forum.gong.bg

Нормално е да има малко европейци по това време, просто тук играчите не са имали достатъчно физика и качества. Самите резултати на първите
отбори от НБА допуснати на олимпиади говорят точно за това. Точно и това е причината най-добрият европеец по това време Петрович да има проблеми
да се наложи там. Защо примерно руските хокеисти нямаха проблем в НХЛ, пак различни правила и различни пързалки дори но те са били на нужното ниво.
Баскетболистите от Европа не са били на нивото на тези от САЩ.
В Европа баскетбола много дръпна м/у 1990 и 2000 г. Иначе доводи от вида: били по-малко, по-трудно се налагали и т.н.т нямат нищо
общо с това кой е най-добрият европейски играч. Все едно да кажа че Жинола е по-добър от Анри защото бил от първите във ВЛ и му е било по-трудно!
Това няма нищо общо. Аз наистина не мога да се наема с мнение кой е най-добрият за много хора е Петрович за мен определено не е той.

Доста интересна дискусия се е заформила.В моите очи най-добрият европейски баскетболист е Дирк Новицки.Преди появата му Маверикс са 1 посредствен отбор,но благодарение на него играят финал и стават шампиони на NBA.Добър тандем бяха с Неш.Големи симпатии имам към Дивац и Стоякович,които ме запалиха по баскета и все още стискам палци за Сърбия по разните баскетболни форуми Държа да отбележа,че не съм наблюдавал изявите на Петрович,Сабонис и Кукоч...
Филмът на ESPN за Дивац и Кукоч е задължителен за гледане от всеки 1 себеуважаващ се баскетболен запалянко

Pichichi написа:Нормално е да има малко европейци по това време, просто тук играчите не са имали достатъчно физика и качества.

Не е това причината, самите играчи в НБА също нямаха тая физика, която имат днешните. Просто НБА беше затворен и отделен свят от останалата баскетболна общност. От НБА гледаха на останалите като на някакви пълни аматьори, с тотално пренебрежение. А причината, за да почне НБА да се отваря лека-полека към света, беше изцяло търговска - политиката за глобална комерсиализация и стъпването на нови пазари, от които да се правят пари.
Разбира се, това бе решение на босовете на НБА, докато самите играчи и треньори в Лигата продължиха още дълги години да гледат с пренебрежение на играчите от "останалия свят". Затова, когато играчи като Дражен Петрович и Тони Кукоч отидоха там, но искаха да играят главна роля, така както я играеха и в Европа, се сблъскаха със стени от омраза и съпротива в самите отбори, в които играеха. Местните черни звезди не бяха готови да делят диригентската палка с белите задници .... дето "не могат да скачат" ....

Ето ви един класически пример за нещата, за които пиша:

https://www.youtube.com/watch?v=bYcjCoy7R4I

Много стойностна тема,видях я твърдо късно,дано да имам време утре-днес да напиша и аз това онова.

Дирк Новицки

Забравихте да сложите в тази групичка един грък Никос Галис мисля че му беше името. Той носеше Гърция сам по първенствата. И преди 1990 е имало баскетболисти. Не може да гледаме само послдните 20на години.

Илич Рамирес написа:Много стойностна тема,видях я твърдо късно,дано да имам време утре-днес да напиша и аз това онова.

Утре или вдругиден ще пусна още две по-стойностни...

Уникална тема, много добро попадение! И аз се включвам малко късничко, но все пак по-добре късно. Моят отговор е следния:

https://www.youtube.com/watch?v=uNMEbPlo7HI


Но никога, ама никога не бих забравил това, което направиха Арвидас Сабонис, Владе Дивац и Тони Кукоч едно време. Няколко човека вече писаха, но и аз ще го кажа - първите пробили в НБА са истинските звезди и герои в това отношение. Само те си знаят колко им е коствало и как са постигали всичко ВЪПРЕКИ всички. Не искам да омаловажавам Дирк Новицки, Пол Гасол, Тони Паркър или който и да е друг от това поколение, но НБА (поне за мен) вече не е същата извънземна лига, която беше по времето на онези другите, истинските легенди. Вече всичко е комерс, пари, милиони, милиарди и т.н. Не че бяха бедни играчите от 80-те и 90-те, но имаше романтика в играта (малко клиширано звучи, но аз така го чувствам). Аз лично не съм спал по цели нощи за да следя мачове, които се гледаха изключително трудно - тогава нямаше този неограничен достъп. Знаех статистиката на всеки играч от всеки отбор, интересувах се от тактика, правих си дневници, водех си записки. Бях истински запален по идеята на НБА. Вече някак си не могат да ме впечетлят, след отказването на най-великия спортист за всички (ако не знаеш кой е - виж ми ника ) си отиде една ера. Единствения, който се доближаваше като харизма си остана Коби, но преди месец и неговата приказка приключи. И сега се получава точно като във футбола в Европа - всичко е Леброн, Стив Къри, Лео Меси и Роналдо. Всичко е пари, реклами, продукти за пазара. Велики играчи, безспорно, но родени и творящи в кофти времена.

п.с. Сега, докато писах мнението си се сетих когато за пръв път в живота си написах в интернет експлорър заветните http://www.nba.com - когато страницата се отвори не можех да повярвам, че виждам всичко и си мислех, че живота ми ще е само и единствено в тази интернет страница. Явно съм живял в заблуда, чисто по детски

Глас за Дирк.

Защо Никос Галис не е номиниран?

Труден избор иначе, според мен Дражен...