Помни Кралете на пистата
Публикувано: 09 сеп 2013 20:45
[center]Най-великите сред най-великите[/center]
[center][wrapimg=]http://offnews.bg/files/uploads/2011/12/formula-1-new.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Емилио Джузепе "Нино" Фарина[/center]
[center]Първият Световен шампион (1950)[/center]
[center][wrapimg=]http://www.universalmotor.es/wp-content/farina.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 30 октомври 1906 в Торино; починал - 30 юни 1966 във Франция. Той остава в историята на автомобилните състезания с неговия много копиран стил на каране с изправена ръка и като първия шампион във Формула 1.
Племенник е на известният италиански автомобилен дизайнер Батиста Пининфарина.[/center]
[center][wrapimg=]https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ4p7nOKRKGDxwvKcRzY10PJ-20B7ChFZPR2U5fst_aQbAXDd8n[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 1
Отбори: Алфа Ромео, Ферари
Състезания: 34
Победи: 5
Подиуми: 20[/center]
[center]Норман Греъм Хил[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/HillGraham1969Aug.jpg/240px-HillGraham1969Aug.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.[/center]
[center]Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години.
През 1966 г. печели Индианаполис 500.
През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди.
Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи.
Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg/380px-HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 2
Отбори: Лотус, БРМ, Брабам
Състезания: 179
Победи: 14
Подиуми: 36[/center]
[center]Хуан Мануел Фанджо[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Fangio.png/240px-Fangio.png[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 24 юни 1911 година в Балкарса, Аржентина. Умира на 17 юли 1995 година в Париж, на 84 години.
Той е легендарен автомобилен пилот, който за 51 старта има пет световни титли във Формула 1. Известен е и като първият аржентински пилот, който е печелил 4-ри пъти Гран При на Аржентина.
Започва кариерата си в Аржентина през 1934 г., състезавайки се с Форд (модел А 1929). По време на състезанията от Националния шампионат на Аржентина Хуан Мануел Фанджо кара коли Шевролет и става шампион през 1940 и 1941 г. За първи път се състезава в Европа през 1949 г., подпомогнат от Аржентинския автомобилен клуб и Аржентинското правителство.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Fangio-MB-W196-3lMotor-1986.jpg/360px-Fangio-MB-W196-3lMotor-1986.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 5
Отбори: Мазерати, Алфа Ромео, Мерцедес, Ферари
Състезания: 52
Победи: 24
Подиуми: 35[/center]
[center]Сър Джон Йънг „Джеки“ Стюърт[/center]
[center][wrapimg=]http://i.f1news.ru/Championship/2007/pic/73.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е в Милтън, Шотландия на 11 юни 1939 година, в семейство което е тясно свързано с моторните спортове. Неговия баща е собственик на фирмен гараж на Ягуар. Брат му също е бил пилот, но без успехи.
Във Формула 1, Джеки Стюърт започва кариерата си като пилот на БРМ. Сключва договор с мениджъра Кен Тирел.
Става за първи път световен шампион през 1969 година с болид Матра МС 80 с двигател Косуърт. И до днешни дни Джеки Стюарт и Фернандо Алонсо с Рено са единствените пилоти печелили шампионска титла с френски болид.
Става шампион отново през 1971 и 1973 година с болид на Тирел.
През 1973 г. списание „Спорт Илюстрейт“ го обвява за „Спортсмен на годината“.
През 1990, влиза в „Международната Зала на Славата в Моторните Спортове“.
Прекратява активна състезателна дейност, през 1973 г. Става консултант във Форд Мотор Къмпани.
Голямото си завръщане във Формула 1 прави през 1997 година създавайки нов тим „Стюарт Гран При“, заедно със сина си Пол Стюърт и Форд Мотор Къмпани.
Тимът по-късно е преименуван в Ягуар (2000) като става изцяло собственост на Форд.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/StewartJackie19690801MatraFord.jpg/350px-StewartJackie19690801MatraFord.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: БРМ, Матра, Марч, Тирел
Състезания: 100
Победи: 27
Подиуми: 43[/center]
[center]Сър Джон Артър „Джак“ Брабам[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/BrabhamJack1966B.jpg/240px-BrabhamJack1966B.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 2 април 1926 година в Сидни, Австралия.
Трикратен Световен шампион във Формула 1 — 1959, 1960 и 1966 година.
Роден е в семейство на собственик на магазин за плодове. Прекъсва училище на 15 годишна възраст и започва работа като механик в автосервиз. По време на Втората световна война, служи във военната авиация.
Съвместно с австралийския конструктор — Рон Таурнак, създават собствена компания — „Мотор Рейсинг Девелопментс“, с цел сформиране на екип за самостоятелно участие във Формула 1.
