Фамилията Хил
[center]
Деймън Хил[/center]
[center]
[/center]
Деймън Хил (на английски Damon Graham Devereux Hill) е бивш британски пилот от Формула 1. Световен шампион от Формула 1 за 1996 година. Той е син на Греъм Хил и е единствения син на световен шампион печелил титлата. Баща му загива когато той е бил на 15 години. Хил става тест пилот във Формула 1 през 1992 в отбора на Уилямс. На следващата година е повишен в пилот, заемайки мястото на Рикардо Патрезе. Първата си победа печели в Унгария. През 90те години Хил и Михаел Шумахер, са основните съперници. Сблъсакът им 1994 Голяма награда на Австралия прави Шумахер шампион за пъри път само с точка разлика. Хил става шампион с Уилямс през 1996 и напуска отбора през следващата година. Прекратява кариерата си през 1999 година.Роден на 17 септември 1960в Хампстед (Лондон), Англия.Деймън започва своята състезателна кариера във Формула 1, на една пределна възраст за пилот — 32 години. Това е възраст, на която повечето пилоти вече приключват състезателната си кариера. През 1992 година дебютира в тима на Брабам и провежда 8 състезания, без особени успехи.Когато съотборникът на Найджъл Менсъл, Рикардо Патрезе напуска Уилямс, за да кара за Бенетон, през 1993 Хил неочаквано заема неговото място, до трикратния световен шампион Алан Прост. Други кандидати за поста на Хил са били Мартин Брандъл и Мика Хакинен. По традиция спечелилия титлата на колата му се изписва 1, а на съотборника му 2. Тъй като световния шампион от предишния сезон Найджъл Менсъл, не се състезава през 1993, на колите на Уилямс са дадени числата 2 и 0. Като втори пилот в отбора Хил взема 0 и става втория човек в историята на Формула 1 след Джоди Шектър носещ числото 0.През 1994 г. е съотборник на легендарния Айртон Сена, но след трагичната му смърт в катастрофа, Хил става лидер на отбора. В края на 1994 той се бореше със своя конкурент за титлата Михаел Шумахер но двама участват в инцидент в 36 обиколка и така Хил загуби шансовете за титлата.През 1995 Хил бе обявен като претендент за титлата но сезона му не бе един от най-добрите сезони. Той завърши сезона само с 4 победи, но и участва в два инцидента с Михаел Шумахер в Британската и Италианската ГП. Все пак британеца е категоричен че ще се бори за титлата за следващия състезателен сезон.
[center]
[/center]
През 1996 година става Световен шампион със същия тим, но в края на годината напуска, поради неразбирателство със собственика — сър Франк Уилямс.От 1997 година се присъединява към друг британски тим — Ероуз-Ямаха. Заедно със собственика на тима Том Уокиншоу, Деймън се опитва да направи от посредствен тим победител. Въпреки трагичното начало на сезона и серията от 5 поредни състезания с отпадане поради технически причини, те за малко не успяват да постигнат целта си на пистата „Хунгароринг“ в Унгария, където една обиколка преди края на състезанието, болида получава повреда в трансмисията и остава втори, въпреки че през цялото състезание Деймън е начело с огромна разлика пред втория.През 1999 година Деймън Хил обявява края на състезателната си кариера. След 1999 той се занимава с музикална дейност заедно с приятели до 2006 преди да бъде управител на пистата Силвърстоун.
[center]
Отбори-Брабам,Уилямс,Ероуз,Джордан[/center]
[center]
Шампион-1 1996г.[/center]
[center]
Състезания-122[/center]
[center]
Победи-22[/center]
[center]
Подиуми-42[/center]
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[center]
Греъм Хил[/center]
[center]
[/center]
Греъм Хил (на английски Norman Graham Hill)е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.
Греъм Хил има две световни титли във Формула 1 (1962 и 1968 г.), печелил е Индианаполис 500 и 24-те часа на Льо Ман — нещо непостигано отново до днешни дни.
Синът му — Деймън Хил също печели шампионска титла във Формула 1, през 1996 година.Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години.
През 1966 г. печели Индианаполис 500.
През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди.Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи.
Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа. Съпругата му Бети, синът му Деймън и двете му дъщери остават във финансово затруднено положение, защото застраховката живот не покрива такива случаи.
[center]
[/center]
[center]
Отбори-Лотус,БРМ,Брабам,Хил[/center]
[center]
Шампион-2 1962,1968[/center]
[center]
Победи-14[/center]
[center]
Подиуми-36[/center]
[center]
Състезания-179[/center]