Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, rhaegar, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:49

[center]ИСТОРИЯ НА ОТБОРА-ВЪВЕДЕНИЕ [/center]

Футболен клуб „Челси“ винаги е бил добър в празнуването на специални годишнини. През 2005 достигнахме крайъгълен камък-100 годишнина. Какъв по-добър начин да го отпразнуваме от това да станем шампиони на Англия за втори път в нашата история?

Нашите златни юбилеи винаги са били почетени подобаващо. Клубът спечели трофеи през 60-те, 70-те и 90-те години и в началото на новото хилядолетие, но 1955 бе годината, в която завършихме пред всички останали отбори в лигата за първи път.

Това беше и първият голям трофей за „Челси“. Първите пет десетилетия установиха клуба като важна част от спортния живот в английската столица, с известни играчи и често пълен стадион.

„Челси“ беше популярен, но постиженията бяха далеч от тези, на които се наслаждава сегашният отбор, който започна вторият век от историята на „Челси“ като най-добрият в страната и с една от най-вълнуващите истории в света.

Въпреки че трофеите се изплъзваха през първите 50 години, клубът е бил настроен за големи неща от момента, в който Хенри Огъстъс Миърс взе своето решение в една неделна сутрин през есента на 1904г.

От всички решения, които са оформили историята на „Челси“, няма по-значимо от това, което този Едуардски (период, наречен на управлението на крал Едуард VII, 1901-1910) бизнесмен взел в този ден.

Гус Миърс е ентусиазиран спортсмен, който бързо налага своите идеи в северна Британия, но все още не се е установил толкова добре в столицата. Лондон, в началото на века, няма нито един отбор в Първа дивизия на Футболната лига.

Миърс съзира възможността футболен клуб да играе на старите атлетически съоръжения в Стамфорд Бридж, обширно поле в западен Лондон. Това е земята, която той планира да промени изцяло.

Но се появили неочаквани препятствия-като щедра оферта за земята. Миърс бил на път да я продаде и така да изостави спортната си мечта.

Колегата му Фредерик Паркър, ентусиазиран поддръжник на идеята за футболен стадион се опитал да го разубеди, но в тази съдбовна неделна сутрин, му било казано, че си губи времето.

Докато двамата с разхождали, неочаквано, кучето на Миърс ухапало Паркър, пускайки кръв и причинявайки сериозна болка, но и забавна реакция от страна на Паркър.

„Понесе го добре“, казал Миърс, преди да обяви на своя съдружник, че ще се довери на неговата преценка. „Да се видим тук в девет утре и да се залавяме за работа“, добавил. Стамфорд Бридж оживял отново.

Футболен клуб „Челси“ не бил първоначалният план. Най-хубавият стадион в Лондон изглеждал не на място в богатия и артистичен Челси, но както показва историята, Миърс избрал добре. Близостта до изпълнения с живот център на Лондон го направила идеално ново място за футбол.

Поради финансови несъгласия, съществуващият вече Футболен клуб „Фулъм“ отказал да изостави по-малкия Крейвън Котидж и да се премести. Затова, в контраст с историята на много отбори, Миърс решил да създаде клуб за стадиона, а не обратното.

На 10 март 1905г., се състояла среща срещу стадиона, в пъб, който днес се нарича „The Butcher’s Hook”. Едно от нещата за решаване било името на новия отбор. „ФК Стамфорд Бридж“, „ФК Кенсингтън“ и-забележително-„ФК Лондон“ били отказани. Трябвало е да бъде „Челси“-и историята започнала.

Джон Тейт Робъртсън, шотландски национал бил първият играещ треньор и привлечен бил състав от уважавани футболисти, оставяйки само избор на лига, в която да се състезават.
.
Южната лига била естественият избор за нашето местоположение, но те не били гостоприемни към тези новаци. Без да губят кураж, „Челси“ просто насочили избора си по-високо и избрали доминираната от севера Футболна Лига.


На 29 май 1905г., Футболната лига избира клуба за своята Втора дивизия. Отново Паркър бил изключително убедителен, като „Челси“ става първият отбор достигнал до Лигата без да е изиграл дори един мач.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:50

[center]ИСТОРИЯ НА ОТБОРА 1905-29[/center]
1905-1909
Първият състезателен мач бил на 02 септември 1905г, загуба с 0:1 в Стокпорт. На „Челси“ не отнема много време за да оправдае доверието на Лигата. Тълпите се стичали към Стамфорд Бридж, с рекордни 67000 срещу Манчестър Юнайтед на Разпети Петък в този първи сезон. В края на сезона, клубът печели промоция за Първа дивизия.

В тези първи дни Стамфорд Бридж бил пълен повече със зрители, а не със страстни фенове, привлечени от това, което щяло да се превърне в традиция за „Челси“-подписването с големи имена.

Първият вратар на „Челси“ е една от най-характерните фигури в играта. Английски национал, тежащ повече от 140кг, Уили “Fatty” Фолк бил огромен мъж с дълбока омраза както към централните нападатели, така и към съдиите.

На втората година дошъл Джордж Хилсдън, с прякор „картечницата“. Той бил първият от дългия списък централни нападатели, които са почитани от публиката на Стамфорд Бридж. 108-те гола, които Хилдсън вкарва в шестте си сезона довели до поставяне на ветропоказател с неговия образ, който е част от стадиона и днес.

Неговият партньор в атака бил Джими Уиндридж, автор на първият в историята на „Челси“ хет трик, в първия домашен мач на клуба-разгром с 5:1 над Хъл Сити.

Нилс Миделбое, известен като „Великият датчанин“ бил нашият първи чуждестранен играч и бил изключително популярен по време на своите осем години в клуба.

Вивиан Уудуард бил най-известният аматьор централен нападател на своето време и заедно с Хилдсън и Уиндридж дали на „Челси“ трима английски национални нападатели. Ако това не било достатъчна сила в атака, там бил и Боб Уитингам, автор на 80 гола в само 129 мача.

С такава мощ в нападение, тълпи от по 50 000 не били нечувани в десетилетието преди Първата световна война, независимо че резултатите не винаги се харесвали на публиката.

