Re: Шампионска лига - 2016/17
Публикувано: 07 юни 2017 16:18
Възможно е Реал Мадрид да спечели за трети пореден път, но в проценти шансът не е толкова голям, просто защото има страшно много обстоятелства/променливи, които са под въпрос.
2014, 2016 и 2017 имат известни препратки с 1998, 2000, 2002. Ще е интересно да видим дали ще се повтори и същият ефект на своеобразно "пренасищане" и съответно защитната/ответната реакция на отбора срещу това.
Но ако питате мен, то за Реал Мадрид е далеч по-важно да си защити титлата в Испания, отколкото да се фиксира върху трето последователно спечелване на Шампионската лига.
Иначе от неутрална гледна точка най-интересно ще е завръщането на Моуриньо и Конте в турнира.
Както се казва те започват една нова страница с новите си отбори и именно тази неизвестност/очаквания, отделно че и двамата са отлични тактици - нещо изключително важно в парадигмите на турнира и всичко това ще насочи особено светлината на прожекторите към тях.
Например, Моуриньо и Манчестър Юнайтед ще са по-интересни за анализи и коментари от водещите медии и пр., отколкото Валверде и Барселона.
Просто комбинацията мениджър-отбор при Манчестър Юнайтед и Челси идва като черешката на тортата през 2017-2018, едно на ръка че и двата отбора влизат като шампиони съответно в Лига Европа и Висшата лига.
Сити и Тотнъм вече ги видяхме(не че няма да има промяна) през 2016-2017, та в този ред на мисли евентуалното участие на Ливърпул и Клоп ще е по-интересно за анализи и пр., защото присъства именно този елемент на неизвестност в положителен аспект. Самата комбинация Клоп-Ливърпул сама по себе си загатва за нещо харизматично, нещо ново и нещо от което турнирът определено има нужда.
Например, нито един от италианските представители, не може да (при) даде това което Клоп и Ливърпул могат.
Ювентус и Алегри след пораженията 2015 и 2017 едва ли ще успеят да се съвземат, Рома и Наполи имат доста липси, че да се възприемат като някаква особена заплаха, въпреки че практикуват приятен за окото офанзивен стил.
Та от тази гледна точка, едно участие на Ливърпул ще е доста по-интересно отколкото на всички италиански отбори взети заедно.
Да ме извиняват феновете им, но това е положението, просто това което Клоп направи с Борусия в турнира + традициите на Ливърпул в турнира дават предпоставка и съспенс за нещо интересно.
Та в крайна сметка, ако Ливърпул се класират, то се очертава една наистина прелюбопитна английска инвазия, с доста иновации, класа и боен дух.
Както казах и по-назад, при испанците настъпи нещо като своеобразно пренасищане, завършване на т.нар. жизнен цикъл, ето, Барселона прави нещо като рестарт, Атлетико Мадрид изпадна в деликатно положение по отношение на трансферите, отделно че повече отбори вече ги научиха, едва ли могат да предложат нещо кой знае какво повече, Реал Мадрид в момента е на върха, но от тук нататък предстои по-трудното за тях - задържане или спад, защото по-високо от това няма накъде.
Та в този ред на мисли 2017-2018 ще е един наистина сериозен тест за всичко постигнато през последните 2 години от Зидан, може би най-трудното предизвикателство за него откакто е треньор.
Севиля след напускането на Сампаоли не знам какви ще ги творят, но по-скоро си остават един много добър отбор, способен на сериозни неща, но не и в Шампионската лига
При германците се наблюдават интересни въртележки, но както винаги Байерн Мюнхен отново ще е лицето на Германия в Шампионската лига.
Ще е добре Хофенхайм да влязат, заедно с Лайпциг и Дортмунд определено ще оформят един екстра-тандем, който се отличава с доста атрактивен и офанзивен стил на игра.
И накрая френските отбори ПСЖ и Монако, навярно и Ница, които са също на високо ниво.
Съвкупно ПСЖ и Монако направиха доста добър сезон в турнира, въпреки чутовната простотия на ПСЖ срещу Барселона.
