73 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди

[zlato1234]

[center]Днес – 4 май се навършват 73 години от рождението на легендарния български футболист Георги Аспарухов – Гунди.

Рководството, треньорският щаб, футболистите и служителите на ПФК Левски, както и редица близки и приятели на легендата на клуба Георги Аспарухов – Гунди ще уважат днес церемонията по отбелязването на 73-ата годишнина на големия български футболист.От лагера на „сините“ уведомиха, че поднасянето на цветя и венци пред бюст-паметника на Георги Аспарухов – Гунди ще се извърши от 13:00 часа.


Умират само тези, които биват забравени! Забравят се онези, чийто живот не е оставил отпечатък в дирята от спомени на поколенията!

Днес скланяме глави с почит към легендата Георги Аспарухов. Човекът, футболистът, героят на „сините“ поколения след 4 май 1943 година. За хората, докоснали се до него, и за тези след тях, Гунди е необикновен. За специалистите - гениален футболист. Величина в стандартите за мъжество и спортменство. Еталон за поведение на терена и стандарт за подражание извън него. За нас в ПФК Левски Георги Аспарухов е икона, а за всички привърженици - нападателят на техните мечти.

Гунди е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в него хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек.

Днес, той можеше да празнува 73-ри рожден ден, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от България и света. Ние обаче все още го помним. Защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. А тя не само, че не угасва. Тя расте с всяко изминало поколение. Младите слушат прехласнати историите за неговото майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че го няма.

Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. Той не бе грандоман, нито самозабравил се герой на деня. Напротив, според мнозина скромността му била в повече.

За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги.

Той бе и остава всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек, който пося вяра, надежда и обич у привържениците на футбола. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му и да се възхищават на майсторството. Футболист, който роди мита за красотата на играта.

Всъщност, точно заради това легендите не умират! Защото помним техните дела и се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.

73 години от рождението на Георги Аспарухов... Вечна памет и поклон![/center]

[Санди74]

Поклон пред най-великия български футболист

[trokadero_]

Поклон !

[anker1878]

Легендите не умират.
Най-големият футболист на България.
Дори и близо 45 г. след кончината му Той продължава да възбужда спомени и страсти сред народа.

[Tiberius]

Поклон пред най-великият български футболист!!!

[ham3r]

Жалко за погубения млад човек...Един от горе-долу добрите Български футболисти

[goro_man]

Роди се...и никога не ще умре...винаги ще го носим в сърцата си

[batmanlevski]

поклон пред най-великия български футболист за всички времена, не само голям футболист, но и голям Човек !

[Captain Stottlemeyer]