1910s

Нашето изпадане във Втора дивизия се случва по това време, но то е последвано от бърза промоция и осмо място в Първа дивизия, най-високото в първите 10 години от съществуването на клуба.
Първата световна война хвърля мрачна сянка върху футбола, но в началните месеци на конфликта, „Челси‘ отбелязва своята десета годишнина с достигане до първи финал за FA Cup.
Финалът през 1915 се провел на Олд Трафорд в Манчестър-на практика невъзможен за достигане от феновете на „Челси“ при наличните обстоятелства. Съперникът Шефилд Юнайтед бил местен, а сериозният брой военни униформи, които се забелязвали сред предимно Йоркширската публика довел до това финалът да бъде наречен „Финал с цвят каки“. С всички вероятности натрупани срещу нас, „Челси“ губи с 0:3.

1920s

Купата на Футболната асоциация предоставя важни моменти и за „Челси“ и за Стамфорд Бридж през 20-те. Въпреки че е починал през 1912, планът на Миърс за стадиона се осъществява, когато 3 финала за Купата се изиграват на него, непосредствено преди отварянето на Уембли през 1923г.
„Челси“ за малко не достига до финала през 1920, губейки с 1:3 от Астън Вила на полуфинала.
Централен нападател в този двубой е Джак Кок, звездата на „Челси“ в този период. Награждаван през войната и стилен голмайстор, той се представял и като певец в свободните си вечери.
Въпреки че 20-те години започнали с най-високото класиране на „Челси“ в Първа дивизия-трето място след Уест Бромич и Дарби, десетилетието е може би най-малко запомнящото се в историята на клуба.
Преживяно е изпадане през 1924, като завръщането в най-високото ниво идва чак в края на сезон 1929-30.
Знак за нетипичността на периода е това, че двама от любимците на феновете по това време са леви бекове. Английският национал Джак Хароу дава път на шотландския национал Томи Лоу в средата на десетилетието след 333 мача за клуба.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:50

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1930-1939[/center]

Измъквайки се от ужасите на войната, за да срещнат икономическа криза, лондончани искали забавление в малкото си свободно време. Броят на публиката на Стамфорд Бридж продължавал да нараства, като кулминацията настъпила в една октомврийска събота през 1935г, когато 82 905 зрители изпълнили трибуните за мач от първенството срещу Арсенал-най-голямата официално регистрирана посещаемост на съоръжението. Това остава и вторият най-посетен мач в английската лига.


Не било учудващо, че това лондонско дерби привлича толкова зрители. Арсенал са първият печеливш отбор от Лондон-печелейки 4 от 5 шампионата в началото на 30-те.

Напрежението дълго тегнело над „Челси“ при съревнованието с лондонските ни съперници. Тъй като отборът никога не се е скъпил при харченето на пари, в началото на 30-те, те били харчени със стил. Продължавайки силните си връзки на север от границата, трима шотландски национални нападатели били закупени за големи суми. Алек Шейн, Алек Джаксън и Хюи Галахър.

Малък на ръст, но Галахър бил едно от най-големите имена в играта. „Челси“ го отмъкнал от Нюкасъл с рекордна за клуба сума от 10 000 паунда.

Зрителите на Стамфорд Бридж, които наскоро се възстановили от шест годишно гледане на втородивизионен футбол, нашият най-дълъг период извън най-високото ниво, видели първите проблясъци на своята нова нападателна линия в победа с 6:2 срещу Манчестър Юнайтед. Очакванията били високи, но не били оправдани.

До Коледа Бирмингам и Дарби били поразили мрежата на Челси по 6 пъти. Арсенал вкарали 5 на „Моста“. Ситуацията бил наредена за класирания в дъното на таблицата. Било голямо разочарование.

Пробив за Купата през 1932г. разведрил настроенията и „Челси“ се класирал за своя трети полуфинал, иронично за Галахър, срещу Нюкасъл. Нисичкият нападател вкарал срещу бившия си отбор, но „Челси“ губи с 1:2. На следващия сезон завършваме 18-ти от 22 отбора.

Двамата дълго служили на клуба-Джак Хароу и след това Томи Лоу осигурили четвърт век класа на левия бек, но това не било достатъчно да балансира нещата.

Някои от звездите пропускали твърде много тренировки и подценявали твърде много мачове. Това бил отбор с голямо его, но без отборен дух. Докато головете на Галахър (81 в 144 мача) били добро постижение, той е помнен и с липсата на дисциплина и буен характер. След само четири сезона той се завърнал на север.

Докато Лондон се насочвал отново към война, „Челси“ не правел много за да повдигне духа на феновете. Често се налагали английският национален вратар Вик Уудли да предотвратява изпадане, което да се добави към грижите на феновете.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:51

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1940-1949[/center]

Във времената на война, нормалните състезания били изоставени, за сметка на регионални такива и гостуващи играчи се появявали в различни отбори. За „Челси“ това означавало мачове на Мат Бъзби, бъдещият английски капитан Джордж Хардуик и бъдещият мениджър на Англия Уолтър Уинтърботъм, плюс шотландската легенда Били Лидъл и бившата звезда на Арсенал Еди Хапгууд.

„Челси“ се появява за първи път на Уембли за финала на Купата на южната футболна лига през 1944, губейки от Чарлтън, преди да спечели същото състезание пред погледа на краля 12 месеца по-късно срещу Милуол.

В края на Втората световна война, Стамфорд Бридж преживява бомбардировките и само шест месеца след обявяване на Победата, 40 годишният стадион приел това, което остава едно от най-големите събития, състояли се на него-Денят на Динамо.

Лондон жадувал отново да гледа футбол от най-високо ниво и нямало много по-големи дразнители от мистерията на един отбор, пътуващ от съюзникът във войната Русия. Динамо Москва започнали своето британско турне срещу „Челси“ и изглеждало че целият град е дошъл да гледа.

Входовете били затворени с преброени 74 496 души, но затворените врати не били препятствие пред гладните за футбол маси. Точно колко влезнали нелегално няма да се разбере никога-но предположенията са че тълпата е достигнала 100 000.

С такива сцени по трибуните, резултатът 3:3 изглежда маловажен, но третият гол за „Челси“ вкарал нов централен нападател, на име Томи Лоутън. Бърз, със силен удар и легенда при головете с глава, Лоутън бил деветката на Англия, държейки Челси под светлината на прожекторите.

В първия си пълен сезон, той счупил клубния рекорд с 26 гола в 34 мача за първенство, но въпреки това отборът завършил 15-ти. През лятото се появили проблеми между него и клуба и след само две кратки години той напуснал.

Два месеца след трансфера на Лоутън, „Челси“ харчи малко над половината от британския рекорд от 20 000 паунда, които получава. Целта отново е Нюкасъл, този път за Рой Бентли.

Също силен във въздуха, Бентли бил по-подвижен от своя предшественик-и се задържал по-дълго. Във всеки от своите осем пълни сезона на „Моста“ той бил топ стрелецът на клуба.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:51

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1950-1959[/center]

„Челси“ оставя следа във FA Cup. През 1950г и 1952г се играят полуфинали срещу Арсенал. И двата мача стигат до преиграване и двете преигравания са загубени.
Между тези два сезона изпадането е избегнато само с 0,044 от гола. „Челси“ бил клуб, нуждаещ се от промяна. Мениджърът Били Бърел напуснал след второто разочарование срещу Арсенал и така през май 1952 „Челси“ назначава Тед Дрейк.
Дрейк е бивш централен нападател на Арсенал и Англия и има спечелени титли. Неговата репутация на мениджър се изгражда в Рединг.
Той помита последните остатъци от аматьорските години в „Челси“, заявявайки: „Твърде много хора идват на „Стамфорд Бридж“ за да гледат футболен мач, а не за да подкрепят „Челси“. През годините досега на играчите е омръзнала тази публика от музикалните зали. Трябва да накараме хората да ядат, спят и пият „Челси“.“
Дрейк премахва ветеранът от емблемата на клуба и забранява прозвището „Пенсионерите“, което отборът получава скоро след създаването си.
Той зарязва мениджърския офис, облича екипировка и се включва в тренировките. Разширява младежката и скаутската програми, които започват под ръководството на Бърел, действие, което ще донесе дивиденти за следващите мениджъри.
В началото прогресът е бавен, но Дрейк използва своите познания за долните дивизии и привлича в „Челси“ различен тип играчи-които оправдават цените си, харесват клуба и са гладни за своят първи трофей.
Около играчите, които е наследил-Бентли, Кен Армстронг, дълго служилият капитан Джон Харис, Стан Вилемс и Ерик Парсънс, Дрейк изгражда първия отбор.
Джон МакНикол, Лий Стъбс, Стан Уикс и Питър Силет пристигат от по-ниските дивизии. Франк Блънстоун от Крю е 18 годишна оформяща се звезда, който е цел на много клубове. Дрейк дори води играчи от аматьорски отбори-Дерек Саундърс, Джим Люис и Шеймъс О‘Конъл.
О‘Конъл има един от най-запомнящите се дебюти в историята на „Челси“, вкарвайки хет трик при загуба с 5:6 от Манчестър Юнайтед на Стамфорд Бридж. Това става през октомври 1954, в серия от 6 мача, която носи само 2 точки-далеч от шампионска форма.
До Нощта на огньовете (05.11), „Челси“ са твърдо в средата на таблицата. Дрейк амбицирал отбора си и те влезнали в серия на трупане на точки. Когато дошъл Великден, „Челси“ били на 4 точки пред Уулвс-действащите шампиони и най-близки преследвачи. Те били следващите гости на Стамфорд Бридж.
75 000 зрители гледали как мачът вървял към 0:0 до последния четвърт час. Тогава капитанът на Уулвс Били Райт избил с ръка голов удар.
За изненада на всички в синьо, главният съдия пропуснал нарушението-но не и страничният. Дузпата била дадена и Силет я вкарал за решаващата победа.
Титлата била спечелена в предпоследния мач, у дома срещу Шефилд Уензди, на деня на Свети Джордж 1955. Бентли, по това време първи избор за нападател в националния отбор, е вдъхновяващият капитан, отбелязвайки 21 гола. Парсънс и Блънстоун по крилата били ключови оръжия пред силната защита, водена от Уикс.
Успехът обаче не бил задържан. Шампионският отбор бил застаряващ, като само Силет, Блънстоун и Уикс са по-млади. Последните двама скоро стават жертви на контузии.
Две години след спечелването на титлата, „Челси завършва 16-ти и последвала серия от слаби класирания, независимо от появата на дете-чудо в нападението. Неговото име било Джими Грийвс, вероятно най-добрият продукт на школата на ‚Челси“.
Грийвс без съмнение бил гениален голмайстор-все още считан от много за нападателя с най-добър завършващ удар, който Англия някога е имала.
Еднакво добър с двата крака, неговият дрибъл, светкавични пробиви през защитата и убийствена точност му помогнали да вкара по 5 гола в три случая. Той достигнал границата от 100 преди да навърши 21 и преди продажбата му в Милан, Грийвс вкарал невероятните 132 гола в 169 мача.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:52

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1960-1969[/center]

Важността на головете на младия Джими Грийвс за „Челси“ става ясно видима, когато погледнем сезона след неговото напускане, в който завършваме на дъното на Първа дивизия. Тед Дрейк плаща с работата си за пропадането, няколко месеца след началото на сезона.

„Челси“ има крещяща нужда от нова промяна и избран да я донесе е 33 годишният треньор Томи Дохърти. Младежката система започната от Бърел и развита от Дрейк вече била готова да даде своите плодове и Дохърти бил достатъчно смел да ги „обере“.

В разгара на 60-те, той смело премахнал излишните и селектирал нови лица като Питър Бонети, Рон Харис, Бари Бриджис, Боби Тамблинг и Тери Венебълс.

