Културна тема.

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, ntodorov, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6676
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Културна тема.

Мнениеот ntodorov » 19 сеп 2012 10:17

Иницииран и вдъхновен съм от една тема направена от нашия колега и приятел Bourgas. Тема, която беше поместена във Всекидневната ни. Замисъла и презумпцията, които имам с копирането на материала му в отделна тема е да възродим шовинистичния дух в бургазлии или по-точно в младите ни съграждани. Тогава, когато отидат на стадиона да не виждат само сините или зелените одежди на любимците и да не ги мерят с пропит от омраза аршин, защото спортът е съревнование. Съревнование - мирно при това. Ако някой не е вниквал в идеята на спорта ще трябва да се върна към корените на римските битки, когато освен живота си гладиаторите са защитавали и честта си. Пренасяйки оня дух в съвремието ни и вниквайки в смисъла на футболния двубой откриваме, че всъщност група от хора се отъждествяваме с ония 11 на терена, които защитават името на града ни, играят за него и преписват успехите ( и неуспехите разбира се) си в негова чест.
Ето и известните Бургазлии, заради, които бургаския дух трябва да живее...дори и във футбола ни градски:




Слагам го на части, че не ми позволява да е едно цяло.


Ще я направя тук, ако решите, че си заслужава, я преместете в друга отделна тема.

ЗВЕЗДИТЕ НА БУРГАС, родени в БУРГАС

Изображение

ПЕТЯ ДУБАРОВА - поетеса и писател
Родена на 25 април 1962 в Бургас
Починала на 4 декември 1979 (на 17 години)

Нощ над града

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.


Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота.
Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас, оставяйки бележка със следния текст:
„ Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА“
http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx


Изображение


ИВАН ВАНЕВ - поет ,автор на Бургаски вечери
Роден на 06.02. 1938 в Бургас
Починал на 25.12.2007 в Бургас

поетът Иван Ванев - автор на текста на една песен, която се превърна в емблема на чудно красивия български морски град – „Бургаски вечери”.
Иван Ванев е по професия стругар в корабостроителния завод в Бургас.

През 1961 г. Ванев написва текста на известния шлагер "Бургаски вечери". Музиката е на композитора Иван Коларов, а изпълнението — на група Тоника. За приноса си към града той е произведен в почетен гражданин на Бургас. Въпреки успеха на тази песен, Ванев никога не е издавал стиховете си, нито е създавал друг хит. Почива на 25.12.2007 г. - Коледа, на 69-годишна възраст. Единствената публична поява на поета през 2007 година е на Никулден, когато собственоръчно включва празничното осветление в града.
Иван Ванев, като всички талантливи, а това значи и морални, български творци живееше в мизерия.

Иван Ванев – и той живя в своя свят на мълчанието – тъй близо до морето и тъй далечен... – в родния Бургас, който роди вдъхновението му. Да изваяш в стихове болки и радости в съприкосновение с природата и пълния контраст със суетата на деня, се изисква наистина много фино светоусещане.

За приливите и отливите в живота му знаем малко. Малко говореше. Всичко е казал в своите стихове, писани през 60-те години, превърнали се в своеобразен мост между тогавашния и днешния Бургас.
както често се случва с лирично извисените, самотни и неразбрани от света души, между двамата творци се създава приятелство, взаимно вплитане на творческите търсения, хармония в общуването. “Радвам се, че песента е още жива. Може би ще ме надживее” – скромно споделя Иван Ванев.

Той е почетен гражданин на Бургас. Но попита ли го някой как живя? Защо не го виждахме на културните празници, които умеем великолепно да устройваме?

Присъствието му бе незабележимо в поразтурената общност на бургаската творческа интелигенция. Авторът на най-бургаската песен не се изживяваше като месия. Далече от суетата на деня, благодарение на пенсийката и грижите на сина си преживяваше някак...


РАЗЛИЧЕН И НЕПОСТОЯНЕН

Различен и непостоянен, но винаги един и същ
аз идвам уморен и жаден, добър като априлски дъжд.
И търся топлина и рамо, една приятелска ръка
тогава ми е нужна само, да стопли грубата ми длан.

И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!

И в моя малък свят, където преплитат мислите лъчи,
се разминават ветровете, и всеки спомен не личи.
Едва тогава ви разбирам, а може би отдавна знам,
че трябва всички да обичам, пред ужаса да бъда сам.

И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!

Текст: Иван Ванев






Композиторът на хита “Бургаски вечери” Иван Коларов избира да остане завинаги на 39. На 22 декември 1987 г. човекът, сътворил неофициалния химн на морския град, е намерен с огнестрелна рана в слепоочието в кабинета си в металургичния комбинат в странджанското село Дебелт, където е началник на омекотителната станция.
Роден на 23 октомври 1948 г., животът му е изпълнен с драматизъм и в личния, и творческия път. Китарата е негово призвание. А дарбата е страдание на безумци в един студен консуматорски свят.

Своята първа авторска песен “Бургаско момче” създава през есента на 1965 г., когато е ученик в Химическия техникум.
През 1966 г., по текст на Иван Ванев, написва “Бургаски вечери”.
Краткият му житейски път е изпълнен с неуморен труд и всеотдайност към музиката.

От 1970 г. свири във ВИС “Химуз” към Дома на културата на НХК. Негови предпочитани поети са П. Пенев, Е. Евтимов, Х. Харалампиев, В. Вълчев. Работи като художествен ръководител на самодейни състави в Домовете на културата на учителите и здравните работници.

Но най-силното желание, към което е насочил енергията си, е да композира театрална музика. Мечтата му става реалност, когато започва да работи с режисьорите А. Попов, Г. Попов, С. Димитров, Д. Еленов в Дома на културата на НХК през 1975 г. Той прави музикалното оформление и пише песните за постановки в Дома на културата на РССХП*. Пиесите се поставят в Сливен и Варна, като една от най-големите изяви са десетте песни към спектакъла “Процесът” на режисьора Р. Цветков.

Работи като музикален оформител в “ДТ Адриана Будевска” с режисьора С. Димитров на постановките “Амхърст” и “Частен детектив”, “Дневникът на един луд” на режисьора Димитър Еленов. От 1983 до 1985 г. участва със свои композиции и музикално оформление в постановките на Д. Еленов и Хр. Симеонов в Детското театрално студио към ДТ “Адриана Будевска”.

В творчеството си Китето е целеустремен, постоянен и със завиден замах осъществява замислите си.През 1985 г., като изявен композитор, заедно с Хр. Симеонов, участва в празниците на изкуствата “Аполония”. А през 1986 г. завършва школата за ръководители на художествени състави в Пловдив.

Оставя и немалко естрадни песни, които още отекват в сърцата на бургазлии, на тези, които помнят ведрата и неповторима атмосфера, създавана от момчетата на “Корали”: “Различен и непостоянен” - отворено писмо към неговите приятели, “Чайка”, “Хубава жена”, “Бургаско момче”, “Песен за коралите”. По негов текст и музика е песента “Тоника” пей, с песен живей!” и други.
И в този наситен, изпълнен с динамика и възвишеност живот, остава необясним изборът да сложиш край.

Необясним е обаче само за тези, които не го познаваха – струната на неговата душа звънеше нежно и самотно, твърде уязвима за грубата действителност. Имаше някакво огорчение, неудовлетвореност, болка – пред една стена, наречена номенклатура, която убива в сивото си всеки опит за полет.

Рано напуска този неуютен свят, в който всеки самозван творец с диплом претендира за своя дял от награди и слава. Остави ги на хората и отпътува сам – без дори да се сбогува. Отеква и последният акорд...

“Пред Бога и природата сме равни, но теб животът те ощастливи с по-трудни радости, с по-дълги рани...” – още се помнят откровенията му.


Изображение


АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ - актьор
Роден: 17 октомври 1923 в Бургас
Починал: 9 ноември 1973 в София, България

Поколения българи помнят магнетичния поглед и яркото присъствие на Апостол Карамитев . ЧОВЕКЪТ ЛЕГЕНДА

Беше дружелюбен, с широко отворени очи. Един човек, който разбира всичко, което става на сцената. Като ученик в Бургас, във всяка свободна минута е ходил в театъра и шефът на театъра - Хараламбов, го е пускал вътре. Той беше завършил италианско училище. Баща му е беглец от Тракия. Имали са стада животни. С това са се препитавали някога. Майка му е била, бедна, гладна, ходила да чисти по чуждите къщи. Апостол я обожаваше. Тя беше природно интелигентна жена.
Той беше много почтен човек. Апостол винаги е бързал да се прибере вкъщи, да донесе нещо на децата. Никога не е казвал: Хайде оставете ме сега, много съм уморен. Нашата професия беше много уморителна. Апостол беше много зает, но винаги се отнасяше с децата с необикновена отговорност.

Българските любители на седмото изкуство завинаги помнят неговите роли в “Любимец 13”, “Специалист по всичко”, “Рицар без броня”, “Бялата стая”, “Един снимачен ден”, Свобода или смърт”, “Сватбите на Иван Асен” и много други.


" Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човеку, от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци.
Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мене.
Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е живота, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее.
И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре, може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем; това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората... за да, както е казал поета: "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..."


Изображение


ИЛИЯ КАРАИВАНОВ - актьор
Роден на 11.09. 1948 в Бургас
починал на 4.01. 2009

Българинът ще го запомни в ролята на Апостола на Свободата - Васил Левски.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1973 г. със специалност актьорско майсторство

Няма актьор, който да е пресъздал на екрана по-правдоподобно образа на Апостола на Свободата - Васил Левски от Илия Караиванов. Един от най-красивите български театрали ни напусна само три месеца след като отпразнува своя 60 - годишен юбилей.

