Мнениеот Santiago Munezz » 06 сеп 2013 00:12
[center]Съществуват безброй наши версии в паралелни измерения?[/center]
В тази своя публикация ви разказах как атомът може да бъде на две места едновременно и как единственото време, в което се държи като частица и се установява на едно място е моментът, когато го наблюдаваме. Т. е. ние, наблюдавайки Вселената, я създаваме и променяме.
През 1957 г. Хю Еверет достига до идеята за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни – т. е. ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н.
може да бъдем на няколко места едновременно!
Според теорията за Многото светове съществуват безкраен набор от реалности. Следователно съществуват и безкраен набор от наши версии, живеещи в безкраен набор от паралелни измерения.
В някои от тези светове ние произхождаме от различно семейство, имаме различни интереси, имаме различни приятели.
“В Универсалната Вселена съществуват неизброими вселени и неизброими планети, и неизброимо всичко се преповтаря и пресъздава неизброимо много пъти.” Мартин Еймис
Съседните реалности са сходни една с друга и ние можем да преминаваме от едната в другата. Много отдалечените реалности са доста различни.
“Например някъде сред безкрайността на измеренията има планети Земя, които не са пострадали катастрофално от сблъсъка с комета преди 65 милиона години и на които динозаврите са еволюирали и са станали интелигентни същества. Има и Земи, в които индустриалната революция е започнала в Китай, а не във Великобритания, където Мерлин Монро се е омъжила за Айнщайн и където нацистите са спечелили Втората световна война…
И това въобще не е научна фантастика.Това е визията на тъканта на Вселената.” из “Паралелната вселена” Маркъс Чоун
За доказването на многото светове Марк Тегмарк предлага твърде налудничав и интересен експеримент. Той се провежда от учен и негова асистентка. В лабораторията се поставя картечница, на която изстрелите се контролират от квантовия спин (въртене около собствената ос). Квантовият спин има само две възможни посоки – нагоре и надолу, но за разлика от обикновеното ези – тура, той е напълно непредсказуем. Тегмарк предлага картечницата да бъде приготвена така, че ако спинът има насоченост нагоре – оръжието да изстрелва куршум, а ако спинът има насоченост надолу – да прищраква глухо. При този експеримент, ако всички възможни варианти за изход от ситуацията са действително съществуващи, то за учения винаги ще има версия, в която остава жив, макар че за асистентката му може да бъде мъртъв – т. е. тя да остане в друга реалност. Следователно в една реалност човек умира, а в другата остава жив.
“И тък като единствените реалности, които човек е в състояние да възприеме, са естествено онези, в които продължава да живее, с течение на времето той постепенно ще стигне до извода, че е недосегаем за всички инциденти, застрашаващи живота му. Ако се срути сградата, в която живее, не след дълго той ще установи, че изпълзява изпод развалините. Ако самолетът му катастрофира или около него избухне бомба, той ще се окаже еднственият оцелял.” из “Паралелната вселена” Маркъс Чоун
Разбира се, за хората в другите реалности той ще е мъртъв, така че ако все пак ученият оцелее при експеримента и докаже на себе си теорията за Многото светове, няма как да убеди никой друг.
А дали някой ще се осмели да направи такъв експеримент? И защо самият Макс Термарк не се подложи на експеримента?
“Аз ще си бъда добре – казва той. Но съпругата ми Анжелика ще остане вдовица. Може би ще направя този опит някой ден, когато съм вече стар и напълно откачил.”
Спред теорията за Многото светове единственото сигурно нещо е …безсмъртието - защото със сигурност ще съществува реалност, където създават елексир на младостта и лек за безсмъртие.
Интересно в теорията е, че всички тези реалности съществуват едновременно. Всички наши възможни решения и промени в живота съществуват по едно и също време. Нещата се случват така, както в следния пример – ако едни молив се постави на върха – той пада едновременно във всички посоки!
Теорията за Многото светове помирява конфликта около парадоксите при разглеждане на времето и пътуването във времето. Най-известният парадокс е така нареченият “парадокс на дядото” – Един човек се връща в миналото и застрелва дядо си. Но щом като го застрелва, как тогава е бил роден, за да се върне във времето и да го направи?
Теорията за Многото светове разрешава този парадокс – дядото, който човекът убива, всъщност не е дядото от неговата реалност. Той е поредната версия на неговия дядо – версия, в която убиецът никога не се е раждал!
Но тук възниква въпросът, който сигурно вече си задавате:
Защо ние сме в състояния да възприемем само една реалност?
Учените вече имат отговор и на този въпрос, но за това ще ви разкажа в следваща публикация. А може би вие се досещате… предполaгате… Какво мислите?
Използвана литература:
“Паралелната Вселена” Маркъс Чоун
[center]Защо сме в състояние да възприемем само една реалност?[/center]
В тази публикация ви разказах за теорията за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни и ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н. можем да бъдем на няколко места едновременно!
