Защо им е на МакСлава да сменят името?

[bene]

поне на мен нищо не ми става ясно:roll: на старата емблема на ДФС Пирин пишеше 1934 и аз така го знам още от старите справочници "Футбол", ама както и да е ....ще е хубаво Благоевград пак да има силен отбор и първенството да е с по-голяма конкуренция.

[PIRIN HOOLS]

Ето това е единствената вярна история на "ПИРИН"-
Историята на ФК „ПИРИН” Благоевград е неразривно свързана с историята на футбла в града ни. Този обичан от мнозина спорт има почти вековно присъствие в живота на жителите на град Благоевград. Поколения благоевградчани са носили в сърцата си любовта и почитта към родния клуб – символа на пиринския дух и непримиримост – Пирин!
В далечната 1918г. английски, френски и италиански военни части се разполагат в района на сегашната ЖП гара и правят неподозирано до този момент откритие – ритане на топка.Това интересно и сериозно „преживяване” за младите горноджумайци, от малкия тогава град,ги пленява бързо. В резултат се сформират махленски клубове с имена: „Илинден”, „Вардар”, малко по-късно/1922г./ „Македония”, „Юнак”, „Левски”, „Тича”, „Раковски”, „Ураган”. С тяхното създаване започва и състезателната дейност, която се изразява в организиране на срещи по между им. Организират се и междуселищни мачове, със съперници клубове от Горна Джумая,Дупница, Кочериново, Стоб и Бобошево. Годината е 1924! В онези времена , поради непознаване на футболните правила, тези мачове се играят без определено време, а често и не завършват. Липсата на компетентни съдии и ясен регламент се чувства осезателно.

Футболът в Горна Джумая през 30те и 40те на XX век

Годината е 1931. За първи път представители на Горна Джумая участват в държавно първенство! През 1932 се провежда и първият междуградски футболен турнир, в който участват отборите на „Кракра Пернишки” Перник, „Струмска слава” Радомир, „Левски” Дупница, месните отбори „Илинден”, „Левски”, „Тича”, „Македония”. В следващата 1933г. се състои голям градски турнир , в който учатват всички отбори от Горна Джумая: „Левски”, „Тича”, „Ураган”,”Шипченски сокол”, „Македонска слава”/след сливане между „Илинден” и „Македония”/.

Отново след обединение между клубовете „Тича” и „Левски”, през 1934г. се ражда спортен клуб „Ботев”. Новият клуб „Ботев” е първенец на Пиринска спортна област в продължение на две поредни години.През 1935 и 1936г. играе предварителни кръгове за държавното първенство срещу отбора на „Левски” Дупница, като губи и двата мача.

През 1937 „Ботев” става областен първенец след победа над „Македонска Слава” с 2-1. Същата тази 1937 е иключително важна за футбола в Горна Джумая и страната-създава се първата национална дивизия с участието на 10 отбора. „Ботев” Горна Джумая участва в първия турнир за купа „Пирин”, проведен в град Свети Врач /Сандански/, заедно с отборите на домакина „Устрем”, „Обновена България” Петрич, „Пирин” Неврокоп/ Гоце Делчев/. Регламентът на тогавашното футболно първенство предвижда в състава на националната дивизия да се включват отборите победители от междуобластните турнири. Както може да се очаква , първенец в Пиринска спортна област е „Ботев” Горна Джумая. Жребият определя за съперник на горноджумайци състава на „АС-23” София. Победа с 6-1 постига опитният отбор на столичани.

През състезателната 1939-1940 г. представител на Пиринска спортна област отново не намира място в националната дивизия. Независимо от този факт, „Ботев” продължава с успешните си изяви – в мач срещу отбора на „Берово” Македония, проведен през 1941, играчите от Горна Джумая печелят с внушителното 9-0!

Същата тази 1941г. Националната дивизия е разформирована , а първенството се провежда по системата на елиминирането между отборите победители в спортните области.Друга промяна в Пиринската спортна област , през 1943г., налага провеждането на срещи в две дивизии – „А” и „Б”. Спортен клуб „Ботев „ не спира със своите успешни и паметни изяви и след края на Втората световна война. Първенец е на Горноджумайската дивизия. Ярка диря в историята остава двубоят с отбора „Левски” София, спечелен трудно от софиянци с минималното 2-1.

