Един велик спортист - Георги Аспарухов!

Модератори: modor, kartago, rhaegar, Rivaldo10, SkArY_9, ntodorov, TodorT, paceto, slavia_forever, Madridist

СинТерор
Мнения: 871
Регистриран на: 14 сеп 2008 19:36
Местоположение: София
Контакти:

Един велик спортист - Георги Аспарухов!

Мнениеот СинТерор » 14 дек 2008 12:30

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ГУНДИ

Роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Български футболист, централен нападател на ФК "Левски" София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК "Ботев" Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970. През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен "Орден на труда". Национален състезател с 50 участия и 19 голаа. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико. В анкетата на френския спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист на Европа и носител на "Златна топка" е класиран на осмо място за 1965 година - изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време. Нерео Роко, треньор на "Милан", след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: "Това е център-нападателят на моите мечти!" Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена.

Изображение

НЕЗБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ
... 1950 г. ... Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
- Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
На махленската поляна - тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо - постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
...Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
- Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера - постоянството.
Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
- Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: "Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко...!"
Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: "Имам желание да тренирам волейбол!". На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: "Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. "Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: "Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет...!"
Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия - с пловдивския Ботев - не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. - тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. "От този мач се обедих, че това момче не е за защитник", казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
...Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: "Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България."
...След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов "Ботев" се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
... Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
...Със завръщането си в Левски "камъкът пада на мястото си". Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
...1965 година, годината на неговата слава... Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 - с два гола Аспарухов решава мача; ... С ЦСКА - 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия - 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната...
...29 декември 1965 г. - Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)... Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!...
...Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората...
... Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: "Вижте...!" И гледката винаги бива поразяваща - издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка... Не това не е нормален човешки крак.
...Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до "охраната" на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи "тактически задачи" за опазването на опасният съперник.
Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
... Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: "Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника"...
... 1971 г. започва като другите преди нея - с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
... 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски - ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от "пазча" си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!

КАКВО КАЗАХА ДРУГИТЕ ЗА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ - http://vbox7.com/play:378c885a

Изображение

ЕУЗЕБИО (нападател на Бенфика и Португалия)
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика - Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него..."

Сандро МАЦОЛА (нападател на Интер и Италия)
„Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един чародеен футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих. Вечен поклон."

Павел ПАНОВ (нападател на Левски и България)
„Не искам да говоря само за спортно-техническите качества на Георги Аспарухов. Защото той беше идол за всички. От него човек можеше да научи много. Дори и само от едно съприкосновение. След три десетилетия събитията са поизбледнели. Но тези, които са били с него, винаги ще го помнят. Не искам да го величая, да го издигам над останалите - всяко поколение си има своите кумири. Но за мен той си остава единственият."

Боби ЧАРЛТЪН (халф на Манчестър Юнайтед и Англия)
„Трябва да ви кажа че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на Уембли през 68-ма. Сър Алф Ремзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме... но не достатъчно..."

Александър КОСТОВ (нападател на Левски и България)
„С Гунди бяхме неразделни приятели от 1960г. Аз бях един от тези, които го накараха да се върне в Левски, след като беше войник в пловдивския Ботев и мисля, че това бе важна стъпка. Гунди бе един изключително честен и скромен човек даже често и срамежлив. Той не можеше да направи лошо нещо на никого, но бе и амбициозен. В отношенията си - за истинския приятел даваше всичко."

Джани РИВЕРА (халф на Милан и Италия)
„Много го обичах, много ми допадаше като футболист. На срещата в София България – Италия, без да исках, го ритнах... Дано ми е простил..."

Иван ВУЦОВ (защитник на Левски и България)
„Аспарухов бе не само футболист, той беше спортсмен номер едно на България. Жалко, че си отиде от живота толкова рано. Той беше човек, каквито днес има малко. Имал съм, имам и сега приятели, но като него няма да се повтори. Той надживя и със смъртта си времето. Заплашваха ни да не лепим невролозите му, а след нас минаваха и ги късаха, преследваха ни на панихиди... Тези генерали днес са никои, а той живее в сърцата на милиони."

Динко ДЕРМЕНДЖИЕВ (нападател на Ботев Пловдив и България)
„Като днес помня първия му мач с фланелката на Ботев в Пловдив. Загубихме от Спартак (Плевен) с 1:3. Не бях гледал играта му. Почти не го познавах. Но в един миг направи един финт с топката и публиката ахна. Когато по-късно заигра с пълни сили и често “връзваше” противниковите състезатели с брилянтната си техника, си спомнях за това “Добър ден, пловдивчани”, което бе казал с играта."

Флориан АЛБЕРТ (нападател на Ференцварош и Унгария)
„Малцина са тези футболисти, които умеят да създават наслада. Истинска наслада за зрителите. Аспарухов беше един от тях, затова всички скърбим за него. Поклон пред Аспарухов!"

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)
„Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите - головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

Жан-Клод КИЛИ (Олимпийски шампион по ски, Франция)
„Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам срещата. Аз съм поклонник на големия красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант - футболно дарование. Залюбих го в Италия на мача с Белгия. Жалко че си отиде така рано... Жалко..."


