Хосеп Гуардиола - Официална тема

[CSKA69]

Я пак?!'' Дрийм тиймът'' на Барселона играеше 3-4-3 в диамант, Аякс на Ван Гаал играеше 3-4-3 също в повечето си мачове - това са два от най-впечатляващите отбори през 90-те

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=7NZ0byEyeOA[/youtube]


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=EaOGYNSkXHY[/youtube]

[Thsmith]

То и Бразилия може да е играла 4-2-4, 2-3-5 и тн, но говорим за настоящия момент.
Ще дам следния пример с едни офанзивно настроени крила/външни халфове. Арсенал играе по относително идентичен начин през годините на Венгер. В някой моменти втория човек зад основния нападател е бил по офанзивен като Беркамп и е можел да мине за втори нападател, а в други по минаващ за халф. Това е без значение, да обърнем внимание на тъча. Преди там играеха Пирес и Фреди/Вилтор. Водеше се, че Арсенал играе 4-4-2 или 4-5-1... В един момент играчите като Фреди и Пирес станаха уж нападатели и схемата почна да се изписва като 4-3-3. Това се случи някъде около 2005 година.
Не визирам конкретно Арсенал, това стана навсякъде почти изведнъж. В разстояние на 3-4 години всичкото отразяване на мачове премина в тази форма. Дори по фентъзи игрите се преместиха играчите от халфовата линия към нападение, говорим за едни и същи играчи с едни и същи роли.


----

Сега видях, че Фантомасчо пак направил равен, а ти дори не си го споменал За малко да изпусна да отбележа. Кво става с тия хора бре? Може ли пак да не му дадат дузпа и да не изгонят поне един от Боро? Ми те ще му съсипят кариерата на човека с такова съдийство, баси хората....

[CSKA69]

Бъркаш, смит. Не отразяването се е променило, а наистина самите роли на играчите се промениха Това е еволюцията на футбола. Коментатори, анализатори, журналисти и фенове просто регистрират тази промяна.. В началото на века имаше 3 основни схеми на игра - най-популярната 4-4-2,след нея 4-5-1 и 3-5-2.. Това съвсем не означава, че отделни треньори или клубове не са държали на съвсем различни схеми и не са ги използвали.. След напускането на Ван Гаал и до ден днешен схемата на игра на Аякс е 4-3-3 и никой треньор не я пипа В Барселона също тази схема е канон пак след периода на холандеца там (единствено Гуардиола в третия си сезон се пробва да върне Кройфовото 3-4-3 с диaмант, но само в отделни мачове )..
Спомням си, например, дори един Стойчо Младенов как втрещи и впечатли всички в България, когато през есента на 2002-а (доста смело и за съжаление за единствен път в кариерата му), промени схемата на игра на атакуващото 4-3-3.. Резултатът - 13 поредни победи в А Група - ненадминато постижение до момента
Един Карло Анчелоти, който промени 4-4-2-то на Терим в Милан с един диамантен вариант на 4-3-2-1 и 4-3-1-2 - никой в Италия не играеше така по това време..
Ван Гаал, който (това е спорно) може би първи използва схемата, която впоследствие замести 4-4-2 и стана стандартна - 4-2-3-1 в периода си в АЗ Алкмаар и после в Байерн Мюнхен...
Сега в момента забелязвам тенденция към преминаване на все повече отбори към схема с един дефанзивен халф - 4-1-4-1.. Спомням си, например, преди 3 години в Германия разкъсваха и медии и фенове решението на Гуардиола да заиграе така в първия си сезон и да се лиши от единия си дефанзивен халф в класическото за Хайнкес 4-2-3-1.. Сега с Гуардиоловата схема играят половината отбори в Германия
Така че, да, ролите на играчите се промениха Даваш пример с Арсенал и докато съм напълно съгласен, че Арсен Венгер изповядва един и същи стил на игра и в основата си идеята е една и съща, то не си спомням французинът един път да е опровергал промяната в тактически аспект и позициите на играчите.. Венгер в момента НЕ ИГРАЕ 4-4-2, а 4-2-3-1 основно и 4-3-3 по-рядко..