Сред тези петима са рекордният голмайстор на „Челси“, човекът с най-много мачове и най-дълго служилият и според някои, най-велик вратар. Средната възраст на отбора била само 21г.

Промоцията била спечелена скоро и класният състав започнал да показва най-постоянните представяния за първенство и купа, виждани до тогава на „Моста“.

Подобрената физическа подготовка и младостта на играчите довела до бърз футбол, подкрепян от емоционалната публика, основно в южната трибуна, която получила името ‚The Shed”.

Феновете видели 3 класирания в топ 5 и три последователни полуфинала за FA Cup. През 1965 дори требълът бил близо.

Лестър Сити били победени с 3:2 общ резултат във финала за Купата на лигата, който тогава се провеждал в два мача. Това било първият успех на „Челси“ в турнир на елиминации.

Ливърпул се оказали твърде силни в първия полуфинал за Купата от 13 години, а мечтата за титла била убита в края на сезона след две загуби на север-първо в Ливърпул, а след това в Бърнли, след като Дохърти връща вкъщи 7 футболисти, които нарушават вечерния час.

Европейските вечери също започнали да се случват на Стамфорд Бридж. В новосъздадената Купа на панаирните градове, италианските гиганти Рома и Милан били победени, преди Барселона да се окаже твърде силна на Камп Ноу.

Втори полуфинал за FA Cup последвал след две години, но Уембли отново останал извън нашия обхват. „Челси“ излиза като фаворит срещу застрашения от изпадане Шефилд Уензди през 1966, но на тежкия терен йоркшърци печелят лесно с 2:0.

Дохърти понесъл тежко загубата и той избрал да разбие състава, който още не бил достигнал своя връх.

Отношенията на мениджъра с капитана Венебълс достигнали крайната си точка и той заменил бъдещият умните пасове на бъдещия английски селекционер с дрибъла на младия шотландец Чарли Куук.

Куук е един от хората, които най-много са забавлявали публиката на Стамфорд Бридж. Неговите креативни умения се допълват перфектно с Питър Озгууд. Озгууд някак избягва вниманието на професионалните клубове до 17 годишна възраст, но след като се озовава в „Челси“, той се превръща в новия принц, който скоро бива коронован и като крал на Стамфорд Бридж.

За съжаление Озгууд счупил крак през октомври 1966г, но това не попречило на третият пореден полуфинал на Вила Парк. От шестия опит, финалът за FA Cup на Уембли бил достигнат.

Това бил първият изцяло лондонски финал-„Кокни финалът“, както станал известен, срещу Тотнъм в майския следобед през 1967г. Феновете очаквали зрелище, но денят се оказал тъжен. Загубата с 1:2 била още по-тежка, от присъствието на Венебълс и Грийвс в състава на Тотнъм.

Това бил последният голям мач на Боби Тамблинг за ‚Челси“, въпреки че той останал за още два сезона. Играчът, който поел от Грийвс бремето да вкарва голове, намерил мрежата 202 пъти в 370 мача-дълго задържал се рекорд.


Времето изтекло и за Дохърти, чиито отношения с борда на директорите се влошили сериозно, след смъртта на дългогодишния председател Джо Миърс, племенник на Гус.


Заместник бил намерен в лицето на Дани Секстън, който работил като помощник на Дохърти, преди сам да поеме Лейтън Ориент.
Новият мениджър допълнил състава с големи имена-защитниците Джон Демпси и Дейвид Уеб, както и смелият нападател Иън Хътчинсън, закупен само за 5 000 паунда-половината от цената на Хюи Галахър, 40 години по-рано.

Питър Бонети станал вратар от световна класа. Рон Харис, Еди МакКрийди, Уеб и Демпси оформили безкомпромисна защитна линия.

С Джон Холинс и Чарли Куук в полузащитата имало комбинация от усърдие и талант. Питър Хаусман редовно доставял центрирания от ляво, където чакали класата на Озгууд и боевите качества на Хътчинсън. Конците дърпал 18 годишен полузащитник, роден в „The Shed”-Алан Хъдсън.

„Челси“ бил изключително популярен сред знаменитостите по това време и много от тях прекарвали съботните следобеди в публиката.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:53

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1970-1979[/center]

През 1970 достигаме още веднъж финал за Купата-този път срещу Лийдс, действащи шампиони и най-добрият отбор по това време.

Лийдс не се церемонели с никого, но „Челси“ имал стил и също не бил отбор, който се предавал лесно. Очаквал се титаничен сблъсък.

Лийдс повеждали на два пъти на терена, който бил срам за репутацията на Уембли, но всеки път „Челси“ намирали сили да изравнят. За първи път на финал, проведен на този стадион, двата отбора не могли да се победят.

Преиграването било на Олд Трафорд и било здрав, на моменти дори брутален мач. „Челси“ отново изостава в резултата, но успява да изравни и изпраща мача в продължения. Дълъг тъч на Хътчинсън намира Уеб, който вкарва с глава и Лийдс са победени.
Озгууд бележи във всеки кръг на турнира. След три финала и седем полуфинала, „Челси“ най-накрая вдига първата си FA Cup. Същият сезон завършва трети в първенството, за втори път в своята история.

Триумфът за купата донесъл класиране за КнК. Манчестър Сити били победени в изцяло английски полуфинал, което изпраща ‚Челси“ в Гърция на финал, където ги очаква легендарния Реал Мадрид.

С вдъхновяващите Хъдсън и Куук „Челси“ повежда, но допуска изравняване в последните секунди на мача. В продълженията няма голове и така феновете на „Челси“ трябвало да правят планове за още два дни престой в Гърция.


И те не били разочаровани. Демпси отбелязал рядко красив гол в преиграването, а Озгууд добавя втори. Реал връщат един в края, но този път подхлъзване няма. Първият европейски трофей на „Челси“ е факт.

Стамфорд Бридж вече не бил подходящ за дом на завърналите се герои. Отдавна било отминало времето, когато той бил най-модерното спортно съоръжение в Лондон. Клубът започнал да строи нов 60 000-ден стадион, но за съжаление времето не било подходящо избрано и плановете пропаднали.

