Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

DeyanFCK · Мнениеот **DeyanFCK** » 20 апр 2010 17:47

Дори днес цяла Англия и в частност Манчестър размишляват върху необикновената личност на Ерик Кантона. Какъв е този човек? Холерик? Циник? Или революционер? Лидер, гений, футболен крал? Или всичко накуп?

Ерик Даниел Пиер Кантона, роден на 24 май 1966 г. в Марсилия, Франция

Той носи екипа с номер 7, числото на лудите. И сякаш този малък бунт не му беше достатъчен, че се наложи и да играе с вдигната яка. Този пренебрежителен поглед към съперника, тази поклащаща се походка! За какъв се мислеше този човек всъщност? Отговорът е прост: За велик. А неговите почитатели могат само да се съгласят. Те го наричат "Льо Роа", "Краля".

Ако човек види Ерик Кантона днес, приблизително десетилетие след края на активната му кариера, с дълги коси, буйна брада и закръглен корем, първосигнално съзнанието му ще асоциира бившия френски футболист с всичко, което може да се нарече декадентско. Да, той все още е крал, при това крал от Южните морета. Но от него също би излязъл и добър писател - както сам веднъж признава, Кантона се счита за поет, човек на изкуството и, да: философ.

Когато марсилските предградия се изчервиха

Този "философ" все още е бил студент по философия, когато през август 1987 г. отбелязва гол за Франция при загубата с 1:2 от Западна Германия. Малко по-късно той извежда своята страна до европейската титла за младежи. Той е един млад килър, който убива само с необходимите средства и нищо повече от тях. Той рита топката, когато е набрал скорост в движение, и докато защитниците само зяпват в своето учудване, кълбото почти къса мрежите. Кантона все още е играч на Оксер, но година след това той преминава в Олимпик Марсилия, любимия му отбор от детството. Въпреки че там той ниже гол след гол и става шампион на Франция, този му престой не е особено сполучлив. Дори и в тази ранна фаза на футболно развитие явно проличава неконтролируемата ярост на Кантона: В контролна среща с Торпедо Москва той хвърля фланелката си на земята. Ръководителите на марсилския отбор виждат в тази постъпка обида към клуба и решават да освободят футболиста. Националният селекционер на "петлите" Анри Мишел също престава да разчита на нападателя. Обидите на Кантона към Мишел са толкова свирепи, че дори и предградията на Марсилия се изчервяват от срам.

Единствено в Монпелие вярват в таланта на играча и са готови да преодолеят гневните му изблици. Като знак за благодарност той подарява на клуба френската купа. Също Мишел Платини осъзнава, че всъщност Ерик Кантона е един гениален футболист и го връща в националния отбор. Това не е причина за смирение: Той се сбива в съблекалнята със съотборник, когото смята за прекалено тъп, и отново е наказан. Когато обаче топката е наблизо, младият килър продължава да убива толкова последователно, че Марсилия си го връща на Стад Велодром. Там той печели титлата и купата, но тежка контузия в коляното го вади от игра за сметка на ветерана Клаус Алофс. Това положение не го удовлетворява и той заминава за Ним, където подписва с градския Олимпик. Следва ново избухване: В един мач той хвърля топката в лицето на главния съдия и е наказан да не играе за един месец. Това прелива чашата на търпението му и той определя всички рефери като "идиоти". След като санкцията е удвоена, Кантона публично обявява оттеглянето си от футбола. На 25-годишна възраст!

Често, твърде често Ерик Кантона е забравял през кариерата си. Или пък може би той никога не е притежавал памет? Но ако си беше спазил обещанието, французите щяха да си спомнят за него, колкото германците - за Волфрам Вутке, Андреас Засен или може би за Ян Шимак - играчи с огромен потенциал, но извън терена изпитващи такива трудности, че остават в историята не като победители, а като провалили се. Трябва да благодарим на Мишел Платини, който не губи вяра в качествата на Кантона, че не се стига до там. Той го убеждава да продължи да играе и го съветва да напусне Франция и да отиде на Острова в Лийдс Юнайтед. Там започва втората глава от кариерата на Кантона, заради която биографията му не попада на рафта с отхвърлените футболисти. Вместо това тя заема видно място до тези на Гаринча, Бест и Марадона.

