Мнениеот Ласло Боднар » 27 ное 2009 20:08
БФС като семейство Адамс
Пет, 2009-11-27 14:36
Неотдавна, един немски адвокат определи действията на БФС спрямо ЦСКА при отнемането на лиценза като действия на полицай спрямо престъпник. Докато отношенията между федерация и неин член, според него, би трябвало да наподобяват тези между майка и дъщеря.
Да приемем, че БФС е майката, а Боби Михайлов бащата. (Моля, без аналогия с популярния виц за бащите на конституцията, която може да е точна в случая, но не и умишлено търсена). Съответно ако Левски и Литекс са дъщерите, ето как биха изглеждали събитията по време и след мача на тези два отбора в сряда.
Двете сестри Левски и Литекс се скарват жестоко. Започва сбиване, в което се използват абсолютно всички класически прийоми на женския бой – скубене, дращене, хапане и прочие.
Гледката е отвратителна, каквато е винаги, когато подобно нещо се демонстрира от създания, които по природа би трябвало да носят наслада на окото. Едната сестра (Левски), изподрана, унижена, изтерзана, афектирана, проскубана, с размазан грим, сълзи на очи и болка в сърцето отива при баща си (Боби Михайлов) и му се разкрещява:
„ Татко, как не те е срам!!! Ти не си справедлив, непрекъснато толерираш сестра ми. Искаш тя да е първа във всичко. И защо? Защото нейният приятел е богат и има общ бизнес с теб ли? (тук, отново моля без аналогия към актуални политически лица и събития). Искам веднага да се разведеш с мама и повече да не си ми баща.”
Каква е реакцията на бащата:
„Моля! Мен ли да ме е срам? От какво? Че ти си една долна к.... ли? Тия, дето спиш с тях сега под път и над път, позорят и моето име (справка Казанската афера). Ти знаеш ли това име как сме го изградили аз и дядо ти. Заради това име успя да изкласиш и в училище.
Помниш ли онази учителка, дето ти поправи петицата на шестица, макар срокът да беше приключил? А после всички негативи ги обрах аз, макар че тя си беше учителка там и преди да се оженим с майка ти. Малко ли усилия хвърлям да ти уредя проблемите с издръжката, материалната база и да улеснявам обучението ти?
И то при финансова криза. С майка ти си имаме законен брак и се обичаме, а ти прехвърляш личните си проблеми на нас. Ако искаш да се разведем, има си законни процедури, действай”. (Тук, разбира се, бащата прекрасно съзнава, че едно дете, колкото и да страда от брака на родителите си, не може юридически да поиска от свое име неговото прекратяване. Може то да бъде отнето от родителите си, ако те го малтретират. В случая на Левски обаче излизането от семейството на БФС означава и край на съществуването му като футболен клуб.)
Резултатът е лесен за прогнозиране. Дъщерята си излиза още по-наранена, с унизено достойнство, гняв и злоба в сърцето, още по-голяма омраза към баща си и сестра си и решена на мъст. И семейната война продължава с пълна сила.
А реакцията на един баща може и да е следната:
„ Скъпа дъще, успокой се. Това, което говориш, не е истина. Дай да видим сега защо си мислиш такива неща, имаш ли някакви основания, сподели ги. Как може да ти хрумне, че аз ще направя такова нещо? Че ти носиш моята фамилия, аз се гордея с теб. Но затова, че си позволи да ме обидиш, ще бъдеш наказана – няма да ти дам джобни за тази седмица и ще си седиш сама вкъщи.”
Е, това може и да се случва в нормалните семейства. Семейството на БФС обаче прилича повече на семейство Адамс. Затова и всички зрители тръпнем в очакване на следващия кален номер.
Борис Колев