Пловдив - Древен и Вечен

Модератори: paceto, Модератор ЛокоПД, Irish stout, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Пловдивчанин
Мнения: 283
Регистриран на: 21 сеп 2011 14:39
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот Пловдивчанин » 11 яну 2012 13:12

[center]Легендарния Стоян Делчев
[/center]
Стоян Делчев е най-големият български състезател по спортна гимнастика. Носител е на златен медал от олимпиадата в Москва през 1980 и е първият наш гимнастик, достигнал до световна титла. Автор на прелитане над висилката, което носи неговото име - салто “Делчев”. Въведен е в залата на славата на световната гимнастика в Оклахома Сити.
През 1977 година във Вилнюс става европейски шампион на висилка; класира се на трето място на кон и висилка на световното първенство в Страсбург през 1978 година; спечелва титлата абсолютен европейски шампион и европейски шампион на земна гимнастика през 1979 година в Есен; отново през 1979 година извоюва златен медал на земна гимнастика и трето място в многобоя на състезанията за световната купа в Токио.
През 2000 година Делчев бе определен за Гимнастик №1 на България за 20 век. В момента е собственик на зала по спортна гимнастика “Делчев Джимнастикс” в Рино, САЩ.

http://www.bgolympic.org/fce/001/0024/files/S_Delchev.pdf


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=PnT_KFwtclI[/youtube]
ЕДНА ЛЮБОВ - ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ!


Потребителски аватар
Пловдивчанин
Мнения: 283
Регистриран на: 21 сеп 2011 14:39
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот Пловдивчанин » 19 яну 2012 16:07