Стигнахме до въпроса – защо все пак ние сме в състояние да възприемем само една реалност? Създателят на теорията – Еверет не е могъл да даде отговор на този въпрос. През 7о-8о год. на 20 век изследванията на Хайнц-Дитер Цех и Войчех Цурек довеждат до идеята, че нещата могат да бъдат на две места едновременно при едно-единствено условие – да се намират в среда на пълна изолация. И най-слабото взаимодействие с околната среда разрушава тази позиция. Този процес се нарича декохерентност.
Когато един молив бъде поставен на върха си, ще започне да пада във всички посоки едновременно, но дори един фотон светлина е достатъчен, за да го принуди да падне само в едната посока.
Значи излиза, че ние можем да сме на няколко места едновременно само тогава, когато нищо не може да го константира…
И предметите могат да са на няколко места едновременно, когато не ги гледаме и нищо не отчита това им поведение…
Тегмарк казва:
“На пръв поглед изглежда, че шизофреничното квантово поведение е най-строга тайна. Но щом външният свят научи за тази тайна, тя престава да бъде тайна. И странното поведение спира.”
Изглежда, че Вселената има тайни, които не иска да бъдат видяни? Защо ли? Може би, за да ни предпази…
Маркъс Чоун пише в книгата си “Паралелната Вселена”:
“Не можете да си представите колко голям късмет имаме, че декохерентността ни дава възможност да усещаме по само една реалност наведнъж.”
Можем ли все пак да видим този феномен?
Един голям предмет е подложен на непрекъснат обстрел на въздушни молекули и светлинни фотони. Ако по някакъв начин предметът се окаже в суперпозиция(възможна ситуация, когато може да присъства на няколко места едновременно), то ще бъде за такъв кратък период от време, че на неговия фон премигването с очи би изглеждало като вечност. Още преди мисловните процеси да регистрират шизофреничното състояние на предмета, той вече ще се е трансформирал в нормално състояние.
Всъщност, за да проявят квантовата си природа, нещата трябва да са в пълна изолация. Декохерентността се състои в следното – сблъсъкът на обекта с една молекула или протон разрушава неговата квантовата същност.
Възниква въпросът – как така една малка частичка може да доведе до такива катастрофални последици? Какво толкова причинява тя, че да разбие мигновено квантовата природа на предметите? На този въпрос учените още не могат да отговорят…
На практика не можем да изолираме напълно един предмет от средата. При атомът нещата се получават, защото малките неща се изолират значително по-лесно от обкръжението им, отколкото големите неща.
Но какво ще стане ако все пак учените успеят да изолират и големи неща от тяхното обкръжение?
Екипът на Антон Цайлингер от Виенския университет вече прави опити за прокарване на вируси през двата процепа( като в екперимента с атомите, за който писах в тази публикация). А какво ще стане ако успеят да направят този опит и с достатъчно големи предмети, за да ги видим с просто око? Дали ще можем тогава да възприемем обекта в различните му състояния?
Според Еверет, ако наблюдаваме маса, която е на две места едновременно, мозъкът ни също ще се окаже на две места едновременно – на едното ще възприема масата на първото място, а на другото – масата от второто място… Дали е възможно това?
Марк Тегмарк смята, че за да можем да възприемем даден премет едновременно на две места, поне един неврон от нашия мозък трябва да се намира в състояние, в което едновременно и предава и не предава импулси. Но ако само една водна молекула се удари в този неврон, веднага ще унищожи това негово състояние.
“Този интервал е толкова кратък, че никой мисловен процес не би могъл да го регистрира. Следователно никой от нас не би могъл да възприеме голям предмет на две места едновременно, дори и пълната му изолация от външния свят да бе постижима.” заключва Марк Тегмарк
Дали мисловният процес би могъл да създаде различни състояния – примерно едновременно да сме гладни и да не сме гладни, едновременно да усещаме студ и толина?
На този въпрос Марк Тегмарк отговаря така:
“Декохерентността на мозъка е много по-бърза от всички мисловни процеси, така че мозъкът е напълно защитен от състоянията на квантовата странност.”
Засега учените смятат така, но кой знае…може би има друг начин… Колко ли тайни още крие Вселената от нас…?
Използвана литература: “Паралелната вселена” Маркъс Чоун
Последна промяна от
Santiago Munezz на 06 сеп 2013 00:14, променено общо 1 път.
[center][wrapimg=]http://media3.acmilan.com/uploads/dwh/multimedia/654-6.jpg[/wrapimg][wrapimg=]http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcScaR27gCBKUGF931MqeFZLUIPsQ2DeXwEYHZQTrYrlfS4FIrTI6IXvl7ZGeQ[/wrapimg][/center]