Участва със свой болид — „Брабам BT-13“, в състезанието за Голямата награда на Германия.
Първа победа с болид „Брабам“ носи американския пилот Дан Гърни в старт за Голямата награда на Франция, на 28 юни 1964 година с болид „Брабам BT7“. Самия Джак Брабам прави НБО със скорост 179,775 км/час.
През 1990 година името му е записано в „Международната зала на славата в моторните спортове“[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/BrabhamJack19650801S%C3%BCdkehre.jpg/287px-BrabhamJack19650801S%C3%BCdkehre.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Купър, Роб Уокър Рейсинг Тим, Брабам
Състезания: 128
Победи: 14
Подиуми: 31[/center]
[center]Нелсън Пикет Сото Майор[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Nelson_Piquet_Jr_Road_America_2013.jpg/240px-Nelson_Piquet_Jr_Road_America_2013.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 17 август 1952 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Първоначално опитва силите си в тениса, но постепенно се преориентира към картинга и впоследствие — към всички моторни спортове.
1977 г. се състезава в Европейския шампионат на Формула-3
и незабавно привлича вниманието на мениджърите от Формула 1.
1978 г. на пистата „Хокенхаймринг“ прави своя дебют във Формула 1.
1979 г. печели трето място в Холандия.
1980 г. става вицешампион във Формула 1 с Брабам — Форд, печелейки три състезания — за Голямата награда на САЩ(запад), Холандия и Италия.
1981 г. вече е Световен шампион във Формула 1, само с една точка пред Карлос Рьотеман и на 4 точки пред Алън Джоунс.
1982 г. се оказва кошмарна за Пикет и за Брабам. Те заменят шампионския си двигател Форд с такъв от БМВ, което се оказва много тежко за тима.
През целия сезон пилотите и механиците се борят с проблемите, но сезона е провален и Нелсън остава на 11-то място в Световния шампионат.
1983 г. Нелсън и Брабам отново са на върха. Шампионата отново е спечелен драматично, само с две точки пред „набиращия скорост“ млад пилот — Ален Прост с Рено.
1984 г. е пети с едва 29 точки.
1985 г. е осми в шампионата, но вече проблемите в Брабам са много сериозни и в края на сезона Нелсън подписва договор с Уилямс.
1986 г. вече е трети в крайното класиране, само на 1 точка след съекипника си Найджъл Менсъл и на 3 точки след шампиона Ален Прост.
1987 г., звездата му отново изгрява печелейки трета Световна титла с цели 12 точки пред Найджъл Менсъл.
1988 г. напуска Уилямс като шампион и преминава в Лотус. Завършва на 6-то място с 22 точки.
1989 г. а е осми с 12 точки.
1990 г. вече е пилот на Бенетон, завършва на 3-то място в шампионата.
1991 г. е последна в неговата бляскава кариера. В края на годината обявява края на своята активна състезателна дейност и напуска Формула 1. На неговото място в Бенетон сяда един млад германски пилот — Михаел Шумахер.
Синът му Нелсиньо Пикет дебютира във Формула 1 през 2008 г. с отбора на Рено.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Piquet_-_Brabham-BMW_BT_54_1985-08-02.jpg/250px-Piquet_-_Brabham-BMW_BT_54_1985-08-02.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Инсайн, Макларън, Брабам, Уилямс, Лотус, Бенетон
Състезания: 207
Победи: 23
Подиуми: 60[/center]
[center]Андреас Николаус „Ники“ Лауда[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Lauda%2C_Niki_1973-07-06.jpg/240px-Lauda%2C_Niki_1973-07-06.jpg[/wrapimg][/center]
Започва състезателната си кариера през 1968 г. в рали с автомобил "Мини-Купър", собственост на състезателя с туристически автомобили Фриц Баумгартнер, а по-късно го заменя с "Порше 308", също негов. През 1969 г. се състезава във Формула 3. През 1971 г. след няколко неуспешни опита от страна на Лауда да сключи договор с тим от Формула 1, получава утвърдителен отговор от отбора на "Марч" за участие в световния шампионат срещу 35 000 марки. Във Виена първа Австрийска банка обещава да спонсорира младия пилот, но след като той се завръща в страната, разбира че банката е отказала заема. Баща му и неговият приятел Маутнер Ракхоф (фабрикант на бира), членове на управителния съвет в касата, решили, че е по-добре младият Ники да постъпи в промишлеността, отколкото в прекалено опасния тогава спорт.
