За мое оправдание трябва да кажа, че футболните ми познания бяха в зародишен стадий (все пак нямах 4 години) – също като познанията на едно детенце в София, което години по-късно ние – по-големи момчета попитахме от кой отбор е, а то ни отговори: „Аз не съм от отбор, а от детска градина“... 
Научих се да чета още на 4 години. В интерес на истината, никой не ме е насилвал да го правя – просто ми беше много интересно. Иначе родителите ми и техни приятели си умираха от смях, когато аз важно четях пред тях на глас статии от вестник „Работническо дело“, без да вдявам и 10 % от написаното...
Отклоних се, по темата: Още помня класирането, когато започнах да чета спортните новини във вестника: 1. „Левски“, 2. ЦДНА и т.н. ...Казах си – явно „Левски“ е най-силен, ще бъда от „Левски“. 
Баща ми (лека му пръст) също беше левскар, но не ми е влияел, докато децата във входа бяха от „Славия“ (кварталът около Руски паметник е славистки квартал, или поне преди години беше такъв). След някой и друг месец класирането във вестника се промени: 1. ЦДНА, 2. „Левски“... но аз вече бях направил своя окончателен избор. 
Иначе в класа от началното училище левскари и цесекари бяхме приблизително равен брой (с един-двама повече бяхме левскарите), имаше едно момче от „Спартак“ (София) и едно - „безпартийно“. Редовно правехме мачове помежду си „Левски“ - ЦСКА с променлив успех. Помня, в нашето училище (41-о „Патриарх Евтимий“) тогава учеше (1 година по-голям от мен) Стефан Орманджиев. Първият мач на „Левски“ (заведе ме баща ми), който съм гледал изобщо, беше срещу „Берое“ - през 1962 година на стадион „Васил Левски“ (нашият нов стадион още не беше завършен). Мачът завърши 2:2, а най-смешното беше, че отначало не бях сигурен кой от двата отбора е „Левски“, защото тогава (така си спомням) нашите играха с жълти фланелки и червени гащета... П.П. Не съм предполагал, че някога в този свой живот ще се съглася по какъвто и да било въпрос с Кире Динамото, но мисля, че в случая той е напълно прав...
