Ангола 2010 Купа на Африканските Нации CAF

[Ticha]

Буркина Фасо обаче и в двата мача играха много добре. Ако бяха в някоя друга група сигурно щяха да я преминат. Преди това и в квалификациите за Световното също спечелиха доста точки.

[DeyanFCK]

Африканският контитнент ражда много великолепни творци на футболното игрище. Представям ви петима от най-великите играчи на Африка, впечатлили с уменията си футболния свят - от Роже Мила до Джей-Джей Окоча. Приемете го като преговор с разширение към разкошните мнения на unist_gp в началото на темата

Роже Мила



Никой не танцува по-красиво от Роже. Човекът, който всъщност се смята за твърде стар за значим футболен турнир, изиграва мачовете на живота си през 1990 г. в Италия. Използваният пет пъти като "жокер" от националния селекционер на Камерун Валерий Непомнячи, "Господин Поклащащи се бедра" превръща своето влизане в игра в голове, асистенции, спечелени дузпи и незабравим танц с ъгловото флагче.

След всеки свой гол камерунецът отива до флагчето за корнер, където изпълнява камерунския национален танц макоса. Характерното голово поклащане на африканеца се превръща в една от най-впечатляващите картини от италианското лято. Мила, който дебютира за "неукротимите лъвове още през 1978 г., няма сили за пълни 90 минути и неговият треньор е наясно с това. Затова той не започва титуляр мачовете от СП 1990, за да може да играе в края. Срещу Румъния той вкарва и двата гола, както и срещу Колумбия на осминафинала, когато открадва топката от безразсъдния вратар на южноамериканците Рене Игита. В четвъртфинала срещу Англия Роже Мила влиза в игра за второто полувреме и прави може би най-силното си представяне в турнира, въпреки че нито вкарва гол, нито Камерун продължава напред. През 1994 г. в САЩ вечният Мила още веднъж излиза на световната футболна сцена. На Мондиал'94 той става най-възрастният футболист в историята на турнира - минута след влизането си в игра в 47. минута, Мила вкарва почетното попадение срещу Русия.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=gaAq2LcbKPY&feature=player_embedded[/youtube]

Рабах Маджер



Той е футболистът, който феновете на Байерн никога няма да забравят. Не само, че с гола си през 1987 г., той взема купата от ръцете на баварците с гола си във финалната среща за КЕШ, а и начинът по който той реализира остава незабравим. Маджер вкарва топката във вратата на мюнхенци с пета от малкото наказателно поле. Две минути след това Жуари бележи решаващия гол, а алжирецът си спечелва безкрайното уважение на всички алжирци. Пет години преди финала за КЕШ във Виена, Маджер вкарва гол и на германския национален отбор в Испания, довел до загубата на европейците.

Заедно с плеймейкъра Лахдар Белуми Маджер принадлежи към златното поколение на "пустинните лисици", което прави впечатление на световните първенства през 1982 и 1986 г., а през 1990 г. печели и Купата на Африка. През 1987 г., когато бележи с пета, Маджер е на зенита на славата си и е избран за "Футболист на годината" на африканския континент.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=C4B--qYWIKs&feature=player_embedded[/youtube]

Джордж Уеа



Мощният като бик нападател на Монако, ПСЖ и Милан от Либерия, направил истински фурор в Европа, е най-награждаваният футболист на Африка. Като отличия Уеа практически е получил всичко, което е възможно да се спечели. Трикратен африкански футболист на годината, "Златна топка" и футболист на света за 1995 г. - към всичко това и "Футболист на Африка за столетието". Уеа стои на едно стъпало, редом с Пеле, който е почетен като играчът на Южна Америка за двадесетото столетие от Новата ера. Какво нещастие за Уеа, който, за разлика от бразилската суперзвезда, никога не успява да играе на значим футболен форум, тъй като в националния отбор на Либерия не намира равностойни на неговата класа съотборници.

