Кой е Коджакафалията и заслужава ли такава чест?
Има догадки, че Александър Г.Коджакафалията - един от големите български благодетели от началото на 20-и век, с най-значимия принос за спасението на хиляди бедни - българи, турци, арменци и евреи, е умрял отровен у дома си. Това е твърдение на единствения негов пряк наследник по майчина линия - Венко Величков, който до последния ден от живота си водеше собствено разследване и нескончаеми дела за реституцията на малка част от имотите му, които са останали извън даренията. У нас все още няма нито едно задълбочено научно изследване на живота и делото на този забележителен българин, а неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви, на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими.
"На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители."
Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева.И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало
"всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има".
Такава е била изричната воля на благодетеля.
"В тази част от завещанието, което е изчезнало веднага след смъртта му и което аз открих в оригинал, е разковничето на всички мистериозни обществени събития, последвали по-нататък", разказа преди шест години, в един от първите броеве на "Фактор" самият Венко Величков. Той почина на 49 г. внезапно малко след това. Величков живееше скромно и се препитаваше от заплата като театър-майстор в Културния дом на "Лукойол-Нефтохим". Разказът по-надолу е съставен по събраните от него документи и спомени, които се съхраняват в компютъра и чакат да бъдат публикувани. Коджакафалията е намерен мъртъв у дома си от прислужник на 15 юли 1913 г, било на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник.
По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма.
Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, той е член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалиятабда не се извършват прехвърлителни сделки с наследството,
църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на наследника Величков са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт.
През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до-преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков беше подготвил за печат, но за която така и не намери спонсор.
Документалният му труд обхваща и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията бяха поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината.
"Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", сподели, докато беше жив Величков.
Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите.
В голямото завещание Коджакафалията предвидил средства дори за собственото си погребение
и паметника, така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумента от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони, който проектирал и Приморския парк в града. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица.
Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му.
Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите.
"Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, но и партизанин на имането, защото само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение да остане до края на живота си сам.
Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в с.Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол.
Усвоил перфектно 6 езика, но останал неграмотен
Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.
До края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре се ширяло семейството на братовчед му Янчо. Дупката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата.
Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости".
След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията."
С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията."
До ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият.
Главната улица на Бургас "Александровска" носи името на немския принц Александър Батенберг, изпратен у нас за български княз.
[/center]
[/center]
