Drunken_Master написа:Ботев, ти сериозно ли вярваш на тия глупости за Чернобил? Искам само нещо, да попитам... Защо тогава на 1-ви май всички комунистически кадри излизат на манифестацията? Те явно не знаят нищо за Чернобил? Или са си взели антирадиационните чадъри? По тая тема не съм видял никакъв документ. Ако имаше, досега да са изкарали...
Какви документи очакваш да има за тези събития? То се знае, че е минал радиоактивен облак над България и не само, така че няма как да очакваш някакви документи да има, където се нарежда писмено да се мълчи. Може и да има или може да е имало и след това унищожени, когато всичко се размирисва няколко дни по-късно и лъжата няма как да се крие. Цяла Европа пищи от засечени високи стойности на радиация като първи ако не се лъжа бяха в Швеция, но все още на малки стойности и то само няколко часа след аварията.
Истината е такава, че дори на Живков се казва от Москва, че положението не е опасно и чак на 4 май му се казва, че нещата са доста зле и е опасно за населението. Има много материал през години от хора, които са били пряко запознати за тези събития и как се е мълчало и какво точно са засекли.
Ето една част по този въпрос.
Облакът от Чернобил достига България именно на 1 май. На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Обикновено при такива ситуации населението веднага е предупредено да ограничи излизанията поне в първите няколко дни, да не яде зеленолистни зеленчуци, да не пие мляко... Не и в България. С цел „да не се всява паника“ на хората не се казва ни-що.
Същевременно в първите дни на май ген. Илия Кашев, началник на Управлението за безопасност и охрана (УБО), което се грижи за „първите“ в държавата, издава заповед „снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази след дозиметричен контрол“; да се осигури натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода. Със заповедта се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“. Докато хората практически се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории в страната започва изследването на… всичко, което
„Богоизбраните“
предстои да консумират. В интервю за 24 часа от 2001 г. Христо Борисов, който е бил шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г., разказва за „кошмара“ си да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“ е замърсено, дори яйцата са радиоактивни. За известно време хората от Политбюро ядат предимно консерви и сухо мляко.
„Череши, ягоди... в нашата лаборатория идваха много храни за изследване, знаеше се кои са по линия на УБО“, казва Петър Делчев, който през 1986 г. е работил като компютърен специалист в нискофоновата лаборатория към експерименталния ядрен реактор в София. Тази лаборатория е една от многото, които решават да изследват замърсяването на територията на държавата.
В първите дни на май към Министерския съвет, ЦК на БКП и Политбюро потичат реки тревожна информация. Отговорът? Преувеличавате.
„А беше страшно, с тъжна усмивка обобщава Делчев - единственият, който се вслуша в думите на специалистите, беше генерал Добри Джуров. По негово разпореждане армията моментално мина на консерви.“
„Разбрахме почти веднага. В „Работническо дело“ се появи мъничко съобщение за аварията в чернобилската АЕЦ. И ние взехме да се оглеждаме и да проучваме“, казва доцент Иван Манджуков, ръководител на катедра „Атомна физика“ към физическия факултет на Софийския университет.
„Първо се обадиха шведите. Между другото такъв тип замърсявания първо се откриват в атомните електроцентрали. Те имат много строг контрол на радиоактивността. Когато шведите разбират, че не е от тях, започват да съобщават“, спомня си доцент Манджуков.
На 3 май става ясно, че в замърсяванията присъстват т.нар. горещи частици - първите са открити до изтривалката на дома на тогавашния ръководител на катедрата Цветан Бончев. Тези частици - прашинки от ядреното гориво, са особено радиоактивни и представляват сериозна опасност при вдишване. Още на 4 май Бончев праща до щаба на Гражданска отбрана доклад, в който разказва за частиците и заедно с това предлага да бъде предупредено населението за необходимостта от: щателно измиване на пресните зеленчуци, измиване на улиците със силна струя вода, йодна профилактика при децата, която рязко ще намали съдържанието на радиоактивността в щитовидната жлеза. Властта предпочита да
Запази мълчание
Каква е ролята на Тодор Живков? В свое интервю във вестник „Стандарт“ през 2005 г. ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров твърди, че „на 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: „Ще си мълчим.“
„На 30 април с жена ми пътувахме за Северна България, на гости на приятели, които имат вила в Плевенско. Заваля един силен дъжд и хубаво ни намокри. Този ден ядохме салати с марули, лук и други подобни. Което означава, че с оглед първоначалното натрупване на нуклиди сме се нахранили добре“, спомня си със смях професор Георги Василев.
Той е автор на няколко книги (последните са „Радиоекология“ и „За живота и радиацията“). През 1986 г. е бил завеждащ секция радиационна защита към Института по радиобиология и радиационна хигиена.
„На 1 май вечерта звъни телефонът, обажда се една от моите колежки, която тогава работеше в Комитета по атомна енергия, и вика „я да вземеш да се върнеш“. Питам „що да се върна, бе“, тя казва „някакво замърсяване се получи“. Какво замърсяване? От някакъв облак. Тук е моментът да спомена, че една от характеристиките на естествения радиационен фон е нивото на гама-лъчението. Та колежката ме пита: „Ти като си мерил гама-фона в София, колко е?“ Ами 70-80-90 наногрей на час. „А сега знаеш ли колко е?“ Не - „700“. Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта.“
Професор Василев разпалено разяснява как „на 23 май БТА почти тържествено информира, че „всички ограничения се отменят“. Това обаче бе абсолютно необосновано и прибързано, защото до този момент си беше почти отишъл само йод 131, а много други радионуклиди начело с цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) си бяха тук“. Той споменава и за
Втория радиационен пик
в края на 1986 - началото на 1987 г., получил се, защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи, и така радионуклидите попадат в месото и млякото. Чрез храните цезият в организма на хората се увеличава силно, като на места достига стойности, по-високи от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.
Равносметката? След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книга „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва - 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони.
По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Беларус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент - заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.
Ядосахте ли се? Нека ви ядосам още малко. В началото на май, докато българите ядат своите радиоактивни салати, а децата тичат в прахта, из страната лети специален правителствен хеликоптер с хипертайна мисия. Той е снабден със свръхчувствителна апаратура и разузнава къде има по-чисти райони, където да се разположат безопасно ръководните кадри.