Първият етап-нова източна трибуна била поразена от много проблеми и била завършена година след крайния срок и 1,3м паунда над бюджета. Дългът бил нов, но опасен противник.

Проблеми започнали и на терена. Рекорд за най-голяма разлика в евротурнирите бил поставен, при защитата на титлата в КНК-21:0 срещу отбор от Люксембург. Но „Челси“ е елиминиран във втория кръг от малко известния шведски отбор Отвитаберг. И въпреки че бил достигнат нов финал на Уембли-за Купата на лигата през 1972, аутсайдерите Сток Сити спечелили трофея.

През 1974 различията между Секстън и две от неговите звезди-Озгууд и Хъдсън били незаличими. Двамата били продадени, когато бордът първоначално подкрепил мениджъра, но след слабото начало на следващия сезон, той също бил уволнен.

Само четири години след европейския си триумф, „Челси“ изпада във Втора дивизия. С повече от 3м паунда дългове, падението било невероятно.

Левият бек на успешния състав Еди МакКрийди поел клуба и липсата на пари не му дала друг избор, освен да заложи на младоци от школата и малкото останали стари пушки-Харис, Бонети и Куук. Въпреки прогнозите, „Челси“ се завръща в Първа дивизия след само два сезона. Рей Уилкинс, капитан на едва 18 години бил новият герой на „Моста“.

Но скоро след като стъпката напред била направена, последвала голяма такава и назад. МакКрийди напуснал, след като не постигнал разбирателство за нов договор.

Шестнадесето място през този сезон било последвано от последна позиция в следващия. „Челси“ отново пада дивизия надолу, а Уилкинс е продаден на Манчестър Юнайтед за да се облекчи финансовото състояние.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:53

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1980-1989[/center]


Последвали дълги сезони във Втора дивизия. Проблемите с публиката продължавали и трибуните опустели. Едва 6 009 зрители наблюдавали лондонското дерби срещу Лейтън Ориент през 1982. Тези, които присъствали, били отчаяни от качеството на показания футбол.

Критичната точка настъпила когато на играчите не било платено, а банките не покривали чековете на „Челси“. Кен Бейтс, бизнесмен, който преди това имал участие в по-малки клубове на север, бил помолен да инвестира.

Той закупил клуба и дълга за номинална цена от 1 паунд. Стадионът останал отделно.

Това, което той заварил било, по неговите думи, „социален клуб, който играе малко футбол в събота“. Дори клубната лотария, която била предназначена да събира пари, всъщност била на загуба!

Докато Бейтс бил зает с работата извън терена, останало на опитния мениджър Джон Нийл да оправи нещата на него.

Следващият сезон също не бил добър. „Челси“ избягва на косъм изпадането в Трета дивизия-пропадане, което щяло да бъде фатално. В мач на живот и смърт с друг застрашен отбор-Болтън-бил завързан до последните минути. Клайв Уокър отбелязал със силен удар за жизнено важната победа. Равенство в последния домакински мач от сезона осигурило втородивизионния статут.

През този сезон, на голям брой от играчите била посочена вратата. Със скромен бюджет, Нийл трябвало да намери заместници. И той сътворил чудеса.

Шестима играчи били закупени за минимални суми през лятото на 1983 и новият отбор се сработил веднага, печелейки първият си мач с 5:0 и достигайки със стил до титлата на Втора дивизия.

Техничното крило Пат Невин, резултатният нападател Кери Диксън и боецът Дейвид Спийди, дошки сезон по-рано били заслужените идоли на феновете.

Бързото изкачване продължило с шесто място на следващия сезон в Първа дивизия. Диксън споделил Златната обувка с 24 гола в 36 мача. Той щял да стане вторият голмайстор в историята на клуба след Тамблинг.

Но също както предишният спечелил промоция състав, този също останал без мениджър. Заболяване принудило Нийл да се откаже от поста.

Джон Холинс се връща в „Челси“ като играещ треньор. Сега третият в класацията за най-много мачове, след Рон Харис и Питър Бонети получава пълен контрол върху клуба.

Второ поредно шесто място служи за затвърждаване на състава, който е подсилен с някои качествени играчи като бековете Стийв Кларк и Тони Дориго, полузащитникът Мики Хазард и скоростния Гордън Дрюри в предни позиции.

Но духът в съблекалнята е на все по-ниско ниво, важните играчи са продадени и отборът пропада в класирането. Холинс плаща за това със своята работа.

След четири години в Първа дивизия изпадаме отново, но таланта в състава е съхранен. Те доказват това печелейки безапелационно титлата във Втора дивизия с 99 точки и рекордна за клуба серия от мачове без загуба.

Вече под ръководството на Боби Кемпбъл, промоцията е последвана от впечатляващо пето място в Първа дивизия.
Но подобни успехи извън терена не се случват. Нелоялни действия на бивши директори позволяват собствеността на Стамфорд Бридж да премине в ръцете на търговци на недвижима собственост.

Последвала дълга борба за надмощие. Милиони, които можеха да бъдат похарчени за нови играчи са използвани за съдебни такси, докато Бейтс отказва да се предаде в битката да остави „Челси“ на стадион, който е незаменим в историята на клуба. В края на краищата срив в пазара на имущество нанася фатален удар на търговците
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:54

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 1990-1999[/center]

В началото на новото десетилетие, имаме достатъчно пари за нашите първи трансфери над 1м паунда-полузащитниците Анди Таунзънд и Денис Уайз, но последвалите сезони са разочароващи. Не успявахме да се издигнем над средата на таблицата и доста често бивахме елиминирани за купите от съперници, намиращи се в по-долни дивизии. Срамен навик-гигант, свален 13 пъти в само 12 сезона.
Футболът страдаше от липса на страст и нито Кембъл, нито наследникът му Иън Портърфилд се задържат дълго.

През 1993 е назначен Глен Ходъл. Постепенно се увеличава престижът на клуба, а качеството на играта се подобрява, като всичко това кулминира във финал за купата в края на сезона.

