуба от тези проекти и веднага след като руснака идва на власт се закрива „Челси Вилидж”. Този проект си остава една от мечтите на Бейтс, която обаче не се споделя от другите силни хора в клуба. Матю Хардинг е срещу нея, както и Колин Хътчинсън, който напуска управата на клуба, защото чувства, че не може да защити интересите на клуба.

През 2005г. Челси празнува 100 години от основаването на клуба и се открива нов клубен музей в „Шед енд” (разположен в „Шед Галери”). Пред посетителите му се разкрива историята на клуба декада по декада с забележителни спомени, събирани през цялата история на клуба.

[center]Бъдещето (2010 - ????)[/center]

[center]Изображение[/center]

Не е тайна, че клуба желае да увеличи капацитета на стадиона, но има някои основни пречки за осъществяването му. От логистична перспектива има някой проблеми. Това са близостта на жп линията до стадиона и това, че той е заобиколен от малки квартални улици, които карат местния съвет да е далеч от даване на разрешаване за грандиозни строителни мероприятия.

Като последствие имаше много спекулации за евентуално преместване от „Стамфорд бридж”, което означава че клуба трябва да се откаже от името Футболен клуб Челси заради условията на споразумението с „Челси пич оунърс”. Това е нещо, което не е пропуснато от Кен Бейтс, който заявява „Когато всички разправяха, че Абрамович ще премести клуба в Източен Лондон или Новия Уембли, аз мога да кажа : Страхотно, ако иска да го направи, да го преименува на Нийсдън Юнайтед, нека върне нашия терен, ще го купим още утре и ще го преименуваме на Футболен клуб Челси лимитид” както се случи с Уимбълдън”.


Съществуват много спекулации относно вариантите за нов дом на клуба – Империъл роуд Гасуъркс, Батърсий пауър стейшън и дори Ърлс корт ексхибишън сентър.

[center]Изображение[/center]

Доста хора не могат да си представят Челси да играе на различно място от „Стамфорд Бридж”. Стадиона е толкова голяма част от историята на клуба, колкото всяка една легенда, успех или провал на отбора. Количеството радост и болка, която е дело на този стадион е нещо незаменимо и много повече от възможността за 20 000 повече места и по-добър достъп на публиката до стадиона.

Дори ако пренебрегнете всичката тази емоционална реторика е ясно че за някой мачове стадиона се пълни до дупка, а за други не. Преместването на стадион с 80 000 места може да постави Челси пред угрозата да бъде наблюдаван от наполовина празен стадион

Потребителски аватар
durex
Мнения: 11609
Регистриран на: 12 апр 2009 17:58
Контакти:

Re: Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот durex » 22 окт 2010 17:54

Браво за темата!

zaqwsxd
Мнения: 1671
Регистриран на: 23 авг 2008 12:42
Контакти:

Re: Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот zaqwsxd » 22 окт 2010 18:16

Чел съм я преди години на английски , но със сигурност съм позабравил много неща. Браво за темата много ще е полезна особено за младите фенове !

Потребителски аватар
Leooo
Мнения: 846
Регистриран на: 10 авг 2010 18:20
Skype: originalni.be
Местоположение: http://www.originalni.be
Контакти:

Re: Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот Leooo » 22 окт 2010 19:29

Това е магията на Английските отбори , за това е най-великата лига ! :)
[center]Изображение[/center]
ИзображениеИзображение

Ballancee
Мнения: 7584
Регистриран на: 03 окт 2010 18:09
Контакти:

Re: Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот Ballancee » 22 окт 2010 19:51

Най-модерният и велик стадион !!

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
slavia_forever
Мнения: 19574
Регистриран на: 12 авг 2008 20:13
Местоположение: София
Контакти:

Re: Историята на Стамфорд Бридж

Мнениеот slavia_forever » 23 окт 2010 12:07

Изчистил съм темата от спам и я заключвам като важна.
Колкото по-малко е умът, толкова по-трудно е да бъде скрит!" М.Генин


Върни се в “Челси”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта