Културна тема.
Публикувано: 19 сеп 2012 10:17
Иницииран и вдъхновен съм от една тема направена от нашия колега и приятел Bourgas. Тема, която беше поместена във Всекидневната ни. Замисъла и презумпцията, които имам с копирането на материала му в отделна тема е да възродим шовинистичния дух в бургазлии или по-точно в младите ни съграждани. Тогава, когато отидат на стадиона да не виждат само сините или зелените одежди на любимците и да не ги мерят с пропит от омраза аршин, защото спортът е съревнование. Съревнование - мирно при това. Ако някой не е вниквал в идеята на спорта ще трябва да се върна към корените на римските битки, когато освен живота си гладиаторите са защитавали и честта си. Пренасяйки оня дух в съвремието ни и вниквайки в смисъла на футболния двубой откриваме, че всъщност група от хора се отъждествяваме с ония 11 на терена, които защитават името на града ни, играят за него и преписват успехите ( и неуспехите разбира се) си в негова чест.
Ето и известните Бургазлии, заради, които бургаския дух трябва да живее...дори и във футбола ни градски:
Слагам го на части, че не ми позволява да е едно цяло.
Ще я направя тук, ако решите, че си заслужава, я преместете в друга отделна тема.
ЗВЕЗДИТЕ НА БУРГАС, родени в БУРГАС
ПЕТЯ ДУБАРОВА - поетеса и писател
Родена на 25 април 1962 в Бургас
Починала на 4 декември 1979 (на 17 години)
Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота.
Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас, оставяйки бележка със следния текст:
„ Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА“
http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx
ИВАН ВАНЕВ - поет ,автор на Бургаски вечери
Роден на 06.02. 1938 в Бургас
Починал на 25.12.2007 в Бургас
поетът Иван Ванев - автор на текста на една песен, която се превърна в емблема на чудно красивия български морски град – „Бургаски вечери”.
Иван Ванев е по професия стругар в корабостроителния завод в Бургас.
През 1961 г. Ванев написва текста на известния шлагер "Бургаски вечери". Музиката е на композитора Иван Коларов, а изпълнението — на група Тоника. За приноса си към града той е произведен в почетен гражданин на Бургас. Въпреки успеха на тази песен, Ванев никога не е издавал стиховете си, нито е създавал друг хит. Почива на 25.12.2007 г. - Коледа, на 69-годишна възраст. Единствената публична поява на поета през 2007 година е на Никулден, когато собственоръчно включва празничното осветление в града.
Иван Ванев, като всички талантливи, а това значи и морални, български творци живееше в мизерия.
Иван Ванев – и той живя в своя свят на мълчанието – тъй близо до морето и тъй далечен... – в родния Бургас, който роди вдъхновението му. Да изваяш в стихове болки и радости в съприкосновение с природата и пълния контраст със суетата на деня, се изисква наистина много фино светоусещане.
За приливите и отливите в живота му знаем малко. Малко говореше. Всичко е казал в своите стихове, писани през 60-те години, превърнали се в своеобразен мост между тогавашния и днешния Бургас.
както често се случва с лирично извисените, самотни и неразбрани от света души, между двамата творци се създава приятелство, взаимно вплитане на творческите търсения, хармония в общуването. “Радвам се, че песента е още жива. Може би ще ме надживее” – скромно споделя Иван Ванев.
Той е почетен гражданин на Бургас. Но попита ли го някой как живя? Защо не го виждахме на културните празници, които умеем великолепно да устройваме?
Присъствието му бе незабележимо в поразтурената общност на бургаската творческа интелигенция. Авторът на най-бургаската песен не се изживяваше като месия. Далече от суетата на деня, благодарение на пенсийката и грижите на сина си преживяваше някак...
РАЗЛИЧЕН И НЕПОСТОЯНЕН
Различен и непостоянен, но винаги един и същ
аз идвам уморен и жаден, добър като априлски дъжд.
И търся топлина и рамо, една приятелска ръка
тогава ми е нужна само, да стопли грубата ми длан.
И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
И в моя малък свят, където преплитат мислите лъчи,
се разминават ветровете, и всеки спомен не личи.
Едва тогава ви разбирам, а може би отдавна знам,
че трябва всички да обичам, пред ужаса да бъда сам.
И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
Текст: Иван Ванев
Композиторът на хита “Бургаски вечери” Иван Коларов избира да остане завинаги на 39. На 22 декември 1987 г. човекът, сътворил неофициалния химн на морския град, е намерен с огнестрелна рана в слепоочието в кабинета си в металургичния комбинат в странджанското село Дебелт, където е началник на омекотителната станция.
Роден на 23 октомври 1948 г., животът му е изпълнен с драматизъм и в личния, и творческия път. Китарата е негово призвание. А дарбата е страдание на безумци в един студен консуматорски свят.
Своята първа авторска песен “Бургаско момче” създава през есента на 1965 г., когато е ученик в Химическия техникум.
През 1966 г., по текст на Иван Ванев, написва “Бургаски вечери”.
Краткият му житейски път е изпълнен с неуморен труд и всеотдайност към музиката.
От 1970 г. свири във ВИС “Химуз” към Дома на културата на НХК. Негови предпочитани поети са П. Пенев, Е. Евтимов, Х. Харалампиев, В. Вълчев. Работи като художествен ръководител на самодейни състави в Домовете на културата на учителите и здравните работници.
Но най-силното желание, към което е насочил енергията си, е да композира театрална музика. Мечтата му става реалност, когато започва да работи с режисьорите А. Попов, Г. Попов, С. Димитров, Д. Еленов в Дома на културата на НХК през 1975 г. Той прави музикалното оформление и пише песните за постановки в Дома на културата на РССХП*. Пиесите се поставят в Сливен и Варна, като една от най-големите изяви са десетте песни към спектакъла “Процесът” на режисьора Р. Цветков.
Работи като музикален оформител в “ДТ Адриана Будевска” с режисьора С. Димитров на постановките “Амхърст” и “Частен детектив”, “Дневникът на един луд” на режисьора Димитър Еленов. От 1983 до 1985 г. участва със свои композиции и музикално оформление в постановките на Д. Еленов и Хр. Симеонов в Детското театрално студио към ДТ “Адриана Будевска”.
В творчеството си Китето е целеустремен, постоянен и със завиден замах осъществява замислите си.През 1985 г., като изявен композитор, заедно с Хр. Симеонов, участва в празниците на изкуствата “Аполония”. А през 1986 г. завършва школата за ръководители на художествени състави в Пловдив.
Оставя и немалко естрадни песни, които още отекват в сърцата на бургазлии, на тези, които помнят ведрата и неповторима атмосфера, създавана от момчетата на “Корали”: “Различен и непостоянен” - отворено писмо към неговите приятели, “Чайка”, “Хубава жена”, “Бургаско момче”, “Песен за коралите”. По негов текст и музика е песента “Тоника” пей, с песен живей!” и други.
И в този наситен, изпълнен с динамика и възвишеност живот, остава необясним изборът да сложиш край.
Необясним е обаче само за тези, които не го познаваха – струната на неговата душа звънеше нежно и самотно, твърде уязвима за грубата действителност. Имаше някакво огорчение, неудовлетвореност, болка – пред една стена, наречена номенклатура, която убива в сивото си всеки опит за полет.
Рано напуска този неуютен свят, в който всеки самозван творец с диплом претендира за своя дял от награди и слава. Остави ги на хората и отпътува сам – без дори да се сбогува. Отеква и последният акорд...
“Пред Бога и природата сме равни, но теб животът те ощастливи с по-трудни радости, с по-дълги рани...” – още се помнят откровенията му.
АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ - актьор
Роден: 17 октомври 1923 в Бургас
Починал: 9 ноември 1973 в София, България
Поколения българи помнят магнетичния поглед и яркото присъствие на Апостол Карамитев . ЧОВЕКЪТ ЛЕГЕНДА
Беше дружелюбен, с широко отворени очи. Един човек, който разбира всичко, което става на сцената. Като ученик в Бургас, във всяка свободна минута е ходил в театъра и шефът на театъра - Хараламбов, го е пускал вътре. Той беше завършил италианско училище. Баща му е беглец от Тракия. Имали са стада животни. С това са се препитавали някога. Майка му е била, бедна, гладна, ходила да чисти по чуждите къщи. Апостол я обожаваше. Тя беше природно интелигентна жена.
Той беше много почтен човек. Апостол винаги е бързал да се прибере вкъщи, да донесе нещо на децата. Никога не е казвал: Хайде оставете ме сега, много съм уморен. Нашата професия беше много уморителна. Апостол беше много зает, но винаги се отнасяше с децата с необикновена отговорност.
Българските любители на седмото изкуство завинаги помнят неговите роли в “Любимец 13”, “Специалист по всичко”, “Рицар без броня”, “Бялата стая”, “Един снимачен ден”, Свобода или смърт”, “Сватбите на Иван Асен” и много други.
" Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човеку, от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци.
Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мене.
Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е живота, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее.
И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре, може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем; това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората... за да, както е казал поета: "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..."
ИЛИЯ КАРАИВАНОВ - актьор
Роден на 11.09. 1948 в Бургас
починал на 4.01. 2009
Българинът ще го запомни в ролята на Апостола на Свободата - Васил Левски.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1973 г. със специалност актьорско майсторство
Няма актьор, който да е пресъздал на екрана по-правдоподобно образа на Апостола на Свободата - Васил Левски от Илия Караиванов. Един от най-красивите български театрали ни напусна само три месеца след като отпразнува своя 60 - годишен юбилей.
Публиката завинаги ще го помни с ролите му във филмите “Смъртта може да почака”, “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Бой последен” “Апостолите” и “Обратно към небето”, както и с театралните му превъплъщения в “Преспанските камбани” и “Солунските съзаклятници” и много други.
Актьорът Илия Караиванов, който ни напусна само на 60 години, бил жертва на любовта си към чашката и на депресия, свързана с тотална липса на ангажименти.
ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ- Калата - актьор
Роден на 13 януари 1925 в Бургас
След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
* Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха. — пред "24 часа"
ЕМИЛ ЧАКЪРОВ - световноизвестен диригент
Роден: 29 юни 1948 в Бургас, България
Починал: 4 август 1991 в Париж, Франция
МАЕСТРОТО!
Талантливият бургазлия постига всичко сам, без никакви връзки. Майка му е отрудена женица, начална учителка, която едва свързва двата края след смъртта на баща му. Той бил рибар и според официалната версия изчезнал при една буря с лодката си. Но хората от пристанището още разказват под сурдинка, че родителят на бъдещото музикално светило просто хванал курс към Турция и повече не се върнал в родината. Може би това е едно от обясненията защо синът му сменя фамилията си и от Янев става Чакъров.
Роден в Бургас, България, през 1948, Емил Чакъров за пръв път хваща диригентската палка на единадесетгодишна възраст. Когато е на петнайсет, той започва да изучава дирижиране в Софийската консерватория и осем години по-късно е най-младият лауреат на конкурса по дирижиране Херберт фон Караян в Берлин. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин.
Емил Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle, Цюрих, и Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на много години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, осъществявайки с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия.
През 1986 основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава. Тук той дирижира Софийския Фестивален Оркестър, основан също по негова идея.
На 1 септември 1989, Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт гардън, Лондон ("Евгений Онегин"), Метрополитан, Ню Йорк ("Севилският бръснар"), Maggio musicale fiorentino ("Танхойзер"), Миланската Ла скала, Сан Карло, Неапол ("Кармен"), Ла Фениче, Венеция ("Бохеми") и Хюстън, САЩ ("Борис Годунов", "Аида").
Последните му концерти са в НДК за новата 1990.
Емил Чакъров умира през 1991 г. на 43-годишна възраст в болница в Париж.
Приживе България не успя да оцени гения му.
Клюки, завист и дребни сметки петнахя ореола му.
Ето и известните Бургазлии, заради, които бургаския дух трябва да живее...дори и във футбола ни градски:
Слагам го на части, че не ми позволява да е едно цяло.
Ще я направя тук, ако решите, че си заслужава, я преместете в друга отделна тема.
ЗВЕЗДИТЕ НА БУРГАС, родени в БУРГАС
ПЕТЯ ДУБАРОВА - поетеса и писател
Родена на 25 април 1962 в Бургас
Починала на 4 декември 1979 (на 17 години)
Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота.
Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас, оставяйки бележка със следния текст:
„ Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА“
http://www.dubarovamuseum.com/Museum/Default.aspx
ИВАН ВАНЕВ - поет ,автор на Бургаски вечери
Роден на 06.02. 1938 в Бургас
Починал на 25.12.2007 в Бургас
поетът Иван Ванев - автор на текста на една песен, която се превърна в емблема на чудно красивия български морски град – „Бургаски вечери”.
Иван Ванев е по професия стругар в корабостроителния завод в Бургас.
През 1961 г. Ванев написва текста на известния шлагер "Бургаски вечери". Музиката е на композитора Иван Коларов, а изпълнението — на група Тоника. За приноса си към града той е произведен в почетен гражданин на Бургас. Въпреки успеха на тази песен, Ванев никога не е издавал стиховете си, нито е създавал друг хит. Почива на 25.12.2007 г. - Коледа, на 69-годишна възраст. Единствената публична поява на поета през 2007 година е на Никулден, когато собственоръчно включва празничното осветление в града.
Иван Ванев, като всички талантливи, а това значи и морални, български творци живееше в мизерия.
Иван Ванев – и той живя в своя свят на мълчанието – тъй близо до морето и тъй далечен... – в родния Бургас, който роди вдъхновението му. Да изваяш в стихове болки и радости в съприкосновение с природата и пълния контраст със суетата на деня, се изисква наистина много фино светоусещане.
За приливите и отливите в живота му знаем малко. Малко говореше. Всичко е казал в своите стихове, писани през 60-те години, превърнали се в своеобразен мост между тогавашния и днешния Бургас.
както често се случва с лирично извисените, самотни и неразбрани от света души, между двамата творци се създава приятелство, взаимно вплитане на творческите търсения, хармония в общуването. “Радвам се, че песента е още жива. Може би ще ме надживее” – скромно споделя Иван Ванев.
Той е почетен гражданин на Бургас. Но попита ли го някой как живя? Защо не го виждахме на културните празници, които умеем великолепно да устройваме?
Присъствието му бе незабележимо в поразтурената общност на бургаската творческа интелигенция. Авторът на най-бургаската песен не се изживяваше като месия. Далече от суетата на деня, благодарение на пенсийката и грижите на сина си преживяваше някак...
РАЗЛИЧЕН И НЕПОСТОЯНЕН
Различен и непостоянен, но винаги един и същ
аз идвам уморен и жаден, добър като априлски дъжд.
И търся топлина и рамо, една приятелска ръка
тогава ми е нужна само, да стопли грубата ми длан.
И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
И в моя малък свят, където преплитат мислите лъчи,
се разминават ветровете, и всеки спомен не личи.
Едва тогава ви разбирам, а може би отдавна знам,
че трябва всички да обичам, пред ужаса да бъда сам.
И от една и съща чаша с вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
Текст: Иван Ванев
Композиторът на хита “Бургаски вечери” Иван Коларов избира да остане завинаги на 39. На 22 декември 1987 г. човекът, сътворил неофициалния химн на морския град, е намерен с огнестрелна рана в слепоочието в кабинета си в металургичния комбинат в странджанското село Дебелт, където е началник на омекотителната станция.
Роден на 23 октомври 1948 г., животът му е изпълнен с драматизъм и в личния, и творческия път. Китарата е негово призвание. А дарбата е страдание на безумци в един студен консуматорски свят.
Своята първа авторска песен “Бургаско момче” създава през есента на 1965 г., когато е ученик в Химическия техникум.
През 1966 г., по текст на Иван Ванев, написва “Бургаски вечери”.
Краткият му житейски път е изпълнен с неуморен труд и всеотдайност към музиката.
От 1970 г. свири във ВИС “Химуз” към Дома на културата на НХК. Негови предпочитани поети са П. Пенев, Е. Евтимов, Х. Харалампиев, В. Вълчев. Работи като художествен ръководител на самодейни състави в Домовете на културата на учителите и здравните работници.
Но най-силното желание, към което е насочил енергията си, е да композира театрална музика. Мечтата му става реалност, когато започва да работи с режисьорите А. Попов, Г. Попов, С. Димитров, Д. Еленов в Дома на културата на НХК през 1975 г. Той прави музикалното оформление и пише песните за постановки в Дома на културата на РССХП*. Пиесите се поставят в Сливен и Варна, като една от най-големите изяви са десетте песни към спектакъла “Процесът” на режисьора Р. Цветков.
Работи като музикален оформител в “ДТ Адриана Будевска” с режисьора С. Димитров на постановките “Амхърст” и “Частен детектив”, “Дневникът на един луд” на режисьора Димитър Еленов. От 1983 до 1985 г. участва със свои композиции и музикално оформление в постановките на Д. Еленов и Хр. Симеонов в Детското театрално студио към ДТ “Адриана Будевска”.
В творчеството си Китето е целеустремен, постоянен и със завиден замах осъществява замислите си.През 1985 г., като изявен композитор, заедно с Хр. Симеонов, участва в празниците на изкуствата “Аполония”. А през 1986 г. завършва школата за ръководители на художествени състави в Пловдив.
Оставя и немалко естрадни песни, които още отекват в сърцата на бургазлии, на тези, които помнят ведрата и неповторима атмосфера, създавана от момчетата на “Корали”: “Различен и непостоянен” - отворено писмо към неговите приятели, “Чайка”, “Хубава жена”, “Бургаско момче”, “Песен за коралите”. По негов текст и музика е песента “Тоника” пей, с песен живей!” и други.
И в този наситен, изпълнен с динамика и възвишеност живот, остава необясним изборът да сложиш край.
Необясним е обаче само за тези, които не го познаваха – струната на неговата душа звънеше нежно и самотно, твърде уязвима за грубата действителност. Имаше някакво огорчение, неудовлетвореност, болка – пред една стена, наречена номенклатура, която убива в сивото си всеки опит за полет.
Рано напуска този неуютен свят, в който всеки самозван творец с диплом претендира за своя дял от награди и слава. Остави ги на хората и отпътува сам – без дори да се сбогува. Отеква и последният акорд...
“Пред Бога и природата сме равни, но теб животът те ощастливи с по-трудни радости, с по-дълги рани...” – още се помнят откровенията му.
АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ - актьор
Роден: 17 октомври 1923 в Бургас
Починал: 9 ноември 1973 в София, България
Поколения българи помнят магнетичния поглед и яркото присъствие на Апостол Карамитев . ЧОВЕКЪТ ЛЕГЕНДА
Беше дружелюбен, с широко отворени очи. Един човек, който разбира всичко, което става на сцената. Като ученик в Бургас, във всяка свободна минута е ходил в театъра и шефът на театъра - Хараламбов, го е пускал вътре. Той беше завършил италианско училище. Баща му е беглец от Тракия. Имали са стада животни. С това са се препитавали някога. Майка му е била, бедна, гладна, ходила да чисти по чуждите къщи. Апостол я обожаваше. Тя беше природно интелигентна жена.
Той беше много почтен човек. Апостол винаги е бързал да се прибере вкъщи, да донесе нещо на децата. Никога не е казвал: Хайде оставете ме сега, много съм уморен. Нашата професия беше много уморителна. Апостол беше много зает, но винаги се отнасяше с децата с необикновена отговорност.
Българските любители на седмото изкуство завинаги помнят неговите роли в “Любимец 13”, “Специалист по всичко”, “Рицар без броня”, “Бялата стая”, “Един снимачен ден”, Свобода или смърт”, “Сватбите на Иван Асен” и много други.
" Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на човеку, от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци.
Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мене.
Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е живота, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее.
И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре, може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем; това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората... за да, както е казал поета: "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..."
ИЛИЯ КАРАИВАНОВ - актьор
Роден на 11.09. 1948 в Бургас
починал на 4.01. 2009
Българинът ще го запомни в ролята на Апостола на Свободата - Васил Левски.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1973 г. със специалност актьорско майсторство
Няма актьор, който да е пресъздал на екрана по-правдоподобно образа на Апостола на Свободата - Васил Левски от Илия Караиванов. Един от най-красивите български театрали ни напусна само три месеца след като отпразнува своя 60 - годишен юбилей.
Публиката завинаги ще го помни с ролите му във филмите “Смъртта може да почака”, “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Бой последен” “Апостолите” и “Обратно към небето”, както и с театралните му превъплъщения в “Преспанските камбани” и “Солунските съзаклятници” и много други.
Актьорът Илия Караиванов, който ни напусна само на 60 години, бил жертва на любовта си към чашката и на депресия, свързана с тотална липса на ангажименти.
ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ- Калата - актьор
Роден на 13 януари 1925 в Бургас
След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).
* Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха. — пред "24 часа"
ЕМИЛ ЧАКЪРОВ - световноизвестен диригент
Роден: 29 юни 1948 в Бургас, България
Починал: 4 август 1991 в Париж, Франция
МАЕСТРОТО!
Талантливият бургазлия постига всичко сам, без никакви връзки. Майка му е отрудена женица, начална учителка, която едва свързва двата края след смъртта на баща му. Той бил рибар и според официалната версия изчезнал при една буря с лодката си. Но хората от пристанището още разказват под сурдинка, че родителят на бъдещото музикално светило просто хванал курс към Турция и повече не се върнал в родината. Може би това е едно от обясненията защо синът му сменя фамилията си и от Янев става Чакъров.
Роден в Бургас, България, през 1948, Емил Чакъров за пръв път хваща диригентската палка на единадесетгодишна възраст. Когато е на петнайсет, той започва да изучава дирижиране в Софийската консерватория и осем години по-късно е най-младият лауреат на конкурса по дирижиране Херберт фон Караян в Берлин. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин.
Емил Чакъров дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle, Цюрих, и Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на много години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, осъществявайки с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия.
През 1986 основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава. Тук той дирижира Софийския Фестивален Оркестър, основан също по негова идея.
На 1 септември 1989, Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт гардън, Лондон ("Евгений Онегин"), Метрополитан, Ню Йорк ("Севилският бръснар"), Maggio musicale fiorentino ("Танхойзер"), Миланската Ла скала, Сан Карло, Неапол ("Кармен"), Ла Фениче, Венеция ("Бохеми") и Хюстън, САЩ ("Борис Годунов", "Аида").
Последните му концерти са в НДК за новата 1990.
Емил Чакъров умира през 1991 г. на 43-годишна възраст в болница в Париж.
Приживе България не успя да оцени гения му.
Клюки, завист и дребни сметки петнахя ореола му.