Асен Диамандиев

[img]img252.imageshack.us/img252/2062/profassendiamandievcopy.jpg
[/img]
Асен Диамандиев е роден на 16.11.1915 година в Пловдив. От ученическите си години проявява музикалният си и организаторски талант като диригент на ученически хор. През 1936 г. постъпва в Държавната музикална академия. Тук се заражда интересът му към хоровото дирижиране и композирането на хорови песни. От 1941 г. до 1943 г. отбива редовна военна служба. След завършване на висшето си музикално образование за кратко, през 1944 г., е учител в гр. Свиленград. Връща се в София, където работи като диригент на хор „Кавал”. Той е сред основателите на Ансамбъла на Народната Армия, а също така преподава във Висшето училише за физкултура и спорт. През 1945 г. създаденият в Пловдив „Комитет за културно издигане на Пловдив” в лицето на Трендафил Миланов и Никола Янев, го кани за преподавател в Пловдивското музикално училище и диригент на мъжкия хор на Пловдивското певческо дружество. Диамандиев отказва поканата и примамливото предложение да стане артистичен секретар на Софийската опера. Надделява любовта към Пловдив и удовлетворението от работата с Пловдивския ансамбъл, Пловдивското певческо дружество и педагогическата работа в Пловдивското музикално училище. През ноември 1949 година Диамандиев сформира, по подобие на гостувалия през същата година съветски хор „Пятницки”, първия в страната смесен народен хор. Година по-късно към хора е създаден оркестър от народни инструменти и това дава началото на Пловдивския ансамбъл за народни песни и танци. За основа на репертоара на състава служат родопски и тракийски песни, които Диамандиев сам обработва. Автентичните образци са взаимствани от репертоара на певците от ансамбъла - Радка Кушлева, Георги Чилингиров, Янко Настрадинов и др. Години наред Диамандиев броди из Родопите, търси изпълнители, сам той се учи да пее родопските песни. Много от тези песни обработва за народен хор и те се ползват с голяма популярност: „Кривконо фесче”, „Рада в градина седеше”, „Николю дощерю”, четиригласната акапелна „Дилимано”, „Троица брате град градеха” и др. Ценен паметник на тази събирателско-изследователска дейност е сборникът „Песни от репертоара на Народния ансамбъл в Пловдив” издаден през 1956 г. Издадените през 1974 г. „Вокализи за народни певици и певци” пък са с голямо педагогическо значение и са успешен, оригинален опит да се изгради професионално школуване на гласовете на народните певци върху основата на специфичния начин на звукоизвличане и изпълнителски маниер с най-типичните интонационно-стилови особености на българската народна песен. Диамандиев проявява изключителен интерес главно към тракийската и родопската песен, към които подхожда с много вещина и тънък усет към характера на фолклорния материал, пресъздавайки го с разнообразни композиционни похвати. Например песента „Стана са киша белоса” – една от популярните песни на композитора - се отличава с разнообразни композиторски похвати: усложнени хармонични звучности; полифонизация на отделните мелодически, силно хроматизирани линии; гласовете встъпват полифонично като фугато; във финала се използва квазифугатно встъпление на гласовете и т. н. По отношение на хармоничния език Диамандиев не отстъпва на Филип Кутев и останалите композитори, които работят в този жанр. В много отношения той даже ги превъзхожда. С пестеливи средства успява да изведе заложената вътре в някои песни вътрешна хармония. Използването на минорна доминанта, акорди с квартов и секундов строеж, мелодизирането на хармоничните гласове контрапунктиращи основната мелодия, пренасянето на модела на кварта и т. н, допринасят за изграждане на неповторимият му композиционен език. Диамандиев вниква дълбоко в спецификата на фолклорното звукоизвличане, като нито за миг не променя народната мелодия, която се появява в различни гласове и проявява най-вече стремеж към запазване на стиловите особености и регионална характеристика на песента. Ето няколко отправни момента за работата на композитора Асен Диамандиев при хармонизирането на народната песен:
- Изграждането на хармоничните структури и многогласния строеж да почива преди всичко на принципа на линеарността, на напластяване на гласовете;
- Всеки глас да притежава свой индивидуален профил, да е една свободно протичаща народна мелодия със свой тонален център, който много често може да бъде различен от тоналния център на другата мелодия.
- Вертикалната организация на тези едновременно протичащи три или четири гласа да създава нови хармонични (многогласни) структури, които определено не се подчиняват на терцов строеж или подреждане. Те обикновено носят елементите на секундово-квартова, квартово-квинтова или само секундова организация.
Това ясно личи в песните му „Изгреяла ясна звезда” и “Дорке, Тодорке”. Голяма част от произведенията му за народен хор и оркестър стават изключително популярни и неизменна част от репертоара на редица фолклорни състави. От изключително важно значение за композитора е създаденият струнен квартет „Родопски миниатюр”, с използване на оригинални мелодии. По-късно диригента Добрин Петков прави оркестрация на произведението за симфоничен оркестър. Не по-малко успешни са изявите на диригента Диамандиев – той е един от основателите на Ансамбъла на Българската армия, помощник-диригент на хор „Кавал”, диригент на мъжкия хор на Пловдивското певческо дружество, а по-късно, в продължение на 20 години и негов ръководител, диригент и ръководител на студентския народен ансамбъл към новосъздадения филиал на Българската държавна консерватория в Пловдив през 1964 г. (по-късно ВМПИ, днес АМТИИ). За първата изява на студентския народен ансамбъл през 1964 г. Филип Кутев, председател на журито на Фестивала на народните хорове в Бургас, ще възкликне: „Никога не съм слушал по-хубаво изпълнение на „Лале ли си, зюмбюл ли си”.” Успешните изяви на ансамбъла откриват пътя към въвеждането на специалността „Народни инструменти и народно пеене” и обособяването на Филиала като самостоятелен институт. Продуктивността на Диамандиев, при огромната му натовареност е учудващо голяма – 250 песни и около 40 инструментални произведения, говори за неговата разностранна изява като музикант. Така педагога, композитора и диригента професор Асен Диамандиев се явява личност с национална значимост за духовния живот на България. доц. д-р Костадин Бураджиев, "Пловдивските композитори и българския музикален фолклор", Пловдив, 2009
ЕДНА ЛЮБОВ - ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ!

