forum.gong.bg

“Това е най-изпълнената с конкуренция лига в света. Всеки може да победи всекиго при добър свой ден. Няма лесни мачове в тази лига.” Мантрата на апологетите на Премиър Лийг е добре известна. Всеки път щом отбор от Малката шестнайсетка (както никой не ги нарича) играе с някого от Голямата тройка (сега са само три, нали така?!) клишетата идват едно след друго: в нашата лига никой не дава нищо даром никому, всичко става след славно страдание.

Това, разбира се, е безумие: очевидно е, че Премиър Лийг във върховата си част е затворен магазин, който може да бъде отворен само с влагането на около четвърт милиард паунда. В Англия в последното десетилетие имаше три различни шампиона. Точно толкова колкото в Испания, Италия и Португалия, по-зле от Франция (четири) и Германия и Русия (по пет).

При все това в последната декада имаше победители в Шампионската лига от Англия, Испания, Италия и Португалия, а не от Франция, Германия или Русия. Изглежда някак очевидно, че конкурентоспособността е нещо, което трябва да бъде балансирано срещу качеството: дали феновете предпочитат вълнуваща вътрешна лига, или отборите от нея да се представят добре в континенталните състезания?

Това не идва да рече, че малкият брой различни шампиони непременно е знак на сила или високо качество. В Хърватска Динамо Загреб спечели първенството в последните шест сезона, а почти не направи впечатление в Европа. Проблемът, каза Игор Бишчан, е, че играчите на клуба са свикнали с лесните победи; а когато им дойде труден мач дори и срещу съперник с малко по-малко качество и трябва да правят неща, които не им се получат естествено, например да се защитават, нямат представа какво да правят.

“Нашите играчи се разхождат в мачовете си срещу села, така че забравят как да тичат – каза пред мен един директор на Цървена звезда преди няколко години. – Но какво да направят? Да купят играчи и за останалите отбори в първенството ли?!”

Рейнджърс и Селтик може би страдаха на моменти от това в евротурнирите, което може да означава, че предричаната от мнозина доминация на континенталния футбол от Барселона и Реал Мадрид не е дотам оправдана логически. Това от своя страна е повод за размисъл за онези, що биха нарушили равновесието в конкуренцията в Премиър Лийг с измъкване от колективните преговори за ТВ права (оставяме настрана въпроса дали продуктът ще остане така привлекателен, ако мачовете са съвсем еднопосочни). Отговорът на въпроса на шефа на Звезда всъщност може би накрая ще се окаже “да”, макар и косвено.

Ако искате истинско разнообразие от шампиони, трябва да излезете извън рамките на Европа. В Япония имаше шест различни шампиона в последното десетилетие, седем в Бразилия. В Аржентина, където системата “Апертура – Клаусура” значи наличие на 20 шампионата в този период, имаше 11 различни победителя, ала там разпределението на титлите изглежда функция на слабостта, тъй като най-добрите играчи на най-добрите отбори биват отмъкнати от хищниците от Европа и Бразилия след всяко първенство в нещо, което е на практика обратна версия на драфт системата в спортовете в САЩ.

Но дори ако приемем конкуренцията сама по себе си за нещо добро, има различни видове конкуренция. В крайна сметка, макар да имаше пет различни шампиона в последните 10 години в Германия, Байерн спечели титлата пет пъти, точно колкото Манчестър Юнайтед, Барселона и Интер в страните си (Порто и Лион по стечение на обстоятелствата са най-успешните клубове в разглежданите в това изследване 10 лиги с по седем титли за декадата).

Всъщност в Германия има Голямата единица и ако нейният представител е под пара, никой друг няма голям шанс. Дали един гигант и шепа предизвикващи от време на време отбори е за предпочитане през два или три гиганта е въпрос на дебати.

Разглеждането на броя шампиони обаче казва малко за това дали отбор от дъното на таблицата може да бие отбор от челото. За да опитам да намеря статистическа основа за разглеждане на вътрешната конкуренция в дадена лига, се обърнах към четири изследвания в рамките на 10 първенства (Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Португалия, Русия, Бразилия, Аржентина и Япония) за последното десетилетие.