Години по-късно в свое интервю австрийският пилот споделя: "Имах само три седмици за изплащане на дълга и се намирах в абсолютна безизходица. В Райфайзен директорът на банката ми заяви, че е лудост да се даде такава сума без покритие. Накрая с мъка успях да получа заем с петгодишен срок, но с много голяма лихва от 6% и то срещу гаранция за моя живот. За целта сключих със Застрахователно дружество "Алианц" застраховка живот. Застрахователната премия обаче беше изнудваческа- 10 000 марки годишно. Бях длъжен да успея, в противен случай щях да потъна в дългове за цял живот".
Дебютът на Ники Лауда във Формула 1, с кола "Марч 711-Форд" е през 1971 г. в Австрия. В края на 1972 г. "Марч" повече не може да финансира отбор във Формула 1. С дългове и без автомобил, Лауда е принуден да се състезава с туристически автомобили и да работи в дискотека. През 1973 г. преминава при Луис Стенли в отбора от Формула 1 "БРМ" ,който често го заплашва, че ако не бъде достатъчно бърз, ще го замени със съотечественика на Лауда - Щупан. Този сезон донася на австриеца първите му две спечелени точки на пистата Спа (Белгия). На Нюрбургринг чупи ръката си, а на Монца претърпява тежка катастрофа.
През 1974 г. сключва договор с отбора на Ферари и заема четвърто място в генералното класиране, а следващата година му донася световната титла. В свое интервю Лауда споделя "През 1974 бях ученик. Учех се от всички мои допуснати глупави грешки. Имах най-добрата кола и през този сезон (1975) бях без особени проблеми, за да достигна до короната на световното първенство". През 1976 г. става вицешампион, само с една точка разлика от световния шампион Джеймс Хънт, след като във Фуджи (Япония), при проливен дъжд веднага след първата обиколка излиза от колата си и се качва на първия самолет за Европа. Екипът на Ферари омаловажава станалото с обяснението за повреда в двигателя. Лауда признава откровено и смело, че се е изплашил "При такива условия не се състезавам". Шест месеца по-рано същата година, разбива своето Ферари в предпазните огради на Нюрбургринг и автомобилът му избухва в пламъци. Пилотът едва се измъква жив от ламарините и получава множество сериозни изгарания по лицето и тялото, след като е останал обгърнат от пламъците в продължение на 55 секунди при температура от 800 градуса. По-късно в болницата през цялото време до австрийския пилот е имало свещеник, който се е молил за неговото оздравяване. Белезите по лицето на световния шампион личат и до днес. "Не минава и ден без да се сещам за този ужасен ден", "Когато свещеникът ми даде последно причастие, изпитвах такава ярост, такава жажда за живот, че реших да се боря, за да оздравея" - коментира Лауда. След завръщането си на пистата Монца същата година завоюва четвърто място. През 1977 г. отношенията на пилота с тима на Ферари значително се влошават. Вторият пилот на отбора – швейцарецът Регацони е заменен от аржентинеца Карлос Ройтеман, а дългогодишният механик на австриеца Ермано Коужи е уволнен. Това окончателно кара пилота да напусне отбора, като отказва и последното състезание в Канада, след като вече е двукратен световен шампион. 1978 г. донася само две сезонни победи на Лауда в Швеция и Италия с отбора на Брабам Алфа Ромео.
През 1979 г. Лауда се сдобива със син. Същата година се отказва от надпреварите като заявява: "Да пилотираш при такива условия не е смелост, а неокачествима глупост". През този период се занимава с частната си авиокомпания. През 1982 г. отново се завръща във Формула 1, като приема чак шестата покана на спортния директор на Макларън Рон Денис за пробни изпитания като гост. За кратко време австрийският пилот отново е завладян от страстта към колите, пистите и скоростта. През този сезон се класира на пето място с отбора на Макларън. Следващата година е несполучлива и Лауда се нарежда едва на осмо място. През 1984 г. в борба със своя съотборник Ален Прост до последния 16-ти старт на пистата Ещорил (Португалия), завоюва шампионската титла само с половин точка пред вицешампиона: "Не съм и мислел че Ален Прост и аз така победоносно ще доминираме. Въпреки това цялата ми мотивация почиваше на една основа - трябва да надвия Прост. Много ме ядоса пресата, която представяше вицешампиона като по-добър пилот от мен. Трябва да е ясно на всички, че в последното съсезание, когато спечелих необходимите ми точки, нямах намерение да атакувам безразсъдно. При финала в Ещорил се молех в последните обиколки така: Мила моя, скапана кола, изкарай докрай!" 1985 г. е неуспешна за трикратния Световен шампиони той печели само 1 победа, завършва в точките общо 3 пъти и има актив от 14 точки. След този злополучен сезон решава, че е време да се откаже окончателно.
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/LaudaNiki19760731Ferrari312T2.jpg/300px-LaudaNiki19760731Ferrari312T2.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Марч, БРМ, Ферари, Брабам,Макларън
Състезания: 172
Победи: 25
Подиуми: 54[/center]
[center]Ален Мари Паскал Прост[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Alain_Prost_2009_MEDEF_cropped_.jpg/240px-Alain_Prost_2009_MEDEF_cropped_.jpg[/wrapimg][/center]
Роден е на 24 февруари 1955 в град Сент Шамон, близо до Сент Етиен, Франция. Изключителен пилот, с хладък ум и невероятно бърз на пистата.
През 1980 година дебютира във Формула 1 в Аржентина като пилот на Макларън заедно с опитния пилот Джон Уотсън. На трасето в Буенос Айрес, той завърши 6-ти като записва първите си точки още в първото състезание. Още четири последваха в Интерлагос, Брандс Хеч, и Зандвоорт. Прост завърши на 15-та позиция при пилотите, с 5 точки колкото има Емерсон Фитипалди. Въпреки доброто му начало на кариерата му във Формула 1, французина имаше много инциденти включително и в Киалами където си счупи китката си и в Уоткинс Глен като губейки съзнание по време на квалификациите. Макар че има още две години в контракта му с британския тим Ален реши да напусне отбора в посока Рено, поради многото инциденти в които участвал обвинявайки Макларън за това.
Прост се присъедени във френския тим заедно с Рене Арну за 1981. Найджъл Роебук - писател който се занимава с моторспорт, разказвал отношението между двамата не бе добро в началото на сезона, като Прост чувствително е по-бърз от своя опитен съотборник. Ален не завърши първите две състезания в Лонг Бийч и Жакарепагуа, поради инциденти с Андреа де Чезарис и Дидие Пирони. Последва 3-та позиция в Буенос Айрес, след което още четири отпадания преди да постигне първата си победа в Дижон, финиширайки две секунди пред бившия си съотборник Джон Уотсън. Последва 2-ра позиция в Хокенхаймринг и още две победи в Зандвоорт и Монца и 2-ра позиция в Лас Вегас за да завърши на 5-та позиция при пилотите с 34-точки.
1982[редактиране]
Прост спечели първите две състезания за сезон 1982 в Южна Африка и в Бразилия като последното, бе след като Нелсън Пикет и Кеке Розберг бяха дисквалифицирани след състезанието. Той финишира в точките още четири пъти, но без победа. Макар седемтте отпадания през сезона Ален се оказва предентент за титлата заедно с още трима пилоти, но завърши четвърти с девет точки по-малко. Отношенията между него и Рене Арну още повече се влошиха след ГП на Франция. Също така отношениията с медиите също не бяха добри като разказва че през 1981 журналистите писали добри неща към него а в следващата година бе определен като „лошото момче“.
С напускането на Арну в посока Ферари, американеца Еди Чийвър бе новия съотборник на Прост. Французина поситгна още четири пол-позишъна по време на сезона включително и победи в Пол Рикар, Спа, Силвърстоун и Йостерейхринг. Прост финишира втори при пилотите на две точки от шампиона Нелсън Пикет който заедно с Брабам бяха пред всички останали. Прост се оказа изкупителната жертва от самия френски тим за това че не спечели титлата. Самия Ален бе освободен от тима само два дни след последното състезание. Той реши да се върне при Макларън за 1984 като заедно със семейството си се премести да живее в Швейцария.
1988 и 1989 година са съекипници в Макларън с друга легенда във Формула 1 — Аертон Сена. Целия сезон е радост за всички фенове, защото борбата между двамата пилоти на пистата е невероятно жестока и оспорвана, неповтаряна до днешни дни.
Прост става шампион отново, за трети път, през 1989 година, след края на сезона напуска тима на Макларън, където е спечелил три световни титли.
Най-злочеста за Ален обаче е 1992 година. След конфликт с шефовете на тима, Прост бива изгонен от Ферари и пропуска целия сезон.
През 1993 година печели четвърта световната титла с екипа на Уилямс-Рено, след което напуска Формула 1.
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/ProstAlain_McLarenMP4-2B_1985.jpg/250px-ProstAlain_McLarenMP4-2B_1985.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 4
Отбори: Макларън, Рено, Уилямс, Ферари
Състезания: 202
Победи: 51
Подиуми: 106[/center]
[center][wrapimg=]http://offnews.bg/files/uploads/2011/12/formula-1-new.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Емилио Джузепе "Нино" Фарина[/center]
[center]Първият Световен шампион (1950)[/center]
[center][wrapimg=]http://www.universalmotor.es/wp-content/farina.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 30 октомври 1906 в Торино; починал - 30 юни 1966 във Франция. Той остава в историята на автомобилните състезания с неговия много копиран стил на каране с изправена ръка и като първия шампион във Формула 1.
Племенник е на известният италиански автомобилен дизайнер Батиста Пининфарина.[/center]
[center][wrapimg=]https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ4p7nOKRKGDxwvKcRzY10PJ-20B7ChFZPR2U5fst_aQbAXDd8n[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 1
Отбори: Алфа Ромео, Ферари
Състезания: 34
Победи: 5
Подиуми: 20[/center]
[center]Норман Греъм Хил[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/HillGraham1969Aug.jpg/240px-HillGraham1969Aug.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 15 февруари 1929 г. в Хампщад, Лондон — Англия.[/center]
[center]Дебютира във Формула едно в Голямата награда на Монако през 1958 г., когато завършва четвърти. През 1962 г. печели титлата с отбора на „Бритиш Рейсинг Мотърс“, печелейки състезанията в Нидерландия, Германия, Италия и ЮАР. През 1964 г. остава втори в крайното класиране след като е избутан от пистата от Лоренцо Бандини. Междувременно си извоюва прякора „Мистър Монако“ като печели Голямата награда на Монако пет пъти в рамките на седем години.
През 1966 г. печели Индианаполис 500.
През 1967 г. се завръща във Формула 1, присъединявайки се към отбора на Лотус. През сезон 1968 печели титлата за втори път. След това печели само още едно състезание — в Монако през следващия сезон. В края на 1969 г. си чупи и двата крака в катастрофа по време на Голямата награда на САЩ, след което никога повече не е толкова добър състезател колкото преди.
Въпреки това печели 24-те часа на Льо Ман. През 1973 г. дава началото на собствен отбор във Формула 1, с който не постига особени успехи.
Загива на 29 ноември 1975 година при самолетна катастрофа[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg/380px-HillGraham19690801Lotus-Nordkehre.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 2
Отбори: Лотус, БРМ, Брабам
Състезания: 179
Победи: 14
Подиуми: 36[/center]
[center]Хуан Мануел Фанджо[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Fangio.png/240px-Fangio.png[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 24 юни 1911 година в Балкарса, Аржентина. Умира на 17 юли 1995 година в Париж, на 84 години.
Той е легендарен автомобилен пилот, който за 51 старта има пет световни титли във Формула 1. Известен е и като първият аржентински пилот, който е печелил 4-ри пъти Гран При на Аржентина.
Започва кариерата си в Аржентина през 1934 г., състезавайки се с Форд (модел А 1929). По време на състезанията от Националния шампионат на Аржентина Хуан Мануел Фанджо кара коли Шевролет и става шампион през 1940 и 1941 г. За първи път се състезава в Европа през 1949 г., подпомогнат от Аржентинския автомобилен клуб и Аржентинското правителство.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Fangio-MB-W196-3lMotor-1986.jpg/360px-Fangio-MB-W196-3lMotor-1986.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 5
Отбори: Мазерати, Алфа Ромео, Мерцедес, Ферари
Състезания: 52
Победи: 24
Подиуми: 35[/center]
[center]Сър Джон Йънг „Джеки“ Стюърт[/center]
[center][wrapimg=]http://i.f1news.ru/Championship/2007/pic/73.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е в Милтън, Шотландия на 11 юни 1939 година, в семейство което е тясно свързано с моторните спортове. Неговия баща е собственик на фирмен гараж на Ягуар. Брат му също е бил пилот, но без успехи.
Във Формула 1, Джеки Стюърт започва кариерата си като пилот на БРМ. Сключва договор с мениджъра Кен Тирел.
Става за първи път световен шампион през 1969 година с болид Матра МС 80 с двигател Косуърт. И до днешни дни Джеки Стюарт и Фернандо Алонсо с Рено са единствените пилоти печелили шампионска титла с френски болид.
Става шампион отново през 1971 и 1973 година с болид на Тирел.
През 1973 г. списание „Спорт Илюстрейт“ го обвява за „Спортсмен на годината“.
През 1990, влиза в „Международната Зала на Славата в Моторните Спортове“.
Прекратява активна състезателна дейност, през 1973 г. Става консултант във Форд Мотор Къмпани.
Голямото си завръщане във Формула 1 прави през 1997 година създавайки нов тим „Стюарт Гран При“, заедно със сина си Пол Стюърт и Форд Мотор Къмпани.
Тимът по-късно е преименуван в Ягуар (2000) като става изцяло собственост на Форд.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/StewartJackie19690801MatraFord.jpg/350px-StewartJackie19690801MatraFord.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: БРМ, Матра, Марч, Тирел
Състезания: 100
Победи: 27
Подиуми: 43[/center]
[center]Сър Джон Артър „Джак“ Брабам[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/BrabhamJack1966B.jpg/240px-BrabhamJack1966B.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 2 април 1926 година в Сидни, Австралия.