Публиката завинаги ще го помни с ролите му във филмите “Смъртта може да почака”, “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Бой последен” “Апостолите” и “Обратно към небето”, както и с театралните му превъплъщения в “Преспанските камбани” и “Солунските съзаклятници” и много други.

Актьорът Илия Караиванов, който ни напусна само на 60 години, бил жертва на любовта си към чашката и на депресия, свързана с тотална липса на ангажименти.


Изображение



ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ- Калата - актьор
Роден на 13 януари 1925 в Бургас

След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
* Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха. — пред "24 часа"
Изображение

ЕМИЛ ЧАКЪРОВ - световноизвестен диригент
Роден: 29 юни 1948 в Бургас, България
Починал: 4 август 1991 в Париж, Франция

МАЕСТРОТО!

Талантливият бургазлия постига всичко сам, без никакви връзки. Майка му е отрудена женица, начална учителка, която едва свързва двата края след смъртта на баща му. Той бил рибар и според официалната версия изчезнал при една буря с лодката си. Но хората от пристанището още разказват под сурдинка, че родителят на бъдещото музикално светило просто хванал курс към Турция и повече не се върнал в родината. Може би това е едно от обясненията защо синът му сменя фамилията си и от Янев става Чакъров.

Роден в Бургас, България, през 1948, Емил Чакъров за пръв път хваща диригентската палка на единадесетгодишна възраст. Когато е на петнайсет, той започва да изучава дирижиране в Софийската консерватория и осем години по-късно е най-младият лауреат на конкурса по дирижиране Херберт фон Караян в Берлин. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин.

Емил Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle, Цюрих, и Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на много години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, осъществявайки с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия.
През 1986 основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава. Тук той дирижира Софийския Фестивален Оркестър, основан също по негова идея.
На 1 септември 1989, Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт гардън, Лондон ("Евгений Онегин"), Метрополитан, Ню Йорк ("Севилският бръснар"), Maggio musicale fiorentino ("Танхойзер"), Миланската Ла скала, Сан Карло, Неапол ("Кармен"), Ла Фениче, Венеция ("Бохеми") и Хюстън, САЩ ("Борис Годунов", "Аида").
Последните му концерти са в НДК за новата 1990.
Емил Чакъров умира през 1991 г. на 43-годишна възраст в болница в Париж.
Приживе България не успя да оцени гения му.
Клюки, завист и дребни сметки петнахя ореола му.
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6676
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот ntodorov » 19 сеп 2012 10:26

Изображение

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ- ПОЕТ И ПИСАТЕЛ
Роден на 18.01.1940 в Бургас

Удостоен с литературна награда "ЗЛАТЕН ПЕГАС" през 1998 за цялостно творчество.

Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново.

От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София.

Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.


НЕ УМИРАЙ, ЛЮБОВ

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!

http://www.nedialko.net/index.php
http://www.nedialko.net/proze.php


Изображение

ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ- режисьор
Роден на 30.09.1943 в Бургас

Завършил е московския ВГИК. От 1970 до 1991 г. работи в СИФ "Бояна". През периода 1992-1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. - професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия /EFA/

Сред големите му международни награди фигурират: Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи“ (2005), Приз на Младежкото жури за „Изпит“ от Локарно (1972), Сребърна мечка за „Авантаж“ от Берлин (1978), „Гран при“ в Грузия (1997), както и наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица“, печели Златен рицар за „Нешка Робева и нейните момичета“ от Палермо (1986) и други.


Изображение


ГЕОРГИ БАЕВ - Джурлата- български художник, маринист
Роден на 9 ноември 1924 в Бургас
Починал на 18 февруари 2007 в Бургас

През 1986 г. Баев става носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства.

Георги Баев е носител на множество престижни награди у нас и в чужбина. Сред тях: Награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора". Лауреат е на наградата "Gotfrid von Herder" на Виенския университет. Член-кореспондент и почетен член е на Австрийското сдружение на артистите "Kunstlrhaus" - Виена, почетен член на Японската асоциация на художниците "Kika-Kai".

Зад сухите факти, зад множеството награди, спечели от Георги Баев се крие всъщност една огромна обич към морето, бургаското, към неговите хора, към техните мечти и чисто морски стремления.

Мнозина художници са се опитвали да нарисуват морето. Така, както го е правил Георги Баев, с пълно отдаване на стихията, никой все още не е успял, категорични са критиците. Запитан, самият художник нееднократно е признавал, че за него бургаското море и небе всъщност са най-хубавите. Не заради усещането, че са родни, а заради вплетеното в тях уникално усещане и магия.

Георги Баев е депутат е в VII Велико Народно събрание (1990-1991). Той е сред 39 депутати от СДС, които през 1991 г. напускат VII Велико Народно събрание, несъгласни с приетата на 12 юли 1991 г. конституция и започват безсрочна гладна стачка.



Изображение

СТЕФАН ДИОМОВ- композитор, текстописец, автор на популярна музика, основател на фамилия Тоника и организатор на фестивала Бургас и морето,
Един от най-успешните български композитори на попмузика.

Роден: 16 февруари 1945 в Бургас

Композиторът е създал над 350 песни и има около 3250 концерта само с "Тониките".
През 1968 г. започва като учител по солфеж и китара в Дома на културата на транспортните работници.
Година по-късно събира първата "Тоника".
След скандален “развод” през 1980 г. прави нова формация - "Тоника СВ". През 1994 г. осъществява идеята си за събирането на участниците от предишните групи и се появява "Фамилия Тоника".

През 1990-те неговото име се свързва с група „Горещ пясък“, а през 2000-те с неговата нова група „5-те сезона“.

Носител е на множество награди.


Бил изтърсак в семейството - трето дете, неочаквано от никого. Най-ценният му детски подарък бил невзрачен чешки акордеон, открит от баща му с хиляди връзки по втория начин. Още на десет години малкият Стефан започнал да измисля песни и пътят му вече бил предначертан. Докато той творял, връстниците му целували гаджетата си по тъмните сокаци. Днес композиторът признава, че много късно се докоснал до жена, тъй като нямал време за "глупости".
Стефан Диомов създал легендарната "Тоника" във вагон на бургаската гара в далечната 1969-а. Нито композиторът, нито певците можели да се похвалят с друго освен с гол ентусиазъм. Никой не можел да повярва, че скоро ще се превърнат в звезди. "Най-тежкият момент в живота ми, а и в техния (б.а. – певците), беше, когато се разтурихме след Виетнам. Тогава плаках като за изгубено дете. Забраниха ни песните, голяма част от тях бяха унищожени. Това беше едно безумие на бившата власт." В артсредите се носят легенди за скандала, поради който "Тоника" била закрита от държавата и партията.

Познавам автори на музика и автори на текстове, които си отидоха на оня свят, мизерувайки и гладувайки. Познавам такъв човек. Именно той е авторът на “Бургаски вечери” - Иван Ванев. Песен, която се пее в цяла България, във всяко заведение. И той, който написа текста, си отиде от този свят в пълна мизерия и нищета. Това справедливо ли е, питам всички изпълнители и певци, които оспорват Закона за авторското право?
- цитат СТЕФАН ДИОМОВ


Изображение

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ - ГОГО- певец, Домино, Тоника СВ

Роден е на 6 август 1949 г. в Бургас

Едва ли някой може да се сети, че познава много добре инж. Георги Найденов. Но всички познаваме Гого от “Тоника”. Роден е на 6 август 1949 г. в Бургас. В химическия техникум, където Гого учи, има вокално-инструментална група “Корали”, в която той участва. Групата, и по-точно Иван Коларов, създава “Бургаски вечери”. След това следват вече по-познатите "Тоника", "Домино", "Фамилия Тоника". Гого е в "Тоника" като баскитарист от самото създаване на групата. Женен е за Ева от "Тоника" близо 30 години. Между първата и последната формация двамата никога не са преставали да пеят и в дует. Ева е изселвана от София за три години и на двамата им се налага да живеят през това време разделени. Гого работи в "Строителни войски", за да вземе така необходимото му софийско жителство. Сега двамата живеят в Айтос.
"Роден съм на 200 метра от морето. Първите ми спомени са от бургаския плаж и Морската градина. Повече от 35 години животът ми мина между песните и концертите", започна изповедта си Гого от сцената на Летния театър в Бургас.
Ева и Гого са най-„желязното” семейство в попгилдията. Двамата са преминали през какво ли не – изневери, изселвания, сълзи и драми. Изобщо – живот като на кино.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=197930


Изображение

АКАДЕМИК АНТОН ДОНЧЕВ - писател
Роден на 14 септември 1930 г. в Бургас.
Става световноизвестен с романа си „Време разделно“.

"Време разделно" е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. По това време авторът е в "христовата възраст" (33 г.) и създава творбата си само за 45 дни. Романът се счита за едно от най-значимите произведения на българската литература на 20-ти век, като е включен и в програмите по славянски филологии на множество университети.

Събитията, описани от Антон Дончев са се случили през 1666-та година на мястото, където е разположен град Якоруда.


Завършва гимназия във Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. През 1999 г. за своето цялостно творчество акад. Дончев получава наградата за балканска литература Балканика. През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.

Творчество :

Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.
Получава номинация в Америка от фондацията "Джеън и Ървинг Стоуън" за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
Носител на най-високия шведски орден за чужденци “Полярна звезда”, голямата награда за литература на Софийския университет “Свети Климент Охридски” за 2004 година.


