"В Книгата Gothi qui et Getae се споменават два визиготски документа, едни от малкото оригинални писмени паметници, съхранили се през превратностите на историята.
Кореспонденция от нач. на 7в. (610-612 г.)- авторът на писмата е визиготският граф БУЛГАР или БУЛГАРАНУС, управител на цяла Окцитания (comes Septimanie) по време на визиготския цар ГУНДИмер. (източник: Monumenta Germania Hist. Epistolae III, Pp. 677-685, Patrologia Latina 80, p.107-112)
Старохристиянски надпис от края на 6в. , от испанската провинция Бетика. В него се споменава името на църковно лице , служител на бога или famulus dei, назован БУЛГАРИКУС... (от това последното вече имаме и картинка на камъка с надписа, която ще помоля да преснимам, за да ви я пусна, стига да се съгласи авторката) ---Явно в именната традиция на готите името българин, булгар изобщо не е било чуждо и то доста преди "идването на Аспарух"
Великият жупан на Рашка Стефан Неманя (1176-1228) пише: "същото готско племе, наречено и българско...."Въпросният владетел е женен за дъщерята на могъщия венециански дож Дандало (венецианците имат много голяма роля в събитията от това време и по-късно- особено по отношение на съдбата на българите..., но за това по-нататък), а снаха му е българската принцеса Белослава - та той трябва все пак да е знаел, какви ги приказва.
В неговото житие се казва дословно: " Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско (Бугари са називаjу и Готи у старих наших писаца- бел. на Миливой Башич), на име Стрез, се разшири двойно на запад към моята държава, нападнат от оня подъл законопрестъпник, брат му. (става дума за Борил, брат на Добромир Стрез, който по думите на Башич искал да избие всичките си роднини, та и Стрез). Аз го приех като скъп син, отхраних го и го опазих невредим от неизбевната му гибел и убийство" (изт: Старе Српске Биографиjе II)
В Дуклянова летопис пък пише: "Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че двата народа били езичници и бил у тях един и същ език."
343067.690643106&type=3&theater
Дион Касий, Historia Romana Vol. VIII
"...Даките населяват двете страни на Дунава. Тия, които живеят на отсамната страна и близо до трибалите се причисляват към територията на Мизия и се наричат с изключение на тия, които живеят съвсем близо до тях (трибалите), мизийци, докато населението отвъд реката носи наименованието даки и представлява или един клон от Гетите, или са траки от племето на даките, което едно време населяваше области в Родопите." същият автор, том 4, книга 67: " Аз наричам тоя народ даки, името, което използват самите жители, а също и римляните,въпреки че зная, че някои гърцки автори, ги наричат Гети; тия, за които аз зная, живеят отвъд Хемус покрай Истър"И пак той в същия том, но книга 78 ни съобщава: " Само някой да беше посмял да изрече или изпише името Гета, то той беше веднага обречен на смърт. Дори поетите не смееха да употребят това название в комедиите си. И наистина, дори имуществата на всички ония, в чиито завещания беше открито това име, биваха отнемани...." !!!!!!
* Ето как гетите станаха готи....МАЛКИТЕ ГОТИ или GOTHI MINORES, за които Йордан (гл. 51 на Гетика) казва: "Днес (551?) те живеят в МИЗИЯ, в областите около Никополис ад Иструм, в полите на Хемус планина, един безброен, но беден и невойнствен народ, който не притежава нищо друго,освен всякакви стада, храна за добитъка и дърва в гората." Те били въздаржатели, защото не отглеждали лозя, а пиели преди всичко мляко. Не сеели жито, но земята им била богата на всякакви плодове.- (ако някой държи на латинския текст, не е проблем) Те не заминават с Теодорих на запад. В гл.57 пак Йордан ни казва, че Теодорих събрал целия готски народ, НО взел със себе си само тия, които били съгласни да тръгнат с него. За "останалите си в къщи" готи западните хронисти губят интерес и престават да говорят. Явно и те са измрели като роднините си от Тракия от "чума и вражески нападения". Теофан Изповедник пък ни разказва следното: " През тази година (497 г) армия, състояща се от ГОТИ, беси И ДРУГИ ТРАКИЙСКИ НАРОДИ, бе изпратена от имп. Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока."
Прокопий "Готските войни": "Весас (Бес? или Весо?) получи нареждане да превземе Нарния, една също силна крепост в Тоскана. Този Весас беше от готски произход и произлизаше от ония готи, които от дълго (ек палйо) живееха в Тракия, и които не бяха се присъединили и не бяха тръгнали с Теодорих, когато той замина от там с народа си към Италия." (гръцкият текст като си отида у дома) Какво означава за нас всичко това? Далеч не всички "готи" са напуснали старата си родина Тракия и Мизия. ТУК са останали много от тях, "един безброен народ" казва Йордан....