ЗА БЕСИКА!
Мнения: 20
Регистриран на: 28 сеп 2012 14:55
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот ЗА БЕСИКА! » 12 окт 2012 14:11

ПОСТАВЯМЕ ОСНОВИТЕ НА КУЛТУРЕН ПАМЕТНИК

Пловдив дава заявка да бъде най-старшия град в Европа, твърди Йордан Детев

"Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив" и "Международната фондация за българско наследство "проф. П. Детев", подкрепени от Сдружение "Потомци" и някои пловдивски организации започват серия от акции по програмата "Памет за първите заселници".

В събота от 12.00 часа стартира уникална кампания за почистване на площадката определена за изграждане на възстановка в района на стадион "Локомотив" в парк "Лаута". Тя се намира в непосредствена близост до уникалното "Ясътепе", праисторическата могила в Лаута, основоположник на къснонеолитната култура "Пловдив", първата местна неолитна култура, оказала се най-старата на европейския континент.

В събота от 12.00 часа стартира уникална кампания за почистване на площадката определена за изграждане на възстановка в района на стадион "Локомотив" в парк "Лаута". Тя се намира в непосредствена близост до уникалното "Ясътепе", праисторическата могила в Лаута, основоположник на къснонеолитната култура "Пловдив", първата местна неолитна култура, оказала се най-старата на европейския континент.

Още ред други знакови събития ще се случат на този 13 октомври, които ще инициират организаторите. Те поканват гражданството, културните институции и обществените организатори на първия по рода си за Пловдив Съботник на културното наследство. Участниците се надяват, че ще успеят да променят отношението на съгражданите си, а и на всички българи за ново, активно отношение към културните паметници и наследството ни. Те канят всеки, който милее за културното наследство на своя град да се включи в кампанията.
Това съобщение е призив към градското ръководство и всяка от културните институции и организации в най-древния град на Европа. Листът с участниците е отворен, нека всеки се впише в него, ако споделя целите ни.

Потребителски аватар
Себастиан Фетел
Мнения: 2084
Регистриран на: 11 юни 2012 19:31
Skype: Байерн Мюнхен
Местоположение: Алианц Арена
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот Себастиан Фетел » 22 сеп 2013 17:30

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=_A7Ape9Bscg[/youtube]
[wrapimg=center]https://c1.staticflickr.com/8/7511/16011066645_a2a38581e2_b.jpg[/wrapimg]

Потребителски аватар
soccerav
Мнения: 1392
Регистриран на: 25 май 2010 00:40
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот soccerav » 29 дек 2014 15:13

Дайте малко да я ъпдейтнем тая тема. ;)
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение


Потребителски аватар
soccerav
Мнения: 1392
Регистриран на: 25 май 2010 00:40
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот soccerav » 26 фев 2015 18:32

Един от най-престижните Британски и световни сайтове, The Guardian публикува статия за най-старите градове на света в която фигурира и нашия прекрасен град.
Статията: http://www.theguardian.com/cities/2015/ ... -the-world

Потребителски аватар
Себастиан Фетел
Мнения: 2084
Регистриран на: 11 юни 2012 19:31
Skype: Байерн Мюнхен
Местоположение: Алианц Арена
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот Себастиан Фетел » 28 фев 2015 07:43

Броят на пловдивските тепета неразрешима загадка: 4 унищожени за 130 години

[wrapimg=left]https://farm9.staticflickr.com/8652/16046371624_df33f35db5_o.jpg[/wrapimg]Към средата на XVII век през Пловдив преминал турският пътешественик Евлия Челеби. Не само преминал, но и оставил подробно описание. Едновременно с това обаче „завещал” на бъдещите изследователи една загадка - изредил не седем, а цели девет тепета.

