THE G.A.M.E написа:Разбирам да разполагаме с играчи, с които можем да си позволим лукса да пуснем 1-2 гола, щото ще ги наваксаме, обаче реалноста е коренно различна.
Няма примирение, просто повечето левскари го разбираме т'ва добиче футболчето и се досещаме какво ще стане, ако тръгнем да атакуваме безогледно.
Не мен лично са ми достатъчни тройките от Пребоядисаните и Лудогорец.
Да, разполагаме с не-лоши за родната действителност играчи, но на практика имаме само едно агресивно крило - Кабрал.
Обертан НЕ Е КРИЛО и всеки, който е следил кариерата му в последните 2-3 години, ще го потвърди.
Да не говорим, че и при бековете сме силно ограничени от към класа и качество.
Най вече визирам Горанов.
А познавате ли атакуващ отбор, с пасивни бекове ?
Към момента Роси изстисква максималното от играчите.
Да не забравяме, че той пое отбор готвен и ръководен от Митов ...
Така и не разбра, че правим разграничение между мачове с Литекс/Разград ( на този етап) и тези с отбори тип Черно море ( на ГЕРЕНА). "Добичето" футбол аз също имам самочувствието, че не ми е чуждо и да ти кажа, радвам се, че мнението ми често не съвпада с това на масата "капацитети". Примирение, не само че има, но е в застрашителни размери. Два дена се обяснява как не сме допуснали гол в пореден мач и сме стояли стабилно срещу отборче, което няма треньор, на което централен нападтел му бе Чунчука, а ляво крилце го играеше десния бек Зехиров ( обърнато крило..
). И ето точно в такива мачове, особено домакински, със селекция включваща Обертан, Гомез, Мапуку, Буш, Белмонт ( много добър футболист, скоро ще се убедят всички), Кабрал.. си играем тактиката " отзад бетон, напред кучета го яли".
Физическата подготовка, на практика тя липсва ( благодарим на Борето, Митов не е виновен, че му се е дал шанс.. толкова си може) и тук донякъде опрадвавам подобно поведение.
Накратко - никой не е против Роси, всички сме зад него. Трябва да работи няколко сезона, да си прави подготовка и да си селектира постепенно играчи. Но да знае, че Левски, макар и позаспал, е гранд и трябва да изглежда като такъв! Трябва да знае, че публиката на Левски е ( или поне беше) олицетворение на красивото, истинското, свободното и непримиримото и резултатът никога не е бил на всяка цена! Не бива да се забравя!
Децата в игрите за Левски мечтаят, за славния Левски футболен тим...