Св. Йероним ((* 331 - † 420)., т.е съвремнник на готите!, същият, който превежда библията на вулгарен латински, т. н. Вулгата, съвсем неслучайно лице и който е посочен като преводач на трактата на тракийския философ-космограф Етикус Иструс твърди следното : „Et certe Gotthos omnes retro erudii, magis Getas, quam Gog et Magog appellare consueverunt. Hae itaque septem gentes, quas de Japheth venire stirpe memoravi, aquilonis partem inhabitant.“, St. Hieronimus или " И разбира се Готите в миналото всички учени хора имаха навика да наричат по-скоро Гети, отколкото Гог и Магог. И така тия седем рода (досущ като "славяните"), за които бях споменал, че произхождат от Яфет, живеят на север.." (по-скоро аквилонис е понятие, което обозначава североизток) Същият Йероним на друго място (в Патрологията, том 22, кол. 870) говори направо за ГЕТИ, когато те отдавна би следвало да са изчезнали от лицето на земята, според мераците на съвременните историографи и казва следното: "
Deposuit pharetras Armenius, Hunni discunt psalterium, Scythae frigora fervent calore fidel: Getarum rutilus et flavos exercitus, Ecclesiarum circumfert tentoria, et ideo forsitan contra nos aequa pugnant acie, quia pari religione confidunt. (из епистолиите или писмата на св. Йероним, 107-2, на лат. CVII -2)http://patrologia.narod.ru/patrolog/hieronym/epist/epist04.
htm
Или: "Според брат Армений, хуните четат псалтира и сгряват скитския студ с топлината на вярата. Златорусата и рижава ГЕТСКА войска е обкръжила църквите с палатките си. Те може би за това се бият против нас (римляните) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра."
Йордан, преправен гадно на Йорнанд
)), твърди, че е прочел при Орозий, че „...quos Getas iam superiori loco Gothos esse probavimus, Orosio Paulo dicente“, същото той казва многократно цитирайки и други автори.Патриарх Фотий , ректорът на Магнаурската школа!, един от най-образованите мъже в ИРИ по това време, учител на Михаил III и вероятно на Кирил Философ, прави рецензия на редица стари автори, сред които и Т. Симоката, чиято история Фотий преразказва в своето произведение "Библиотека". В нея той цитира Теофилакт, като казва, че Склавините са Гети! или Sclavos sive Getas.Още един съвременник на събитията около готите.
Мaurus Servius Honoratius - граматик, живял към края на 4в. известен и като Сервий Граматик. В първото си произведение с коментари върху Енеидата на Вергилий Сервий обяснява, че ГЕТИТЕ са траки и уточнява, че те са народ от Мизия: Geticis Thraciis. Getae autem populi sunt Mysiae. (издание от 1961, том 1 на Aeneidos libri I-V, стр.343, кн.3,
http://archive.org/stream/invergiliicar ... uoft#page/
342/mode/2up
Във второто си произведение с коментари върху Буколика и Георгика на Вергилий "In Vergilii Bucolica et Georgica Commentarii" той разяснява различни понятия и имена, които В. е ползвал в Георгика и пояснява, че Гети и Готи са едно и също. Atque Getae Gothi. (кн.4, стр 335, т. 462)
Пруденций (Aurelius Prudentius Clemens) -живял между 348 -405г. -също съвременник на готите, известен и признат поет от късната Античност, учил ораторство и почитан адвокат, настанен в двора на Теодосий 1, където е издигнат във висш сановник. От него са запазени над 300 ръкописа, най-старите от които датират от 6в. В стихотворението "Против Симах" , в което П. отправя критика към сенатора езичник Квинтий Аврелий Симах, който е отправил молба към сената за връщане на старите богове, Пруденций споменава царя на Визиготите Аларих 1, като го нарича "Гетски тиран". Aurelii Prudencii Clementis Carmina, Brepols 1966, Contar Symmachum -II
696. Temptauit Geticus nuper delere tyrannus Italiam patrio ueniens iuratus ab Histro has arces aequare solo, tecta aurea flammis soluere, mastrucis proceres uestire togatos (стр.235) или696. Не беше толкова отдавна, когато от родния си Истър дойде един ГЕТСКИ тиран и се закле, че ще срине тая твърдина, ще изгори дворците, потънали в разкош и ще облече в кожи големеещите се в тога благородници.
пак там стр.236 730. ...libera et aure tenus Geticos experta tumultus.или 730. вестта за войната с Гетите достигна до моите уши.
пак там, но в стихотворението Hymnus de trinitate (За Св. Троица) на стр. 92 четем 430. Mansueuere Getae, fertiasque cruenta Geloni lacte mero sitiens exsanguia pocula miscet libatura sacros Christi de sanguine potus.или Гетите се укротиха, а жадните за кръв гелони пълнят изпразнените от кръв чаши сега с мляко....