Всъщност никой досега не е отговорил на въпроса колко точно са хълмовете на Пловдив. Обикновено се посочват седем, а след унищожаването на Марково тепе някои твърдят, че вече са шест. Да, но в картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. хълмът със старата часовникова кула се брои не за едно, а за две тепета. Южният връх е означен като Топлар тепе (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Северният връх пък е означен като Сахат тепе (т.е. Хълм на часовника). Трябва да вярваме на Хохщетер, тъй като инженерът се е ръководил от официалните османски документи.

Немският специалист е очертал и един съвсем нов хълм, който не се споменава в нито едно описание. Намира се в южното подножие на Младежки хълм (Джендем тепе). Незнайно как това малко възвишение е оцеляло до наши дни. Макар и изгризано от всички страни, днес то още е живо. Сега през него минава оградата на новия Стоматологичен факултет. На карта от края на XIX век мястото е означено като Шейтанташ, което ще рече Дяволски камък. По едно време с това име бил означаван също днешният Младежки хълм, известен още като Джендем тепе. В някои старинни карти хълмът фигурира и с името Сарай тепе.

Съдбата на хълма Каменица, или още Петреница, е известна - разрушен е напълно през 1882 г. и на мястото му е изградена Пивоварна „Каменица”. Десетина години по-късно започва унищожаването на Лаут тепе. След 1915 г. последните сиенитни останки от възвишението са изпозвани за настилането на Станимашко шосе. Повече от 400 години в близост до хълма се намирало селото Лауткьой, наричано още Лаутчифлик. Нищо чудно поселението да се окаже много по-старо, тъй като в съседство с Лаут тепе е праисторическата могила Ясъ тепе. Селото е изчезнало някъде към началото на ХХ век.

Малък хълм е имало и срещу баня „Старинна”. Той се вижда ясно на фотографии от 1968 г. Явно векове наред е служил за каменна кариера, тъй като при строежа на днешния булевард „Цар Борис III Обединител” е открито ядрото му, което опира в западните склонове на Небет тепе. Името на този хълм е спорно - едни приемат, че се казва Валели тепе, други не са съгласни. Отговорът може да се намери единствено в старите османски архиви.

И така, изброихме осем живи и четири унищожени тепета, т.е. цели 12. Само че тази сметка се отнася за последните 130 години. А колко са били унищожени преди това, няма кой да каже.

1. Поглед от Джендем тепе към Коматево - холандска гравюра от началото на XIX век

2. Така е изглеждало Марково тепе към 1890 г.

3. Лаут тепе, означено в непосредствена близост със старото пловдивско летище и могилата Ясъ тепе

4. Карта на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Горе вдясно се вижда Топлар тепе, а вляво долу е малкият хълм в подножието на Джендем тепе

5. Панорама на Пловдив от 1937 г. - каменните кариери са изгризали половината Марково тепе

6. Така изглеждали останките от Марково тепе през 1960 г.

7. Така изглеждало Валели тепе през 1968 г.

8. Работници разбиват ядрото на Валели тепе, което опирало западните склонове на Небет тепе. Фотография от 1960 г.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

източник: http://bit.ly/1AkGWuM
[wrapimg=center]https://c1.staticflickr.com/8/7511/16011066645_a2a38581e2_b.jpg[/wrapimg]

Потребителски аватар
Себастиан Фетел
Мнения: 2084
Регистриран на: 11 юни 2012 19:31
Skype: Байерн Мюнхен
Местоположение: Алианц Арена
Контакти:

Re: Пловдив - Древен и Вечен

Мнениеот Себастиан Фетел » 23 май 2015 13:52

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=law9RfWaWQM[/youtube]
[wrapimg=center]https://c1.staticflickr.com/8/7511/16011066645_a2a38581e2_b.jpg[/wrapimg]


Върни се в “Локо Пловдив”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 14 госта