Изображение


ВИОЛЕТА МАСЛАРОВА - художничка
Родена на 24 октомври 1925 в Бургас
Починала на 05.07. 2006 в Бургас
През 1949 година завършва специалност живопис в Националната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Никола Ганушев и професор Дечко Узунов. Рисува предимно пейзажи и цветя, но също и портрети и фигурални композиции.
Смятана е за един от най-добрите български маринисти.
От 1958 г. Масларова взема редовно участие в общите художествени изложби на СБХ, а също и изложби в чужбина: Будапеща, Прага и др.
Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия и художествените галерии в Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Стражица, Ямбол.
За творчеството си Виолета Масларова е удостоена с орден „Кирил и Методий“ II степен през 1970 г. и I степен през 1975 г.
През 1999 г. получава наградата на Община Бургас за художник на годината.
През 2000 г. става почетен гражданин на Бургас.
През 2004 г. получава първа награда за живопис на националното биенале „Приятели на морето“.[3]
Масларова умира през 2006 г. на 81-годишна възраст. През 2007 г. книга за живота и творчеството ѝ пише изкуствоведката Пенка Седларска, директор на Бургаската художествена галерия.
Виолета рисуваше не с четка, а с ръце. Така като че ли влагаше своята енергия направо в боите и върху платното. Затова нейните картини бяха вълшебни. Една от най-великите жени с душа на творец ще остане завинаги в паметта.

Бургас опустя още повече без Виолета!



Изображение

КИРИЛ ДОНЧЕВ - композитор и автор на филмова музика.
Роден: 21 февруари 1936 в Бургас

Кирил Дончев с “Аскеер” за цялостно творчество. Композиторът Кирил Дончев е носител на Голямата награда за цялостен принос в театралното изкуство, съобщиха от пресцентъра на ТБА.

Кирил Дончев е изключително дисциплиниран работохолик с всестранни интереси и познания. Води го убеждението, че „за да си театрален и филмов композитор, трябва да умееш да работиш с различни стилове и похвати, от Бах до съвременна попмузика, от джаза до духовата музика, от народната музика през чалгата, защото не се знае какво ще му предложи материалът. Прилича на всеядност, но не е, това е тип универсализъм.”

Кирил Доанчев оставя трайна диря в театралното ни битие с десетки постановки, за които създава оригинална музика.
Музицирал е над 300 представления за всички театри в страната, близо 80 игрални и 30 документални филма. Музиката като че ли сама идва при него. „Как точно става – не мога да кажа – споделя той. – Сигурно някой, по някое време, отнякъде е поставял ръка на рамото ми и аз съм пишел – къде по-добре, къде по-зле.”


Изображение

РАЙНА КАБАИВАНСКА - оперна певица
Родена на 15 декември 1934 в Бургас

Сред най-значимите сопранови гласове през втората половина на 20 век. Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината.

Баща ѝ Яким Кабаивански е ветеринарен лекар, писател и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика. От малка започва да свири на пиано и да пее в ДХ " Бодра смяна". Завършва оперно пеене и пиано в държавната консерватория Панчо Владигеров. През 1958 печели стипендия за специализация и заминава за Италия.
Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които и донасят световна слава и финансови приходи от участия в престижните оперни театри.
Звезда е на нюйоркския „Метрополитън“, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол.
Голяма част от приходите от концертите Райна Кабаиванска дарява за стипендии за млади музикални таланти.
Талантливата българка основава и фонд с нейното име, който отпуска стипендии за млади български таланти.


Изображение

ТОНЧО РУСЕВ- музикант, текстописец и много известен и продуктивен композитор, който е създал повече от 1000 песни. Неговите песни се превръщат в шлагери в естрадната музика.
Роден на 20 април 1932 г. в гр. Бургас

Баща му свири на акордеон и мандолина. След като установява музикалните наклонности в сина си в училищния оркестър, той продава часовника са за да му купи тромпет. Още от детството си, младия Тончо заедно с брат си Иван, е дълбоко впечатлен от морето, което той по-късно пресъздава в своите песни.

След като завършва гимназията постъпва в завод „Червено знаме“ като шлосер, където създава една работническа духова група от 60 човека. По същото време той взима уроци по тромпет от солиста на бургаската филхармония Димитър Ганев. Докато се готви да следва индустриална химия е чут от едни от най-добрите музиканти на Бургас, които го убеждават след продължителни разговори, той да кандидатства в музикалната академия.

Негови песни са получавали много награди в редица български конкурси („Златният Орфей“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, 6 пъти „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, 10 пъти печели „Пролетния радиоконкурс“). Носител е на международни награди от фестивалите в Париж, Токио, Видя дел мар (Чили), Дрезден, Сопот и др.

Песните са му издадени в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

Тончо Русев получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест - Охридски трубадури 2007“. През 2007 г. той получава и ордена „Стара планина“ за „изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата“.


Изображение

проф. РУМЕН ЦОНЕВ - Композитор и диригент - театрална, филмова музика- световно признат
роден на 30.05.1950 В Бургас

На 12 години композира и дирижира „Серенада и цигулка и оркестър”, чийто запис е запазен в „златния фонд” на БНР и БНТ. Възпитаник е на Музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров” и Софийската консерватория. Учил е композиция при проф. Лазар Николов. Бил е ръководител на катедра в НАТФИЗ „Проф. Кр. Сарафов”. Автор е на музика за над 180 театрални спектакъла към игрални, документални и анимационни филми, както и на произведения на музикален театър. От 1996 година проф. Цонев е музикален директор на Ателие за театър и музика в Париж, най-големия център за съвременен музикален театър в Европа. През 2003 година става музикален директор в Тулуза, Франция. Ръководи майсторски гласове в Париж, Лондон, Стокхолм, Ню Йорк, Бостън, Марсилия, Лион. Носител е на наградата „Бергман” за музиката към спектакъла „Кървава сватба” по Лорка в Шведския кралски хор. Проф. Румен Цонев е награден с „Икар 2010” на Съюза на артистите за изключителен принос към българската култура.

Световно признатият композитор и диригент проф. Румен Цонев, чийто роден град е Бургас да бъде удостоен със званието почетен гражданин на Бургас предлагат от Сорбоната, Париж. Проф. Цонев е доктор на Сорбоната, доктор на изкуствознанието и ръководител на департамент "Театър" в Нов български университет от 2004 година.
Проф. Румен Цонев: Започвам деня със 100 лицеви опори, 100 коремни преси. Пиша музика в самолетите…

http://e-vestnik.bg/6309
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6676
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот ntodorov » 19 сеп 2012 10:27

Изображение

ТОНИ ДИМИТРОВА- певица
Антоанета Димитрова Петкова е родена на 10 януари 1963 г. в гр. Бургас

Завършва гимназия в гр. Бургас и след това изкарва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора. Благодарение на курсовете започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. След няколко години работа като машинописка, се отказва от тази работа и започва да се занимава сериозно с музика.

След като изоставя работата си като машинописка през 1990 г., Тони започва да пее в заведения в Бургас. През 1995 година се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от популярната през 70-те години на ХХ в. група „Тоника“. В журито на конкурса е Стефан Диомов, който търси хора за попълнение на тогавашната група „Горещ пясък“. Още на следващия ден ѝ правят пробни записи в студио „Горещ пясък“ и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра. С това започва кариерата ѝ на професионална певица.


Изображение

КИЧКА БОДУРОВА - певица
Родена: 29 ноември 1955 в Бургас, България

Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, за да се установи в Америка. Родителите и и купуват цигулка на 6 годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище “Христо Ботев” гр. Бургас и го печели с песента “Жалба ми падна на сърце”.

На 6 декември 2004 г. получава званието “Почетен гражданин на Бургас”.

На 03.12.2008 г. отново в претъпканата зала 1 на НДК Кичка Бодурова представи шоу - спектакъла "Мечта". Почитатели и критици бяха единодушни, че това е най-добрия спектакъл представян в България за последните няколко години. Поради огромния интерес шоу-спектакъла "Мечта" бе издаден и на DVD. Днес Кичка Бодурова неслучайно е една от най-ярките и големи звезди на родния музикален небосклон и безспорно най-известната българка зад граница, прославила страната ни в 5 континента.


Изображение

ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ - състезател по бокс. Притежател е на златен медал от олимпиадата в Мюнхен през 1972 и е първият български олимпийски шампион по бокс.
Роден на 3 март 1950 в Бургас.
В момента е отговаря за спортните клубове в Бургаската община.


Изображение

РУСИ СТОЯНОВ - художник и скулптор
Роден в Бургас
Починал в Бургас

Кой не знае скулптурата на Руси Стоянов по ул. „Богориди” - грамофона? Но защо не е изписано името му? Защо няма снимка от този талантлив човек в интернет и биографична справка?

Грамофона се намира на метри от морето, точно преди входа на Морската градина. Нещо уникално за Бургас и единствено за България.

Рано си отиде Руси, познавах го лично, както и съпругата му Галя Чернева, преподаваше ми по изобразително изкуство. Как умееше да твори!
От най- обикновенни предмети, правеше предмет на изкуството, което както винаги беше извън нашата граница оценено.

Награда за млад творец на името на рано починалия скулптор Руси Стоянов учреди неговата съпруга Галя Чернева с подкрепата на Дружеството на бургаските художници.
Идеята за наградата се ражда преди 3 г., но Галя Чернева успява едва сега да я реализира. Целта й е да подкрепи творческите търсения на младите художници. Призът ще се дава всяка година на 24 май, като творбата на Руси Стоянов всеки път ще е различна.


Изображение

ВЕРА БАЕВА - композитор
Родена на 18 март 1930 г. в Бургас.

Вера Баева е български пианист и композитор.