На Уембли чака Манчестър Юнайтед, голям мач, който идва твърде рано за тази група играчи. „Челси“ губи с 0:4 въпреки доброто начало на мача. Резултатът е твърде тежък, с оглед показаното на терена.

Следващата година отново се отбелязва прогрес, като тактиката на Ходъл извежда един лимитиран състав до полуфиналите в КНК, но най-големият принос на мениджъра идва през следващото лято.

След като бъдещето на Стамфорд Бридж е подсигурено, се освобождават допълнителни средства за трансфери. Необходим е футболист от световна величина за да даде летящ старт на клуба и Ходъл убеждава холандската легенда Рууд Гулит да смени Италия със западен Лондон.

Още един предприемчив трансфер следва, когато е привлечен Марк Хюз от Манчестър Юнайтед. С идването на румънският национал Дан Петреску скоро след това, бързият футбол с много подавания отново е на лице.

Само след един сезон Гулит е определян като най-добрият играч в историята на „Челси“ и когато Ходъл напуска за да поеме Англия през лятото на 1996, няма по-подходящ да поеме юздите от бившия Футболист на годината.

Използвайки своите познания и контакти в европейския футбол, Гулит води италианския нападател Джанлука Виали, скоро последван от друг италиански национал, Роберто Ди Матео и френския защитник Франк Лебьоф. Джанфранко Дзола-друга суперзвезда от Серие А е привлечен няколко месеца по-късно.

След вълнуващ сезон е достигнат финала за FA Cup и този път „Челси“ бяха готови.

Отнема само 43 секунди на Ди Матео (рекорд за финал на Уембли) да изведе отбора напред. Юношата на клуба Еди Нютън осигурява победата с 2:0 срещу Мидълзбро с гол през второто полувреме. Дългото 26 годишно чакане за трофей приключва, а финалът е последван от дълги празненства на стария стадион.

За съжаление не присъства Матю Хардинг, дългогодишен привърженик и милионер, който става заместник-председател на клуба. Той умира в катастрофа с хеликоптер няколко месеца по-рано, докато се завръща от мач. Неговото наследство е в северната страна на Стамфорд Бридж, за ремонтът на който той дава голяма част от финансите и днес трибуната носи неговото име.
Отборът е подсилен през лятото, като „Челси“ не пропуска да се възползва от новото правило „Босман“. Чувството на Гулит за нови таланти е впечатляващо и той успява да доведе резултатния полузащитник Густаво Пойет и младия норвежки нападател Торе Андре Фло без трансферна сума.

Пристигат и Селестин Бабаяро, английския ляв бек Греъм Льо Со-завърнал се в клуба, с който пробива във футбола- и вратаря Ед де Гуй. Петимата изиграват важна роля в следващите сезони.

Следващият сезон също е исторически, въпреки че Гулит не съумява да остане на поста си. След като преговорите за нов договор пропадат в началото на 1998г., той е заменен от Виали.

Три месеца по-късно, Виали вече е спечелил два трофея. Отново Мидълзбро са победени с 2:0 на финала за Купата на лигата, като друг продукт на школата, Франк Синклеър и Ди Матео са голмайсторите.

След това в Стокхолм повече от 20 000 фенове на „Челси“ виждат как Дзола влиза като резерва за да отбележи единствения гол срещу Щутгарт и да осигури спечелването на КНК за втори път.

В следващото лято, Франк Лебьоф е в състава на Франция, който печели Световното първенство. Неговият партньор в центъра на защитата Марсел Десаи също е подписал с „Челси“ само преди седмици. Статусът на клуба на международната сцена отново се издига.

Като спомен от 1971, отново е победен Реал Мадрид на финала за Суперкупата на Европа в Монако, с гол на Пойет.

Следващият сезон е първият, в който отправяме сериозно предизвикателство към титлата в Англия за пръв път от 60-те години. Завършваме трети, четири точки след Манчестър Юнайтед и със само три загубени мача. Де Гуй поставя нов клубен рекорд за мачове без допуснат гол.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение

Потребителски аватар
rhaegar
Мнения: 43773
Регистриран на: 07 юни 2008 19:04
Skype: Имам.
Контакти:

Re: Chelsea F.C.-история, рекорди, големи мачове

Мнениеот rhaegar » 14 юни 2014 00:54

[center]ИСТОРИЯ НА КЛУБА 2000-2009[/center]

Третото място в края на сезон 1999/200 означава, че отборът ще играе за първи път в Шампионската лига и това се оказва по вкуса ни, като ставаме първия английски отбор, който досига 1/4 финалите при своя дебют.

Фамозен изравнителен гол на Денис Уайз на Сан Сиро в Милано, укротяване на бурните фенове на Галатасарай при победата с 5:0 в Турция и победата над Барселона с 3:1 на „Моста“ са звездните моменти в надпреварата.

Испанците ни елиминират на Ноу Камп, но като утешение, отборът достига до последния финал за Купата на стария Уембли. Този път Астън Вила са тези, които страдат от навика на Ди Матео да бележи във финалните двубои, а крайният резултат е 1:0.

Само 20 години след като клубът е на ръба на финансов колапс, „Челси“ изравнява британския трансферен рекорд, плащайки 15м паунда за голмайстора Джими Флойд Хасълбенк. Гол в неговия дебют ни носи Черити Шийлд, и закръгля сметката на 6 трофея за малко повече от три години.

Честта пръв да вдига купите има роденият в западен Лондон капитан Денис Уайз, който се наслаждава на плодовете от 11 годишната си служба на клуба, а неговите усилия помагат за сплотяването на международния състав.

Но не всичко върви гладко. Появяват се проблеми между Виали и нарастващия брой футболисти, а и някои от трансферите му не са успешни. Съставът е застаряващ и с оглед на крещящата нужда от подмладяване, клубът решава да възложи на някой друг да го осъществи.


Назначен е Клаудио Раниери.
Италианец, който изгражда успешен в турнирите отбор на Фиорентина в своята страна и Валенсия в Испания е избран. Неговият първи сезон приключва с пето поредно класиране за евротурнирите.