ГЕТА И КАРАКАЛА
из Histioria Augusta. Aellius Spartianus. Antonius Caracalla. Leipzig 1965. Vol. I"5. Non ab re est etiam diasyrticum quiddam in eum dictum addere. nam cum Germanici et Parthici et Arabici et Alamannici nomen adscriberet (nam Alamannorum gentem devicerat) Helvius Pertinax, filius Pertinacis, dicitur ioco dixisse, "Adde, si placet, etiam Geticus Maximus," quod Getam occiderat fratrem, et Gothi Getae dicerentur, quos ille, dum ad orientem transiit, tumultuariis proeliis devicerat."http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/
Texts/Historia_Augusta/Caracalla *
.html(в превод)
"Тук е мястото да се спомене един виц за него (Каракала)Когато той си поставил имената Германикус, Партикус, Арабикус, Аламаникус (той победи аламаните), синът на Пертинакс, Хелвий Пертинакс казал на шега: "Добави също и Гетикус Максимус, моля", тъй като той уби брат си Гета, а Готите, които победи по време на похода си на Изток в една импровизирана битка, се наричат ГЕТИ."
и пак там , но в главата за Antonius Geta "6. Occiso eo pars militum quae incorrupta erat parricidium aegerrime accepit, dicentibus cunctis duobus se liberis fidem promisisse, duobus servare debere, clausisque portis diu non est imperator admissus. denique nisi querellis de Geta editis et animis militum delenitis, inormibus etiam stipendiis datis Romam Bassianus redire non potuit. post hoc denique et Papinianus et multi alii interempti sunt, qui vel concordiae faverant vel qui partium Getae fuerant, ita ut utriusque ordinis viri et in balneo et cenantes et in publico percuterentur, Papinianus ipse securi percussus sit, improbante Bassiano, quod non gladio res peracta sit. ventum denique est usque ad seditionem urbanicianorum militum, quos quidem non levi auctoritate Bassianus compressit, tribuno eorum, ut alii dicunt, interfecto, ut alii, relegato. ipse autem tantum timuit, ut loricam sub lato habens clavo etiam Curiam sit ingressus atque ita rationem facti sui et necis Geticae reddiderit. quo quidem tempore Helvius Pertinax, qui postea est ab eodem Bassiano interemptus, recitanti Faustino praetori et dicenti "Sarmaticus maximus et Parthicus maximus," dixisse dicitur, "Adde et Geticus maximus," quasi Gothicus. quod dictum altius in pectus Bassiani descendit, et postea nece Pertinacis est adprobatum, nec solum Pertinacis sed et aliorum, ut supra dictum est, passim et inique. Helvium autem etiam suspectum habuit adfectatae tyrannidis, quod esset in amore omnium et filius Pertinacis imperatoris. quae res nulli facile privato satis tuta est.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Historia_Augusta/Geta
..... Басиан (Каракала) бил обхванат от такъв страх, че когато се появил в курията, носел бронирана ризница под своята туника и в тоя костюм се опитвал да се оправдава за делата си и за убийството на Гета. В момента, в който преторианецът-оратор отправял към него поздравително слово и като изрекъл "Велики победител на сарматите" и "Велики победител на партите", синът на Пертинакс, Хелвий Пертинакс му подхвърлил: " Добави още към това и Гетикус Максимус, сиреч Готикус" , като искаше да каже с това Победител на Готите. Тая дума се забила дълбоко в гърдите на Басиан като жило, това стана после ясно от убийството на Пертинакс, а и други, както по-горе се каза, те всички умряха без вина."
*** История Аугуста, или История на римските цезари е сборник с биографии на 30 римски императори от Адриан до Нумериан от периода 117 до 285г. Написана е на латински по времето на Диоклециан и Константин Велики- т.е в 4в.!!!!!
НАУЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА НА ПОЛСКИЯ КРАЛ СИГИЗМУНД III - 1622г. върху ГОТСКИЯ ЕЗИК време: разгарът на 30 годишната война в Зап. Европа!!! Шведите са в готицистко опиянение и предявяват претенции към цялата брегова ивица на Прибалтието, Прусия и Померания (Померн). В същото това размирно време от двора на полския крал Сигизмунд III Ваза се изпраща бърз вестоносец с тайна дипломатическа мисия до другия край на Европа (Испания), където той трябва да предаде на полския посланик Адам Маковий поръчението на своя крал до испанския Филип IV, в което той моли Филип за писмени образци от Готски език, запазени по това време все още в Испания. Павел Пиасеций, полски епископ на Пшемишъл, е секретар на полския крал. След края на войната си спомня за тайната мисия до Испания, в която по негова инициатива е извършено сравнение на шведския и немски езици с тоя на Готите от екземплярите, открити от Маковий на готски и вандалски писмени паметници, сред които е и една еврейска Църковна история, преведена на готски език. Hartknoch (Харткнох) разказва в книгата си от 1684 Alt- und Neues Preussen oder Preussische Historien, Frankfurt und Leipzig, S. 47 за резултатите от това изследване следното: "Zuletzt bringet auch Paulus Piasecius, Bischof in Przemisl ein Argument herfür/ welches aus der Gothen ihrer Sprach genommen. Nemlich er sagt/ dass auff sein Begehr Adamus Maccovius des Sigismundt III. König in Pohlen an den Philippum IV. König in Spanien Gesandter/ in Spanien An.1622. sich fleissig nach Gothischen und Wandalischen Schriften umgesehen/ uü habe auch unter andern der Hebraer Kirchen-Historiae in Gothischer Sprache beschieben gefunden/ und mit in Polen gebracht; diese Schrifft und Sprache als die Schweden / die dazumahl an dem Hofe dess Sigismundi III. und unter dene auch unterschiedene gelehrte Leute/ gegen die Gemeine / wie auch gegen die alte und neu ausspolirte Schwedische / dazu gegen die itzige Teutsche Sprache hielten / sey NIEMAND UNTER IHNEN gefunden / der da solte einige Gleichheit entweder in Wörtern oder Etymologia, oder auch in der Deutung angemerkert haben. Es bezeucht sich ferner Piasecius auff die alten Schwedischen Monumenta, die noch vor Alters hero biss auff unsere Zeiten geblieben seyn. Insonderheit berufft er sich auff die Grabschrifften bey dem Städtlein Telga, welche im geringsten keine Gleichheit mit der Gothischen Sprache oder ihrer Schreibart hat. Schleust also Piasecius, dass die Gutae, die Ptolomaeus in dem heutigen Schweden setzt (als Teutsch Völcker) mit denen Gothen oder Geten/ die soviel Länder übermeistert (als Sarmaten) ganzund gar keine Gemeinschaft." С две думи, резултатите от експертизата са, при това на всички до един участвали в това изследване, че НЯМА НИЩО ОБЩО между модерния, както и по-стария шведски или други германски *тойче езици, с този от писмените паметници на готите от Испания, като за целта се сравняват даже стари надгробни надписи от Швеция от градчето Телга. Заключението, което прави въз основа на това въпросният Пиасеций, е, че няма никаква връзка между Птолемеевите ГУТИ, населяващи днешна Швеция, които са германски народ и, както той казва, ГОТИТЕ/ГЕТИ (които са сармати). За наше съжаление тези образци от готския език вече не съществуват или се крият дълбоко в сейфовете на някоя библиотека, за да бъдат изместени от натресения им Сребърен кодекс, а резултатите от работата на учените, свикани от Сигизмунд, е потънала в прахоляка на историята....По това време обаче експертизата предизвиква бурни реакции в "научния" свят. Отпор тя намира особено в лицето на датския учен Олав Вормиус, бащата на датската археология, в книгата му Literatura Runica, в която той се опитва да спаси положението с тезата, че напускайки Скандинавия и по времето на тяхното преселение готите били забравили родния си език, който се променил до такава степен, че на никой от шведските учени не му е така лесно да разчете готските книги от Испания, както си мисли Пиасеций- пише Вормиус. Три години по-късно Швеция напада Полша, побеждава и се превръща във велика сила и така решава своя "филологически" проблем с мощта на оръжието!П.П Сигизмунд III е син на шведския крал Йохан III и Катерина Ягелонка- сестра на полския крал Сигизмунд II
ЗАМОЛКСИС (неслучайно преправен на Залмоксис) и ЗЕМЕЛА В ПРИБАЛТИЕТО
Става въпрос за няколко милионно население, според теб ?? Би трябвало да има огромна структура за отбрана, стотици крепости, къде са ??? Къда са им градовете, Не трябва ли да има изобилие от такива градове ??? Споменаваш 100-200 000 изселници във Византия, пределно ти е ясно че става въпрос за религиозни борби свързани и със властта !!! А и както сам казваш населението НЕ ИЗЧЕЗВА, или се измества, или остава и се съобразява с нововъведеията
Никъде няма намерени останки на масови кланета, за да се мисли въобще за някакво изчезване!!! Те византийците споменват и други изселвания и отвличания и то на няколко пъти по толкова и то в обратна посока !!! И въобще не си прав, че има чак такива огромни различия от предшестващите ги култури, по скоро става въпрос за по разнообразни предвид честата смяна на посоката, на "вятъра"!!! А и е съвсем нормално с навлизането на нова епоха традициите да се менят, нищо вечно няма на тоя свят
