Следя Милан повече от 20 години и съм стигнал до убеждението, че каквито и грешки да прави при взимане на решения ръководството, колкото и сгрешена да е трансферната политика, ОСНОВНАТА ВИНА за провалите на този отбор винаги са носили треньорите! В Италия, повече от всяка друга футболна страна, ролята на старши-треньора е решаваща. Съответно и каквито и да е успехи на тима също се дължат най-вече на работата на същите тези треньори. Силвио Берлускони придобива Милан през 1986 година и оттогава до ден днешен, той и дясната му ръка Адриано Галиани провеждат една и съща политика при управлението на клуба - залагат винаги (ако е възможно) на
италианското (може би за да са в противовес на Интер) при избора си на треньор - който им направи впечатление с работата си в не толкова голям клуб в Италия (Ариго Саки, Алберто Дзакерони, Масимилиано Алегри) или няма толкова голям опит (Фабио Капело) или пък кариерата му е в застой (Карло Анчелоти). Чужденците начело са рядкост - Оскар Табарез прави добро впечатление с работата си в Каляри, но е назначен за технически директор, а треньор е Джорджо Морини, но са уволнени само няколко месеца по-късно; Фатих Терим направи име с Галатасарай, но в Италия изкара един успешен сезон във Фиорентина, за да го назначат в Милан..Не изкара и той дълго на Миланело - след мачовете с ЦСКА за Купата на УЕФА го махна Галиани и назначи Анчелоти, който е и най-дълго царувалия на кормилото на Милан.. Леонардо и Кларънс Зеедорф спадат към групата по-скоро на бивши миланисти (както е сега и неопитният Филипо Индзаги), заставали начело на клуба... Ще кажете, че подобна политика не е много правилна, защото капсулова един вид този тим в условията на днешния глобализиран футбол и може да имате основание за това, но как да съдим Берлускони и компания, след като този подход им е донесъл 8 титли на Италия и 5 КЕШ-а досега, плюс една Купа и 6 Суперкупи на Италия, 5 Суперкупи на Европа и 3 Световни клубни титли