Трикратен Световен шампион във Формула 1 — 1959, 1960 и 1966 година.
Роден е в семейство на собственик на магазин за плодове. Прекъсва училище на 15 годишна възраст и започва работа като механик в автосервиз. По време на Втората световна война, служи във военната авиация.
Съвместно с австралийския конструктор — Рон Таурнак, създават собствена компания — „Мотор Рейсинг Девелопментс“, с цел сформиране на екип за самостоятелно участие във Формула 1.
Участва със свой болид — „Брабам BT-13“, в състезанието за Голямата награда на Германия.
Първа победа с болид „Брабам“ носи американския пилот Дан Гърни в старт за Голямата награда на Франция, на 28 юни 1964 година с болид „Брабам BT7“. Самия Джак Брабам прави НБО със скорост 179,775 км/час.
През 1990 година името му е записано в „Международната зала на славата в моторните спортове“[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/BrabhamJack19650801S%C3%BCdkehre.jpg/287px-BrabhamJack19650801S%C3%BCdkehre.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Купър, Роб Уокър Рейсинг Тим, Брабам
Състезания: 128
Победи: 14
Подиуми: 31[/center]
[center]Нелсън Пикет Сото Майор[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Nelson_Piquet_Jr_Road_America_2013.jpg/240px-Nelson_Piquet_Jr_Road_America_2013.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Роден е на 17 август 1952 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Първоначално опитва силите си в тениса, но постепенно се преориентира към картинга и впоследствие — към всички моторни спортове.
1977 г. се състезава в Европейския шампионат на Формула-3
и незабавно привлича вниманието на мениджърите от Формула 1.
1978 г. на пистата „Хокенхаймринг“ прави своя дебют във Формула 1.
1979 г. печели трето място в Холандия.
1980 г. става вицешампион във Формула 1 с Брабам — Форд, печелейки три състезания — за Голямата награда на САЩ(запад), Холандия и Италия.
1981 г. вече е Световен шампион във Формула 1, само с една точка пред Карлос Рьотеман и на 4 точки пред Алън Джоунс.
1982 г. се оказва кошмарна за Пикет и за Брабам. Те заменят шампионския си двигател Форд с такъв от БМВ, което се оказва много тежко за тима.
През целия сезон пилотите и механиците се борят с проблемите, но сезона е провален и Нелсън остава на 11-то място в Световния шампионат.
1983 г. Нелсън и Брабам отново са на върха. Шампионата отново е спечелен драматично, само с две точки пред „набиращия скорост“ млад пилот — Ален Прост с Рено.
1984 г. е пети с едва 29 точки.
1985 г. е осми в шампионата, но вече проблемите в Брабам са много сериозни и в края на сезона Нелсън подписва договор с Уилямс.
1986 г. вече е трети в крайното класиране, само на 1 точка след съекипника си Найджъл Менсъл и на 3 точки след шампиона Ален Прост.
1987 г., звездата му отново изгрява печелейки трета Световна титла с цели 12 точки пред Найджъл Менсъл.
1988 г. напуска Уилямс като шампион и преминава в Лотус. Завършва на 6-то място с 22 точки.
1989 г. а е осми с 12 точки.
1990 г. вече е пилот на Бенетон, завършва на 3-то място в шампионата.
1991 г. е последна в неговата бляскава кариера. В края на годината обявява края на своята активна състезателна дейност и напуска Формула 1. На неговото място в Бенетон сяда един млад германски пилот — Михаел Шумахер.
Синът му Нелсиньо Пикет дебютира във Формула 1 през 2008 г. с отбора на Рено.[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Piquet_-_Brabham-BMW_BT_54_1985-08-02.jpg/250px-Piquet_-_Brabham-BMW_BT_54_1985-08-02.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Инсайн, Макларън, Брабам, Уилямс, Лотус, Бенетон
Състезания: 207
Победи: 23
Подиуми: 60[/center]
[center]Андреас Николаус „Ники“ Лауда[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Lauda%2C_Niki_1973-07-06.jpg/240px-Lauda%2C_Niki_1973-07-06.jpg[/wrapimg][/center]
Започва състезателната си кариера през 1968 г. в рали с автомобил "Мини-Купър", собственост на състезателя с туристически автомобили Фриц Баумгартнер, а по-късно го заменя с "Порше 308", също негов. През 1969 г. се състезава във Формула 3. През 1971 г. след няколко неуспешни опита от страна на Лауда да сключи договор с тим от Формула 1, получава утвърдителен отговор от отбора на "Марч" за участие в световния шампионат срещу 35 000 марки. Във Виена първа Австрийска банка обещава да спонсорира младия пилот, но след като той се завръща в страната, разбира че банката е отказала заема. Баща му и неговият приятел Маутнер Ракхоф (фабрикант на бира), членове на управителния съвет в касата, решили, че е по-добре младият Ники да постъпи в промишлеността, отколкото в прекалено опасния тогава спорт.