Нападателят на века за Либерия

Израсналият в гетата на Монровия Уеа постига изключителни успехи с клубните си отбори. Той става шампион на Франция и Италия, а през 1995 г. бележи осем попадения в Шампионската лига и така става голмайстор на турнира. Играчът на века за Либерия не е типичният таран в наказателното поле на противника, а бележи също и някои изключително виртуозни голове след дрибли, изнасяйки топката от собствената половина, както се случва през септември 1996 г. в мача срещу Киево от Верона. След корнер за противника Уеа поема топката в наказателното поле на своя отбор. 15 секунди по-късно и 80 метра по-далече африканецът праща топката в мрежата покрай вратаря на веронците.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=fPuhr1L86ck&feature=player_embedded[/youtube]

Антъни Йебоа



Едно от най-култовите имена на отбори по футбол за свободното време е "Свидетели на Йебоа". Стотици университетски тимчета и отборчета по махленски футбол през последните две десетилетия са ритали топката под това наименование. Антъни Йебоа, наречен Тони, е един от най-впечатляващите нападатели в германската бундеслига през 90-те години. След първоначален период в Саарбрюкен, Тони става част от техничния франкфуртски Айнтрахт, където заиграва заедно с Байн, Гаудино и Окоча. След две голмайсторски отличия в германската елитна дивизия, времето на ганаеца в града на Майн изглежда изтекло, след като той и Гаудино са извадени от отбора по дисциплинарни причини.

"Свидетелите на Йебоа"

Йебоа бяга в Англия, където поразява противниковите врати с белия екип на Лийдс Юнайтед. След две години на Острова топнападателят от Гана се завръща в бундеслигата и помага на Хамбург в участието му в Шампионската лига през 2000 г. На колко години всъщност е Йебоа - това остава предмет на спорове. Рождената му дата в паспорта му гласи "6.6.66" и дава съмнителен отговор на простичкия въпрос. Въпросът никога не остава точно изяснен. Прагматичната препоръка на бившия ганайски селекционер Ото Пфистер гласи: "Вдигнете му крака и му бройте годишните пръстени!"

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=8vmf9UsV23E&feature=player_embedded[/youtube]

Джей-Джей Окоча



Почти никой не познава Мохамед Явуз. Но всички познават Оугъстин Окоча. От времето на престоя на футболиста в Турция, той получава и турско име. Джей-Джей го наричат феновете му. Най-големите успехи в кариерата си нигерийският дребничък футболен вълшебник постига с екипа на "супер орлите". Той изиграва 75 мача за националния отбор, през 1994 г. печели първенството на Африка, а две години след това триумфира със златен олимпийски медал след победа срещу Аржентина. Към това са отбелязани и три участия на световни първенства. Майсторското изпълнение с двете пети на площ, колкото носна кърпичка, наречено от всички "Окоча-трик", буди възхищение у публиката.

Вълшебникът, който прави финта с двете пети

За германските любители на футбола незабравима остава ювелирната му техника от периода в Айнтрахт Франкфурт. От 90 срещи на "супер орела" за айнтрахтските орли той вкарва 16 гола - един от тях обаче остава във вечността. Имам предвид попадението срещу Карлсруе, което докарва Йорг Далман до неподозирани висини на екстаза, а вратаря на баденци Оливер Кан - до нирвана на тихия гняв.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=RjkYmTKHq0g&feature=player_embedded[/youtube]

[unist_gp]

Рабах Маджер е любемец на Ники!
Браво Деяне! Много ти благодаря за интересните материали

[ЛЕВСКАРКА]

Гана си спечели с 1:0 над Буркинафасо и то без никакво напрягане.

[Бижутера]

Помните ли каква беше моята прогноза по-рано днес?

[DeyanFCK]

С или без гумени ботуши. Който кацне в Луанда малко преди решаващата фаза за Купата на африканските нации, ще види един град, който е упоен от футбола и себе си... Германският репортер Мозес Мерц предава от Ангола.



"Наистина си помисли за гумените ботуши", предлага ми Бен за последен път, преди да излетим. Идеята ми да посетя столицата на Ангола Луанда, преди да изкарам семестъра си зад граница в южноафриканския град Кайптаун, ни най-малко не вълнува анголеца. След дълго търсене на информация за пътуване до Луанда достигнах до жилището на африканеца в берлинския квартал Моабит. Преди почти 20 години неговите родители избягват с него и брат му от анголската гражданска война в Германия.

Бен тогава е бил малко дете. Днес той организира хип-хоп партита и разказва за родните си земи с голямо внимание. "Туй е Африка, знайш как е", казва той, преди да опише хаоса по улиците, жегата, караща ризата ти веднага да се напои с пот, и дъждовете през януари. Понякога те са толкова обилни, че не може да се върви по покритите с дупки улици - дори и с гумени ботуши.