Завършила ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") с пиано при проф. А. Стоянов и проф. Д. Ненов. Учи композиция при проф. М. Големинов и проф. Л. Пипков.

Като солист-пианист изнася самостоятелни и камерни концерти, както и концерти със СО на БНР, Бургаския и други оркестри в страната.
В репертоара й преобладават български произведения, осъществява множество премиерни изпълнения.
Била е преподавател по камерно пеене в ДМА (1982­-88); хормайстор в Смесения хор на БНР.
Автор на: камерна и вокално-инструментална музика; около 150 песни за глас и пиано; детски оперети; детски песни.
Участвала е в много международни фестивали. Има записи на грамофонни плочи, в БНР и др.
Автор на 2 художествени книги с къси разкази, едната е със заглавие "Светец си ти, мой егере".


Изображение

РУСИ ЧАНЕВ - е български драматичен и филмов актьор.
Роден: 18 септември 1945 в Бургас

Играе дълго време в театър „София“. Неговите най-известни роли в киното са във филмите Авантаж (1977), Осъдени души (1975), Време разделно (1988), Кръвта остава (1980) и Мера според мера (1981). Особено успешно е сътрудничеството му с режисьора Георги Дюлгеров. Играе в българското кино от около 40 години.


Изображение

ЛЮБОМИР БОДУРОВ - известен тенор
Роден на 14.11.1925 в Бургас
Починал през 1992

нито една негова снимка, нито една информация освен тази на руски... Благодаря на Тотю Тотев за тази предоставена от него снимка!

Любомир Бодуров (болг. Любомир Бодуров; 14 ноября 1925, Бургас — апрель 1992) — болгарский певец (драматический тенор).

Окончил Софийскую консерваторию, ученик Констанцы Кировой. Дебютировал в 1950 г. как певец оперетты[1]. Лауреат Международного музыкального фестиваля «Пражская весна» (1954). В 1955—1956 гг. стажировался в Москве в Большом театре — в частности, пел Дона Хозе в постановке «Кармен», в которой дебютировала на сцене Большого Ирина Архипова[2]. С 1957 г. солист Софийской народной оперы. Лауреат Димитровской премии (1959).

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... icle=72513

- Кой е вашият професионален връх?
- Направихме триумфални походи с колегите от Националната опера. "Хованщина", "Княз Игор", "Борис Годунов", "Дама Пика" - това бяха първите големи турнета на националния театър. Започнахме през 1969 г. с Борис Христов в Неапол, после Виена и минахме през всички големи градове на континента. Европа ни посрещаше на колене. Върхът беше в "Болшой театър" с "Хованщина". Както се казва - на краставичар краставици продадохме, и то на висока цена, така че да ни се поклонят и да ни кажат, че такова нещо и при тях не е правено. В Рим пяхме "Хованщина" на следващия ден след делото "Антонов" в Рай Уно. Сградата на Съдебната палата беше точно отсреща ни. Бяхме в невероятен състав - Никола Гюзелев, Димитър Петков, Надя Афеян, Любомир Бодуров, Любомир Михайлов, Александрина Милчева, Стефка Минева, Стефан Еленков. Ролите, в които не се появи дубльор, бяха моята като Шакловити и на Гюзелев като Досифей. Този триумф продължи до 1986 г. и благодарение на Националната опера направих световна кариера.

цитата от СТОЯН ПОПОВ - ИЗВЕСТЕН БАРИТОН
Роден в странджанското с. Момина църква на 60 км от Бургас.


Изображение

ГЕОРГИ РАДАНОВ - български актьор
Роден: 28 юли 1924 в Бургас, България
Починал: 24 декември 1991 в София

Участва в редица известни български филми като Под игото и Любимец 13. Играе в Сатиричния театър и Народния театър „Иван Вазов“.
Благодаря на Тотю Тотев за предоставената снимка!


Изображение

КРЪСТЬО СТАНИШЕВ - Дипломиран филолог. Поет, преводач на поезия, автор за деца.
Роден на 12.05.1933 г. в град Бургас

Автор на петнадесет поетични книги, между които: „Лицето на света” (1960), „Виждане” (1965), „Въведение” (1967), „Митология” (1968), „Любовна грижа” (1974), „Отворени врати” (1979), „Крипта” (1980), „Свидетел на душата” (1983), „Помилуй нас” (1998), „Грабнат на облак” (1999), „Понтийски елегии” (2003), „Елегии” (2008) и др. Издал е над четиридесет книги за деца и няколко десетки – преводна поезия от руски и немски. Първият пълен превод на Гьотевия „Фауст” (I, II ч.) е негово дело (1980). Превежда поезия предимно от немски (поети от XVII до XXI в.), между които: Мартин Опиц, Андреас Грифиус, Фридрих Готлиб Клопщок, Фридрих Хьолдерлин, Новалис, Едуард Мьорике, Николаус Ленау, Николаус Велтер, Рудолф Хенц, Вилхелм Сабо, Йозеф Лайтгеб, Томас Бернхард, Алоис Фогел, Кристине Лавант, Фридрих Дюренмат, Кристине Буста, Рудолф Хенц и много други. Отличаван е с множество български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. Член на СБП.
Има издадени около 50 детски книжки. Два пъти е носител на Националната награда за детска поезия. Международният съвет за детска книга го удостоява два пъти с почетния диплом на името на Х. К. Андерсен като автор и преводач на поезия за деца.
Почетен гражданин на гр. Бургас.


Изображение

АГОП МЕЛКОНЯН - е български писател-фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател
Роден на 10 март 1949 в Бургас
Починал на 23 юли 2006 в София
Агоп Мелконян е български арменец. Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.
Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги: романи и сборници с фантастични повести и разкази. Автор е също така на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.
Като преводач, Агоп Мелконян сътрудничи на издателство Георги Бакалов за подбора на поредицата „Библиотека Галактика“. Превежда произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.
Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечното списание "Върколак", по-късно преименувано в „Зона F“.
Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от издателство „Ерато“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет, и преподавател по арменска филология.
Агоп Мелконян е член на Съюза на българските писатели. Печели първата награда за фантастика „Гравитион“ през 1991 г.
Женен, с двама сина. На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.


Изображение

НИКОЛА ИНДЖОВ - поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски.
Роден на 30 септември 1935 в Бургас

Известен е преди всичко със стиховете си, които се открояват на фона на скованата от догми и клишета българска лирика в края на 1950-те. Дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни. Председател на Съюза на тракийските дружества, секретар на Съюза на българските писатели

Роден в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол и Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му — в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет. За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ през 1952 г.

Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които:

* 1961 — Награда от Празника на поезията,
* 1961 — Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки,
* 1967 — Награда от Съюза на съветските писатели
* 1995 - за цялостно творчество Златен Пегас
* 1996 — Голямата литературна награда на Бургас
* 1999 — Награда от Съюза на преводачите,
* 2001 — Националната Ботевска награда,
* 2001 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“)
* 2005 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“)
* 2006 — Орден “Кирил и Методий” — огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура.
* 2008 — Национална награда "Георги Джагаров"


Изображение

ЛЮБА АЛЕКСИЕВА - актриса
Родена: 19 ноември 1929 в Бургас


Люба Алексиева често чете в кабинета библиотека на съпруга си Петър Незнакомов
Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство. Омъжва се за писателя Петър Незнакомов. Започва да играе на сцената на Младежкия театър. Най-запомнящите се нейни постановки са: "Мотопедът", "Чайка", "Варвари", "Еквус", "Амадеус", "Двамата веронци", "Дундо марое". В по-близко време се помни с култовата реплика от реклама "Кажи, баба, тенкю".


Изображение

ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ - актьор
Роден: 2 май 1963 в Бургас, България

Син е на известния художник Ненко Токмакчиев. Като дете свири на пиано и рисува. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Николина Георгиева.


Изображение

ДИМИТЪР РАЧКОВ- актьор и водещ
Роден на 18 септември 1972 в Бургас

Завършва НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Д. Гюрова и проф. Пл. Марков. Работил е в ДТ Сливен, ДТ Варна, МГТ "Зад канала" и от 1998 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Става известен с ролите си в предаването Клуб НЛО. Понастоящем е водещ на ТВ шоуто "Господари на ефира" и е гласът на Бай Брадър. Той участва също в предаването "Пълна Лудница".

* Носител на награда за мъжка роля от Театралните празници "Благоевград`99" за Попът в "Зидарите и попа"
* „Аскеер“ 2000 за изгряваща звезда за Мъжът в "Самолетът беглец".


Изображение

ИВАН ПАНТЕЛЕЕВ - композитор, диригент.
Роден в Бургас (8.09.1933-3.11.2000) .

Първото издание на Националният конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига” е през 1980 г. по идея на видния бургаски композитор Иван Пантелеев.

През годините в „Сладкопойна чучулига” са взели участие повече от 100 автори, създавайки над 400 песни за деца.
Националният конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига” е най-престижното състезание за български песни за деца у нас и единственото, което продуцира нови детски песни.

За съжаление не намирам снимка на този видин композитор..
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6676
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот ntodorov » 19 сеп 2012 10:29

Изображение


ВЕНДА РАЙКОВА - поетеса

Родена на 14 декември 1942г. в Бургас. Завършила е българска филология в СУ”Св. Климент. Охридски” – София. Учител по професия.

Почетен гражданин на Бургас.