Години по-късно в свое интервю австрийският пилот споделя: "Имах само три седмици за изплащане на дълга и се намирах в абсолютна безизходица. В Райфайзен директорът на банката ми заяви, че е лудост да се даде такава сума без покритие. Накрая с мъка успях да получа заем с петгодишен срок, но с много голяма лихва от 6% и то срещу гаранция за моя живот. За целта сключих със Застрахователно дружество "Алианц" застраховка живот. Застрахователната премия обаче беше изнудваческа- 10 000 марки годишно. Бях длъжен да успея, в противен случай щях да потъна в дългове за цял живот".
Дебютът на Ники Лауда във Формула 1, с кола "Марч 711-Форд" е през 1971 г. в Австрия. В края на 1972 г. "Марч" повече не може да финансира отбор във Формула 1. С дългове и без автомобил, Лауда е принуден да се състезава с туристически автомобили и да работи в дискотека. През 1973 г. преминава при Луис Стенли в отбора от Формула 1 "БРМ" ,който често го заплашва, че ако не бъде достатъчно бърз, ще го замени със съотечественика на Лауда - Щупан. Този сезон донася на австриеца първите му две спечелени точки на пистата Спа (Белгия). На Нюрбургринг чупи ръката си, а на Монца претърпява тежка катастрофа.
През 1974 г. сключва договор с отбора на Ферари и заема четвърто място в генералното класиране, а следващата година му донася световната титла. В свое интервю Лауда споделя "През 1974 бях ученик. Учех се от всички мои допуснати глупави грешки. Имах най-добрата кола и през този сезон (1975) бях без особени проблеми, за да достигна до короната на световното първенство". През 1976 г. става вицешампион, само с една точка разлика от световния шампион Джеймс Хънт, след като във Фуджи (Япония), при проливен дъжд веднага след първата обиколка излиза от колата си и се качва на първия самолет за Европа. Екипът на Ферари омаловажава станалото с обяснението за повреда в двигателя. Лауда признава откровено и смело, че се е изплашил "При такива условия не се състезавам". Шест месеца по-рано същата година, разбива своето Ферари в предпазните огради на Нюрбургринг и автомобилът му избухва в пламъци. Пилотът едва се измъква жив от ламарините и получава множество сериозни изгарания по лицето и тялото, след като е останал обгърнат от пламъците в продължение на 55 секунди при температура от 800 градуса. По-късно в болницата през цялото време до австрийския пилот е имало свещеник, който се е молил за неговото оздравяване. Белезите по лицето на световния шампион личат и до днес. "Не минава и ден без да се сещам за този ужасен ден", "Когато свещеникът ми даде последно причастие, изпитвах такава ярост, такава жажда за живот, че реших да се боря, за да оздравея" - коментира Лауда. След завръщането си на пистата Монца същата година завоюва четвърто място. През 1977 г. отношенията на пилота с тима на Ферари значително се влошават. Вторият пилот на отбора – швейцарецът Регацони е заменен от аржентинеца Карлос Ройтеман, а дългогодишният механик на австриеца Ермано Коужи е уволнен. Това окончателно кара пилота да напусне отбора, като отказва и последното състезание в Канада, след като вече е двукратен световен шампион. 1978 г. донася само две сезонни победи на Лауда в Швеция и Италия с отбора на Брабам Алфа Ромео.
През 1979 г. Лауда се сдобива със син. Същата година се отказва от надпреварите като заявява: "Да пилотираш при такива условия не е смелост, а неокачествима глупост". През този период се занимава с частната си авиокомпания. През 1982 г. отново се завръща във Формула 1, като приема чак шестата покана на спортния директор на Макларън Рон Денис за пробни изпитания като гост. За кратко време австрийският пилот отново е завладян от страстта към колите, пистите и скоростта. През този сезон се класира на пето място с отбора на Макларън. Следващата година е несполучлива и Лауда се нарежда едва на осмо място. През 1984 г. в борба със своя съотборник Ален Прост до последния 16-ти старт на пистата Ещорил (Португалия), завоюва шампионската титла само с половин точка пред вицешампиона: "Не съм и мислел че Ален Прост и аз така победоносно ще доминираме. Въпреки това цялата ми мотивация почиваше на една основа - трябва да надвия Прост. Много ме ядоса пресата, която представяше вицешампиона като по-добър пилот от мен. Трябва да е ясно на всички, че в последното съсезание, когато спечелих необходимите ми точки, нямах намерение да атакувам безразсъдно. При финала в Ещорил се молех в последните обиколки така: Мила моя, скапана кола, изкарай докрай!" 1985 г. е неуспешна за трикратния Световен шампиони той печели само 1 победа, завършва в точките общо 3 пъти и има актив от 14 точки. След този злополучен сезон решава, че е време да се откаже окончателно.