Четирите изследвания са: средно разстояние в точките между първия и втория в класирането (колко доминиращ е шампионът?); средно разстояние от първия до 4-тия (дали само два или три отбора се борят за титлата?); средното разстояние между първия и последния (колко е дълбока дупката в качеството от върха до дъното?); и средното разстояние от 4-тия до 4-тия отдолу нагоре (каква е разликата в качеството между средните отбори в класирането?). Тъй като различните лиги имат различни формати и размери, тези разстояния са изразени с единицата “точки средно на мач”. (Отнемането на точки бе игнорирано.)

[center]ЛИГА 1-2 1-4 1-П 4-ТИ-4-ТИ отдолу нагоре

Англия 0.17 0.52 1.92 0.79

Испания 0.14 0.5 1.42 0.62

Италия 0.19 0.53 1.66 0.68

Германия 0.2 0.4 1.4 0.71

Франция 0.19 0.42 1.3 0.54

Португалия 0.27 0.72 1.68 0.64

Русия 0.11 0.34 1.49 0.68

Бразилия 0.17 0.33 1.18 0.56

Аржентина 0.17 0.46 1.5 0.7

Япония 0.19 0.36 1.39 0.62[/center]

По отношение на вълнуващи състезания за титлата се оказва, че Русия е точното място, Испания следва, а останалите изостават надалеч. Може би не изненадващо, предвид доминацията на Порто, Португалия има най-голямото разстояние между първия и втория, ала шокиращото е, че Германия има предпоследното по близост състезание за титла в последната декада – 1/5 точка на мач разделя шампиона от сребърния медалист.

Разстоянието между 1-вия и 4-тия в Бундеслигата е обаче четвъртото най-малко от разглежданите 10 първенства, това между върха и дъното е третото най-малко, а онова между 4-тото място и 4-тото отдолу нагоре е най-малкото. Това подсказва, че водачът често се откъсва напред, докато останалите остават относително нагъсто “наблъскани”.

Най-голямото разстояние между шампиона и 4-тия е в Португалия. Това отново е от очакваните неща: след Втората световна война само Беленензеш и Боавища, и то по веднъж, са спирали потока от титли към Порто, Бенфика и Спортинг. Има много очевидна историческа Голяма тройка, която продължава да доминира. В Италия положението е подобно с двата клуба от Милано и Ювентус (като изключим скандала “калчополи”). Неочакваното тук може би е, че Англия има третата най-голяма разлика в точките на мач между лидера и 4-тия: може би Голямата четворка винаги си е била нещо като мит...

Бразилия има най-малкото разстояние между първия и четвъртия, което е изкушаващо да се коментира предвид размера на страната. Население от почти 200 милиона души може би е в състояние да подхранва повече големи клубове от по-малките нации. Трябва да се отбележи обаче и относителната незрялост на националното първенство на Бразилия; може би със съзряването и установяването на настоящата система на провеждане парите и успехът ще започнат да гравитират около по-избрано малцинство.

Най-красноречиви обаче са последните две колони, показващи, че има по-дълбока дупка между върха и дъното и между 4-тия и 4-тия отдолу нагоре в Премиър Лийг в сравнение с останалите разглеждани лиги. Далеч от това да е най-конкурентната лига, английската е всъщност най-слабата в това отношение.

Първенството с най-близка разлика от дъното до върха е обаче Бразилия, което е забележително, като имаме предвид, че статистиката включва елитния ешалон от 28 отбора от 2001 г. и бавното смаляване до 20 през 2006-а – колкото повече отбори има, толкова по-голямо разделение се очаква.

Разбира се, даден анализ на точки показва само една страна от монетата. Това може да се дължи по някакъв неизмерим начин на това, че по-ниско класираните отбори от Премиър Лийг се борят по-здраво, преди да загубят от големите, и със сигурност е вярно, че културата на уредените мачове, взаимно изгодни равенства и неща от корта, изглежда по-малко застъпена в Англия в сравнение с другаде.

По отношение на суровата статистика обаче посланието е ясно. Премиър Лийг може и да е начело по отношение на маркетинг и собствено промоциране, ала ако искате вътрешна конкуренция, трябва да отидете в Русия или Бразилия.

В следващия си материал ще разгледам как вътрешната конкуренция се промени в Англия с времето, какви може да са причините за тези промени и какъв е потенциалният ефект на възможното избягване от колективното преговаряме за телевизионните права.

cipokrilo написа:То пък в Испания, една конкуренция....думи нямам.

Vas.s.il написа:Английски слабаци като Сток Сити и Бирмингам(1-ва дивизия) направиха за смях някои от изброените от теб шампиони на страните си в Лига Европа.Ето ти и на теб малко статистика.)))