Футболистите на „Ботев” достигат до осминафинал в новоучредения турнир за купата на Съветската армия, през 1945, където срещат „СП-48” Пловдив и са отстранени от по-нататъшно участие. През 1947г. „Ботев” е прекръстен на „Юли Дерменджиев”, но за кратко.

Футболът , „Ботев” и градът през 50те и 60те години на XX век

Отново с името си „Ботев” , клубът завуюва правото да участва в южната „Б” РФГ, където заема 10 място.Същата година „Ботев” е разформирован, като на негово място се сформират пет футболни клуба: „Червено знаме” , „Строител”, „ДНА”, „Спортист”, „Динамо”. През годините 1950-1956 футболът в Благоевград се развива на масова основа, а в различни групи се състезават 7 отбора. В унисон с промените в държавата се променя организацията на спорта и футбола в частност. Годината 1957 идва с повторно обединение на създадените доброволни организации, като се учредява отново Спортен клуб „Ботев”. Смяната на поколенията води до естествен застой на футбола в града. Представянето на „Ботев” в първенството на южната „Б” РФГ е незадоволително.В турнира за Купата на Съветската Армия „Ботев” достига осминафинал, но губи служебно-поради неявяване на мача. През 1958 „Ботев” изпада от „Б” РФГ. В първенството на зоните отборът се представя обнабеждаващо, а в турнира за Купата на Съветската Армия „Ботев” изненадващо стига до четвърт финал, където се изправя срещу „ЦДНА” София, като губи трудно с 3-1. Отново в състава на „Б” РФГ „Ботев” се нарежда на 6 място през 1962г. През състезателната 1964-1965 г. благоевградският отбор приключва полусезона на 1во място, а 7кръга преди края е водач в класирането. За съжаление не издържа на напрежението и остава 6ти след края, като не успява да влезе в елитната ни група.

Края на 60те се характеризира с един важен факт - нарастването на популярността на футболната игра в Благоевград. Към Ученическата Спортна Школа се открива отделение по футбол. От най-добрите състезатели е сформиран отбор, който има успешни изяви в региона и страната. Така са поставени здраво основите на детско-юношеския футбол в града ни.Юношите на „Ботев” са основните конкуренти и съперници на столичните тимове. В годините 1967-1970 „Ботев” участва в първенството на „Б” РФГ,но не успява да извуюва участие сред елита на страната.

70те – години на възход и промени

С решение на Ос на БСФС , през 1970, „Ботев” е преименуван на „ПИРИН”. Святото за мнозина име започва възхода в развитието си съвсем скоро – с особено внимание си заслужава да проследим годините 1972-1973. За пръв път футболен отбор от Благоевград извуюва правото да се състезава в елитната „А” РФГ.

След драматичен сезон в „Б” РФГ, „ПИРИН” мачка съперниците си наред, и още преди края на сезона , след спечелените точки в Свиленград, срещу „Граничар” , става недостижим на върха.

Заслувават уважение имената спечелили историческото място сред елита на „А” РФГ: Водени от треньорите Георги Берков и помощника му Виктор Андонов, футболистите : Христо Христов, Боян Манов, Димитър Владимиров, Атанас Пецовски, Тодор Илиев, Борис Николов, Методи Стоянов, Васил Стоилков, Стоимен Арсов, Васил Жечев, Димитър Андреев, Йордан Попмихайлов, Димитър Каранушков, Ангел Драганчев, Добри Драгомиров, Андон Александров, Христо Бакалов са гордост за историята на любимия „ПИРИН”.

Отборът постепенно утвърждава мястото си сред най-добрите, майсторите.През 1976-1977 се класира на призовото 6 място.

„ПИРИН” през 80те – път на младостта

Въпреки че изпада от „А” РФГ през 1981г., „ПИРИН” достига финал на Купата на Съветската Армия ,където губи злощастно от „Тракия” Пловдив, но оставя отлични впечатления с играта си. Сезонът 1981-1982 приключва с триумфалното завръщане на „ПИРИН” в майсторската група.