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/LaudaNiki19760731Ferrari312T2.jpg/300px-LaudaNiki19760731Ferrari312T2.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 3
Отбори: Марч, БРМ, Ферари, Брабам,Макларън
Състезания: 172
Победи: 25
Подиуми: 54[/center]
[center]Ален Мари Паскал Прост[/center]
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Alain_Prost_2009_MEDEF_cropped_.jpg/240px-Alain_Prost_2009_MEDEF_cropped_.jpg[/wrapimg][/center]
Роден е на 24 февруари 1955 в град Сент Шамон, близо до Сент Етиен, Франция. Изключителен пилот, с хладък ум и невероятно бърз на пистата.
През 1980 година дебютира във Формула 1 в Аржентина като пилот на Макларън заедно с опитния пилот Джон Уотсън. На трасето в Буенос Айрес, той завърши 6-ти като записва първите си точки още в първото състезание. Още четири последваха в Интерлагос, Брандс Хеч, и Зандвоорт. Прост завърши на 15-та позиция при пилотите, с 5 точки колкото има Емерсон Фитипалди. Въпреки доброто му начало на кариерата му във Формула 1, французина имаше много инциденти включително и в Киалами където си счупи китката си и в Уоткинс Глен като губейки съзнание по време на квалификациите. Макар че има още две години в контракта му с британския тим Ален реши да напусне отбора в посока Рено, поради многото инциденти в които участвал обвинявайки Макларън за това.
Прост се присъедени във френския тим заедно с Рене Арну за 1981. Найджъл Роебук - писател който се занимава с моторспорт, разказвал отношението между двамата не бе добро в началото на сезона, като Прост чувствително е по-бърз от своя опитен съотборник. Ален не завърши първите две състезания в Лонг Бийч и Жакарепагуа, поради инциденти с Андреа де Чезарис и Дидие Пирони. Последва 3-та позиция в Буенос Айрес, след което още четири отпадания преди да постигне първата си победа в Дижон, финиширайки две секунди пред бившия си съотборник Джон Уотсън. Последва 2-ра позиция в Хокенхаймринг и още две победи в Зандвоорт и Монца и 2-ра позиция в Лас Вегас за да завърши на 5-та позиция при пилотите с 34-точки.
1982[редактиране]
Прост спечели първите две състезания за сезон 1982 в Южна Африка и в Бразилия като последното, бе след като Нелсън Пикет и Кеке Розберг бяха дисквалифицирани след състезанието. Той финишира в точките още четири пъти, но без победа. Макар седемтте отпадания през сезона Ален се оказва предентент за титлата заедно с още трима пилоти, но завърши четвърти с девет точки по-малко. Отношенията между него и Рене Арну още повече се влошиха след ГП на Франция. Също така отношениията с медиите също не бяха добри като разказва че през 1981 журналистите писали добри неща към него а в следващата година бе определен като „лошото момче“.
С напускането на Арну в посока Ферари, американеца Еди Чийвър бе новия съотборник на Прост. Французина поситгна още четири пол-позишъна по време на сезона включително и победи в Пол Рикар, Спа, Силвърстоун и Йостерейхринг. Прост финишира втори при пилотите на две точки от шампиона Нелсън Пикет който заедно с Брабам бяха пред всички останали. Прост се оказа изкупителната жертва от самия френски тим за това че не спечели титлата. Самия Ален бе освободен от тима само два дни след последното състезание. Той реши да се върне при Макларън за 1984 като заедно със семейството си се премести да живее в Швейцария.
1988 и 1989 година са съекипници в Макларън с друга легенда във Формула 1 — Аертон Сена. Целия сезон е радост за всички фенове, защото борбата между двамата пилоти на пистата е невероятно жестока и оспорвана, неповтаряна до днешни дни.
Прост става шампион отново, за трети път, през 1989 година, след края на сезона напуска тима на Макларън, където е спечелил три световни титли.
Най-злочеста за Ален обаче е 1992 година. След конфликт с шефовете на тима, Прост бива изгонен от Ферари и пропуска целия сезон.
През 1993 година печели четвърта световната титла с екипа на Уилямс-Рено, след което напуска Формула 1.
[center][wrapimg=]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/ProstAlain_McLarenMP4-2B_1985.jpg/250px-ProstAlain_McLarenMP4-2B_1985.jpg[/wrapimg][/center]
[center]Титли: 4
Отбори: Макларън, Рено, Уилямс, Ферари
Състезания: 202
Победи: 51
Подиуми: 106[/center]