"Ооо! Ааа! Кантона!"

В Лийдс - където играе заедно с шотландските ветерани Гордън Стракън и Гари МекАлистър - той се превръща от футболист, който досега се е интересувал само от това да убива, във водеща фигура. При това той не води отбора си към някакви победи в някакви мачове, които скоро ще бъдат забравени. Той сформира единна и хомогенна смес от играчи. Кантона ги тика към лудостта, брилянтността и дори отвъд тях. През 1992 г. той печели с Лийдс шампионската титла на Англия. И когато в срещата за "Чарити Шийлд" с вдигната яка отбелязва хет-трик срещу Ливърпул, феновете на Елънд Роуд започват да скандират известния боен вик: "Ооо! Ааа! Кантона!"

От следващия сезон този вик се пренася на Олд Трафорд. Още през първата си година там Ерик Кантона печели титлата с Манчестър Юнайтед и така става първият футболист в историята на английския футбол, който става шампион в два последователни сезона с два различни отбора. И тъй като това е първият триумф за Ман Юнайтед след 26 години прекъсване, феновете на "червените дяволи" го възкачват на онзи пиедестал, който е скрит след напускането на Джордж Бест. Или може би Кантона сам се покатерва на него? Той небрежно вдига яката си и изобщо не се затруднява да играе ролята на новия лидер. Младият Рой Кийн израства под неговото крило и изобщо не е учудващо, че ирландецът също се превръща във фигура, която може само да бъде обичана или мразена. Заедно те печелят първото място и през 1994 г. През този сезон Кантона вкарва 18 гола, а при победата с 4:0 над Челси във финала за ФА Къп той реализира две дузпи с такова хладнокръвие в погледа, че съперниците му се смразяват. Всички профииграчи от Острова заедно го избират за футболист на годината.

Но и в Манчестър се стига до грозни сцени: При гостуване на бившия отбор Лийдс Кантона наплюва фен, а в Истанбул той тръгва да търси сметка от длъжностните лица и след това се сбива с турската полиция. Когато през 1993 г. в Париж френският национален отбор губи последната си среща от квалификациите за СП 1994 и така не успява да се класира, нападателят е доближен от един журналист в катакомбите на Парк де Пренс и е попитан как се чувства. Репортерът получава такова кроше, че моментално е нокаутиран. Разказва се, че Кантона хвърля цялата вина за отпадането към съиграча си Давид Жинола, тъй като полузащитникът допуска фатална грешка при решаващото попадение. Може би е осъзнавал, че това е бил последният му шанс да участва на голям турнир. След 43 мача за "петлите" Кантона приключва с кариерата си в представителния тим. При световната титла на "екип трикольор", воден от неговия антипод Зинедин Зидан, Краля е само зрител.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=d3fm-oa4i4A&feature=player_embedded[/youtube]

Тогава идва 25 януари 1995

В светлината на гениалността и лудостта, на успеха и на трагедията на този гневен човек изглежда, че историята му е достигнала връхната си точка. Но тогава се стига до 25 януари 1995 г., когато в среща от английската Висша лига срещу Кристъл Палас той отново е пратен преждевременно под душовете. Това е малко удовлетворение за хулигана Матю Симънс: Когато Кантона напуска игрището, той най-грозно напсува футболиста. Играчът на Юнайтед идентифицира моментално автора на обидните думи в множеството, внезапно се затичва към него, скача малко преди рекламните пана и поваля Симънс с невиждан ритник от Кунг-Фу. Всички, които виждат сцената, не вярват на очите си - в Англия, в цяла Европа и по света. ФА и ФИФА налагат безпрецедентно наказание и санкционират Кантона за осем месеца. Затворът е избегнат на косъм.