Манчестър Сити играха страхотно през първото полувреме и доста изморено през второто и си платиха цената за това. Каранка е бил добър ученик на Моуриньо и Боро са много корав отбор, който ще измъкне точки от почти всички фаворити през тази година в Англия (вече взеха точки от Арсенал и Сити). Сити не ми изглежат още готови за футбола, който иска Гуардиола от тях. Което е нормално - трябва си време. Но това не ги прави по-малък фаворит за титлата - напротив - те са най-големия. Знаеш, че аз стискам палци за друг отбор в Англия, така че всъщност съм доволен от развитието на събитията до момента Впечатлен съм от снощната победа на Челси, които влязоха в релси и като че ли започват да потвърждават първоначалното ми усещане, че тази година битката ще е между Клоп и Конте, а не между Жозе и Пеп.. Поне се надявам да е така

[CSKA69]

Най-слабият мач на Манчестър Сити, откакто Пеп Гуардиола ги пое през лятото. Нито защитата (трагична), нито халфовете, нито нападението функционираха както трябва днес срещу ''лисиците''.. Още по-дразнещо е, че Раниери спечели тактическата битка сравнително елементарно - ''изритай топката към Варди и гледай сеира на защитата на Сити''
Както споделих в темата за Висшата лига, Гуардиола прекалява с експериментирането - и като схема на игра, позиции на играчите, но и като стартов състав и смени.. Това обаче може да е преломната точка за Сити и оттук нататък или те ще заиграят като отбор на Гуардиола и ще се борят докрай на трите фронта или сезонът им може да се окаже катастрофален.. Картите са на масата и предстои да видим какво решение ще намери каталунецът

[CSKA69]

Прекрасно и откровено интервю на Тиери Анри с Пеп Гуардиола :

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=9eajVUNs_Wo[/youtube]

[Thsmith]

Pep Guardiola has urged Manchester City fans and his critics to look at the bigger picture, and admits it could take longer than his previous jobs to make it click at the Etihad.

По голяма от това, че играе най грозния възможен футбол, с абсурдни трансфери, хаотично водене на състава и една камара подарени точки от разни фантомни дузпи?

Още първия ред в статията на скай изяснява цялото интервю какъв шит е и обезсмисля да се чете/слуша...

[CSKA69]

Пеп Гуардиола е една от най-противоречивите личности в съвременния футбол. Мненията за него са изключително крайни. През годините сме чували такива, които определят Гуардиола за гений, футболен революционер, променил играта из основи. В същото време често срещани са и онези гласове, които твърдят, че испанецът е просто един късметлия, надценен треньор, дори слаб и нищо повече. Самият Гуардиола винаги е проявявал скромност и никога не се е изтъквал, за разлика от един Жозе Моуриньо например. Тогава на какво се дължи тази неприязън към Пеп? И кой е прав всъщност? Гений ли е Гуардиола или просто е имал шанса да попадне на точните отбори в точните моменти?

Самият Гуардиола казва, че не би променил философията си, защото с нея е спечелил достатъчно трофеи. Или всичко възможно във футбола, за да бъдем докрай коректни. И тук сякаш вина носят медиите и журналистите, които през годините въздигаха каталунеца и го определяха за най-добрия, отрупваха го с венци и медали. Сега същите тези медии и журналисти мълчаливо стоят и наблюдават как се превива под тежестта на очакванията, които точно те му наложиха на гърба. Защото Гуардиола не се има за гений. Нееднократно през годините той подчертаваше факта, че е имал възможността да работи с най-добрите футболисти в света. Една доста любопитна негова реплика е: „Мислех си, че ще направя Меси най-добрият футболист в света, но вместо това той ме направи най-добрият треньор“.
Може би ключето към загадката се намира някъде в Каталуния. И по-точно в градчето Сантпедор, където знаменитият треньор е роден пред 1971 година. През 1984 започва неговото приключение, тръгвайки от „Ла Масия“. Преминава през „Б“ отбора на каталунците и в крайна сметка се превръща в сърцето, плеймейкъра на легендарният Дрийм тим, вдигнал Ушатата през 1992-а. Хосеп Гуардиола е закърмен с тоталния футбол на Аякс от началото на 70-те.