Ето стихотворение от Венда Райкова:

Аз пак ще се завърна край морето.
И в есента - бургаската, когато дъждовете
случайните му гости са прогонили,
ще ме посрещнали само листопадът.
Аз пак ще се завърна край морето.
соленият му дъх ще подкоси краката ми.
Ще коленича върху пясъка молитвено
и дълго, много дълго ще мълча.
Тогава ти ще дойдеш. И ръцете ти
ще ми признаят, че си ме очаквал.
Не казвай нищо. Не насилвай думите.
Жестокото им отмъщение спомни си.
Аз просто ще се гмурна в глъбината
на ласкавото синьо на очите ти.
Като удавница на дъното им ще открия
усмивката, с която ще изплувам.
И ще засветя цялата. Ще тръгнем
под залеза - тържествени и тихи,
към крайния квартал, към къщата,
в която
със оцелелите приятели ще пием чаша вино.
Когато се завърна край морето …



Изображение

КРАСИМИР ГЮЛМЕЗОВ - композитор, певец, аранжор и прекрасен инструменталист

Роден на 10 февруари 1961 г. в Бургас.

Завършил е музикалното училище в родния си град с виолончело. От есента на 1982 г. до 1989 г. работи във вокална група “Домино”, в която се запознават с бъдещата си жена Вили, с която през 1990 създават дует "ШИК".

Има една странна дума в странджанския етнос с англо-българско звучене '"дженгаза" - в превод значи весел, закачлив, майтапчия и незлоблив човек, който има нужда непрекъснато да работи нещо или да говори. Това е Краси - Красимир Гюлмезов на пръв поглед, но тези, които го познават по-отблизо знаят, че зад тази привидна непосредственост се крие човек, който със завидна работоспособност и сериозност обмисля всяка своя следваща стъпка. Той е толкова талантлив музикант, че само това, че е от Бургас кара хората да не му се учудват чак толкова.

Краси е пример за човек, който почти всичко е постигнал сам. Рано загубва баща си и още като ученик започва да свири къде ли не на всички инструменти, които му попаднат. Прекрасен пианист, аранжьор и композитор, Краси завършва музикалното училище с виолончело и сега свири и записва много струнни инструменти. На 24 години печели "Кристалния камертон" в Полша за аражимента на песента Този прекрасен свят представена от Домино. Оркестър от 100 души го аплодира.

Вили отваря нова страница в неговата творческа биография. Песните и текстовете, последвали съвместния им живот са живо доказателство, че любовта е над всичко. Дует Шик е последното артистично име на Вили и Краси.

http://www.youtube.com/watch?v=mDip69-5lAI

просто те обичам....


Изображение

ДИМИТРИНА БАЕВА -поетеса

Родена през 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Институт по международен туризъм в родния си град и право в Бургаския свободен университет.
Автор на поетичните книги “Силуети на лодки” (1990), “Докато ме има” (1992). Умира през 1994 г. Посмъртно са издадени книгите “Палитра, неизгребана докрая” (2005) и “В прозата на дните” (2005).

през 1996 - ДИМИТРИНА БАЕВА - литературна награда "Пегас" посмъртно



Желана, само моя самота,
в която мога дълго да вървя
по снежни улици и да оставям
след себе си гирлянда стъпки.
Да сядам в ненадейни кафенета
до непознати старци и да слушам
мълчанието им над чаша бира.
Да гледам младите жестоки хора –
изваяни лица и празни погледи.
Да срещам тъжните жени –
изплетени от грижа мрежи.
От грижа за дома. Дома – измама
и дома – спокойствие.
Дома – отсъствие на дом,
ала дома – дете.
Без дом да бъда, но да знам,
че съществува някъде
и мога винаги
да се завърна.


Изображение

ПРОФ. ДИМИТРИНА ГЮРОВА-САВОВА - известен режисьор
родена на 9 октомври 1934 г. в Бургас.

Завършва режисура при проф. Б. Дановски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1956). Дебютира с постановката на „История на една любов” – К. Симонов в ДТ – Сливен през 1956 г.

Работи в ДТ – Сливен, ДТ – Варна, ДТ – Бургас, НДТ „Сълза и смях”.
Гастролира в Театър „Българска армия”, Народен театър за младежта, НТ „Иван Вазов”, Театър 199. Сътрудник в отдел „Изкуство и култура” на ЦК на БКП, генерален директор на Държавен отдел „Театър”, преподавател по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” проф. От 1987 г..

Постановки съвместно с Н. Савов: „Херцогинята на Падуа” – О. Уайлд, „Двамата веронци” – У. Шекспир, „Иванов” – А. П. Чехов, „Светът е малък” – Ив. Радоев, „Иван Шишман” – К. Зидаров и др.

Самостоятелни постановки: „Легенда за любовта” – Н. Хикмет, „Виденията на Симона Машар” – Б. Брехт, „Този безумец Платонов”, „Три сестри” – А. П. Чехов, „Врагове”, „Чудаци” – М. Горки, „Наградата” – Др. Асенов, „Дивата патица” – Х. Ибсен и др.

Има участия в Телевизиония театър съвместно с реж. Н. Савов.
Носител на национални награди и държавни отличия.

" Връщайки се пък към годините, прекарани в НАТФИЗ, си припомня най-важното, което е запаметил от проф. Димитрина Гюрова, твърдейки, че все още се опитва да спазва този съвет: “Едно от най-важните неща, на които тя ни научи, е да не гледаме сериозно на себе си, а на работата, която вършим.
Има тънка разлика между двете и тя е много важна. Защото съществуват хора, които си мислят, че да гледаш сериозно на себе си – ей това е професионализъм. А всъщност не е така."

цитат Леонид Йовчев


Изображение

АНАМАРИЯ КОЕВА - поетеса

Родена на 28 септември 1993 г. в град Бургас.

Ученичка в ПМГ”Академик Никола Обрешков”, гр. Бургас.
Носител е на множество награди от литературни конкурси - сред тях са “Хайку в музиката - музиката в хайку”, Четвъртия Национален конкурс за SMS поезия. конкурса “Възкресения’2009″…
Автор е на стихосбирката „От покрива на дъгата”.

Новата Петя Дубарова!


Изображение

КАМЕН КАЛЕВ -режисьор
Роден на 1975 Бургас

Филмът на Камен Калев „Източни пиеси" успя триумфално да влезе в златната селекция на фестивала в Кан. Това е първият наш пълнометражен филм в официална селекция в Кан от 1990 г. насам.
За първи път пред българска публика лентата беше официално завъртяна по време на 25-то издание на „Аполония" в Созопол, когато34-годишния Калев получи награда за талантлив българин, прославил страната ни по света.

Той е от Бургас, завършил френската гимназия в града. Две години изкарва в НАТФИЗ, в специалност операторско майсторство, след което продължава образованието си в Националната академия за киноизкуство в Париж.

Виж още:

» Камен Калев с награди и от “София филм фест”
» „Източни пиеси” се бори за Наградата за кино на ЕП
» “Източни пиеси” триумфира на световните фестивали
» Български филм най-добър от 743 заглавия


Изображение

Радостин Кишишев - футболист
Роден на 30 юли 1974 година в Бургас. Юноша на Черноморец.


Изображение

Георги Чиликов - футболист, национал.
Роден е на 23 август 1978 в Бургас.


Изображение

Димитър Димитров — Херо - е известен български треньор по футбол. Водил е отборите на „Литекс“, „Нафтекс“ ,„Левски“,„Черноморец“ и „Амкар Перм“. В края на 90-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България.
Роден на 9.06.1959 в Бургас.


Изображение

Виолета Христова Масларова е българска художничка - маринистка. Родена е в Бургас на 24 октомври 1925 г.
През 1949 година завършва специалност живопис в Националната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Никола Ганушев и професор Дечко Узунов. Рисува предимно пейзажи и цветя, но също и портрети и фигурални композиции.
От 1958 г. Масларова взема редовно участие в общите художествени изложби на СБХ, а също и изложби в чужбина: Будапеща, Прага и др. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия и художествените галерии в Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Стражица, Ямбол.
За творчеството си Виолета Масларова е удостоена с орден „Кирил и Методий“ II степен през 1970 г. и I степен през 1975 г. През 1999 г. получава наградата на Община Бургас за художник на годината. През 2000 г. става почетен гражданин на Бургас. През 2004 г. получава първа награда за живопис на националното биенале „Приятели на морето“.
Масларова умира през 2006 г. на 81-годишна възраст.
Според повечето изкуствоведи, великолепната Виолета Масларова е най-добрата художничка - маринистка.


Изображение

Всенародният любимец от половин век, бургазлията Георги Тодоров Калоянчев (Калата), е български актьор, роден на 13 януари 1925.
Направил стотици театрални и филмови роли, той е царят на комедията. Да ни е жив и здрав!!!


Изображение

Кина Христова Къдрева е българска детска писателка, автор на проза и поезия, редактор на детското предаване „Лека нощ, деца!“.
Приказките ѝ са включени в учебниците за началния курс на българското училище, а творчеството ѝ се изучава в педагогическите специалности на висшите учебни заведения.
Родена: 27 септември 1931 в Бургас, България

Кина Къдрева е родена в Бургас, в семейство с богати духовни традиции. Израства със стиховете на Петко Славейков и Иван Вазов, Чичо Стоян и Дора Габе. Учи първо в „Св. Княз Борис І“, а после в девическата гимназия „Константин Фотинов“. Написва първото си стихотворение в трети клас, на 9-годишна възраст. Още в детските си години се среща с бъдещия композитор Тончо Русев и бъдещия поет Христо Фотев.

