Постявам коментара в офтопик, защото е много дълъг.... но много точен!
[center]Да направим стрелбата по Григор олимпийски спорт[/center]
Да си признаем, всички усещахме и знаехме още от миналата събота, че Григор Димитров няма да играе на турнира в София. Интуицията рядко лъже в такива моменти.
И когато в петък очакваната новина се потвърди, стартира поредният рунд от новата любима спортна дисциплина у нас - да стреляме по Гришо. Тя е една от двете, които съставят почти олимпийския (засега само национално значим) спорт "Григор Димитров вчера, днес и утре".
Другата е да се кланяме доземи като на някакво Божество, което е длъжно ежедневно да е на свръхниво, летейки с трона си над простосмъртни тенисисти във всякакви турнири - като C-3PO в "Завръщането на джедаите", когато всяваше респект сред малките симпатични мечета.
И двете дисциплини на този спорт имат една и съща писта за изява - социални медии, сайтове, телевизии, предавания. Лични мнения във форуми и коментари под статии.
Григор е велик, когато е шампион в Лондон, например. Но и тогава... чак велик... там Надал се отказа, а Роджър отпадна преди финала, кого път толкова срещна!? Стана шампион, ама...
Когато е контузен и не може да играе в София - хммм, ама той всъщност не е контузен. Това са глезотии, той иска да си почине, не му се идва в България, причините са сложна конспирация с мениджъра му и федерацията, прищявки на Никол Шерцингер, снимано НЛО над Индийския океан, брадавица върху лявата ноздра на чудовището от Лох Нес и малки проблеми с кабелната телевизия в най-големите квартали на Хасково.
Българите са хора на крайностите. Понякога реализмът е тера инкогнита за лодките на мисленето ни.
Григор Димитров е един много добър тенисист, който намери своето място в елита на тази игра, в която пробиват далеч не толкова много състезатели. Говорим за света. За България - на практика единици и то изключително рядко. В мъжката игра е първият.
В интервю за Дир.бг преди дни, шефът на турнира в София Пол Макнами каза: "Не повече от 100 тенисисти успяват да се изхранват с този спорт", което значи: Стотина в света стигат до ниво да печелят от тенис, а да си сред тях и в "каймака" - в топ 10 е направо огромен пробив.
Когато Григор не бе в десетката, коментарите бяха: "Няма психика", "Далеч е от класата за топ 10". Когато се настани там, вече имаме: "Никога няма да е като Роджър и Рафа".
Ами, да - вероятно няма да е. Това е толкова нормално, колкото, че утре ще изгрее слънцето. Като Роджър и Рафа вероятно няма други в цялата история на тениса, казват го светила от Макенроу до Бекер. Но понеже "нашият" не е като Надал и Федерер, стреляме по него. Той просто Е ДЛЪЖЕН да е на тяхното ниво по някаква абсурдна логика.
Губи от Едмънд в Австралия - провал. Четвъртфинал на Откритото първенство в Мелбърн вече е провал. Нищо, че преди Григор нямахме мъж-тенисист, играл и печелил мачове в основна схема на турнир от Шлема. Явно много сме се въздигнали (пак пред очите изниква месинговият C-3PO) в тениса за тия няколко години. Вече имаме нови амбиции, стоварени върху раменете на един човек.
Не идва в София да играе, вадим друга стара и изпробвана карта. "Той не е патриот". Ами може и да не е, зависи какви са ви разбиранията за тази дума. Всички онези близо 2 милиона българи, които работят в чужбина, защото там са получили или поне се надяват да получат нещо, което на своята родна територия нямат, патриоти ли са? Това, че не се кълнат ежедневно в знамето, че не пеят гръмогласно химна в офисите си от Пекин до Лондон, ги прави НЕпатриоти ли?
Григор преди година дойде, игра пред пълна зала и спечели в София. Целуна корта - и не беше поза. И беше страхотна гледка, като сбъдната спортна мечта. Българин, пробил на световно ниво, печели на своя земя.
Тази година няма да играе. Е, и? Турнирът не е слаб и без него. Който обича тенис, ще е в залата. Григор ще си действа по плана за сезона, ще гони целите си, начертани от цял екип. Той не решава къде да играе, ставайки сутрин с кафе и вестник в ръка. "Мани я тая София, по-добре да идем в Дубай" - примерно. Все едно не може да си позволи да иде в Дубай и на почивка, ако иска.
Хората планират с месеци напред сезона си, звезди като Мъри и Надал се оттеглят от турнир в Големия шлем с травми, а и кореецът Чун, точно набиращ сили и популярност, отказва София пак по здравословни причини. Но само Григор "не иска да играе". Защото той не е контузен, масовият български фен не може да бъде убеден в това и е сигурен, че "има нещо гнило".
Всеки има своето мнение и свободата - а вече и трибуните, да го казва. Да стреляш по Григор е спорт, който придобива огромна масовост.