Какво е тотален футбол? Атакуващ стил, разиграване на топката, непрекъснато сменяне на игрови позиции от страна на футболистите. Ринус Михелс и Йохан Кройф са двете лица на тази идея – едното лице ръководи от скамейката, а другото е на терена. Михелс е теоретикът, а Кройф - практикът. Като Русо и Робеспиер. И отново, подобно на Русо и Робеспиер, Михелс и Кройф създават истинска революция, която помита установената доминация на италианското катеначо на Нерео Роко (Милан) и Еленио Ерера (Интер), разчитащо на персоналното маркиране – нещо, обречено на провал срещу онзи „тотален“ Аякс. Един след друг двамата холандци преминават в Барселона и налагат същият стил и там. И за да са сигурни, че той ще продължи и след това, се създава школата „Ла Масия“. Един от първите възпитаници, минали през нея и пробили в първият отбор, е Хосеп Гуардиола. И тогава колелото се завърта и всичко се повтаря – този път Кройф командва от скамейката, а неговото друго лице „Пеп“ е на терена.

Гуардиола е каталунец до мозъка на костите си. Лицето му, диалекта, маниерите, поведението – всичко е каталунско от началото до края. Не е изненадващо, че той подкрепя националистическото движение в испанската провинция и идеята за каталунска независимост. Затова толкова добре успя да се впише и като треньор на Барселона. Добре е меко казано. Той спечели всичко възможно и го направи няколко пъти. Общо 14 трофея, сред които 2 Шампионски лиги, 2 Суперкупи на Европа, 2 Световни клубни първенства, 3 поредни шампионски титли на Испания, требъл, и секступъл (единственият треньор, който го е постигал). Най-успешният треньор в историята на Барселона. Задмина дори своя ментор – Йохан Кройф. Методите му бяха прости и ефективни и се характеризираха с думичката „контрол“. Контрол над топката, контрол над играта, контрол над играчите. При Гуардиола статистиката за владение на топката беше впечатляваща, дори нелепа, от порядъка на 80%-20% или дори 89-11% (в онзи паметен мач срещу Селтик преди години). Играчите му бяха принудени да спазват спартански режим. Като орлица Пеп бдеше над тренировките, храненията. Звънеше им в определени часове, за да провери дали са си по леглата.

Помним какво се случи с онези, които не спазиха правилата му. Гуардиола им събра багажа още с идването си. Най-яркият случай беше с кавалерът на Златната топка Роналдиньо. Помним какво се случи и с Ибрахимович още след края на сезон 2009-10, също така с Ето‘о... Но Гуардиола наложи имена, които изиграха значителна роля в историята на клуба през следващите години – Алвеш, Пике, Бускетс, Масчерано, Педро, Санчез, Вия. Някои от тях бяха закупени, а други промотирани от школата. Тук трябва да се отбележи, че Пеп имаше възможност да работи с по всяка вероятност най-силното испанско поколение – световните шампиони Пике, Пуйол, Бускетс, Вия...
Особено място заемаше триото гении Шави, Иниеста, Меси, които доминираха в средата на терена срещу всеки отбор. И докато Иниеста не беше точно каталунец, а Меси още тогава бе считан за един от най-великите в историята, то нещата с Шави стояха другояче. Гуардиола искаше да продължи традицията с двете лица – едно на скамейката и едно на терена. И Шави беше точно това лице за него – ключовата фигура, пилотът. И сега колелото се завърта и не след дълго ще видим Шави на треньорската скамейка в Барселона.