След като завършва българска филология в Софийския университет, Къдрева започва да пише детски приказки. Първите ѝ две книги — „Милкиното дръвче“ и „Синята камбанка“ — са подписани за печат от Емилиян Станев, а като редактор на третата ѝ книга „Зайчето и момчето“ поетесата Леда Милева е толкова впечатлена, че след като поема директорския пост в Българската национална телевизия, кани Къдрева за редактор на предаването „Лека нощ, деца!“.
] За него тя създава сценарии за детски телевизионни пиеси, приказки за „лека нощ“, разкази и весели стихчета за най-малките. По нейна идея е създаден цикъл от творчески портрети на български автори за деца, както и цикъл от нейни приказки, разказвани от Невена Коканова.
За творчеството си, в което приказката заема основно място, Кина Къдрева казва: „Моята приказка по начало е съвременна и няма нищо общо с фолклорната приказка. […] Всяко нещо може да бъде тема за приказка, сюжетите са навсякъде — просто протягам ръка и ги хващам. Да пишеш приказки е голямо щастие, защото чрез тях караш детето да вижда приказката в живота, в реалността, в която живее. Самият живот е приказка, то самото е част от една приказка. Когато осъзнае това, животът му започва да тече по друг начин.“
За книгата си „Приказка за палавото скакалче“, през 1994 година Кина Къдрева е включена към Почетния списък на Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО (Honour List of the International Board on Books for Young People).
На 10 май 2011 получава наградата „Константин Константинов“ н
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6676
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот ntodorov » 19 сеп 2012 10:31

Изображение

Асен Йорданов е български разследващ журналист. Роден в Бургас в семейството на известния български поет Недялко Йорданов.

Роден: 3 февруари 1964 Бургас, България

Работата му е свързана преди всичко с разследване на корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа.
Работи във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“, след което преминава на свободна практика.
Новите собственици на медиите Ирена Кръстева и Делян Пеевски отказват да защитят журналиста, но колегите му го подкрепят, като в знак на протест напускат масово.

Асен Йорданов многократно е заплашван.
През 2007 година е нападнат с нож и бухалки от 3-4 души пред дома си.
Това става, след като през същата година в два поредни броя на в. "Политика" излизат разследванията "Кръстоносният поход срещу Странджа" и "Странджа - зоната на страха", в които заедно с колежката му от София Мария Николаева осветява корупционни сделки със земи по Южното Черноморие. Разкритията визират министрите на земеделието Мехмед Дикме и Нихат Кабил, както и техния заместник Бюрхан Абазов, които са провеждали търгове за стотици декари земи - публична държавна собственост, в Природен парк "Странджа".
Според публикациите братът на тогавашния премиер Сергей Станишев - арх. Георги Станишев, е проектант на туристически комплекс, собственост на фирма, която купила общински земи в Царево на цена от 4 евро за квадратен метър.

Нападението над Йорданов предизвиква български журналисти, работещи в държави от ЕС да изпратят протестно писмо заради малтретирането на журналисти в България до Еврокомисията и Европарламента, както и до държавните и правителствени ръководители на страните - членки от ЕС, без България.

През 2008 г. Асен Йорданов е включен в списъка на ДОТИ и ДОИ на най-подслушваните журналисти и главни редактори.
Според много източниците, българското правителство, стреснато от нарастващия брой на изтичане на информация към Европейската служба за борба с измамите (OLAF), наредило на ДАНС да проведе “възможно най-мащабно разследване.

За тази своя дейност получава международно признание на 8 октомври 2010 година - медийната награда „За свободата и бъдещето на пресата“ в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг.
По думи на Асен Йорданов "България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г.. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден."

На Снимката e министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер, който връчи наградata Leipzig Media Award на българският разследващ журналист Асен Йорданов.
Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. е взривена бомба също е носител на Leipzig Media Award.


Изображение

Месроб Енгибаров - доайенът на бургаската фотография

роден на 20 януари 1949 г. в Бургас.
починал на 26 август 2007 Бургас

Завършил е висше фотографско образование в Лайпциг през 1976 г.

Работил е в ММЦ – Приморско от самото му създаване, в „Реклама“, в „Българска фотография“, където е бил главен технолог, а след това заместник-директор. Има свое фотографско ателие, в което продължава дейността на родителите си.

Последните три години е изпълнителен директор на Регионалната занаятчийска камара - Бургас, член на Националната занаятчийска камара и зам.- председател на браншовото сдружение на фотографите в България.

Участвал е в много изложби и пленери в страната и чужбина
Освен с майсторските снимки и участия в много изложби и пленери в страната и чужбина, Енгибаров ще бъде запомнен и с предаването на занаята си на млади хора. Той е обучавал в тайните на фотографията безработни младежи на възраст между 18 и 29 години.

Месроб Енгибаров беше изпълнителен директор на Регионалната занаятчийска камара - Бургас.

Доайенът на бургаската фотография Месроб Енгибаров загина след автомобилна катастрофа Той е бил блъснат от "Опел Вектра"по пътя Созопол - Бургас, на около 50 метра преди надлеза "Ченгене скеле" в дясната лента на пътното платно.
Енгибаров бил спрял автомобила си край пътя, за да изведе кучето си. След като слязло от колата, животното пресякло пътя и било леко ударено от минаващ автомобил. Стопанинът му се втурнал след него да му помогне и тогава бил блъснат. Опелът, който бил управляван от 34-годишен варненец, според полицията се движел с несъобразена скорост.


Изображение


Мечкуевска – забравеното дете на Бургас

Александра Гавраилова МЕЧКУЕВСКА.
Родена на 12 октомври 1907 година в Бургас. Завършва (1933) декоративното изкуство в Художествената академия в София при проф. Н. Кожухаров и проф. Х. Тачев и графика при проф. В. Захариев. Създава предимно пейзажи с морски и полски сюжети и цветя.

Нейният пълнен с романтика живот – тя пие и се бие със созополските рибари, контрастира с изящните й морски пейзажи.

От 1934 година участвува в изложби в страната и чужбина - Парижкото изложение (1937), Белград (1938), Кайро (1938), Александрия (1939), урежда самостоятелни изложби в Бургас (1934, 1936, 1948), София (1935, 1937, 1945, 1947), Пловдив (1936), Казанлък (1937). Нейни известни творби са: „Буря”, „Пред буря”, „Есен в Бояна” (1934), „Пролет” (1935), „Пролет в Кричим” (1935), „След залез-фиордите” (1938), „Оазисът Фаюме-Египет”, „Вършитба”, „Мостът на Арда”, „Бели божури” (1954), „Улица в Несебър”(1967), „Смолянски балкон” (1970) и други.

Наградена е с орден на Парижкото изложение (1937) и орден „Кирил и Методий”- I степен (1978).”


Една картина в интернет привлече погледа ми преди време – морски пристан с няколко лодки. Грабна ме нейната наситена цветност и колорит, същевременно и някаква прозирна акварелност. Прочетох името на художничката Ал. Мечкуевска. Картината е нарисувана през 1936 г. Открих и други нейни неща: ваза с бели божури, вятърна мелница, пейзажи от о-в Тасос, пролетни пейзажи. Потърсих информация за художничката. Оказа се, че почти никой не е чувал за нея. Останали са само картините й.

Началото по пътя на изкуството

Бащата на бъдещата художничка Гавраил Мечкуевски е учител в Девическата гимназия в Бургас, където учи и тя. А нейният пръв учител по рисуване е Генчо Митев, възпитал много поколения художници като Петко Задгорски, Павел Вълков, Мара Цончева и други. Александра продължава обучението си по декоративно изкуство в Художествената академия – София при проф. Никола Кожухаров и проф. Харалампи Тачев, допълнително учи графика при проф. Васил Захариев. Завършва успешно академията през 1933 г.

Участие в изложби

През септември 1934 година повече от 20 художници от Бургас и окръга участват в обща изложба, каквато се устройва за пръв път. Свои картини показват Петко Задгорски, Яни Хрисопулос, Радка х.Петрова, Лолов, Манев, Куйкова, Бъчваров и други.

Александра Мечкуевска участва с интересни маслени работи със сюжети от крайморието. Общата изложба, колкото и сполучлива да е, като първи опит е посрещната от гражданството твърде хладно, що се отнася до закупуване на картини на художниците. На няколко пъти общоградския комитет по уреждането й се е обръща към по-състоятелните граждани да закупят изложените картини, на което “меценатите” на изобразителното изкуство отвръщат с безразличие.

В града няма специално помещение за художествени изложби и през 1935 година художниците подреждат втора изложба в две от стаите на Девическата гимназия. Със свои картини, предимно пейзажи, участват Генчо Митев, Инков, Ягаров, Мара Цончева, Яни Хрисополос, Павел Вълков, Петко Задгорски и др. Сред участниците отново е и Александра Мечкуевска.

Поставени да работят при недобри условия, лишени от обществена подкрепа, художниците са били принудени да слагат ниски цени на произведенията си, колкото да покрият разходите по закупените материали. Представа за положението, в което са поставени творците тогава, ни дава статията на Петко Задгорски, отпечатана на 30 април 1938 г. във вестник “Вечерна бургаска поща”: “Опустяла зала. В недоумение се поглеждат картините самотни и навеждат засрамено глави. Художникът се разхожда между никому ненужните им рожби, смуче нервно цигарата си и в недоумение свива рамене: Бургас? Това ли е Бургас!? А вън Бургас гъмжи, пълни улиците с потоци хора индеферентни и чужди на всяко изкуство”.