Та в крайна сметка голямото завръщане основно на Манчестър Юнайтед и Челси, навярно и Ливърпул ще вдигне рязко рейтинга на Шампионската лига за 2017-2018, това е истината!
И както преди време коментирах, сезон 2017-2018 ще е началото на възраждането за английските отбори в турнира, която има всички предпоставки да се превърне и в своеобразна доминация в близките 3-4 години.
Все пак не забравяйте, че Меси и Роналдо по-млади няма да стават, а това от своя страна несъмнено ще се отрази върху Барселона и Реал Мадрид.
Не че омаловажавам постигнатото от всички останали играчи в тези отбори, но реално погледнато аржентинецът и португалецът са двигателите за прогреса на Барселона и Реал Мадрид от 2009 до сега.
И най-страшното за тях е, че...така да се каже делата, които те постигнаха през тези години, са толкова огромни, такъв своеобразен Еверест, че... след тяхното логично амортизиране и след това напускане, няма начин да не настъпи огромен шок, буквално апокалипсис в тези отбори, колкото и странно да звучи, все пак говорим за отбори от такъв калибър, при които не би следвало напускането на човек Х или У да се отрази повече от допустимото нали, но все пак.
Малко негативно пророчески звуча, ама съгласете се, че работата наистина е страшна. Защо!?
Защото обективно и двата отбора са толкова зависими от Меси и Роналдо, до такава степен, че буквално нямам думи да я опиша.
Не само по отношение на головите им рекорди и влияние върху играта, но и от тяхната психологическа настройка, дали ще са на кеф или няма да са, дали Меси ще одобри играч Х или Роналдо няма да се скара с играч У.
Зависимостта е достигнала до ниво обсебеност, буквално символизъм.
Казваш Реал Мадрид сещаш се за Роналдо, казваш Барселона сещаш се за Меси, та сигурно ще прозвучи тъпо, но в тези отбори се наблюдава изключителен феномен - играчът да е по-голям от отбора.
Та неслучайно има една приказка - много хубаво не е на хубаво, особено когато тези рекорди и влияние са постигнати за толкова кратко време, 10 години кажи-речи са много малък период.
Да, историята на футбола казва, че няма незаменими играчи, но в случая може би сме свидетели на голямото изключение.
2014, 2016 и 2017 имат известни препратки с 1998, 2000, 2002. Ще е интересно да видим дали ще се повтори и същият ефект на своеобразно "пренасищане" и съответно защитната/ответната реакция на отбора срещу това.
Но ако питате мен, то за Реал Мадрид е далеч по-важно да си защити титлата в Испания, отколкото да се фиксира върху трето последователно спечелване на Шампионската лига.
Иначе от неутрална гледна точка най-интересно ще е завръщането на Моуриньо и Конте в турнира.
Както се казва те започват една нова страница с новите си отбори и именно тази неизвестност/очаквания, отделно че и двамата са отлични тактици - нещо изключително важно в парадигмите на турнира и всичко това ще насочи особено светлината на прожекторите към тях.
Например, Моуриньо и Манчестър Юнайтед ще са по-интересни за анализи и коментари от водещите медии и пр., отколкото Валверде и Барселона.
Просто комбинацията мениджър-отбор при Манчестър Юнайтед и Челси идва като черешката на тортата през 2017-2018, едно на ръка че и двата отбора влизат като шампиони съответно в Лига Европа и Висшата лига.
Сити и Тотнъм вече ги видяхме(не че няма да има промяна) през 2016-2017, та в този ред на мисли евентуалното участие на Ливърпул и Клоп ще е по-интересно за анализи и пр., защото присъства именно този елемент на неизвестност в положителен аспект. Самата комбинация Клоп-Ливърпул сама по себе си загатва за нещо харизматично, нещо ново и нещо от което турнирът определено има нужда.
Например, нито един от италианските представители, не може да (при) даде това което Клоп и Ливърпул могат.
Ювентус и Алегри след пораженията 2015 и 2017 едва ли ще успеят да се съвземат, Рома и Наполи имат доста липси, че да се възприемат като някаква особена заплаха, въпреки че практикуват приятен за окото офанзивен стил.