Хасълбенк печели Златната обувка на Премиършип с 23 гола, заслужавайки правото да бъде поставян до имена като Хилдсън, Бентли, Грийвс, Озгууд и Диксън, когато става въпрос за великите нападатели на „Челси“.

Раниери започва работата си по трансферите с продажбите на Уайз, Пойет и Лебьоф. Той харчи 42м паунда за да доведе защитника Уилиам Галас, полузащитниците Франк Лампард, Емануел Пети, Славиша Йоканович и крилата Йеспер Грьонкяер и Бодевин Зенден.

Ремонтът на нов, по-компактен Стамфорд Бридж е завършен в началото на сезон 2001/02. На 1/4 финалите за Купата „Челси“ се изправя срещу Тотнъм

Срещата не е обикновено лондонско дерби. За 12 години „Челси“ има невероятна серия без загуба срещу лондонския съперник, като не губи нито един мач в този период.


Но през януари 2002 в полуфинален мач за Купата на Лигата, Шпорите записват рядка победа-побеждавайки ни с 1:5 на техен терен. Шест седмици по-късно се завръщаме, гладни за реванш и той е постигнат-разгром с 4:0. Фулъм е победен на 1/2 финала, но третото поредно лондонско дерби-на финала в Кардиф срещу Арсенал е загубено с 0:2.

Финалите за купите и завършването в топ 6 вече са нещо обичайно, но дългът, който се натрупва при обновяването на състава, ремонта на стадиона и построяването на хотел и комплекс за почивка причинява проблеми.

Облекчението е голямо, когато печелим последния мач от сезон 2002/03 срещу Ливърпул и ние, а не те се класираме за добре платената Шампионска лига.


Роман Абрамович е става новия собственик.
Въпреки класирането за Шампионската лига, дългът принуждава клуба да търси нови инвеститори. Така на 02 юли 2003 Роман Абрамович купува „Челси“.

Само на 36 години, Абрамович е руски милиардер, почти непознат в Англия по това време.

Новината за продажбата е неочаквана и в началото нещата са неясни. Ще има ли пари за нови играчи? Ще има ли смяна на мениджъра? Ще остане ли Джанфранко Дзола в клуба?

Няма свободни средства, за да се предложи нов договор на скоро навършващия 37 години Дзола. С идването на Абрамович всичко се променя, но Дзола вече е дал думата си на отбор в своята родна Сардиния. В едни от най-невероятните седмици за „Челси“, може би най-популярния играч, носил екипа на клуба напуска.

Скоро става ясно по какъв път ще поеме клуба, когато Абрамович дава начало на най-голямото харчене на пари преди сезона, което светът на футбола е виждал.
Млади и талантливи англичани са закупени, в лицето на Глен Джонсън, Уейн Бридж и Джо Коул. Други отбори от Премиършип са атакувани за Джереми и Хуан Себастиян Верон, а Деймиън Дъф става рекордната покупка на клуба за 17м паунда.

Италианската Серие А е следващото място, към което се насочваме за нови топ нападатели-Адриан Муту и Ернан Креспо, а последното парче в пъзела е Клод Макелеле. Последният, победител в Шампионската лига с Реал Мадрид става основна фигура в полузащитата.

Повече от 100м паунда са похарчени за нови играчи, а извън терена Абрамович отново превръща клуба в еднолична собственост.

Новата ера за „Челси“ започва впечатляващо с първа победа на Анфийлд от 11 години в първия мач от сезона.

През ноември 2003 идват две значими победи. Лацио са победени с 4:0 в Рим, с което поставяме нов рекорд за най-голяма победа на чуждестранен тим в Италия, а след това шампионите на Англия Манчестър Юнайтед са победени, което изпраща „Челси“ на върха в Премиършип.

Шампионските надежди понасят тежък удар около Коледа, но в Шампионската лига Арсенал са елиминирани на 1/4 финалите с първа победа на Хайбъри от 17 мача.

Неочаквано, Монако, водени от бившия играч на „Челси“ Дидие Дешан са последното препятствие до финала на Шампионската лига. Но в два мача с постоянно променящ се късмет, отборът от средиземноморското княжество печели. На домашната сцена, второто място в първенството е рекордно в историята на „Челси“.
. Съставът се променя много под ръководството на Раниери и вече е доста по-млад, но след четири години без трофей, се взима решение да бъде доведен мениджър, който е способен да се бори за най-големите трофеи във футбола.
Пристига Жозе Моуриньо
Само за два сезона Жозе Моуриньо извежда Порто до последователи трофеи за Купата на УЕФА и Шампионската лига, както и две поредни титли и национални купи в Португалия.

Изпълнен със самочувствие, 41 годишният специалист внася същата увереност в състав, който е подсилен още веднъж. Португалските национали Пауло Ферейра, Рикардо Карвальо и Тиаго идват с Моуриньо в Лондон. Двама от най-перспективните млади футболисти в Европа-Петр Чех и Ариен Робен също пристигат, както и Дидие Дрогба, който поставя нов трансферен рекорд от 20м паунда. Матея Кежман с вторият нов нападател.
Едно от първите решения на Моуриньо е да даде капитанската лента на Джон Тери, най-добрият продукт на школата на „Челси“ в последните две десетилетия.
Победа над Манчестър Юнайтед в първия ден на новия сезон поставя начало на преследването на първото място. То е достигнато през ноември и не изглежда застрашено до края на сезона.

Шампионатът е спечелен с рекорден брой точки и най-добра защита в историята на топ нивото в английския футбол. Тери е първият футболист на „Челси“, който е избран за Играч на годината на Асоциацията на професионалните футболисти, докато Франк Лампард, който вкарва 19 гола от полузащитата е избран за Футболист на годината.

„Челси“ отново отпада на 1/2 финалите в ШЛ след загуба от Ливърпул, но триумф за Карлинг Къп срещу същия съперник превръща сезон 2004-05 в най-успешния в историята на клуба.

Наистина страхотен начин за „Челси“ да отпразнува своята стогодишнина.