Основният коз на треньора Васил Методиев са младите футболисти, които не губят нито една точка на собствен терен – на емблематичния за поколения фенове стадион „Христо Ботев”. През 1983г., след като по стечение на обстоятелствата , отборът на „ПИРИН” остава без 7 основни състезатела, изпада от елита. Но престоят далеч от групата на майсторите трае само един сезон – годината 1984 носи радост за многобройните привърженици на „ПИРИН” – водени от Борис Николов и Станке Михайлов футболистите се завръщат там, където е мястото им – сред най-добрите! „ПИРИН” изиграва запомнящ се сезон, като прави факт най- доброто си класиране в „А” РФГ – заема 3 позиция, след наказанията наложени на Левски и ЦСКА, след финала за купата на България.

Показателен за историята на ФК „ПИРИН” е фактът , че отборът изиграва 11 поредни сезона в майсторската ни група, време дало възможност за развитие на перспективен и борбен състав – на онзи „ПИРИН” който радва с играта си многобройните си привърженици.

Ето и местата в крайните класирания , заемани през тези 11 поредни сезона в „А” РФГ:

През 1985/1986 – 13 позиция
През 1986/1987 - 11 позиция

През 1987/1988 - 12 позиция

През 1988/1989 - 9 позиция

През 1989/1990 - 6 позиция

През 1990/1991 - 12 позиция

През 1991/1992 - 13 позиция

През 1992/1993 - 10 позиция

През 1993/1994 - 10 позиция

През 1994/1995 - 15 позиция

След края на състезателната 1994/1995 година, „ПИРИН” изпада в група „Б”. Следва сезон 1995/1996 където пиринци не успяват да спечелят място сред елита. Това футболистите на „ПИРИН” правят през следващата 1997/1998 година, след като се класират 2ри в първенството на „Б” РГФ. Престоят при майсторите трае 2 сезона , като през 1999/2000година „ПИРИН „ изпада след като заема 15 място.

Още на следващата 2001година, „ПИРИН” играе бараж за влизане във висшата ни футболна лига , като състав класирал се 3ти в „Б” група през сезон 2000/2001. На стадион „Георги Аспарухов”, благоевградчани губят от „Берое” Стара Загора с резултат 0-1. В „Б” група „ПИРИН” прекарва сезон 2001/2002,класира се 7ми. Състезателната 2002/2003 „ПИРИН” отново е на крачка от елита, но за съжаление отново след мач-бараж, този път срещу състава на „Беласица”, „орлетата” губят с резултат 1-4. През 2003/2004 година ,отборът печели промоция в групата на майсторите, след завоюваното 3то място. През 2004/2005 година , футболистите на „ПИРИН” остават в състава на Висшата лига.
Годината 2005/2006 ще се помни дълго. Новият сезон започва, „ПИРИН” изиграва двата първи кръга, когато на 18.08.2005, след решение СТК на БФС „заради неплатени в срок задължения към НОИ” ,отборът е изхвърлен от „А” група директно при аматьорите! Всички резултати на „ПИРИН” до момента са анулирани.

Този шамар в лицето на най-популярния и обичан клуб в Югозапада води до напускането от състава на едни от най-перспективните млади футболисти на България, и разпръсването им по различни клубове в страната. Историята на този велик клуб се пише с черни букви! Много са хората и факторите които водят до това срамно положение. Но несломимият пирински дух дава крила на „орлетата”, в тяхната битка за връщане в професионалния футбол. Въпреки прекараните 2 сезона във „В” аматьорска футболна група, отборът плавно набира сили по пътя към заветната си цел – завръщане в елита на футбола в България – там където е истинското място на ФК „ПИРИН”.
В тези непонятни за феновете и самите играчи , условия на аматьорския футбол, пиринци се класират последователно на 4място, през сезони 2005/2006 и 2006/2007г.

Сезонът 2007/2008 носи така чаканото завръщане в професионалния футбол. По категоричен начин - без нито една загуба и подобрявайки своите клубни рекорди, "Пирин" заема първата позиция в крайното класиране и от следващият сезон се състезава в "Б" ПФГ.