Николай Илиев - официална фен-тема!

[защо]

Имаше нещо мистериозно, около него тогава, заради което Пената не го пусна и една минута в игра. Но в последните два мача и особено в последния с/у Швеция, когато нашите играеха с "кислородни бутилки" се видя колко липсва на отбора.
Тогава спокойно можеше да замести Туньо, който поради липса на кислород остави Хенрик Ларсон да прави каквото си иска с него, даже изпадна в една доста комична ситуация при 4-ия гол мисля беше, когато го подгони пред наказателното, а оня дръпна, като газела и отбеляза с лекота гола, а Туньо си преплете краката и така се спъна в тревата, че изкопа един чим и го изхвърли на няколко метра

Няма нищо "мистериозно". Ники и Стойчков бяха във вражда датираща още от 1991-1992. До 1992 капитан на Нац. Отбор е Ники. Стойчков скача и иска той да е капитан, защото е "по-успял" играч и играе в Барса. Скандала е пословичен а националния разделен на групи Левскари с/у онези. Тогава се стига до компромисен вариант и слагат Боби за капитан. На световното 1994 всички знаем кой колеше и бесеше, заради него и онова недоразумение Киряков беше в отбора/само да ти кажа на един от мачовете, Кирячето даже си беше събул бутоните а Стойчков му крещи да се обува и да влиза в игра/. Сам си прави сметката защо Ники не игра. За последния мач за 3то място, целта на отбора не беше да спечели, а кучето да вкара още един гол. Това е.

Ники стана капитан, когато Боре Ангелов взе да подмладява състава и той беше май единственият оцелял от стария национален отбор. По това време той беше, разбира се, и най успешният български футболист, играеше нелошо в Италия, та когато Стоичков почна да блести в Барселона, по-скоро от други хора иницииран, отколкото от тях двамата, се породи тоя спор кой да бъде капитан. Вуцов реши проблема по соломоновски, като даде лентата на Боби. Между другото, по времето, когато Ники беше капитан, Киряков беше титуляр. В САЩ тая история вече беше достатъчно стара, чувал съм за конфликт, сериозен при това, на Ники със Сираков и Михайлов там, ама то какво ли не се приказва.

[metodito]

Само да спомена днес от всички придружители на отбора най-добре беше облечен Ники. Човека е класа и милее за отбора. Дано новите управници/ако има такива/ не го закачат и оставят той да ръководи отбора. Дано и здравето му го позволи.

Дано!

[NOMER14]

Кариерата на Ники е също еманация на онова Велико поколение от школата на Левски. Това поколение, което направи баланса ни срещу онзи несъществуващ вече отбор положителен. Хубаво е, че сте припомнили двата му гола в евротурнирите, от които единият е решаващ.
Нека да споменем и заслугата на Бобата Жечев, който го наложи титуляр в състава (силен-слаб-силен мач, но го пускаше). Това важи и за другите от тези набори '62-'65.

[saract]

Не беше лош футболист но кариерата му в чухбина беше пълен провал.Иначе след като Сираков напусна Левски се наложи като лидер и звезда на отбора.Но беше кофти характер- самовлюбен ,егоцентричен.Сбиха се с Димитър Младенов на почивката на един мач на младежкия национал срещу Югославия /по точно Младенов го нокаутира/ и оттогава не му проговори.Нещо повече не разрешаване Младенов да бъде викан в национала когато той е там.

[goro_man]

Един от хората запалили ме по идеята Левски като днес си спомням една негова задна ножица а е сигурно от преди 90 та година. Винаги елегантен на терена и извън него , дано да остави следа в отбора мисля че има потенциал

[защо]

Не беше лош футболист но кариерата му в чухбина беше пълен провал.Иначе след като Сираков напусна Левски се наложи като лидер и звезда на отбора.Но беше кофти характер- самовлюбен ,егоцентричен.Сбиха се с Димитър Младенов на почивката на един мач на младежкия национал срещу Югославия /по точно Младенов го нокаутира/ и оттогава не му проговори.Нещо повече не разрешаване Младенов да бъде викан в национала когато той е там.

Е, не го нокаутира, плесна му един шамар, ама през втората половина на 80-те двамата бяха най-добрите централни защитници в България и конфликтът им стана сериозен проблем. Отначало Христо Младенов мъчеше Джеки да играе двойка с него, макар че вече беше одъртял и тромав, после Боре Ангелов наложи Трифон. Когато Ники не можеше да играе по някаква причина, викаха Младенов, а когато партнерът му отсъстваше, се почваха разни експерименти. По-късно не даде да вземат Гибона в Левски, щото нещо го беше базикал пред младите в отбора и той премина в ЦСКА. Може би не беше толкова егоцентричен, колкото свръхемоционален, което му пречеше и на играта, беше физически създаден за футбол, интелигентен, ама импулсивен и правеше глупави грешки. Не често, де, беше си голям футболист.