Но художниците не се отказват да рисуват и да показват своите картини. През май 1936 г. Александра Мечкуевска урежда изложба в салона на Алианс Франсез в Бургас. Нейните картини са пейзажни сюжети от Созопол, Кричим, Рилския манастир, Стара планина. Рецензентите навремето отбелязват, че в сравнение с изложбата й, уредена преди три години, тя е постигнала значителен напредък. Като най-добри неща от тази изложба се посочват “Гнезда”, “Подножието” и “Пролетна песен”.
Проучването на архивите показа, че Мечкуевска не е показвала картините си само в родния Бургас. Още през 1935 г., само две години след завършването на Художествената академия, тя прави първата си самостоятелна изложба в софийската галерия “Аксаков”. Представя пейзажи с маслени бои и акватинти.

Критиката я забелязва, въпреки младостта й: “Изложените работи на Мечкуевска свидетелстват за здрав поглед, хубав вкус, лека ръка, смелост и самоувереност и ако сега и липсва, може би достатъчно дълбочина и проницателност, изброените качества са един залог” (в-к „Беседа”, год. I, бр. 31, 12.06.1935).
През януари 1936 г. Александра прави изложба в Пловдив. Там ценителите откриват: “В картините и няма превзето виждане на света, няма търсене на ефекти. Мечкуевска принадлежи към художниците, които гледат с открити очи природата и виждат ясно красотите в нея. Всичко е дадено ясно, просто и скромно.” (”Вестник за жената” бр. 637, 22.01.1936).

В края на 1937 г. Мечкуевска организира втора самостоятелна изложба в софийската галерия “КООП”. Отново маслени пейзажи, предимно морски и от крайбрежните градчета Несебър и Созопол. Същата година открива изложба и в Казанлък. Следват международни изложби в Белград (1938), Кайро (1939), Александрия (1939)...

Отличителна черта на нейната живопис докрая ще остане настроението. С голямо чувство тя дава тихи багри на залязващото слънце, дълбочината на полето, спокойствието на водата, самотата на пясъчните дюни, красотата на морския бряг.

Парижкото световно изложение през 1937 година
През това време светът се променя. През май 1937 година, след осем години бурна подготовка, в Париж се открива най-голямото световно изложение до този момент. На площ от 105 хектара, от които 95 хектара сгради, са построени павилионите на 46 страни, сред тях и на България. Трите тоталитарни държави в тогавашна Европа – СССР, Германия и Италия изграждат импозантни архитектурни постройки.

В знаменателен триъгълник се извисяват върху бетонни грамади скулптурни символите на всяка една от тях – “Работник и колхозничка” на Мухина, “Пруският орел” и “Духът-покровител на фашизма”. При входа на съветската палата е имало грамадна карта на Съветска Русия направена от безценни камъни – рубини, диаманти и планински изумруди. В далечината се открояват Айфеловата кула и Сена.

Художникът Дечко Узунов е един от основните организатори на подготовката на България за световното изложение, посветено на техниката, изкуството и тяхното приложение в модерния свят. Той проектира и оформя монументално декоративната украса, за което получава Почетен диплом за живопис.

Цанко Лавренов печели конкурса за емблема на панаира и за оформяне на българския павилион. Във вестник ”Зора” от май 1937 г. намираме следното описание за това как е изглеждал българския павилион: “Още щом се влезе, приветливото антре създава вече българска атмосфера. В дясно се намират три чешми с розова вода, украсени с цветя. Вляво е бюстът на Н.В.Царя, а на стената е окачена икономическата и стопанската карта на България. Централният хол е украсен с фрески от проф. Дечко Узунов в мотив български бит. Точно насреща, пред входа на селската стая, е статуята на скулптура Иван Фунев, която символизира България – млада селянка със сноп и сърп в ръка. Това е образът, който Европа очаква да види, а държавата услужливо й поднася…”

В Парижкото изложение участват най-добрите български художници и скулптури. Златни медали за произведенията си получават проф. Ненко Балкански, Кирил Петров, Наум Хаджимладенов, Вера Лукова, Руска Маринова, Теодора Паприкова, Йордан Кръчмаров-скулптура и др. Сребърен медал получава Александър Мутафов. Александра Мечкуевска също участва и си идва в България с орден на жените-художнички участвали в това престижно световно изложение.

Женитба

През този период в живота на Мечкуевска се появява един мъж – Михаил Венедиков. Той е потомък на стар, известен македонски род Венедиците от разложкото село Баня. Баща му е полковник, а дядо му Йордан Венедиков – генерал от Българската войска. Михаил Венедиков е роден в Сливен на 5 юни 1905 година.
Фамилията Венедикови е емблема за академичност – петима професори и един академик. Братовчеди на Михаил Венедиков са юристът проф. Петко Венедиков и историкът проф. Иван Венедиков.

От 1928 до 1933 г. Михаил учи в Политехническия университет в Прага. Той е един от 20-те специалисти, които поставят основата на съвременната картография и геодезия в България. Запознанството между младия учен и художничката е станало през 1938-39 г. Венедиков е правил магнитни измервания на Черно море от Бургас до Мичурин. Мечкуевска по същото време рисува своите морски пейзажи. Любовта им е била много силна и на 1 октомври 1939 г. те я узаконяват в София. Сватбата е скромна, присъстват само най-близките – родителите на Александра и сестрите на Михаил. Кумува най-малката сестра на Михаил Венедиков – Екатерина.

Единствените снимки на Мечкуевска, които успях да издиря, са от семейния архив на хирурга д-р Сергей Рохов от София, племенник на проф. Михаил Венедиков, предоставени лично от него. На тях Александра е 34-годишна, усмихната, красива и чаровна.
Този брак не просъществувал дълго. Фамилията не е очарована от снахата художничка, която по цял ден рисува за сметка на домакинската работа. Двамата се развеждат и всеки поема по своя път, запазвайки хубавите спомени. През 1942 г. Александра подарява на бившия си съпруг картина с надпис: “Със сълзите на една много голяма разбита любов”.

През 1944 г. Михаил Вендиков се жени отново, а Александра остава до края на дните си самотна.

Завръщане при морето

През 1948 г. Мечкуевска отново прави трета самостоятелна изложба, този път в родния си град. Въпреки, че живее в София, тя всяко лято се завръща край морето.

Художничката е останала в спомените на бургазлии с образа на българската Жорж Санд. Освободената и разкрепостена за времето си жена от ранна пролет до късна есен е живяла и творила в Созопол. Там още се разказват романтични истории за това как е пиела, пушила и дори влизала в ръкопашни схватки с местни рибари. Нейният изпълнен с романтика и предизвикателство живот контрастира с изящните й морски пейзажи от преди 70-80 години на миналия век. Бохемският й начин на живот обаче привнася един по-екзотичен образ на картините.

В края на 80-те години от някогашната созополска група художници остава само Александра Мечкуевска. Все по- често тя се застоява в столицата, в жилището си на бул. “Самоков” № 50. За нея се грижи близък роднина. В последните години на живота си тя се чувства пренебрегната от Съюза на българските художници. Тайно се надява да подреди голяма част от картините си в ретроспективна изложба, в която да включи и великолепната египетска серия от 1938-1939 г. и новите неща рисувани след 1950 г.

Освен живописни платна, Мечкуевска има и графики. Една от графичните й творби е “Мостът над Арда”. Още като студентка тя прави опити и в областта на екслибриса. Нарежда се сред изявените в този жанр проф. Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Кремер-Бехар.

След смъртта й през 1993 г. нейните картини се предлагат на търгове в софийски галерии. Бургаската художествена галерия “Петко Задгорски“ притежава четири от творбите й – “Воденица”, “Созопол”, “Пейзаж” и “Подготовка за риболов”. Картината й “Пристан”, рисувана през 1943 г., е във фонда на “Учебно-методическата пинакотека” на бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Друга нейна творба може да бъде открита в Художествената галерия на град Добрич.

Автор: Соня Кехлибарева


Изображение


Пейо Пантелеев - Бивш баскетболист. Актьор, поет, режисьор, мим.
Роден на 03 май 1945 г в Бургас

Популярните негови песни са „Рождество“, „Звезда“, „Здравей, как си, приятелю“, „Обич“, Старият мост“, „Навяват преспите тъга“, изпълнявани с успех от Ваня Костова и Фамилия „Тоника“.

Бивш баскетболист. Актьор, поет, режисьор, мим. Многобройни и многолики са превъплъщенията му. 20 години играе на сцената на кукления театър в Бургас.
През 1976 година създава първото в България студио „Пантомима“, заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов. От четири години е режисьор на театрален състав в Поморие.

Поетичните си творби е събрал в книга със странното заглавие „Малка, тъжна, нежна, грешна“.

Всъщност той нарича творбите си „стихотворни песни“. Дори без мелодия, когато се четат, те звучат като песен — така естествено, както плисъка на вълните от морето. Или като звъна на църковна камбана.

За себе си Пейо Пантелеев казва, че „никога няма да остави магарето си в калта“. Мрази „лесното“ в професията, приема таланта като даденост, а живота — като безценен подарък.

Песни на този автор:

» От двата бряга
» Има ли надежда
» В такава нощ
» Шепа пепел, две сълзи
» В кръчмата накрай града
» Ах, този дъжд
» През септември
» Коледен сън

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 36&Level=3

" — Кое още може да убие таланта?

— Неразбирането. Сега много хора се бият в гърдите с Петя, но приживе не направиха нищо за нея.

Ваньо Коларов — авторът на музиката на вечната песен „Бургаски вечери“ също напусна този свят неразбран. Беше силен да реши сам проблема си. Той написа по мой текст първата песен — „Самота“.

Една милионна част от това, което ми казаха в Щатите, да ми бяха казали и тук...Да не се щадят да кажат, че имаш талант, да повдигнат самочувствието ти...