Каквото и да смятаме за Гуардиола, не можем да отречем, че това, което Барселона правеше по време на неговият престой като треньор там, беше изкуство. Абсолютна форма на изкуство. Да, Барселона на Енрике също играе красив футбол, но онази Барселона бе нещо друго. Гуардиола имаше идея и успя да я реализира напълно. Да, имаше и правилните играчи. Перфектните, бих казал, за неговата философия. Но можеше ли да я приложи и другаде, освен в Барселона? Сигурен съм, че и самият той се е питал това, защото още през лятото на 2013 година акостира не къде да е, а на „Алианц Арена“, в дома на митичният Байерн Мюнхен.

В Германия, както е известно, вирее само германският футбол. Италиански, испански, английски треньори – всички прескачат Германия щом се стигне до избор на нов клуб. Да не забравяме, че нито Михелс, нито Кройф, нито Рийкард успяха да постигнат други значими успехи като треньори на клубни отбори след престоите си на „Ноу Камп“. Положението се стъжняваше още повече от факта, че в последният сезон на Хайнкес начело на Байерн, баварците спечелиха требъл, а на полуфиналите размазаха и самата Барселона с общ резултат 7:0.
Байерн играеше бърз, доминантен, агресивен футбол с много атаки по крилата. Това бе стил, зададен още от холандеца Луис ван Гаал след закупуването на Ариен Робен през 2009-а и обединяването му с Рибери в легендарното дуо „Робери“. Върхът на това дуо бе наградата „Най-добър играч на УЕФА“ за сезон 2012-2013, връчена на Рибери. Всъщност това бе едно от нещата, които испанецът промени през трите си години начело на отбора – атаките на отбора започнаха да се осъществяват основно през центъра (особено след честите контузии на Рибери и Робен). Медиите вече бяха канонизирали Гуардиола и очакванията бяха да печели требъл всяка година, докато е в Байерн. Но Гуардиола сам едва ли го е очаквал точно това.

През първият си сезон начело на тима от Мюнхен Пеп спечели почти всичко възможно – взе Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство, спечели Бундеслигата с лекота (рекордните 7 кръга преди края), вдигна и Купата. Общо 4 трофея още в първия си сезон – нещо, което никой друг треньор в историята на отбора не бе правил. Но това не стигаше. Беше малко. И не говоря за Суперкупата, която Гуардиола отписа още в самото начало като незначителен трофей, а за Ушатата. Някой беше накарал баварските фенове да вярват, че те на всяка цена ще станат първият отбор, дублирал трофея си. И то до такава степен, че те го очакваха като някакъв минимум от Гуардиола. Максимумът беше Бог знае какъв... Абсурд. Нима е имало друг подобен случай в историята? Едва ли... И затова треньорите, които са го правили, се броят на пръсти. Нещо повече – няма треньор, който да го е постигал в ерата на Шампионска лига. Още по-малко в дебютен сезон. Общо за 3 сезона начело на Байерн Гуардиола спечели 7 трофея, което го прави четвъртия най-успешен треньор на отбора. Пред него са Хайнкес с 8 трофея и общо 6 сезона, Латек с 10 трофея и 9 сезона и Хитцфелд с 14 трофея и 7 сезона. Но болното място беше Шампионската лига, където претърпя три последователни отпадания на полуфинална фаза и то от испански отбори. Така общият рекорд на Гуардиола е 7 полуфинала от 7 участия в ШЛ с Барселона и Байерн. Само Моуриньо има повече.