Нефтен икономически бум, един хляб струва 10 евро

Тези, и още няколко други истории за Ангола, изграждат в съзнанието ми бавно картината на една нереална държава. 27 години гражданска война, икономически растеж чрез нефт, цената на един хляб от 10 евро и пратениците на германски културен институт, които ядат само консерви, тъй като се страхуват да не им надпишат сметката в супермаркета. Но всеки път, когато впечатлението, че тази страна е извън нашите представи и разбирания, се затвърждава, в съзнанието ми изплуват лицата от официалния рекламен клип за Купата на Африка.

Като това на скулптора Етона. Докато изпилява една дървена скулптура, Етона казва със серозно изражение на лицето си: "Купата на Африка е синоним на развитие, синоним на напредък - и аз също участвам в това. Да живее Купата на Африка! Да живее Ангола!" Относно мотото на официалната кампания "Estamos Juntos!" - "Ние сме заедно" на португалски - Етона енергично посяга със своя юмрук в посока към камерата, а погледът му не се променя. Стоящ така, той представлява такава любопитна гледка, че си струва да хвърлим поглед към кулисите на цялата организация. Защо една държава, която не би трябвало да се притеснява за международния си престиж на базата на богатите си нефтени находища, организира такъв турнир?

Шокът се появява по средата на първите репортажи и прогнози. Не напредък или национална единност, каквато се пропагандира от анголската политика, а едно нападение на тогоанския национален отбор определя внезапно впечатлението, което светът получава за Купата на Африка'2010. В германските вестници се дебатира за това, дали човек трябва да се страхува преди световното първенство, дали Южна Африка не е като Ангола и дали не е навсякъде в Африка едно и също. Защо човек да иска да пътува на едно такова място? За да наблюдава красив футбол?

»Haitiens & Togolais – On pense a vous«

Когато миналата седмица Кот Д'Ивоар победи Гана с 3:1 и показа, че все още е един от фаворитите за титлата и има надежди за добро представяне на идващото световно първенство през лятото, вратарят на "слоновете" показа пред камерите след всеки гол надписа на една лента "Haitiens & Togolais – On pense a vous" - "Хаитяни и тогоанци, ние мислим за вас". Още никой не беше забелязал, че стотици хиляди души в Хаити са загинали от вълните цунами, докато футболният турнир продължава с пълна сила.

Тогава се приземяваш в Луанда. Вратата на самолета се отваря и в горещо-сухия морски въздух веднага попадам в центъра на черно-червено-жълта еуфория. Страната, в която съм, изглежда силно заета в опитите да се овладее във футболната си треска. "Angola o meu coração" - "Ангола, мое сърце", дъни радиото, а таксиджията самодоволно се подхилва и ми кима: "Това е истинска анголска музика". Хората по улиците не носят гумени ботуши, но затова пък дръжно са си сложили тениски, перуки, шапки и носят знамена в цветовете на Ангола. Пет часа преди последната среща в групата срещу Алжир навалицата се изсипва на стадиона в столицата. "3:0", "Минимум 4:0!", гласят прогнозите за мача на феновете по радиото.

По улиците навсякъде са налепени големи рекламни плакати за Купата африканските нации. Върху тях, редом с футболистите, се вижда и шармантно усмихнатото лице на президента Жосе Едуардо Душ Сантош. "Пред нас стои със сигурност едно по-добро бъдеще", написано е до него. Досега изглежда така, че той ще излезе преди всичко големият печеливш от турнира за Купата на Африка. Той би могъл да използва бунтовническото нападение в ексклава Кабинда като предтекст да отмени едва вторите президентски избори през 31-годишното му управление. Като се остави това настрана, вижда се по лицата на хората, че ще се празнува голямо футболно събитие. Катастрофите и националните критики изчезват. "Estamos Juntos! Sempre em frente! Sem medo!" - "Ние сме заедно, винаги напред, без страх!" звучи от автомобилите официалната песен на първенството. А феновете пригласят.

След само един ден вдъхновението на Етона, скулптора, е толкова голямо и това се вижда изобразено на лицата на хората в Луанда. Ангола се класира за четвъртфиналите след равенство с Алжир. Колко е хубаво да си тук все още.

[unist_gp]

Помните ли каква беше моята прогноза по-рано днес?

да,ама вече е напълно невъзможно да се играе мач Габон-Буркина на този турнир

[Бижутера]

ще го преживеем

[_RoKi_]

Гана не се напрегнаха много и това можеше да им изиграе лоша шега,ако Буркина Фасо бяха вкарали за 1-1 и тогава адиос...Все пак се радвам,че двата мои фаворити се класираха напред

[niki87]

Рабах Маджер е любемец на Ники!

Не сЪвсем