Гледах веднъж в Бургас Христо Фотев, заобиколен от ласкатели. Мислеха се за велики. Но когато той отвореше уста, те неволно и естествено млъкваха. Споделих с един приятел: „Бургазлия съм, толкова го обичам, а не го познавам, не мога да отида, да седна на масата и да му кажа „здрасти“. Той ме разбра буквално. Но не минаха и десет минути и усетих една ръка на рамото си, след това я видях — фина, източена, бяла ръка. И не тежи. Обърнах се и го видях до мен. Христо Фотев ми каза, той просто прошепна: „Знаем се, не се притеснявай“. Само това. И си замина. Как само го каза...Исках да му стана на крака.

Защо се щадим за тези неща? Защо премълчаваме? "


Изображение

Мари Славова родена на 03.06.1996 в Бургас.
СВЕТОВНА шампионка по Брейк 2011, възпитаничка на треньора Христо Андонов.


Изображение


НЕЙЧО ПОПОВ , български актьор и режисьор
Роден: 13 юли 1924 в Бургас
Починал: 20 март 1974 в София

Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.

Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър и остава в него от 1954 година до смъртта си.
Играе в театъра, снима се в киното и телевизията.
Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио.
Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята”.
Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова. Умира само на 49 години.


Изображение

ПЛАМЕН СТАВРЕВ - роден в Бургас
Роден на 15 април 1953 - 15 декември 2011
Великолепен музикант, поет и преводач, истински творец, жител на Бургас, а сега на Рая...


Изображение


Мери Бойс Бенд е българска поп и рок музикална група, популярна в България и Западна Европа.

Членове :
Мария Илиева Мутафчиева - вокал
Мирослав Стоянов Мутафчиев - китара
Илиян Михайлов Георгиев - клавишни
Стефан Стоянов Чобанов - бас
Иван Неделчев Димов - ударни

Мери Бойс Бенд приемат за своя рождена дата 28 януари 1995 година, когато е първото им участие на живо в софийския "Кънтри клуб" във формация от пет души, в каквато свирят и до днес. Групата бързо добива популярност с интерпретациите си на световни хитове. Следват записи по поръчка на БНР на авторските им песни „Опит за летене“ и „Да надбягам птиците“ и участие в проекта на немски продуценти - записи на класически рок песни на Deep Purple, Pink Floyd и Led Zeppelin заедно с двоен състав симфоничен оркестър.

През 1999 година Мери Бойс Бенд започват работа по първия си студиен албум с авторска музика, който излиза на 10 декември 2001 година и носи името на най-големия хит от него - "Непознати улици". Групата пуска от него синглите: „Да надбягам птиците“, „Непознати улици“, „Есен“, „Ничия земя“, „Твоят знак“ и „Огледало“. Големият им успех е причина за номинациите на Мери Бойс Бенд на наградите на БГ Радио през 2002 година в пет различни категории: БГ дебют, БГ албум, БГ песен, БГ текст, както и за кавърверсия на песента „Есен“. През юни 2002 година групата печели и първо място във фестивала за музика на живо, който е част от международния телевизионен фестивал в Албена.

Вторият студиен албум на Мери Бойс Бенд е записан в периода 2003-2004 година, излиза на 11 октомври 2004 година и е наречен „Само за теб“. От него са синглите: „Непознати улици - remix“, „Само за теб“, „Идва нощта“, „Булевард на любовта“, „Искам да съм с теб“, „Кажи ми“, „Момичето до мен“ и „Транс“.Той отново е номиниран от БГ радио за „Албум на годината“. За концерт-промоцията на „Само за теб“ като специални гости на групата за първи път в България пристигат The Kelly Family. През 2004 година Мери Бойс Бенд свирят и на мега-концертите в Албена, Слънчев бряг и Банско заедно със световноизвестните No Mercy, Boney M, Eruption, Gibson Brothers и Racey.

През декември 2004 година групата издава в Белгия третия си студиен албум - „Distant Streets – compilation”, който включва английски версии на 6 песни от първия и втория й албум, както и 6 песни на белгийски композитори. Песни на Мери Бойс Бенд се въртят в ефира на радиостанции в Белгия, Франция и Холандия. Отново в Белгия, на 28 май 2005 година Мери Бойс Бенд участват заедно с Boney M и Eruption в концерт, на който групата представя на живо пред белгийската публика песните от „Distant Streets – compilation”. Концертът е рекламиран в белгийските медии и е съпътстван от много интервюта на групата за вестници и радиостанции. Направени са и видеоклипове към синглите „Distant Streets“, „Only for you“ и „Tell me“. През 2005 година Мери Бойс Бенд записват заедно с госпъл хор от Брюксел и песента „Running Over”. Тя излиза като сингъл в Белгия, както и в компилации с песни на белгийски изпълнители.

През 2006 г. Мери Бойс Бенд издават DVD с концерт-промоцията на албума „Само за теб” в Банско. В пет поредни години - групата е номинирана от слушателите на БГ радио за „Група на годината” на 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 година.

На 17.12.2010г. музикантите издават четвъртия си студиен албум, който носи името „Дългият път към дома“ и включва синглите: „За последен път”, „Не гледай влюбено“, „Дългият път към дома“, „Дългият път към дома - remix“, „Слънчогледите“, "Тръгвай с мен" и "Вярвам в теб". Заглавната песен „Дългият път към дома“ се превърна в символ на кампанията на община Бургас - „Завръщане в Бургас“, а „Не гледай влюбено“ е първата песен на групата, която се завърта по MTV в класацията World Chart Express.

Мери Бойс Бенд са една от популярните групи в България днес. Те продължават изявите си по клубовете и на концертните сцени. Едно от най-големите постижения в кариерата им до момента, е влизането на песента „Непознати улици“ в учебника по музика за 7 клас на издателство "Просвета".



Изображение

Стефан Тинтеров - Вен Тин -български поет
Роден на 22 март 1885 в Бургас, днес България
Починал на 6 юли 1912 в Стара Загора, България

Стефан Тинтеров е един от незаслужено забравените български лирически поети.

Поетът-символист Стефан Тинтеров (Вен Тин) заема заслужено място в нашата литература след Пенчо Славейков и Яворов, между Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти.

Седемгодишният му творчески път (1906-1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ.

Автор: Колегата Bourgas

Бих допълнил списъка с един голям актьор и голям човек , който беше приятел на баща ми и познавах лично , а майка му разпали в моята детска душа любовта към театъра.

Хиндо Касимов е популярен български актьор, роден през 1934 година в град Бургас, починал през 1986 година.

Най-известен е с хумористичните телевизионни скечове изпълнявани заедно с актьори като Васил Попов, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Сотир Майноловски и други. Играе на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София от 1960 година до кончината си през 1986. Сред по-известните му роли на сцената са в пиесите: „Януари“ от Йордан Радичков, „Женитба“ от Гогол, „Рейс“ от Станислав Стратиев, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, „Доктор“ от Бранислав Нушич и др. Хиндо Касимов е сред участниците в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.


Филмография : "Краят на една ваканция" (1965)
"Шведските крале" (1968) - шофьорът на таксито
"Гибелта на Александър Велики" (1968)
"Гола съвест (1971) - Банчо комисьонера
"Нако, Дако и Цако - Моряци"(1974)
"Зарево над Драва"(1974)
"Солистът"(1980)
"Може би фрегата" (1980) - Станчо
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
калпазанчо
Мнения: 3482
Регистриран на: 22 ное 2010 15:20
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот калпазанчо » 19 сеп 2012 10:56

Моля да добавите и Александър Георгиев - Коджакафалията, както и архитекта Петко Йовчев (Лека му пръст!)
И двамата са дали много на Бургас!
[center]Member of Old School Boys [/center]

Потребителски аватар
калпазанчо
Мнения: 3482
Регистриран на: 22 ное 2010 15:20
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот калпазанчо » 19 сеп 2012 11:01

Мария Мутафчиева от Мери Бойс Бенд as well :?
п.п. Сори, нямам време днес, иначе щях да заема лично :(
[center]Member of Old School Boys [/center]

Потребителски аватар
Искам си Акаунта
Мнения: 3751
Регистриран на: 28 фев 2011 09:04

Re: Културна тема.

Мнениеот Искам си Акаунта » 19 сеп 2012 12:35

Sublimie+ написа:За съжаление още второто изречение е пълен абсурд и в контраст на изложения по-натам материал:

Код: Избери всички

Замисъла и презумпцията, които имам с копирането на материала му в отделна тема е да възродим[b] шовинистичния [/b]дух в бургазлии или по-точно в младите ни съграждани.


По дефиниция шовинизмът е "крайно и сляпо поддържане на собствената група, съчетано със злонамереност и омраза към съперничеща група".

Изпозлването на сложни думички е прекрасна идея, но въпреки това трябва да се отчете факта, че преди всичко трябва да знаем тяхното значение.

А кой казва , че шовинизма е лошо нещо ???

anker1878
Мнения: 1178
Регистриран на: 18 юли 2012 08:56
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот anker1878 » 19 сеп 2012 12:37

Браво за хубавата тема г-н Тодоров.
Аз съм сред инициаторите на проекта "Алея на славата" , който трябва да се реализира в старата част на морската градина и чиято идея е именно да се съхрани паметта на плядата Бургаски ВЕЛИКИ творци , да се вдигне самочуствието на младите бургазлии и да се покажат на гостите на града нашите будители.

Ivo-Chernomoretz
Мнения: 4917
Регистриран на: 26 апр 2012 14:33
Контакти:

Re: Културна тема.

Мнениеот Ivo-Chernomoretz » 19 сеп 2012 12:39

Поздравления за темата ! ;)


Върни се в “Черноморец”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 8 госта