[saract]

Аз знам за юмрук в лицето на Ники Илиев и счупен нос плюс нокаут.Няма значение.Но този конфликт въобще не е случаен а част от много по глобален сблъсък между Левски и Ботев /тогава Тракия/.Треньор на младежкия национал беше Динко Дерменджиев а в основата му играчи та Тракия .Този младежки отбор биеше наред и беше размазал с 4:0 Франция месец по рано.Вечния интригант Иван Вуцов треньор на национала н този момент сериозно се беше притеснил че Дерменджиев /който тогава още не пиеше толкова много и беше много млад и много перспективен треньор/ще му вземе мястото.В резултат точно левскарите Илиев и Коев бяха най слаби при шокиращото 3:6 насред Пловдив.Вуцов получи едно рамо от своите а Митко Млайденов и Ники Илиев стигнаха до бой.

[damyanov1963]

Легендарният герой от дефанзивната линия на златното поколение на Левски от 80-те години,незабравимият номер 5, носителят на бронз от САЩ'94.

Никой не отрича големия футболист Николай Илиев. Друг въпрос е какъв ще бъде като ръководител. Но за да сме точни би трябвало да сме наясно игра ли той в САЩ 94. Ние левскарите се осланяме на истината, помня добре стореното от нашите през 94 в незабравимото американско лято, но си мисля, че Ники Илиев не беше част от онзи отбор.

Имаше нещо мистериозно, около него тогава, заради което Пената не го пусна и една минута в игра. Но в последните два мача и особено в последния с/у Швеция, когато нашите играеха с "кислородни бутилки" се видя колко липсва на отбора.
Тогава спокойно можеше да замести Туньо, който поради липса на кислород остави Хенрик Ларсон да прави каквото си иска с него, даже изпадна в една доста комична ситуация при 4-ия гол мисля беше, когато го подгони пред наказателното, а оня дръпна, като газела и отбеляза с лекота гола, а Туньо си преплете краката и така се спъна в тревата, че изкопа един чим и го изхвърли на няколко метра

Няма нищо "мистериозно". Ники и Стойчков бяха във вражда датираща още от 1991-1992. До 1992 капитан на Нац. Отбор е Ники. Стойчков скача и иска той да е капитан, защото е "по-успял" играч и играе в Барса. Скандала е пословичен а националния разделен на групи Левскари с/у онези. Тогава се стига до компромисен вариант и слагат Боби за капитан. На световното 1994 всички знаем кой колеше и бесеше, заради него и онова недоразумение Киряков беше в отбора/само да ти кажа на един от мачовете, Кирячето даже си беше събул бутоните а Стойчков му крещи да се обува и да влиза в игра/. Сам си прави сметката защо Ники не игра. За последния мач за 3то място, целта на отбора не беше да спечели, а кучето да вкара още един гол. Това е.

И аз имах това в предвид, но не исках да го напиша, за да не пораждам излишни спорове. Спомням си един скандал м/у Илиев и Стоичков, когато Ники си свали лентата и я поднесе на Ицо с думите - Ето тия, вземи я!
Ако не съм съвсем точен с цитата, то е защото все пак беше преди повече от 1/4 век.

[saract]

Към 1994 година формата на Ники Илиев вече беше спаднала дпастично.че май беше и контузен.Във всеки случай когато наказаха Трифон Иванов /вечна му памет/ срещу Мексико се наложи да връщат Ивайло Йорданов централен защитник.Което няма да стани при здрав Ники Илиев.То на Димитър Пенем цялата му работа беше таквва и нещо чудно да е взел контузен защитник.

[damyanov1963]

Не беше лош футболист но кариерата му в чухбина беше пълен провал.Иначе след като Сираков напусна Левски се наложи като лидер и звезда на отбора.Но беше кофти характер- самовлюбен ,егоцентричен.Сбиха се с Димитър Младенов на почивката на един мач на младежкия национал срещу Югославия /по точно Младенов го нокаутира/ и оттогава не му проговори.Нещо повече не разрешаване Младенов да бъде викан в национала когато той е там.

Много е пресилено да се каже "Не беше лош футболист и кариерата му в чужбина е пълен провал".
Все пак това е единствения български футболист(изключвам Валери Божинов), играл два сезона в Калчото и отбелязал 7 гола, при положение, че е защитник. За сравнение, Ицо игра един сезон и отбеляза 5 гола, като нападател.