Обаче още през март ръководството на Манчестър Юнайтед удължава контракта на футболиста с три години, тъй като се страхува да не остане без него. Когато той се завръща на 1 октомври, веднага отбелязва гол и помага за третата титла на тима си в 4 сезона. След като добрият стар Стийв Брус приключва кариерата си, Кантона дори става капитан на "червените дяволи". Може би лентата на ръката му е причината сезон 1996/97 да е най-спокойният във футболния път на Кантона. Може пък това да е под влиянието на предчувствието за края: Само седмица след четвъртата шампионска титла в престоя му на Олд Трафорд той напълно неочаквано оповестява своето отказване.

"Първите винаги са първи"

Той направи Манчестър Юнайтед топотбор след дълги години безславно лутане. И не Дейвид Бекъм, Рой Кийн или Пол Скоулс, победителите в Шампионската лига през 1999 г., нито пък Джордж Бест, неговия славен предшественик, избират феновете за най-велик играч на Юнайтед за всички времена. Не, те избират Ерик Кантона, техния крал с вдигнатата яка.

В последвалите години Кантона открива страстта си към плажния футбол. Той лобира за въвеждането на професионална структура на този спорт във Франция и през 2005 г. печели световната титла като играещ треньор. С купата в ръце и с крака в пясъка кралят на Южните морета заявява: "Първите винаги са първи. Това е много важно за мен." И се ухилва доволно.

PFCB · Мнениеот **PFCB** » 20 апр 2010 18:10

Поредната страхотна статия, а Кантона е просто уникален, определението "Крал на Футбола" приляга най-много на него според мен.
[offtopic]Сега феновете на Юнайтед пеят "Ооо! Ааа! Ти не си Кантона", познайте за кого се отнася :lol:

[/offtopic]

fr3ak_boy · Мнениеот **fr3ak_boy** » 20 апр 2010 18:12

Браво, страхотна тема за пореден път. Кантона е един от най-харесваните от мен играчи играли някога. Никога няма да забравя кунг фу ритникът му.

unist_gp · Мнениеот **unist_gp** » 20 апр 2010 18:21

Браво Деяне!
Канто беше голям играч,ама го прецакахме да не играе на Световно

Gil-galad · Мнениеот **Gil-galad** » 20 апр 2010 18:34

Не съм имал щастието да го гледам, но наистина е един от най-големите

amoros · Мнениеот **amoros** » 20 апр 2010 19:08

1993 бях в Англия тогава манията по Кантона беше голяма.Друг велик играч израстваше до него Райън Гигс.Имаше комикси историята на Райън Гигс и тн.Като се има в предвид колко англичаните мразят французи за да се превърне в идол на цяла Англия е било необходимо наистина да е велик.В един мач с Ливърпул персоналния му пазач Нийл Ръдок "бръснача" му свалял якичката постоянно и публиката умирала от смях

защо · Мнениеот **защо** » 20 апр 2010 20:16

Сещам се, че през 96-та година, на Европейското в Англия имаше билбордове, на които пишеше, че през 1966-та година е станало най-забележителното събитие в английския футбол - родил се е Ерик Кантона (като единствената световна титла на националния им отбор очевидно оставаше на второ място :lol:

)

Имаше и едно интервю с Ги Ру, откривателят му в Оксер, който разправяше за първия случай, когато на Кантона се наложило да влезе в съда. Преди процеса майка му помолила Ру за среща, той очаквал да го помоли да помогне по някакъв начин да се размине няколко дневният затвор, който заплашвал момчето, тя обаче поискала от него да съдейства да се осигури подсилена охрана на Кантона в съдебната зала, защото била сигурна, че ще опита да набие съдията, като чуе присъдата. :lol:

Бижутера

Нещо като Стоичков - гениален на терена, но животно извън него :roll:

AnalBreaker · Мнениеот **AnalBreaker** » 20 апр 2010 23:08

Много съжалявам, че не можах да се радвам на играта на Кантона. Един гениален футболист, за когото се носят легенди, но не съм изгледал и 1 негов мач.

Футбол - Свят

Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Re: Помни титаните (25) - Ооо! Ааа! Кантона!

Кой е на линия