Harbinger написа:Soulen написа:Когато дойде решаващия момент, който е на живот и смърт, нашите никога не могат да спечелят. От 10 години ги гледам и е все едно и също.
Така е отчасти и заради вашите приказки...не си мислете, че не се отразяват. Като знаят каква гмеж обикновено се изсипва при загуба по форуми, вестници и т.н. ...всичките ни спортисти са под още по-голямо напрежение.
Ами те тези неща са нормални - когато всеки път стигаш до един етап и никога не го преодоляваш е нормално хората да са недоволни. Не знам защо много от вас си мислят, че има нещо нередно в цялата работа. Разбирам да се беше случило няколко пъти и след това да сме успели да го минем тоя пусти полуфинал или да спечелим някой трофей, така, че да кажеш "случва се", но при нас винаги е едно и също. Това недоволство е и отчасти, защото хората виждат, че тоя отбор има класа, а когато един отбор има класни играчи е нормално изискванията да са високи. Още повече, когато си домакин.
А конкретно за мача с Франция, там ние поведохме 2:0 гейма, така, че бяхме длъжни само заради публиката да спечелим мача. Вярно е и ,че Рузие беше уникален, но ние направихме някои грешки когато не трябваше.
Да, домакинския фактор внася напрежение, но те са спортисти и трябва да се научат да издържат на това напрежение.
Всичко е въпрос на нагласа. Те трябва не само да знаят какво ще се случи, ако загубят, но и какво ще се случи, ако спечелят - т.е. ще говорят за тях като за богове (сигурен съм, че точно такова щеше да е отношението, ако бяха спечелили), и това трябва да ги мотивира, още повече колко близо бяха....
Ако бяхме спечелили срещу Франция бих се съгласил с мненията, че са герои, но при положение, че не за пръв път стигаме полуфинал мисля, че няма нищо героично в това. Герои са от Словения, които направиха нещо невиждано за тях досега.