„Ако се роди нов Гунди, трябва да го пазим.
България е в дни на политическа, социална и духовна криза. Българите вече не пеят песента "Вдигни очи" от митинга на 7 юни 1990 година на Орлов мост. Защото ако ги вдигнат, ще видят неуредици във всички области на обществения живот и самозапалващи се от отчаяние на публични места българи. Хората намразиха всичко и всички. Страната ни няма национален водач.
В такива моменти е хубаво да си спомним, че България е раждала и ражда велики българи и няма да загине. Такъв българин се роди на 4 май 1943 година - Георги Аспарухов.
Гунди бе явление, надхвърлило рамките на футбола и спорта. Той беше обществено значима личност.
Наричаха го резидент в комунистическа България. Със своите човешки качества - финес, скромност, благородство, трудолюбие, мъжество (играеше почти оскатен от грубости), патриотизъм, той ще остане завинаги един от именитите граждани на България.
Ако навремето имаше свободни и демократични избори, той щеше да бъде избран за президент. Всъщност така и го наричаха бабите по дългите опашки за банани и козунак.
Обаянието му беше невероятно. Беше мечта за всички жени (да ме прости Лита). Неслучайно участваше в пробни снимки на режисьора Въло Радев за филма "Черните ангели", като в последния момент ролята е дадена на друг народен любимец - Стефан Данаилов.
Беше общопризнат! Спомням си как легендата Христо Бонев ридаеше на погребението му. Как страхотното "канарче" Динко Дерменджиев се беше вкопчил в него, когато Гунди трябваше след войниклъка в "Ботев" (Пловдив) да се върне в "Левски". Като че ли не искаше да го пусне обратно. Митата Якимов, един от най-техничните играчи в българския футбол, днес е член на фенклуб "Гунди".
Аспарухов - това футболът! Думите от миналото са на известния треньор от бившия СССР Андрей Старостин. Ние, което имахме шанса да гледаме Гунди на живо, никога няма да забравим ненадминатата му игра с глава, топовния шут с двата крака, бразилската техника и гениален пас, вроденото чувство за импровизация. Той бе роден атлет - еднакво силен във футбола и волейбола, от който му остана невероятният отскок, задържането във въздуха, умението да стреля и да сваля топката с глава с отворени очи.
Аспарухов е център-нападателят на моите мечти. Това са думи на знаменития треньор на италианския колос "Милан" Нерео Роко. "Бих дал много, за да го имам в отбора си", добавя той.
Гунди не избяга в Италия, за да играе там. Гордеехме се, че е патриот. Днес - ако се бе родил по-късно - щяхме да се гордеем, че е играч в световен гранд. В години, в които по Европа бъркаха България с Румъния, българинът Георги Аспарухов зае осмо място за "Златната топка" за най-добър футболист на континента. Големият отбор на "Бенфика", на който вкара два гола в Лисабон, направи шпалир за Гунди след мача. Вижте кои му ръкопляскаха - Еузебио, Торес, Симоес, Колуна, Жермано, и прочутият им унгарски треньор Бела Гутман.
Когато носителят на "Златната топка" Флориан Алберт идва в София за снимки във филма на Мишо Гецов "Гунди", унгарецът, като любимия играч на Аспарухов, казва пред камерата: "Той беше моят любимец."
"Голът, който отбелязаха на "Уембли" срещу нас, е макетиран от восък с учебна цел. Това е един истински шедьовър, който може би е невъзможно да се повтори." Така възкликна английската легенда Боби Мур след мача (1:1), в който Гунди взе топката от въздуха в центъра, разпиля отбраната на страната, родила футбол с невероятна мощ и техника, за да вкара с левия крак този уникален гол, обиколил световния видеообмен.
Всички от моето поколение си спомнят как в рамките на една минута шпикера Митко Чуков се задъхваше от вкараните един след друг два гола на Белгия във Флоренция, с които Гунди на 29 декември 1965 г. ни класира за световното в Англия. А там пак се разписа срещу Унгария, което бе сторил и едва 19-годишен на първото ни участие на световно в Чили през 1962-ра. Игра и в Мексико 1970, въпреки тежката си травма.
"За него "сините" привърженици изписаха томове стихотворения и оди - от "Синя ода за народа" до "Гундиада". Една от тях завършваше така: "Той паметник заслужи по-висок от "Александър Невски", на който да се пише "Да живее "Левски"!"
Гунди не доживя демокрацията, но тя не го забрави. Стадионът в "Герена", изграден с потта, труда и парите на "привържениците", носи неговото име. Паметникът, който е изграден, ще остане за поколенията и в новия вид на стадиона, за да знаят, че той бе знаме на "синия" клуб. И футболист, заради когото не спяхме при мисълта, че ще го гледаме на терена в следващия ден.
"Гениите гаснат млади", е заглавието на книгата на покойния голям левскар и приятел на семейство Аспарухови - Рихард Езра, която излезе през 1991 г.
Жестока съдба ли бе катастрофата, в която Гунди загина на 30 май 1971 година заедно с русокосия чаровник Никола Котков? Или бе нелепа случайност, че ударът на бързата кола е в резервоара на препречилия пътя камион?
Сигурно съдбата има значение геният на Гунди да угасне. Но съдбата бе предизвикана! Защото ние, българите, не пазехме Гунди! Той никога не бе контузван в чужбина. Търпя болки и страдания от грубиянщина и простащина до степен на инвалидизиране. Все пак бе човек с нервна система. Само един път не издържа и в състояние на нечовешка болка отвърна на удара. Дисциплинарната комисия се престарава. Другарите заседават екстремно във вторник, а не както обичайно в четвъртък. Ако наказанието бе наложено в определения ден, Гунди нямаше да тръгне за Враца. На наглия въпрос на член на футболната номенклатура не съжалява ли за постъпката си, отговаря: "Съжалявам, че играя футбол."
Дай Боже един ден да се роди нов Георги Аспарухов. И да се надяваме, че ние, българите, ще го пазим и съхраним, а не унищожим.”
4 май, 2013 година. Георги Марков – конституционен съдия

http://www.webcafe.bg/id_707763980_Ako_ ... a_go_pazim

[g3_ev2]

Изключителен играч, далеч над (много по-добрите тогава) стандартите на нашия футбол. За мен, не ангажирам никого с това мнение, беше престъпно този човек да не получи шанс да играе в голям отбор в Европа, а много отбори го искаха, особено след мача на ст. Комунале във Флоренция (негови голове ни класираха за Англия'66) и след мачовете на Левски с Милан и Бенфика. Остана тук, за да го осакатят защитниците и за да го използва властта за свои цели!
Беше едно мило, много харизматично момче с типичната скромност на обикновения човек от кварталите на София. Невероятна физика, отскокливост и пъргавина, удивителна изобретателност на терена. Може би малцина ще си спомнят, но Гунди беше особено опасен по фланга, където ме удивляваше по начина, по който преодоляваше бега, водейки топката с крака, който е към него (бега) - с външен, с крачка и амплитуда на топката.
Имах честта да го поканя, с красивата ни учителка по български, в нашето училище за едно тържество, направо от хотел Дунав в Русе. Аспарухов бе видимо поласкан от поканата, но помоли първо да попитаме Витлачил. Чехът, обаче, учтиво и решително отказа - "Ще сме имали мач утре, съжалява!" - това беше репликата на български на великия треньор!
Гунди е една илюстрация за потенциалите, които се крият в народа ни и за начина, по който променящите се системи у нас, с мания за вечност, злоупотребяват и унищожават. Вечна му памет, никога няма да го забравя, въпреки, че не съм левскар!