През тези три години Гуардиола се ползваше с пъното доверие на баварските шефове – Румениге, Хьонес, Замер. Играчите също заставаха твърдо зад своя треньор. Само феновете и някои външни анализатори бяха недоволни. Те обвиняваха Гуардиола за всичко. Обвиняваха го загубата от Реал Мадрид с 0:4. За отпадането от Барселона идната година. Имало контузии? Гуардиола беше обвинен веднага. Лекарят Мюлер-Волфарт напуснал? Отново Гуардиола. Швайнщайгер, Кроос, Манджукич напуснаха? Гуардиола ги изгонил. Преди година Байерн отпадна от Атлетико, а решаващият момент беше изпуснатата дузпа на Мюлер. Отново вината бе хвърлена върху Пеп... Образът му бе сатанизиран на моменти, така както не е бил сатанизиран нито един предишен баварски треньор. От светец в Барселона до дявол в Байерн. Така митът за безгрешния Гуардиола се срина, но е важно да се отбележи, че не той създаде този мит, а онези, които го възхваляваха. В случая Гуардиола се оказа без вина виновен. Интересен въпрос: Ако Байерн не беше спечелили требъл през 2013-та, щяха ли да са толкова големи критиките към каталунеца? По всяка вероятност - да.
Изводът, който аз си правя, е че разочарованието идва от разбирането, че Гуардиола не е онова божество, за което бе смятан в Барселона. Той е просто човек с определена идея. С каталунско възпитание. В Барселона тази идея бе повече от успешна. Но голямата промяна и израстване на испанеца дойдоха в Байерн, където също беше успешен. Защото при поражението с 0:4 от Реал тактиката на игра е била избирана от отбора, начело с Швайнщайгер, а не от Пеп (както стана ясно от филмът на Скай спортс). Защото Мюлер-Волфарт напусна след скандал с Румениге (както стана ясно преди няколко месеца). Защото контузии има във всеки отбор (помним, когато Дортмунд бяха последни в Бундеслигата на Нова година 2014-2015). Защото невинаги по-добрият печели, а само пристрастен наблюдател няма да признае, че Байерн смаза Атлетико на „Алианц Арена“ преди година. В крайна сметка Гуардиола адаптира философията си към по-физическият стил на Бундеслигата. И сега Анчелоти разполага с перфектен, завършен състав. Много играчи станаха по-добри при Гуардиола.

Но Висшата лига е друго предизвикателство. Но не защото е по-класно първенство от испанското или германското, точно обратното, а защото Манчестър Сити не разполага с класата на Барселона и Байерн. За пръв път в кариерата си Гуардиола има шанса сам да изгради отбор почти от нулата. И когато го сравняваме с Конте или Клоп (страхотни треньори), да имаме предвид, че Челси и Ливърпул не играят в Европа през този сезон и техните усилия са концентрирани основно в Англия. А Манчестър Сити се борят за всички трофеи. Защото Гуардиола е перфекционист и винаги се бори за всички трофеи. А тези трофеи съвсем скоро ще пристигнат на „Етихад Стейдъм“ право в ръцете на падналият ангел Хосеп Гуардиола.

Любомир Лозанов

Едно голямо БРАВО за тази статия, която е дело не на журналист, а на обикновен фен Съгласен съм с нея на сто процента

[sapio0o]

Но Висшата лига е друго предизвикателство. Но не защото е по-класно първенство от испанското или германското, точно обратното, а защото Манчестър Сити не разполага с класата на Барселона и Байерн.

[Furious_Monk]

Най-слабият мач на Манчестър Сити, откакто Пеп Гуардиола ги пое през лятото. Нито защитата (трагична), нито халфовете, нито нападението функционираха както трябва днес срещу ''лисиците''.. Още по-дразнещо е, че Раниери спечели тактическата битка сравнително елементарно - ''изритай топката към Варди и гледай сеира на защитата на Сити''
Както споделих в темата за Висшата лига, Гуардиола прекалява с експериментирането - и като схема на игра, позиции на играчите, но и като стартов състав и смени.. Това обаче може да е преломната точка за Сити и оттук нататък или те ще заиграят като отбор на Гуардиола и ще се борят докрай на трите фронта или сезонът им може да се окаже катастрофален.. Картите са на масата и предстои да видим какво решение ще намери каталунецът

Един от основните му проблеми. Один да бъде с него, ако до края на сезона продължава в същия арогантно-надменен дух.

[Thsmith]

Интересна аналогия с един от първите масови убийци, бейби сталин, един писател с явни личностни проблеми, комплекси и микс от садизъм. Всичко това се сравнява с кройф и в последствие с плешивия. Говори много за същността на този анализ и как може да се гледа на него. Аз лично спрях да чета след това.