Та от тази гледна точка, едно участие на Ливърпул ще е доста по-интересно отколкото на всички италиански отбори взети заедно.
Да ме извиняват феновете им, но това е положението, просто това което Клоп направи с Борусия в турнира + традициите на Ливърпул в турнира дават предпоставка и съспенс за нещо интересно.
Та в крайна сметка, ако Ливърпул се класират, то се очертава една наистина прелюбопитна английска инвазия, с доста иновации, класа и боен дух.
Както казах и по-назад, при испанците настъпи нещо като своеобразно пренасищане, завършване на т.нар. жизнен цикъл, ето, Барселона прави нещо като рестарт, Атлетико Мадрид изпадна в деликатно положение по отношение на трансферите, отделно че повече отбори вече ги научиха, едва ли могат да предложат нещо кой знае какво повече, Реал Мадрид в момента е на върха, но от тук нататък предстои по-трудното за тях - задържане или спад, защото по-високо от това няма накъде.
Та в този ред на мисли 2017-2018 ще е един наистина сериозен тест за всичко постигнато през последните 2 години от Зидан, може би най-трудното предизвикателство за него откакто е треньор.
Севиля след напускането на Сампаоли не знам какви ще ги творят, но по-скоро си остават един много добър отбор, способен на сериозни неща, но не и в Шампионската лига
При германците се наблюдават интересни въртележки, но както винаги Байерн Мюнхен отново ще е лицето на Германия в Шампионската лига.
Ще е добре Хофенхайм да влязат, заедно с Лайпциг и Дортмунд определено ще оформят един екстра-тандем, който се отличава с доста атрактивен и офанзивен стил на игра.
И накрая френските отбори ПСЖ и Монако, навярно и Ница, които са също на високо ниво.
Съвкупно ПСЖ и Монако направиха доста добър сезон в турнира, въпреки чутовната простотия на ПСЖ срещу Барселона.
Та в крайна сметка голямото завръщане основно на Манчестър Юнайтед и Челси, навярно и Ливърпул ще вдигне рязко рейтинга на Шампионската лига за 2017-2018, това е истината!
И както преди време коментирах, сезон 2017-2018 ще е началото на възраждането за английските отбори в турнира, която има всички предпоставки да се превърне и в своеобразна доминация в близките 3-4 години.
Все пак не забравяйте, че Меси и Роналдо по-млади няма да стават, а това от своя страна несъмнено ще се отрази върху Барселона и Реал Мадрид.
Не че омаловажавам постигнатото от всички останали играчи в тези отбори, но реално погледнато аржентинецът и португалецът са двигателите за прогреса на Барселона и Реал Мадрид от 2009 до сега.
И най-страшното за тях е, че...така да се каже делата, които те постигнаха през тези години, са толкова огромни, такъв своеобразен Еверест, че... след тяхното логично амортизиране и след това напускане, няма начин да не настъпи огромен шок, буквално апокалипсис в тези отбори, колкото и странно да звучи, все пак говорим за отбори от такъв калибър, при които не би следвало напускането на човек Х или У да се отрази повече от допустимото нали, но все пак.
Малко негативно пророчески звуча, ама съгласете се, че работата наистина е страшна. Защо!?
Защото обективно и двата отбора са толкова зависими от Меси и Роналдо, до такава степен, че буквално нямам думи да я опиша.
Не само по отношение на головите им рекорди и влияние върху играта, но и от тяхната психологическа настройка, дали ще са на кеф или няма да са, дали Меси ще одобри играч Х или Роналдо няма да се скара с играч У.
Зависимостта е достигнала до ниво обсебеност, буквално символизъм.
Казваш Реал Мадрид сещаш се за Роналдо, казваш Барселона сещаш се за Меси, та сигурно ще прозвучи тъпо, но в тези отбори се наблюдава изключителен феномен - играчът да е по-голям от отбора.
Та неслучайно има една приказка - много хубаво не е на хубаво, особено когато тези рекорди и влияние са постигнати за толкова кратко време, 10 години кажи-речи са много малък период.
Да, историята на футбола казва, че няма незаменими играчи, но в случая може би сме свидетели на голямото изключение.