Постижения:

Шампион на България: 1965, 1968 и 1970

Носител на купата: 1962, 1968, 1970 и 1971 (посмъртно)

Голмайстор на страната - 1964-65 (27 гола)

Спортист №1 на България - 1965

"Футболист на 20-ти век на България" - 1999

40 място във вечната класация на ФИФА за футболист на планетата

Настоящият стадион на Левски София е кръстен на негово име
В първенството на България:
в Левски (от 1960 до 1962 и от 1963 до 1971) - 198 мача - 128 гола

в Ботев (Пд) (от 1962 до 1963) - 47 мача - 25 гола

Общо - 245 мача - 153 гола
За купата на България : 36 мача - 18 гола
В европейските клубни турнири: 23 мача - 19 гола
С националния отбор : 50 мача - 19 гола

Първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли

Играе на 3 световни първенства: в Чили, Англия и Мексико (в Чили и в Англия отбелязва единствените голове за България)

Потребителски аватар
ЗАВИНАГИ СИН
Мнения: 52
Регистриран на: 16 мар 2009 18:20
Контакти:

ТОМЕ питай ги !

Мнениеот ЗАВИНАГИ СИН » 09 окт 2013 23:01

Г-Н Русев попитайте тези с качулките дали са слушали песента, която пуснахте в края на предаването.Аз си спомням ,че новината я съобщиха в 15.00ч. и цял след обед и вечерта валя дъжд,а майка каза че вали ,защото народа плаче за ГУНДИ и КОТКОВ ! Плочата мисля че беше с червена хартия в средата ,а доколкото си спомням от другата срана на плочата беше песента 7 сираци.Дано не бъркам ,минаха 42 години от тогава ,а аз бях на 8!!! С ПОЗДРАВ ЛЕВСКАР ,С БАЩА ЛОКОМОТИВЕЦ !!!!!

tprodanov
Мнения: 6018
Регистриран на: 02 авг 2008 15:40
Местоположение: София
Контакти:

Re: ТОМЕ питай ги !

Мнениеот tprodanov » 09 окт 2013 23:04

Явно на теб ти беше необходимо да я чуеш по радиото, за да се сетиш, че съществува такава песен. Уважението към Гунди със сигурност включва този клуб да спазва някакви ценности, и когато ръководството му тръгне против тях, неговата истинска стойност - феновете, да попречат със всички възможни средства.

Потребителски аватар
milen.hristov
Мнения: 9043
Регистриран на: 05 апр 2008 14:09
Skype: milen_hr.
Местоположение: село Остров, България
Контакти:

Re: ТОМЕ питай ги !

Мнениеот milen.hristov » 09 окт 2013 23:17

tprodanov написа:Явно на теб ти беше необходимо да я чуеш по радиото, за да се сетиш, че съществува такава песен. Уважението към Гунди със сигурност включва този клуб да спазва някакви ценности, и когато ръководството му тръгне против тях, неговата истинска стойност - феновете, да попречат със всички възможни средства.

Най-отвратителното, което видях е в един пост на мой приятел, страхотен левскар. Беше се изказала съпругата на Гунди, най-голямата ни икона и за нас това, което е Христос за църквата. И понеже жената изказала откровено мнението, че не харесва поведението на тези фенове вчера, веднага беше заклеймена от някакъв и охулена. Ама взели му казали, че хули съпругата на Гунди и той веднага изтрил поста си и се извинил. Значи извинява се само защото това е съпругата на Гунди, а не Човекът Лита.


Но ако тя не е левскарка, ето още

Apparently the fans wanted Andrey Asparouhov to take the job!
Toва беше като коментар от над клип с кухите глави, написан лично от чужденец на страницата на Андрей Аспарухов.
Невъзможно е самo дума използвана от хора,намиращи за по-лесно да живеят в света,който им е отреден,вместо да го променят.Невъзможно не е факт,убеждение e.Невъзможно не е твърдение,предизвикателство e.Невъзможно е осъществимо и временно.Невъзможно е нищо.

Потребителски аватар
modor
Мнения: 28172
Регистриран на: 31 юли 2008 09:48
Местоположение: София, Стадион "Академик"
Контакти:

Re: Един велик спортист - Георги Аспарухов!

Мнениеот modor » 25 авг 2014 13:36

"Оказа се, че същия ден на "Ню Джърси Стейдиум" ще дава автографи върху автобиографията си великия Еузебио. Наредих се и аз на една огромна опашка и зачаках - все пак това е Еузебио! Най-накрая дойде и моя ред, поднасям книгата, а Еузебио, който седеше на един стол, без да вдигна поглед, ме попита: "За кого да я напиша"?Аз му отвръщам за Андрей Аспарухов от България. Еузебио се сепна, свали очилата и ме погледна: "Аз познавах един Аспарухов от България, играл съм срещу него, имате ли нещо общо?" Смутено отвърнах, че това е баща ми.Еузебио стана, върна ми книгата и каза простичко:" Тогава вие ще ми дадете автограф, защото Аспарухов бе най-великия футболист, срещу когото съм играл!"

27 Велики футболни истории - Георги Бърдаров
Image


Върни се в “Левски”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 5 госта