Но като човек, който не обича да почива на стари лаври, Моуриньо веднага се заема с подсилването на състава, с цел да се спечелят още трофеи и е подкрепен от Абрамович. Клубът харчи много за Майкъл Есиен от Лион, като прави ганаеца най-скъпият трансфер в историята и най-скъпият африканец.

Англичанинът Шон Райт Филипс е друго попълнение за над 20м паунда, важен трансфер с оглед успешното използване на крилата в предишния сезон и Асиер дел Орно от Испания е новият ляв бек. Ернан Креспо се завръща от наем за втория си сезон в клуба.

Чакането за нови трофеи не продължава дълго-Арсенал, нашият най-близък съперник в предишния сезон е победен за Комюнити Шийлд и отново в първия кръг за първенството, което поставя началото на серия от девет поредни победи в началото на сезона.


Серията включва победа с 4:1 над Ливърпул на Анфийлд, най-тежката им домакинска загуба от 35 години. След като опонентите почти са отказани през ноември, „Челси“ не се отпуска, въпреки загубата на Олд Трафорд. Победа в последния ни мач на Хайбъри идва по средата на нова, рекордна серия от десет последователни победи.
Нещата не са толкова гладки в Шампионската лига-бъдещите победители Барселона взимат реванш за миналогодишното отпадане в 1/8 финалите-и въпреки че формата в домашните турнири спада през ранната пролет, това, което изглежда сигурно от началото е потвърдено, когато намиращият се на второ място Манчестър Юнайтед е комфортно победен с 3:0 през април и титлата е спечелена.
„Челси“ става първият лондонски отбор, който печели две поредни титли след 1930-та. Франк Лампард, който е избран за втори най-добър футболист в света през сезона, отбелязва впечатляващите 20 гола от полузащита и подобрява рекорда на Висшата лига за последователни мачове.

През лятото на 2006 напускат някои футболисти, от отбора, спечелил трофеи, по-специално Ейдур Гудьонсен, Уилиам Галас и Деймиън Дъф. Популярни на международната сцена футболисти ги заменят-Андрий Шевченко, за рекордна за клуба сума, Михаел Балак и Ашли Коул, което е ясен знак за намерението на отбора да остане на върха.
Но третия сезон на Моуриньо не е различен от предишните два. Солидния старт е помрачен от тежка контузия на Петр Чех. Формата се поддържа до коледния период, успехите в който са в основата на спечелените две титли.

Но този път „Челси“ се срива по празниците, като контузиите на Джон Тери, Рикардо Карвальо и Карло Кудичини далеч не помагат за каузата. Въпреки завръщането на Чех, списъкът с контузени е дълъг до края на сезона, принуждавайки Моуриньо да играе така наречения от него „футбол на оцеляване“.

Оцеляването може да означава второ място в лигата, но също така включва първия дубъл от местни купи. Шампионската лига приключва отново на полуфиналите и отново на Анфийлд, но Карлинг Къп е спечелена срещу Арсенал в Кардиф, а FA Cup срещу шампионите Манчестър Юнайтед на Уембли, което прави „Челси“ отборът който последен вдига трофея на стария стадион и първият на новия.
Големият герой и на двата финала е Дидие Дрогба, който се наслаждава на страхотен сезон, в който отбелязва 33 гола.

Моуриньо извежда „Челси“ до всички местни трофеи, но неговият престой в клуба ще приключи само след няколко месеца.
Ерата на Моуриньо е към своя край.
През септември 2007 най-успешният мениджър в историята на клуба напуска по взаимно съгласие. Аврам Грант, който се присъединява като директор през лятото е назначен за мениджър, в търсене на промяна на игровия стил.

Въпреки че води „Челси“ в труден период, сезонът на се оказва такъв, в който Грант се разминава с трофеите на косъм. Загубен финал за Карлинг Къп, шокиращо отпадане от Барнзли за FA Cup и загубена титла, въпреки усърдното преследване на Манчестър Юнайтед.


Финалът на Шампионската лига можеше да се окаже черешката на тортата в един труден сезон, но отново късметът обръща гръб на „Челси“, като губим с дузпи драматичния мач. Аврам Грант напуска клуба три дни по-късно, а през юни Луис Фелипе Сколари е представен като новия мениджър на клуба.
Въпреки добрите резултати в началото, те не продължават дълго и клубът прави нова рязка смяна на мениджърския пост, като заменя Сколари с Гуус Хидинг след само 8 месеца, но този път промяната се оказва положителна. Съживеният състав на „Челси“ преоткрива старата си форма и въпреки че лидерите Манчестър Юнайтед вече са далеч, клубът завършва трети с достойните 83 точки.
Но болезнените моменти не са свършили-тежко отпадане от Барселона в полуфиналите на Шампионската лига в скандален мач. Но Сините отново показват своя характер, в края на сезона и краткия престой на Хидинг завършва със спечелването на FA Cup с победа 2:1 над Евертън.
За няколко кратки месеца Хидинг става изключително популярен сред фенове и футболисти, но той държи на думата си и не се отказва от своята работа като селекционер на Русия. И така „Челси“ още веднъж трябва да търси мениджър за началото на сезон 2009/10.


Пристига Карло Анчелоти.
Карло Анчелоти вече е установен като един от най-добрите треньори в света с Милан, когато е призован да върне стабилността и трофеите на Стамфорд Бридж. Победител в Серие А и Шампионската лига, както като футболист, така и като треньор, гарантира уважението на футболистите. Натоварен със задачата не само да печели трофеи, но и да го прави с атрактивна игра, това е сериозно предизвикателство за човек, който трябва да се установи в нова страна и да научи нов език. Но Анчелоти с е справя и извежда „Челси“ до първата титла от 2006г, с голов рекорд от 103 гола, включително три победи с по 7 гола и впечатляващ успех с 8:0 срещу Уигън в последния кръг. „Челси“ отново е шампион и освен това защитава успешно FA Cup с победа 1:0 срещу Портсмут. Това е първият дубъл в историята на отбора.
Blue_Girl написа:Аз мисля, когато се налага


Изображение


Върни се в “Челси”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта